и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/ и по реда на чл.145 и сл. от АПК по жалба на Р. Б. Т.
от гр.С., М. Б. Л. и С. Б. С., двамата от с.Б., и продължило след частичното му
прекратяване с влязло в сила определение спрямо М. Л. и С. С. по жалбата на Р.
Т. срещу заповед №204/13.05.2009г. на К. на О. Г., с която е одобрено попълване
на кадастралния план на кв.5 на с.О. с верните граници на имот пл.№187.
Жалбоподателката Р. Т. е оспорила заповедта поради неспазването на формата,
административнопроизводствените правила и противоречието й с материалния закон – чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Конкретно, като собственици със С. С. и М. Л.
на съседния УПИ ІХ, не са уведомени за производството и съгласни с изменението
на кадастралния план, което засяга части от имот пл.№330, поради което и
липсата на мотиви за издаването на заповедта се иска да бъде отменена. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът не е изразил становище.
От заинтересованите страни М. Л. се е присъединила в становище си по същество
към искането за отмяна на заповедта.
Останалите заинтересовани страни не са изразили становище по жалбата.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, изслушана е
съдебно-техническа експертиза, чиито основно и допълнително заключения са
приобщени към доказателствения материал по делото.
От техния анализ и оценка съобразно чл.235 от ГПК вр. чл.144 от АПК съдът прие
следното за установено:
С оспорената заповед Кметът на О. Г., на основание §4, ал.1, т.2 от ПЗР на
ЗКИР, е одобрил попълване на кадастралния план на с.О., кв.5, с верните граници
на имот пл.№187. Заповедта е издадена в производство, образувано по молба на И.М. с геодезическо заснемане на обект “гараж” в УПИVІ, кв.5, и искане да бъде
допълнен в кадастралния план /молба на л.17/.
Ч. изслушаното експертно заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза е изяснено, че имот пл.№187 образува с имот пл.№188 УПИ VІ в кв.5 по
плана на с.О., към който са придадени по регулационния план части от поземлени
имоти №189, 330, 332 и 333 и стара улица, за които не е правена оценка и в
администрацията не се съхраняват документи за заплащането им. Имоти 189, 190,
192 и 330 образуват УПИ ІХ, за който жалбоподателите се легитимират като
собственици с нот.акт №376/1992г. С оспорената заповед е одобрено изменение на
кадастралния план за имот №187, като имотните му граници са заснети по
дворищнорегулационните линии на УПИ VІ, кв.5. В допълнителното си заключение
експертът е допълнил, че допълването на кадастралния план с нови имотни граници на имот пл.№187 засяга част от поземлен имот пл.№330. При устното си изслушване вещото лице е пояснило, че частта от имот пл.№330 е придадена към УПИ VІ още с
плана от 1932г. и графично изчислена е около 10кв.м., върху които попада
изградения на регулационната линия с УПИ ІХ гараж.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд по правилата на чл.128 и чл.132, ал.1 от АПК и чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Въпросът за допустимостта на оспорването по чл.159, т.4 от АПК е разрешен с
определение на Върховен административен съд по адм.д.№569/2010г., с което
делото е върнато за разглеждане на жалбата на Р. Т. по същество. Постъпила е в
14-дневния срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР, от
съобщаването на заповедта при отказ на 08.06.2009г. – съобщение на л.10.
В пределите на съдебната проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК за наличие на
основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146 от АПК съдът намери
следното с оглед фактите по делото:
Съгласно §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, измененията в кадастралните планове и
регистрите, одобрени по реда на отм. ЗЕКНРБ и ЗТСУ, до одобряването на
кадастралната карта и регистри, се одобряват със заповед на К. на общината по
реда, определен с наредбата по чл.31. С оглед на тази разпоредба и данните, че
за с.О. няма одобрена кадастрална карта, оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, но е незаконосъобразна. Това е така, доколкото изменението
на кадастрален план по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР предпоставя спазване на
предписаната от закона процедура. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.3 от ЗКИР, непълнотите или грешките в кадастралния план по ал.1, т.1 се установяват на самото място със съставянето на акт, който се подписва от длъжностни лица от общинската администрация, заявителя и пряко заинтересованите собственици, като доказателство, че не оспорват съответното допълване. Конкретно в случая, акт за
непълноти и грешки не е съставен в хода на развилото се административно
производство по заснемане границите на имот пл.№187 по регулационните линии на УПИ VІ, кв.5 /вж. допълнителното заключение – л.103/, доколкото в изпратената
от органа административна преписка не се съдържат данни за спазване на
процедурата по чл.53, ал.3 от ЗКИР. Неспазването й е нарушение на
административнопроизводствените правила, което е съществено по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяната на заповедта, доколкото при несъгласие на пряко
заинтересованите собственици, в т.ч. и жалбоподателката с оглед допълнителното заключение, че изменението на кадастралния план с нови имотни граници на имот
пл.№187 засяга част от имот пл.№330 от УПИ ІХ, е налице пречка за изменение на
кадастралния план съгласно чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР и чл.62, ал.3 от Наредба
№3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
С оглед изхода от спора и чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да възстанови
на жалбоподателката Р. Т. разноските в производството за държавна такса по
жалбата, вкл. по частната жалба до Върховен административен съд, общо в размер на 15 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 330 лв. според разходните документи по делото, и за адвокатска защита при първоначалното и повторно разглеждане на делото, в т.ч. пред Върховен административен съд – чл.226, ал.3
от АПК, общо в размер на 600 лв.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.2 и пр.
последно от АПК съдът

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р. Б. Т., с адрес гр.С., У.”. №6, заповед №204/13.05.2009г
на К. на О. Г..
ОСЪЖДА О. Г. да заплати на Р. Б. Т., с адрес гр.С., У.”. №6, разноските в
производството в размер на 945 /деветстотин четиридесет и пет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от обявяването му на страните с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
О.М.