и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. чл.118, ал.2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С. А. В., У. на “Е.Л.Е.С” О., със седалище и адрес на
управление:гр.Б., ул.”Св.св.К. и М. №., .*,А. срещу Решение №034/11.05.2012 г.
на Д. на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено Разпореждане №199/27.03.2012 г. на
Началник отдел “КПК” при РУСО – Б..
С жалбата се твърди, че обжалваните актове са неправилни и незаконосъобразни, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че по време на майчинството В. не е осъществявала трудова дейност, тъй като не е била в страната.
Твърди се и, че същата не е подисвала никакви документи на дружеството по време на ползвания отпуск по майчинство, които са подписвани единствено от С. В., който е назначен за У.. Иска се отмяна на оспорените актове. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от управителя С. В..Представя писмено становище.
Ответникът-Д. на ТП на Н.-Б. чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
М. В. е подала молба- декларация за изплащане на парично обезщетение
за отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО, считано от 21.03.2008г.
(л.52-54). От справка в ТР се установява, че същата е била вписана в търговския
регистър като У. в “Е.Л.Е.С” О. до 11.04.2012г. Представен е трудов договор от
20.05.2007г., сключен между „Е.Л.Е.С” О. и С. А. за изпълнение на длъжността
„У.” на дружеството до завръщане на титуляра М. В., отсъстваща,
поради ползване отпуск по майчинство (л.71).
Със Заповед №106/17.02.2012г. Д. на РУ”СО”-Б. на основание чл.107 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) е наредил да се извърши проверка в “Е.Л.Е.С” О.
-гр.Б. от финасов ревизор Л. Г. И. Заповедта е връчена на
08.07.2011г. на С. В..
С ревизионен акт за начет №199/27.03.2012г. е установено, че неправилно са
изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 3180 лв. главница и дължима лихва върху тях в размер на 2213.73 лв. Издадено е
Разпореждане №199/27.03.2012 г. на Началник отдел “КПК” при РУСО – Б. (л.35), с
което е разпоредено „Е.Л.Е.С” О.-гр.Б. да възстанови сума в размер на 3180,00
лв. – главница и 2213,73 лв. – лихва, начислена до 27.03.2012 г.,
представляваща неправилно изплатено на М. В. обезщетение по чл.53 от
КСО за отглеждане на малко дете до навършване на 2 годишна възраст.
Разпореждането е обжалвано по административен ред. С Решение №034/11.05.2012г. Д. на ТП на Н.-Б. е потвърдил Разпореждане №199/27.03.2012 г. Прието е, че В. е осъществявала дейност като действащ У. през целия ревизиран период,
без да е посочен същия. Изложени са доводи, че трудовия договор между “Е.Л.Е.С” О.-гр.Б. и С. В. не е вписан в ТР. Решението е връчено на 23.05.2012г.. и жалба
е депозирана на 28.05.2012г. чрез административния орган до Административен съд-Б..
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна имаща качеството на
заинтересувано лице.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане изхождат от компетентните по закон органи - чл.117, ал.1 (Заповед №47/19.01.2011г. на Д. на ТП на Н.-Б., както и доказателства за отсъствие на титуляра на л.109-л.111) и чл.110, ал.3 от КСО, и са издадени са в предписаната от закона писмена форма. Същите обаче са немотивирани и противоречат на материалноправните разпоредби.Както в оспореното решение, така и в потвърденото с него разпореждане не е посочен периода, за който е прието, че В. е получавала неправомерно обезщетението за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст. Прието е, че „Е.Л.Е.С” О. следва да възстанови сумата в размер на 3180,00 лв. – главница и 2213,73 лв. – лихва, начислена до 27.03.2012 г., представляващи неправилно изплатено парично обезщетение. В нито един от двата акта обаче не е посочен за какъв период е начислено това обезщетение, което затруднява осъществяването на съдебен контрол относно дължимостта на посочените суми.
На следващо място основателни са наведените доводи в жалбата, че
административния орган не е изложил съответни мотиви и не е посочил кои точно
документи е приел, че са подписани от М. В. за да могат същите да
бъдат проверени в съдебното производство, с оглед на твърденията, че всички
документи са подписвани от С. В., назначен за У. през този период, тъй като
М. В. не е била в страната.
Административния орган е установил, че от 01.06.2006г. М. В. е
започнала да се осигурява за всички осигурителни рискове. Установил е още, от
11.05.2007г. – 22.09.2007г. на В. е изплатено обезщетение за бременност
и раждане. След това В. е подала декларация за бременност и раждане по
чл.50 от КСО за периода от 23.09.2007г. -20.03.2008г. На 21.03.2008г. същата е
подала декларация за отглеждане на малко дете до 2 год. възраст по чл.53 от КСО считано от 21.03.2008г. до навършване на две годишна възраст на детето С. Б. (родено на 01.06.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.53,ал.5 от КСО самоосигуряващите се лица, които са
осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал. 1 - 4.
Не е спорно, че последната е осигурено лице по смисъла на чл.52а от КСО и се е
осигурявала за всички осигурени социални рискове и е придобила право на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
За получаване на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл.53, ал.1 от КСО лицето следва да преустанови дейността си. В настоящия случай това изискване е изпълнено. В. е подала заявление – декларация, с която е декларирала, че от 21.03.2008г. ще ползва отпуск за отглеждане на дете по чл.164 от КТ. Декларирала е и, че през периода на отглеждане на детето няма да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Представила е трудов
договор от 20.05.2007г., с който е възложено на С. А. да изпълнява длъжността
“У.” до завръщане на титуляра М. В., отсъстваща, поради ползване
отпуск по майчинство. Няма данни този договор да е бил прекратен. Както бе
посочено по-горе за да ползва отпуската си отглеждане на малко дете и съответно да получава обезщетение по чл.53 от КСО В. е трябвало да не упражнява трудова дейност в дружеството, което е изпълнено. Въпроса под каква форма ще се осъществява управлението на „Е.Л.Е.С” О. в периода на нейното отсъствие е въпрос на преценка на собственика. Обстоятелството, че договора не е вписан в ТР не е сред основанията, които обуславят недължимост на изплатеното обезщетение. При тези констатации процесният ревизионен акт се явява незаконосъобразен, което пък от своя страна влече като правна последица и незаконосъобразността на издаденото въз основа на него разпореждане за събиране на сумите по него и на потвърждаващото го решение на Д. на ТП на Н. - Б.. На държавното обществено осигуряване не са нанесени щети от неправилно извършени осигурителни разходи за парични обезщетения за отглеждане на малко дете и оспорените административни актове, с които „Е.Л.Е.С” О. -Б. е задължен да възстанови сумата 5 393.73 лв., са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност.
На следващо място следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в редакцията която е била в сила през процесния период, В. не е трябвало да подава декларация до
компетентната териториална дирекция на НАП за прекъсване на дейността. Според последното предложение на цитирания текст, декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО, сред които
попада и периодът на временна неработоспособност за отглеждане на малко дете.
По изложените съображения, съдът намира, че В. има право на обезщетение
за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, респ. на същата правилно е
изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и същото не подлежи на връщане. Като е приел обратното Д. на ТП на Н. -Б. е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Искането за възстановяване на недължимо внесено парично обезщетение следва да бъде предявено по реда на чл.115,ал.2 от КСО, тъй като възстановяването му се извършва по реда на цитираната разпоредба с издаване на разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на държавното обществено осигуряване в
съответното поделение на Националния осигурителен институт.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Изхода на делото обуславя и основателност на искането за присъждане на сторените от дружеството разноски в размер на 50лв. държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №034/11.05.2012 г. на Д. на ТП на Н. – Б. с което е потвърдено
Разпореждане №199/27.03.2012 г. на Началник отдел “КПК” при РУСО – Б..
ОСЪЖДА ТП на Н. – Б., представлявано от Д. З. З. да заплати на “Е.Л.Е.
С” О., със седалище и адрес на управление:гр.Б., ул.”Св.св.К. и М. №., .*,А.,
представлявано от управителя С. А. В. сторените по делото разноски в размер на
50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК