и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК, след връщането му
от ВАС за ново разглеждане от друг състав на съда и е с правно основание чл.
220 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Д. – Д. Д. със седалище и адрес на
управление: с. П., община К., представляван от Д. Д.
К., Ч. упълномощен адвокат, против Уведомление за доброволно плащане на
публични държавни вземания (УДППДВ) изх. № 7100-0147/24.06.2008 г. на Заместник - Н. на М. К., в частта, в която имащо характер на решение, с което е
определен нов тарифен код на внесената стока и допълнителни митни сборове,
различни от тези по митническата декларация.
В жалбата се твърди, че новата митническа стойност и определен друг тарифен
номер на внесената в страната стока са неправилно определени, тъй като при
извършения от митническите органи физически контрол е установено съответствие между внесената такава и декларираната по ЕАД. Твърди, че документите по внос и
износ представени пред гръцките и българските митнически органи са идентични,
като идентична е и стоката описана в тях. Счита още, че осъществения последващ контрол е в нарушение на процедурата, установена в ЗМ. Моли оспорения административен акт да бъде отменен.
Изложените в жалбата доводи се поддържат от процесуалния представител на
жалбоподателя в хода по разглеждане на делото.
Ответникът, М. Ю., конституирана като страна на основание чл. 153, ал. 2 от
АПК, Ч. процесуалния си представител, оспорва жалбата. Подробно изложени доводи представя в писмено становище.
По делото са приети писмени доказателства, като събраните такива при
първоначалното разглеждане на делото са приобщени в настоящото производство.
Допусната и назначена е съдебно – митническа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на приетите по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С митническа декларация ЕАД № 5400/4-1425/09.02.2006 г. (копие на формуляр 6)
са декларирани пред митническите органи внесени на митническата територия на Р България 4 вида стоки, общо 541 колета с получател “М. Т.” със
седалище гр. П. и изпратени от Г., с произход К., превозени с камион
РВ. АМ/РВ. ЕМ. Стоките са преминали през входно митническо учреждение МП - К. с код 5405, на 07.02.2006 г. При така осъществения внос са
представени карнет ТИР № ХН48923291, където в манифестната част стоките са
описани като обувки, дрехи и еко продукт – 541 колета с тегло 14440 кг.,
международна товарителница (ЧМР) от 06.02.2006 г., в която стоката е описана
като обувки, дрехи и еко продукти – 541 колета с тегло 14440 кг., фактура №
1028/03.02.2006 г., издадена от фирма “Н. Л.В. Л.” Р. Г.
предназначена за “ М. Т.” – получател на стоката на обща стойност 1380
евро, спецификация за фактура № 1028/03.02.2006 г., в която са посочени общ
брой колети – 541, килограми – 14440 кг. и изброени съответно стоки – работни
обувки – 84, еко брикети по 25 кг. – 12500 кг., еко брикети по 50 кг. – 1500,
работно облекло – 60, като за тази стока стойност не е посочена.
Производството по издаване на Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 7100-0147/24.06.2008 г. на Зам. Н. на М. К. е започнало във връзка с извършена проверка по линия на международното сътрудничество и
получени резултати, различни от тези декларирани с ЕАД № 5400/4-1425/09.02.2006 г. (декларация, представена от жалбоподателя в М. К. на 09.02.2006 г. за
режим "внос" на стоки).
В хода на проверката е установено, че в представения на М. С. ТИР карнет,
стоките са описани като обувки, дрехи и екопродукти, а в представените по
линия на международното сътрудничество документи (корабни коносаменти и др.) е конкретизирано, че стоките са само дрехи и обувки. Пред М. К. отново са
изброени следните стоки: обувки, дрехи и екопродукти, от което следва извода,
че се представят документи с невярно съдържание.
В резултат на установеното различие с оспореното уведомление е определен нов
тарифен код на стоката съгласно Митническата тарифа на Република България за 2006 г., с митническа стойност 29 626,00 лева към 19.02.2006г., като „Д. –
Д. Д.” в качеството си на превозвач е уведомен за задължението си по чл. 207
от ЗМ, в 7-мо дневен срок да заплати възникналото вносно митническо задължение и другите държавни вземания. Същият е уведомен за размера на дължимите митни
сборове, взети под отчет, както следва: мито – 7443,60 лева, ДДС – 7 413,92
лева и лихва от 07.02.2006 г. до момента на плащане на задължението, като му е
определен 7-мо дневен срок за тяхното плащане.
С така издадения административен акт, Зам. началникът на М. К., в
качеството си митнически орган е взел решение за класиране на внесената стока
под нов, различен от декларирания, тарифен номер и на тази база е определил
допълнителни митнически задължения за жалбоподателя, като на основание чл. 199, ал. 1, т.3 от ЗМ, същите са определени в по-големи размери.
Процесното уведомление е връчено на оспорващия на 24.07.2008 г., а жалбата
срещу него е подадена на 28.07.2008 г.
От заключението на изслушаната в съдебно заседание съдебно – митническа
експертиза се установи, изготвена въз основа на проверка на представените по
делото и пред митническите органи документи, че при извършване на митническия контрол е налице съответствие на данните и стоките посочени в митническата декларация, с тези от придружаващите документи. В процесната митническа декларация номер на контейнери не е посочен, като такива не са посочени нито в
ТИР карнета, нито в ЧМР. В ТИР карнета задействан от митническите органи
номера на контейнери също не са посочени, а приложената фактура, опаковъчен
лист и спесификация дават информация за превозваната стока, послужила за
деклариране на стоките за внос. Поради липса на достатъчна информация за
стоките в коносамента не могат да бъдат сравнени стоките по карнета ТИР и ЧМР
от една страна и коносамента от друга. Липсата на информация за товарните
възможности на процесния камион води до невъзможност да се даде категоричен
отговор на въпроса дали стоките, посочени в коносамента и тези, описани в
декларацията за внос са били едновременно натоварени в процесния автомобил.
Експерта е категоричен обаче, че от документите, приложени по делото не се
установява констатирано от митническите органи нарушение на митнически пломби на товарното помещение в автомобила, с който е извършен превоза. Новата стойност е определена от административния орган без да се държи сметка за вида,
качеството и другите характеристики на обувките и дрехите, като за сравнение са
използвани идентични и сходни, без да бъдат конкретизирани. При липса на
конкретно описание на стоките в коносаментите не може правилно да бъде
определен тарифния номер, а оттам и определяне на митна ставка.
Въз основа на гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка на
основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 т АПК, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
срещу подлежащ на оспорване административен акт, в обжалваната му част, предмет на настоящото производство, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, при условията на заместване и в изискуемата от закона писмена форма, с подробно излагане на
фактическите основания, но при допуснато нарушение на материалния закон.
Фактическите основания за издаването на УДППДВ № 7100-0147/24.06.2008 г. от
Зам. Н. на М. К., а понастоящем М. Ю. са свързани с констатирането на
обстоятелството, че внесената стока е различна от декларираната, поради което
следва да се определи друг тарифен номер с различна тарифна ставка.
Следователно, спорът не е относно правилното тарифиране, а относно вида на
внесената стока и съответния на тази стока тарифен номер. Съгласно чл. 23, ал.
3, т. 1 от ЗМ, при митническото оформяне на стоките, титулярът на получената
информация трябва да удостовери пред митническия орган пълното съответствие между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на
тарифирането.Съгласно принципа за разпределянето на доказателствената тежест, разписан в
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административният орган е да
установи съществуването на фактическите основания посочени в него и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Видно от установената по делото фактическа обстановка не се доказаха приетите от административния орган фактически основания за издаване на акта. Безспорно се установи по делото, видно и от заключението съдебно – митническата експертиза, която съдът намира, че изцяло следва да кредитира, че е налице
съответствие на данните и стоките посочени в митническата декларация, с тези от придружаващите документи. Административният орган не е събирал доказателства, а такива не се представиха и пред съда, че стоките, описани в корабните коносаменти са реално внесени с товарния автомобил на 07.02.2006 г., като не е
изложил мотиви защо трябва да е налице това съответствие. Нещо повече, установи се по делото, че превоза на стоките не е осъществен с контейнери, а при липса на данни за товароносимостта на превозното средство не може и да се предположи, че същите са превозени. При липса на данни за нарушени митнически пломби, същите не дават основание на органа да приеме, че са превозени стоки, различни от декларираните. Доколкото по делото липсват конкретни митнически декларации за идентични и сходни стоки в нарушение на чл. 35 от ЗМ е определена новата
митническа стойност на внасяните стоки.
Предвид изложеното съдът намира, че н нарушение разпоредбата на чл. 35 от АПК административният орган е постановил обжалвания административен акт, без да
изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Същият се е
ограничил само да констатира несъответствието между митническите документи
представени за процесния внос и коносаментите, представени пред М. С., за да
приеме, че пред М. К. са представени документи с неверно съдържание.
Поради неизяснената фактическа обстановка неправилно е и правното основание за
издаване на оспорения акт. В настоящият случай обжалваното уведомление е
издадено на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ, която разпоредба не
съответства на фактически установеното. Цитираната правна норма е приложима
когато вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни
митни сборове, е възникнало при неправомерно въвеждане на митническата
територия на Р. България в нарушение на разпоредбите на чл. 45 – 48 от ЗМ. От
данните по делото се установи, че в съответствие с разпоредбите на чл. 45 и сл.
от ЗМ, стоките са въведени на територията на Р. България на 07.02.2006 г.,
превозени са и са представени пред митническите органи, съгласно изискванията
на чл. 47 от ЗМ и е регистриран митнически манифест в съответствие с
изискванията на чл. 50 от ЗМ, поради което разпоредбите на чл. 45 – 47 от ЗМ са
спазени.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалвания административен акт е
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, поради което
следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото основателно е искането на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото, при новото разглеждане на
делото в размер на 440,00 лв., представляващи възнаграждение за вещото лице.
Останалите разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лв. и 50,00 лв. държавна такса са присъдени при
първоначалното разглеждане на делото, като в тази част отменения С. акт е
влязъл в сила.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания
(УДППДВ) изх. № 7100-0147/24.06.2008 г. на Заместник - Н. на М. К., в
частта, с която е определен нов тарифен код на внесената стока и допълнителни
митни сборове, представляващи мито в размер на 7443,60 лв., ДДС в размер на
7413,92 лв. и лихва, считано 07.02.2006 г. до момента на плащане на
задължението.
ОСЪЖДА М. Ю. да заплати на „Д. – Д. Д. със седалище и адрес на
управление с. П., община К., представляван от Д. Д. К.
направените разноски по делото в размер на 440,00 лв., представляващи
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
О.М.