и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на О. Б., представлявана от Кмета И. С. против Решение №РД-02-36-93/27.01.2022г. на Ръководителя на У. О. на О. П. „. в Р. 2. и Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, постановен при неспазване на установената форма и в противоречие с административно-производствените правила, и при липса на мотиви. Излагат се доводи за отсъствието на основание за установяване на публичното задължение – влязъл в сила административен акт за наложена финансова корекция/отказ за верификация. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и заплатена държавна такса.
Ответникът – Ръководителя на У. О. на О. П. „. в Р. 2. и Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощен юрисконсулт в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените по административната преписка доказателства се установява, следното:
О. Б. е бенефициент по О. П. „. в Р. (ОПРР) 2014-2020 год. Между общината и Министерство на регионалното развитие и благоустройството (М.) е сключен Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001- 1.008-0011-С02 „Въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност в сграда на отдел „Държавен архив” - Б., дирекция „Регионален държавен архив” - С. в Държавна агенция „Архиви“ на О. Б. (л.18-36).
На 27.05.2021 г. чрез ИСУН 2020 е подадено искане за окончателно плащане по АДБФП № BG16RFOP001-1.008-0011-С02 на О. Б. (л.304-305). Искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет.
С писмо с изх. № 99-00-6-544(6)/27.01.2022 г. УО е уведомил бенефициента относно приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 3 (окончателно) по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOPOO1-1.008-0011-С02, проект „Въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност в сграда на отдел „Държавен архив ” - Б., дирекция „ Регионален държавен архив” - С. в Държавна агенция „Архиви”, с бенефициент О. Б. (л.94-99). С цитираното писмо О. Б. е уведомена, че в изпълнение на АДПБФП, отчетените с окончателния финансов отчет разходи възлизат на 223 085,05 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ, от които УО верифицира обща сума в размер 124 465,00 лв. УО на ОПРР отказва да верифицира разходи по искането за плащане в размер на 98 620,05 лв., както следва:
1.С Решение № РД-02-36- 942/22.07.2021 г. УО на ОПРР 2014-2020 е наложена финансовата корекция в размер на 25% от допустимите разходи (361 136,05 лв.) по Договор № BG 16RFOPOO1 -1.008-0011-С01-S-01 (98- 00-161) от 07.07.2020 г. с изпълнител „Д. *” ООД, за което бенефициентът е уведомен. Неверифицираните разходи са в размер на 90 284,01 лв. (л.146-165);
2.Решение № РД-02-36- 1199/09.11.2021 г. на УО на ОПРР 2014-2020 е наложена финансовата корекция в размер на 5% от допустимите разходи (720,00 лв.) по Договор № BG 16RFOPOO1 -1.008-0011-С01-U-03 (98-00- 285) от 21.12.2020 г. с изпълнител „Д. Е. А. Д.” ЕООД и финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи (3 180,00 лв.) по Договор № BG16RFOPOO1-1.008-0011-C01-U-04 (98- 00-284) от 21.12.2020 г. с изпълнител „Д. Е. А. Д.” ЕООД, за което бенефициентът е уведомен. Неверифицираните разходи са в общ размер на 354,00 лв. (.л.119-145);
3. С Решение № РД-02-36- 62/17.01.2022 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 е наложена финансовата корекция в размер на 5% от допустимите разходи (1 440,00 лв.) по договор № BG16RFOP001-1.008-0011-C01-U-05 (98- 00-4) от 06.01.2021 г. с изпълнител „Финанс Одит Консулт 2002” ООД, за което бенефициентът е уведомен. Неверифицираните разходи в размер на 72,00 лв. (л.106-118);
4.С Решение № РД-02-36-94/27.01.2022 г. на УО на ОПРР 2014-2020 не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 7 910,04 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ, отчетени в искането за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 г. (л.100-105). 
С обжалваното Решение №РД-02-36-93/27.01.2022г. на Зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството и Р. на У. О. на О. П. „. в Р. 2.. е установено публично вземане в размер на 29 176,59 лв. безвъзмездна финансова помощ към бенефициента - О. Б., представляван от И. С. в качеството на кмет на О. Б., на основание извършена окончателна проверка от УО на ОПРР 2014-2020 в изпълнение на чл. 19, ал. 3 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. при верификация на окончателно искане за плащане. Изложени са мотиви, че УО е извършил проверка на разходите, отчетени по АДБФП № BG16RFOPOO1-1.008-0011-С02 на О. Б. и е констатирал, че общо верифицираните разходи по АДБФП № BG16RFOP001-1.008-0011-С02, представляващи безвъзмездна финансова помощ (293 646,32 лв.) са по-малко от платените суми по искания за авансово и междинно плащане (322 822,91 лв.) с 29 176,59 лв. Решението е връчено на 27.01.2022г. /л.18/ и е обжалвано в срок на 08.02.2022г. чрез административния О. до АС-Б..
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен О., съгласно Заповед № РД-02-14-1116/31.12.2021 г., Министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил на г-жа Д. И.: „т. 8 Да издава актове за установяване на публични вземания във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166 , ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (л.11-12). В този смисъл са неоснователни наведените доводи за нищожност на акта.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, но при липса на посочени фактически основания за издаването му. В същото лаконично е посочено, че „…при преглед на окончателно искане за плащане по АДБФП № BG16RFOP001- 1.008-0011-С02 „Въвеждане на мерки за подобряване на енергийната ефективност в сграда на отдел „Държавен архив” - Б., дирекция „Регионален държавен архив” - С. в Държавна агенция „Архиви“ на О. Б. е установено, че общо верифицираните разходи по междинни и окончателно искания за плащане по АДБФП (293 646,32 лв.) са по-малко от платените суми по искания за авансово и междинни плащания (322 822,91 лв.) с 29 176,59 лв. Констатираната с настоящия акт сума по АДБФП № BG16RFOP001-1.008-0011- С02 на О. Б. в размер на 29 176,59 лв. (322 822,91 лв. - 293 646,32 лв.) представлява надплатена сума по проекта…“ Липсва каквато и да било конкретика по тези констатации – кога с какви актове са верифицирани/неверифицирани суми, в какъв размер, в тях включени ли са суми от наложени корекции, с какви актове, обжалвани ли са тези актове, влезли ли са в сила и т.н. Самото решение не съдържа други съображения за определянето на сумата от 29 176,59 лв. като надплатена извън установената разлика между верифицираните разходи и платена сума по договора, като не е посочено на какво основание сумата не е верифицирана като разходи по сключения договор.
Фактическите основания за издаване на акта, наведени едва в писмената защита, представляват по същество допълване на обжалвания административен акт с нови такива. Недопустимо е фактическата обстановка, мотивирала издаването на акта да се сочи допълнително за първи път в съдебно заседание, след като не е посочен в акта, тъй като последният не може да бъде "дописван, домотивиран, допълван", с което е нарушена и разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, относно изискването за форма. Липсата на мотиви в обжалваната заповед възпрепятствува упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на процесната заповед, тъй като съдебният акт не може да се базира на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. Изискването за обоснованост на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и законоустановените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, поради които административният О. е издал съответния акт, което е основна предпоставка за организирането на защитата на страните срещу този акт. От друга страна, наличието на мотиви прави възможен съдебния контрол върху законосъобразността на тези актове. Немотивирането на административен акт съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяната на такъв акт, в който смисъл е и ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС по д.№ ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
С оглед на изложеното оспорения административен акт е постановен при неспазване на императивната норма на чл.59 от АПК, с оглед липсата на задължителни реквизити от съдържанието му, като допуснатите нарушения са съществени, тъй като водят до ограничаване правото на оспорващия, да разбере каква е действителната воля на административния О. и по съответен начин да организира защитата си.
На следващо място съдът следва да извърши проверка относно това дали при издаване на оспореното решение са спазени материалните предпоставки – наличие на влязъл в сила акт с който са установени по основание и размер дължимите задължения и дали не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта.
Оспорения акт е издаден на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от наредба № Н-3/22.05.2018 г., за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /обн. ДВ бр. 44/29.05.2018 г. / и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
В Глава Трета, Раздел I, чл. 19-25 от Наредбата е уредена процедурата по верификация на разходите, която най-общо включва управленски проверки, както на представената документация при междинно и окончателно плащане, така и проверка за спазване на условията на договора, а също и проверка на място. Процедурата приключва като се издаде акт с който се верифицират разходите по искания на бенефициерите или се отказва тяхната верификация – чл. 42 от Наредбата. По силата на чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 бенефициерът възстановява вземанията по чл. 35, ал. 1 в 14-дневен срок от: датата, на която е информиран чрез ИСУН за дължимата сума по чл. 35, ал. 1, т. 1 или в срок от влизането в сила на акта, с който са установени вземанията по чл. 35, ал. 1, т. 2.
По своята правна същност оспорваното решение представлява акт за установяване на публично държавно вземане, издаден след проведена процедура по верификация на разходи във връзка с искане за окончателно плащане. Актът за установяване на публично държавно вземане обаче е различен от акта, с който се отказва да бъдат верифицирани претендираните суми от бенефициера, както и се налагат финансови корекции. Актът в производството по верификация е Решение за отказ за верификация № РД-02-36-94/27.01.2022 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 по искане за окончателно плащане и което е предмет на друго съдебно производство. Оспорваният в това производство акт – решение, представляващо де факто акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, е последващ акт, който трябва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ за верификация.
Иначе казано, за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, вземането трябва да установено по надлежен ред и в конкретен размер. Анализът на събраните доказателства налага извод, че актът, с който е отказано верифициране на разходите и са наложени финансови корекции на О. - Б. във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.008-0011- С02, не са влезли в сила, а са предмет на обжалване по други дела по описа на Административен съд – Б. и следователно липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане. След като липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане няма как да бъде издаден законосъобразно акт за установяване на публично държавно вземане, поради което оспорваният акт е незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон.
В случая от молба на ответника (л.178) и служебна справка се установява, че:
- Решение № РД-02-36-942/22.07.2021 г. УО на ОПРР 2014-2020 е обжалвано от О. Б., по което е образувано адм.д.№736/2021г. по описа на АС-Б.. С Решение №1906/08.11.2021г. по адм.д. №736/2021г. по описа на АС-Б. е изменено Решение № РД-02-36-942/22.07.2021 год. на Ръководителя на Управляващ О. на О. П. „. в Р. 2014-2020 год. и Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, като е намалена определената на бенефициера О. Б. финансова корекция от 25% на 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.008-0011-C01-S-01/07.07.2020 год., сключен с „Д. *“ ООД на стойност 304145.71 лева без ДДС. С Решение №5690/10.06.2022г. по адм.д.№1139/2022г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 1906 от 08.11.2021 г., постановено по адм.д. №736/2021 г. на Административен съд – Б.
-Решение № РД-02-36- 1199/09.11.2021 г. на УО на ОПРР 2014-2020 е обжалвано от О. Б., по което е образувано адм.д.№1099/2021г. по описа на АС-Б.. С Решение №936/30.05.2022г. е отхвърлена жалбата на О. Б., представлявана от Кмета И. С., против Решение № РД-02-36-1199/09.11.2021 г. на З. на регионалното развитие и благоустройството и Р. на УО на ОПРР 2014 - 2020 при М.. Решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от О. Б. пред ВАС.
- Решение № РД-02-36- 62/17.01.2022 г. на УО на ОПРР 2014-2020 не е обжалвано;
- С Решение № РД-02-36-94/27.01.2022 г. на УО на ОПРР 2014-2020 е обжалвано от О. Б., по което е образувано адм.д.№165/2022г. по описа на АС-Б.. С Решение №978/08.06.2022г. по адм.д.№165/2022г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на О.-Б. против Решение № РД-02-36-94/27.01.2022 г. на З. на регионалното развитие и благоустройството и Р. на УО на ОПРР 2014-2020 г. Решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от О. Б. пред ВАС.
В този смисъл са и доводите в жалбата, че липсва основание за установяване на публичното задължение, тъй като към датата на издаване на оспореното решение липсва – влязъл в сила административен акт за наложена финансова корекция/отказ за верификация. Нещо повече установява се, че Решение № РД-02-36-942/22.07.2021 г. УО на ОПРР 2014-2020 е изменено като е намалена определената на бенефициера О. Б. финансова корекция от 25% на 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.008-0011-C01-S-01/07.07.2020 год., сключен с „Д. *“ ООД на стойност 304145.71 лева без ДДС.
При тази фактология са основателни доводите в жалбата за незаконосъобразност на акта, тъй като не е установен конкретният размер на публичното вземане, с оглед на обстоятелството, че не са приключили всички производства по отказ за верификация и налагане на финансови корекции касаещи АДБФП № BG16RFOP001-1.008-0011- С02, а едната корекция е намалена от 25% на 5% с влязло в сила съдебно решение.
Следва да бъде посочено, че издаването на един акт от компетентен О., в кръга на неговите правомощия, спазването на изискванията да бъде уведомен адресата на акта за започналото административно производство и гарантирането на възможността на жалбоподателя да участва в административното производство са необходими, но крайно недостатъчни условия издаденият акт като краен резултат да е законосъобразен. Липсата на мотиви на акта, както и издаването му в нарушение на материалния закон имат за последица незаконосъобразност на акта и налагат отмяната му със законните последици от това.
При този изход на делото и в съответствие с правилата на чл.143 от АПК на О. Б. следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 333,41 лева, от които 233,41 лева внесена държавна такса и 100лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респ. по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №РД-02-36-93/27.01.2022г. на Ръководителя на У. О. на О. П. „. в Р. 2. и Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, с което е установено публично вземане в размер на 29 176,59 лв. безвъзмездна финансова помощ към бенефициента - О. Б., представляван от И. С. в качеството на кмет на О. Б..
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на О. Б. сумата от 333,41лева (триста тридесет и три лева и 41 стотинки) , представляваща разноски в производството.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК