Normal; и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н. на Районно управление - П. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на М.) – Б. против Решение № 17/16.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 420/2022 г. по описа на Районен съд - П., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 22-0314-000327/15.06.2022 г. на ВПД Началник на РУ – П. към ОД на М. – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона и П. неизяснена фактическа обстановка. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност на авторството на нарушението. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – А. Т. Т., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от О. П. – Б. дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че изложените в същата доводи обосновават извод за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – П. е отменил НП № 22-0314-000327/15.06.2022 г. на ВПД Началник на РУ – П. към ОД на М. – Б., с което на А. Т. Т., за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание същата разпоредба, са наложени кумулативно „глоба“ в размер на 2 000.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на М. на водача са отнети 12 контролни точки. За да постанови този резултат районният съд е приел, че по делото лисват доказателства, от които да се установява, че именно А. Т. е управлявал процесното МПС, респективно, че същият е имал качеството на водач. Въз основа на тази констатация районният съд е стигнал до извод за недоказаност на авторството на нарушението.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Правилни и обосновани са изводите на съда относно липсата на категорични доказателства, установяващи, че А. Т. е извършител на визираното в НП нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Районният съд е извършил прецизен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вследствие на който е достигнал до законосъобразни правни изводи за недоказаност авторството на процесното нарушение. Както правилно е констатирал съда, никой от разпитаните като свидетели по делото очевидци на реализираното ПТП не потвърждава тезата на обвинението, че именно Т. е управлявал МПС и е допуснал ПТП. Полицейските органи, са пристигнали на по-късен етап и са констатирали единствено и само факта на възникналото ПТП. П. разпита им в съдебно заседание са посочили, че Т. не е бил в процесното МПС, а на разстояние от около 20-30 метра от него. Т.е. контролните органи не са имали лично и непосредствено възприятие върху нарушението и неговия извършител, а са формирали извода си относно авторството на деянието, както самите те заявяват в съдебно заседание – след проведена „беседа“ със събралите се на местопроизшествието лица. Така свидетелят Н. Й. заявява в проведеното на 08.09.2022 г. пред РС – П. открито съдебно заседание: „Ние лично не сме констатирали управление на МПС от А. Т.. На база показанията на свидетелите установихме управлението на МПС“. Аналогични по смисъл са и показанията на свид. Ж. Д.: „Хората ни показаха „това е водача“,.. Водача не е бил в автомобила П. нашето пристигане на място..“ Лицата, посочени от полицейските служители като свидетели-очевидци на нарушението – В. Г., В. П., И. К. и А. З. също заявяват, че нищо не си спомнят относно процесния случай, още по-малко, че А. Т. е управлявал автомобила, причинил ПТП. В този смисъл е обоснован извода на районния съд, че в образуваното административнонаказателно производство не е доказано по безспорен и категоричен начин, че Т. е извършител на посоченото нарушение по ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност е лична, за лични действия или бездействия, на конкретното физическо лице и не може да почива на предположения. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, обстоятелствата П. които е извършено, неговия извършител и вината му, е на административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателното постановление, само когато по безспорен начин е доказано извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – П. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. П. касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства за действителното им заплащане. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като ОД на М. – Б. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/16.01.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 420/2022 г. по описа на Районен съд - П..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. да заплати на А. Т. Т. с ЕГН *, с адрес: гр. П., ул. “. Й. № **, сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.


Председател: /п/ Иван Шекерлийски

Членове: 1. /п/ Димитър Думбанов

2. /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!

ЕК