и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производствопо по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ във вр. с чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М. П. М. от гр.С., ул."Х. С. № 48, против
Заповед № ДК-09-10/11.02.2010 г. на Н. С. - Б., при Р. Ю. Р., с която е спряно
изпълнението на всички видове строително-монтажни работи /СМР/ на строеж :
"Масивна сграда" в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХVІІ-729, кв.44, по плана на
гр.С., с административен адрес : ул."Х. С. № 48, с извършител М. П. М., до
отстраняване на причините , довели до издаване на заповедта.
В жалбата се твърди, че атакуваният административен акт е
необоснован, неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и н
противоречие с материалния закон. Претендира са отмяната на заповедта , както и да бъдат присъдени на оспорващата страна направените от нея разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Д., която ангажира доказателства.
Ответникът - Н. С. - Б., К. Р. Ю. Р., чрез процесуалния си
представител юрк.Чинкарова, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното :
М. П. М. е собственик на УПИ, представляващ парцел ХVІІ, с пл.№ 729, в
кв.44, с площ по нот. акт от 435,00 кв.м, а по скица по плана на гр.С. - 522,00
кв.м, видно от нот. акт № 108, т.ІІІ, рег.№ 7419, д.№ 478/2008 г./стр.14-15/.
На 20.01.2009 г. Главният архитект на Община С. е издал Разрешение за
строеж № 3, с което на М. П.М. е разрешено да изгради "Плътна ограда" с Н до
2,20м - спрямо средноприлежащия терен по вътрешните регулационни граници и
ажурна ограда по улична регулация на УПИ VІІ-729, в кв.44, по плана на гр.С..
С Акт № 1/12.01.2010 г. на Главния архитект на Община С. е поправена
явна фактическа грешка в преждепосоченото строително разрешение, като е
посочено, че УПИ ХVІІ-729, е записан погрешно като УПИ VІІ-729.
Със Заповед № ДК-10-29/25.03.2010 г. Началникът на Р. Ю. Р. е
отхвърлил жалбата Димитър Г.Тодоров против разрешението за строеж като
недопустима за разглеждане / стр.46-47/.
На 14.10.2009 г. е съставен Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на разрешения строеж /стр.
41-42/.
На 17.12.2009 г. е извършена проверка от служители на Р. - Б., като
резултатите от тази проверка са били отразени в Констативен акт № СМ-1250-І, а
именно - че е изпълнена ограда от бетонови блокчета ( зидария ) и
стоманобетонни колонии ивични основи с височина : 1. спрямо терена на УПИ ХVІІ-
729, в кв.44, около 2,15 м; спрямо терена на УПИ ХІV-728, кв.44, около 2,35 м
до 3,25 м; като оградата е с дължина около 18,20 м и е разположена между двете
упита, с което е нарушен чл.157 от ЗУТ.
Констативният акт е бил съобщен на М. М. на 11.01.2010 г., видно
от известие за доставяне от същата дата / стр.28/. В законоустановения срок не
е постъпило възражение от М., видно от констативен акт от 20.01.2010 г. /стр.
29/.
Въз основа на констативния акт, Н. С. Б. пре Р. - Ю. Р., е издал
Заповед № ДК-09-10/11.02.2010 г., с която е спрял изпълнението на всички видове
СМР на гореописания строеж до отстраняване на причините, довели до издаването на заповедта. С Покана изх.№ СМ 1250-00-489/11.02.2010 г. за дброволно изпълнение на преждепосочената заповед до М.П.М. административният орган е
поискал да бъде доброволно изпълнена заповедта в 14-дневен срок от получаването на поканата. Заповедта и поканата са били съобщени на М. на 15.02.2010 г.,
видно от известие за доставяне от същата дата / вж. стр.10/.
Недоволна от посочения по-горе административен акт, М. П.М. го
е обжалвала по реда на чл.152, ал.1 от АПК пред БлАС на 01.03.2010 година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна,
а разгледана по същество е и основателна по следните съображения :
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган - Началникът на
С. Б. К. Р. - Ю. Р., надлежно упълномощен със Заповед № РД-13-053/26.01.2010 г.
на Началника на ДНСК - гр.София / стр.30-32/, предвид разпоредбата на чл.224,
ал.3, изр.1 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите се в чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
В хода на административното производство по издаването на
процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на оспорващата страна, че такива са налице, тъй като Констативен акт № СМ-1250-І/17.12.2009 г.
не е бил съобщаван на жалбоподателката М.. Това твърдение се опровергава от
известие за доставяне от 11.01.2010 г. / стр.28/, което не бе оспорено от
страна на жалбоподателя.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с
материалноправни разпоредби - самостоятелно отменително основание, предвидено в
чл.146, т.4 от АПК. Видно от заключението на вещото лице ( неоспорено от
страните по делото ), строежът на спорната ограда е изпълнен частично, съгласно
посоченото по-горе разрешение за строеж и конструктивното становище К. него.
Констатацията на служителите, отразена в част ІV на конст. акт № СМ-1250-І/17.
12.2009 г., че не е налице протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия, се опровергават от протокола, намиращ се на стр.
41-42 в настоящото дело. С оглед на това следва да се приеме, че процесният
строеж е изграден в съответствие с издадените строителни книжа и не са налице
предвидените в чл.224, ал.1 от ЗУТ предпоставки, които да обуславят издаването
на процесната заповед.
По изложените съображения съдът намира оспореният административен акт
за незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и направеното от страна на жалбоподателя
искане за присъждане на направените разноски по делото, съдът го намира за
основателно, поради което следва да бъде уважено като се осъди
административният орган да заплати на М. М. сумата от 710,00 лв., от които
10,00 лв. за внесена държавна такса; 500,00 лв. за изплатено адвокатско
възнаграждение и 200,00 лв. за възнаграждението на вещото лице.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.2 от АПК
съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-09-10/11.02.2010 г. на Н. С. Б., при Р. Ю. Р., с
която е спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи /СМР/
на строеж : "Масивна сграда" в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХVІІ-729, кв.44,
по плана на гр.С., с административен адрес : ул."Х. С. № 48, с извършител М. П.
М., до отстраняване на причините , довели до издаване на заповедта.
ОСЪЖДА Р. Ю. Р. да заплати на М. П. М. от гр.С., ул."Х. С. № 48 сумата
от 710,00 /седемстотин и десет/ лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ - гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Административен съдия : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ