Жалбоподателят Н. В. Х., редовно призован, не се явява. За него упълномощеният представител В. Х..
Ответникът С. М. – И. в Инспектората на ВСС, редовно призована, не се явява.
За заинтересованата страна Районна прокуратура – П., редовно призовани, представител не се явява.

ПЪЛНОМОЩНИКЪТ В. Х.: Не възразявам да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва представени по искането на жалбоподателя документи от Районна прокуратура – П. и възражение от ответника по приобщаването им с оглед отсъствието на посочени обстоятелства, за които е необходимо да бъдат събрани като доказателства.

ПЪЛНОМОЩНИКЪТ В. Х.: Уважаема госпожо Председател, необходимостта от събирането и приобщаването на тези документи – актове на досъдебното производство, е обусловена от необходимостта въз основа на тях надзорният орган да направи преценка относно законосъобразност и добросъвестно обработване, както и относно сигурността на данните, които са събрани и се обработват в рамките на наказателното производство и в не по-малка степен те са необходими за уточняване и за преценка за това доколко данните, събрани в началото на производството, като обем данни са същите или са запазени в същия си вид в края на производството. Това се налага от самото съдържание на понятието „лични данни”, което не е само лични данни като име и ЕГН, а и самият акт, който съдържа информация за лице, което може да бъде установено, и доколкото тези актове касаят Н. Х., включително и за неговото здравословно състояние не само като свидетел, пострадал, в последствие – обвиняем, смятам, че всички тези актове са относими към преценката за законосъобразното обработване на личните данни в рамките на наказателното производство. Представям молба, като моля да приемете приложените към нея определение и жалба, които представям, защото се съдържат в молбата, която подадохме – уточняващата, но не са представени от районната прокуратура. Представям ги, тъй като районната прокуратура не ги е представила за същите обстоятелства, които посочих по-горе. Нямам други искания.

След като изслуша процесуалния представител на жалбоподателя и на основание чл. 157 ГПК, представените документи следва да бъдат приобщени като писмени доказателства, по относимостта на които съдът дължи произнасяне с решението, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от Районна прокуратура – П. документи – заверени копия на: постановление за образуване на досъдебно производство от 18.05.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; Определение № 108/20.05.2014 г., постановено по чнд. № 461/2014 г. по описа на Районен съд – П.; Определение № 2722/26.06.2014 г., постановено по възз. чнд. № 214/2014 г. по описа на Районен съд – П.; Определение № 279/27.04.2015 г., постановено по чнд. № 305/2015 г. по описа на Районен съд – П.; Определение № 479/20.07.2015 г., постановено по чнд. № 715/2015 г. по описа на Районен съд – П.; постановление от 17.11.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; протоколи за предявяване на разследване от 15.12.2015 г. от разследваш полицай Б. С. при РУ на МВР – П. на обвиняемите Е. Д. Н., Д. Е. Н., М. Е. Н., В. И. А., Е. И. А. и К. И. А.; постановление за възлагане на органите на МВР извършването на отделни действия по реда на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК от 21.12.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; постановление за спиране на наказателно производство от 01.11.2016 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; Определение № 449/18.05.2017 г., постановено по чнд. № 363/2017 г. по описа на Районен съд – П.; Определение № 3501/27.06.2017 г., постановено по възз. чнд. № 281/2017 г. по описа на Окръжен съд – Б.; Определение № 71/01.02.2018 г., постановено по чнд. № 1080/2017 г. по описа на Районен съд – П.; протест от С. Д. – прокурор при Районна прокуратура – П. за проверка на Определение № 71/01.02.2018 г., постановено по чнд. № 1080/2017 г. по описа на Районен съд – П.; Определение № 1121/06.03.2018 г., постановено по възз. чнд. № 83/2018 г. по описа на Окръжен съд – Б.; постановление за възлагане на органите на МВР извършването на отделни действия по реда на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК на Районна прокуратура – П.; Определение № 1102/07.12.2018 г., постановено по чнд. № 1111/2018 г. по описа на Районен съд – П.; Определение № 79/08.01.2019 г., постановено по възз. чнд. № 6/2019 г. по описа на Окръжен съд – Б.; постановление от 31.10.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; постановление от 28.01.2019 г. на прокурор, заместник на административния ръководител на Окръжна прокуратура – Б.; постановление от 26.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Б.; протокол за предявяване на разследването от 25.06.2019 г. на Ц. А. – следовател в Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура – Б.; доклад от Ц. А. – следовател в Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура – Б. до Районна прокуратура – П., изх. № СлО-5593/2016 г. от 28.06.2019 г.; предложение от Ц. А. – следовател в Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура – Б. до Районна прокуратура – П., изх. № СлО-5593/2016 г. от 03.07.2019 г.; постановление по реда на чл. 226 от НПК от 08.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; искане от С. Д. – прокурор при Районна прокуратура – П., вх. № 01548/2013 г. от 09.07.2019 г. до административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – П.; постановление по реда на чл. 226 от НПК от 08.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; мнение от следовател в Окръжен следствен отдел при Районна прокуратура – Благоевград от 22.08.2019 г.; постановление от 18.05.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; постановление за образуване на досъдебно производство от 18.05.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.; Определение № 483/21.07.2015 г., постановено по чнд. № 722/2015 г. по описа на Районен съд – П.; заявление от Н. В. Х. до Районна прокуратура – П., вх. № 1864/2013 от 04.02.2019 г.; постановление от 08.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – П., изх. № 1864/2013 г. от 11.02.2019 г.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.05.2016 г. на прокурор при Районна прокуратура – П., вх. № 00517/2016 г. от 11.05.2016 г.; постановление за възлагане на проверка на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗСВ от 11.04.2016 г. на прокурор при Районна прокуратура – П., вх. № 00517/2016 г. от 12.04.2016 г.; постановление за възлагане на проверка на основание чл. 145, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ от 09.01.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – П., вх. № 02194/2016 г. от 10.01.2017 г.; както и представените в днешното заседание от жалбоподателя документи – заверени копия на: разпечатка от АБВ Поща от 11.11.2020 г. за водена кореспонденция по имейл с Н. Х.; Определение № 6263/11.12.2017 г., постановено по възз. частно наказателно дело № 484/2017 г. по описа на Окръжен съд – Б.; жалба от Н. В. Х. до Окръжна прокуратура – Б. от 15.10.2018 г.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ПЪЛНОМОЩНИКЪТ В. Х.: Уважаема госпожо Председател, моля съдът да върне преписката на надзорния орган – в случая инспектората към ВСС, със задължителни указания относно спазване на материалноправните разпоредби и относно правилното тълкуване. Доколкото в Глава VIII от Закона за личните данни, разпоредбите, които са приети, са в резултат на транспониране на Директива 680/2016 и доколкото няма все още създадена практика по темата за личните данни, с изключение на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), но тя е малко по-обобщена за разлика от евентуалната практика, която ще се създава тепърва, включително от СЕС в Люксембург и затова е и искането съответно, доколкото до този момент се очертава различно тълкуване от страна на Н. Х., посочено в жалбата, и от страна на решението на надзорния орган на разпоредбите както на Закона за личните данни, така и на по-общо приложение на Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС) в рамките на наказателно производство и съответно защита на лични данни, Ви моля в случай, че съдът също има притеснения относно тълкуването на разпоредбите на директивата и относно съдържанието на основното право по чл. 8 от Хартата и в тази връзка изобщо основното право по чл. 47 от Хартата за ефективни правни средства за защита, моля да спрете производството по настоящото административно дело и да отправите преюдициално запитване до СЕС. Това се налага, мисля, не само в рамките на настоящото дело, а ще създаде една стабилна практика в рамките дори на целия ЕС. До този момент СЕС не се е произнасял по директивата, доколкото тя все още е нова. Има отделни произнасяния по стария регламент за защита на личните данни № 95 – извинявам се, че не си спомням точно номера, който е основа за общия регламент на данните, но те не са точно конкретни съобразно новата разпоредба. Може би там най-добро и най-насочващо решение, което ще посоча допълнително в писмени бележки, ако ми позволите да представя, е относно съдържанието на личните данни, съдържащи се в изпитна работа, и там СЕС съответно казва, че лични данни е всяка информация, която не само носи конкретни данни, но и самият документ, в който се материализират те. Затова аз съм на мнение, че медицински свидетелства по наказателно дело с чувствителни данни, всички свидетелски показания по делото, с една дума всички действия по разследванията, които са обективирани в актовете на разследването и доколко може да се определи лицето дали е едно, или друго – те представляват лични данни и заслужават защита. Основанието личните данни да се обработват в наказателното производство е да е извършено деяние, което да се преследва по наказателен ред. Въз основа на събрани достатъчно данни и законен повод се образува наказателно производство. Когато се прекрати производството, се прекратява и основанието за обработване и в този смисъл последващо съхранение на личните данни, които се съдържат в прокурорска преписка или в материалите по досъдебното производство, тяхното предаване на трети страни извън производството, включително и на съдебни органи по други съпътстващи случая, но това са случаи, в които пак се защитават правата на някоя от страните в производството, и това което пък ние във връзка с тези допълнителни преписки твърдим, като имаме такъв случай, че преписки, в които изначално участник не е придобил качество на обвиняем, за да получи акта за отказ да се образува досъдебно производство или пък по някакъв начин, че има прокурорски преписки по Закона за съдебната власт, не е основание пък същите преписки да се представят в друго дело по ЗОДОВ, в което едва ли не да се представи лицето като виновно. Тук имаме нарушение на презумпцията за невиновност, защото едно е съдебен акт от съд, с който лицето с присъда се признава за виновно и прокуратурата в производство по ЗОДОВ да представи акт за съдимост на лицето, а друго е, когато няма информация или лицето не е информирано изобщо, че има такава проверка срещу него, че са събирани данни за негова връзка с жалба на някакви лица, в един момент, в рамките, в които той търси обезщетение за нарушение на разумен срок, прокуратурата да злоупотребява с факта, че при нея се архивира може би стара преписка с данни за същото лице и да е във вреда на това лице и затова твърдим, че такова последващо обработване може да е законосъобразно, но когато не се ограничават правата на съответното лице или пък могат да се представят, но ако с представеното се цели защита на друго едно лице. Случаят не е такъв и затова смятам, че всички актове извън присъда, с която лице е признато за виновно, не би следвало прокуратурата да представя на когото и да било и да го представя като виновен най-вече, защото това представлява злоупотреба с личните данни, които съдържат тези актове и които представляват самите актове. Запознавах се още с предложенията на европейския надзорен орган, които са в основата на изработването на настоящата директива, с която се увеличава обемът на правата на субектите на данни. Данните трябва да се обработват в интерес преди всичко и зачитайки правата на лицата. Ако се съхраняват в по-продължителен период от време, лицето трябва да е дало съгласие за това съхраняване с оглед евентуално да упражни други права, но не и да е в негова вреда. Относно архивирането – от друга страна – съжалявам, че не се допусна тази номенклатура на делата, която знаем, че я има, но я няма като нормативен акт, публикуван в държавен вестник или поне на сайта на прокуратурата, за да се видят точно какви са сроковете за съхранение. Тази номенклатура е въз основа на Закона за национален архивен фонд, която се съгласува между директора на Национален архивен фонд и главния прокурор, но е с оглед архивиране пак евентуално, ако се развият така нещата, че по прекратено дело се установят нови данни, които не са били към момента на прекратяването известни и ако се случи, да може в рамките на посочените в НПК срокове – 1 г. за леки, до 2 г. за тежки и в изключителни случаи главният прокурор да възобнови производството. Извън тези случаи и извън сроковете, които са в НПК – 1 г. и 2 г. и съответно преценка за изключителност на случая, не би следвало да се съхраняват дори в хартиен вариант никакви преписки. Това е моето виждане съгласно това, което съм изчела от надзорния орган на ЕС по защита на данните. Във връзка с делото относно узнаването на нарушението – узнаването на нарушението обвързва срока, в който субектът на данни може да сигнализира до надзорния орган. Изхождайки от същността на нарушението съгласно ЗАНН, за да узнае едно лице, че има нарушение, първо някой трябва да го е признал, да е установил от обективна, от субективна страна и най-вече лицето, което е извършило нарушението, да е ясно дали има вина, или няма вина. Подавайки в случая жалба, субектът на личните данни излага твърдение за евентуално извършено нарушение, което нарушение самият надзорен орган следва да установи, а не че той знае или пък най-малкото, ако цялата относима информация, включително тази номенклатура, ако е публикувана на интернет страницата и лицето знае, че преписката по чл. 145 се обработва до изтичане на основанието, което означава, че след изчерпване на основанието за обработване субектът на данните ще знае, че ако някъде бъде представена информация за тази преписка, има вече нарушение. На сайта на Инспектората на ВСС има публикувана информация относно Закона за защита на личните данни. Там в една таблица Инспекторатът изрично е посочил за всяка една дейност, за всяко едно лице какъв е в години срокът за обработване и така, изхождайки от позицията на знанието, вече лицето ще може да знае дали има, или няма нарушение, но когато няма информацията, няма как да има нарушение, а има само твърдение за нарушение. И в тази връзка, доколкото се оспорва по прокурорските преписки във връзка със ЗОДОВ, които са представени, от кога Н. Х. е разбрал – в самото дело на 15.10.2018 г. той разбира, че има водени прокурорски преписки, но не и основанието за тях, не и кой е прокурор по тях, кое е лицето и да се твърди, че той нещо е нарушил. Дори и в преписката на Инспектората няма данни кое лице в рамките от подаването на жалбата на 23.07.2018 г. до съдебното заседание на 15.10.2018 г. е направило проверка в регистрите, предполагам с данни – лични имена Н. Х., ЕГН или други критерии, за да направи връзката между делото по ЗОДОВ и прокурорските преписки. Субектът на данните няма тази информация, не знае дали има нарушение, само предполага, че има. Действително въз основа на цялото това нещо е подадената молба до прокуратурата чрез електронната система, в която има възможност да се иска удостоверение за пострадало лице. Съгласно указанията на сайта на прокуратурата – в електронните услуги, този документ пострадалото лице може да получи до края на наказателното производство. Доколкото моето разбиране за наказателно производство е досъдебна фаза плюс съдебна фаза – общо наказателно производство, това означава, че към датата 25-ти ноември наказателното производство не е приключило, защото то приключи на 10-ти този месец поради изтекла давност и поради това следваше да се даде справка-удостоверение за пострадало лице. Едно е да се откаже, като се каже, че в регистрите на Районна прокуратура – П. няма данни по дело, наказателно производство № 1548 за пострадало лице Н. Х., а получаване на материалите с фриволния отговор, че наказателното производство е приключило и делото е внесено с обвинителен акт в съда – това беше … не зная как да го обясня. Търсейки начини за защита, ровейки се навсякъде из информационния масив, на сайта на ЕС и българските източници, влизайки в системата на АПИС, която система дава възможност за почасово влизане срещу заплащане, и търсейки на български съдебна практика, попаднах на дело по Закона за защита на личните данни. По това дело беше представена като доказателство инструкция на МВР, която ще посоча по-подробно, като лични данни за обработване в наказателно производство в системата на МВР. От там вече са посочени различните видове преписки. Доколкото наказателното производство се развива в две институции – прокуратура и полиция чрез разследващите органи, съответно сроковете и основанието за обработване на личните данни следва на двете институции да са еднакви. В тази инструкция прокурорските преписки по реда на чл. 145 от ЗСВ се обработват до прекратяването или вече се продължава обработването, ако се образува досъдебно производство, до прекратяване на цялото наказателно производство, но в случая основанието за обработване се изчерпва с отказа на прокурора да образува досъдебно производство. Това вече доведе до знанието, чрез мен, на Н. Х., че има нарушение и затова периодът между 25-ти ноември и 11-ти март, когато е подадена жалбата, е периодът на узнаване на евентуално извършено нарушение по тези прокурорски преписки, доколкото само по две от тях се знаеше кой реално е работил по тях, двете сега се представиха, което пак отхвърля този срок, че е изпуснат, защото дори и след толкова време пак имаме още една новооткрита преписка, за която нямаме номер, нямаме данни кой е прокурор по нея и въпреки всичко остават поне още две, които надзорният орган е следвало да установи кои са, защото са подадени данни кои са евентуално жалбоподателите по тях. Оказва се, че един и същи прокурор обработва четири преписки въз основа на един и същи инцидент. Не е проблем, че тези преписки са отделно образувани за всеки един жалбоподател, но е проблем, че са образувани включително по две за един жалбоподател. Доколкото има жалба в полицията и жалба в прокуратурата, реално работата по тези жалби трябва да се обедини в една преписка. Съжалявам, че бях ограничена откъм данните и затова бях изискала всички материали, но във връзка със ЗОДОВ имам информацията, която надзорният орган е длъжен да провери, когато разследващият орган по преписката установява, че има жалба както подадена в прокуратурата, така и в полицията, докладва на началника на Районно управление на МВР, че има дублиране на жалбите и че следва да се информира административният ръководител на Районна прокуратура – П. за идентичността на жалбите и за обединяване на преписките. Това е направено. Когато отиват жалбите от полицията в прокуратурата, административният ръководител разпределя преписката на същия прокурор, защото другата преписка е образувана там – де факто пр. пр. 1870/2016 г. и 1872/2016 г. – по жалби в прокуратурата, 2217/2016 г. и новата представена – 91 (не си спомням точно номера), са по жалбите в полицията и изведнъж, макар че всичко се случва през декември месец, видно от номерата на преписките, постановление за възлагане на проверка и по едната, и по другата преписка се възлага на 17-ти януари, съответно на 21-ви януари – реално след ръчното разпределяне на делото поради това, че има дублиране. Затова твърдим, че има нарушение на личните данни дори не само чрез представянето им в рамките на ЗОДОВ, което е за цел, различна от правоприлагането, а и нарушение – обработване два пъти за едно и също нещо. Това, което вече е установено – по досъдебно производство № 252/2013 г., наказателно производство № 1548/2013 г. по описа на районната прокуратура, е образувано по съобщение от органите на МВР, което се явява законен повод за образуване на досъдебното производство. В това съобщение се сочат извършените деяния, извършителите, които са установени веднага след това, и пострадалите лица. В резултат Н. Х. е конституиран като пострадал. Конституирането му става с уведомяването от страна на прокурора за правата му по чл. 75, което е и станало с писмо. Н. Х. си предоставя адреса, защото така е изискването – правото на участие на пострадалия в досъдебното производство се обуславя от това той да предостави адрес за призоваване в страната, с това той заявява участието си в процеса. Пет години и половина този адрес служи за целта, за която е представен – да бъде информиран за движението по досъдебното производство. Няколко дни преди изтичане на петата година, на същия адрес, събран за целта да бъде информиран за движението по наказателното производство, да получи призовка за обвиняем, което е едната страна само на нарушението на личните данни, защото, както надзорният орган – Инспекторат към ВСС, казва, че тези цели за обработване на лични данни са правомерни – да, никой не го отрича това и че тези цели са в изпълнение на правомощията, при което е неправилно транспонирана директивата, защото тя говори за задачи, и тук се очертават възможности за различно тълкуване. Правомощията на прокуратурата по Конституцията са ясни на всички, никой не го отрича това нещо, но в рамките на тези правомощия наблюдаващият прокурор съгласно НПК, който е основният закон, по който се движи наказателното производство, има и задължения – едно от най-важните, обуславящи участието на пострадалия в процеса, е това по чл. 15 – на пострадалия се осигуряват всички правни средства за защита. Ето от тук – в момента, в който се наруши това право, то обработването по-нататък пак става незаконосъобразно. Личните данни, обработвайки се, стават незаконосъобразни, лишавайки пострадалия от правата му и обвинявайки го. Другото, което пак насочва за нарушение – пострадалият в рамките на производството до този момент – преди да му се предяви постановление за обвиняем, е разпитван като свидетел. Като такъв той е длъжен да казва истината и само истината – за разлика от обвиняемия. Ползвайки тези данни на пострадалия в последствие, за да бъде обвинен, ползвайки ги, за да ги обективира в актове, се нарушава директивата за обвиняемите – доколкото са три директиви – правото на устен и писмен превод, правото за спазване на презумпцията за невиновност и за информация. Там органите имат задължението при разпит на лице, ако се установи, че това лице може в последствие или вече се установи, че то ще бъде обвиняем по делото, трябва да се спре разпитът, за да не се стигне до самоуличаване. И сега, от едни нарушения повличаме следващите нарушения, защото тези лични данни, тази информация в разпита на самото лице е в качеството му на пострадал и не би следвало тя да служи като информация да бъде обвиняем и то в рамките на същото производство. Той е обвиняем не за обвинение за деяние срещу някакви странични лица, защото обвинението е за нанесени телесни повреди, а не за обърнато кошче. С прекратяването на досъдебно производство № 320/2013 г. е изчерпано основанието за обработване на лични данни на Н. Х. за наказателно преследване за деяние, извършено на 18.04.2013 г. Още повече, че в рамките на това производство се установява, че имаме и съдебно определение, с което се слага край на това досъдебно производство и не може никой, дори и прокурор, втори път за същите деяния да прави преценка за липса и наличие на вина. Нямам претенции за разноски по делото. Имам възражение по отношение претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Инспектората, като съображенията за това ще изложа в писмените бележки.

Съдът обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в едномесечен срок, считан от днес.

Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:03 часа.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Ваня Вълкадинова


СЕКРЕТАР: /п/ Венцислава Ангелова

Вярно с оригинала!
ВА