и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ е образувано по жалба на „...“ ЕООД – гр. С. и Д. Б. Г. /поправена на л.
8/ срещу Заповед № 594/18.06.2014 г. на Г. А. на О. С. /след разделянето с
разпореждане от 10.09.2014 г. – л. 1/.
Жалбата е подадена на основаниe чл. 146, т. 4 АПК. Заповедта е издадена при
отсъствие на фактическите предпоставки в хипотезите на т. 1-7 на чл. 99 АПК за
отмяна на влязъл в сила акт.
Ответникът е оспорил жалбата в съдебно заседание с искане да бъде отхвърлена.
От събраните писмени доказателства се установява, че по заявление на
жалбоподателя Д. Г. вх. № 38/23.01.2012 г. /л. 28/, главният А. на О. С. е
издал Удостоверение № 3/22.02.2012 г. за търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ
за строеж „Стопанска постройка“ в имот 279011, м. „Ч.“, землището на гр.
С. /л. 37/. Поземлен имот 279011 в м. „Ч.“, землището на гр. С., е закупен
от О. С. от жалбоподателя Д. Г. с договор за покупко-продажба от
19.09.2011 г. /л. 30/.
На 18.06.2014 г. в Общинска администрация – С. е постъпил сигнал от Х.
М. с искане издадено удостоверение за търпимост на жалбоподателя да бъде
обявено за нищожно /л. 27/.
С оспорената заповед главният А. на О. С. е отменил удостоверение №
3/22.02.2012 г. със съображения, че декларираната от жалбоподателя Г. година на
изграждане на постройката в декларацията към заявление вх. № 38/23.01.2012 г.
/л. 29/ е невярна /заповед на л. 25/.
При тези факти за обстоятелствата по чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК
съдът прие следното:
Правото на оспорване е надлежно упражнено с подадената жалба от адресата на
правните последици на оспорената заповед по чл. 99 АПК – жалбоподателя Д. Г.,
подлежаща на съдебна преценка за законосъобразност с оглед засягането на
възникнали права по удостоверение № 3/22.02.2012 г. - чл. 145, ал. 1 вр. чл.
21, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 АПК. Жалбата на Д. Г. е постъпила в срока по чл.
149, ал. 1 АПК, при липсата на данни в административната преписка за
съобщаването на заповедта по реда на чл. 61 АПК, въпреки разпорежданията на
съда за представяне на доказателства, и е процесуално допустима за разглеждане
на повдигнатия с нея спор за законосъобразност на заповед № 594/18.06.2014 г.
на Г. А. на О. С..
Жалбата на „...“ ЕООД – гр. С. е недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 4
АПК. Оспорената заповед не засяга пряко и непосредствено права и законни
интереси на дружеството, поради което законът – чл. 147, ал. 1 АПК, не му
признава право на оспорване. Отмененото със заповедта удостоверение №
3/22.02.2012 г. е издадено по заявление и в полза на жалбоподателя Д. Г. и
отмяната му не рефлектира пряко в правната сфера на „...“ ЕООД. Правен интерес
от оспорване на заповедта за „...“ ЕООД не произтича и от договора за наем от
10.06.2014 г., сключен с Д. Г. за отдаване под наем на два медни казана за
изваряване на ракия, заедно с постройката в имот в м. „Ч.“, землището на
гр. С.. Договорът създава облигационни отношения между страните по него, вкл.
правото на стопанисване на постройката от дружеството, което не се засяга от
оспорената заповед. Правоотношението по издадената заповед от Г. А. на О. С. е
между издалия я орган и жалбоподателя Г., в полза на когото е издадено
отмененото с нея удостоверение за търпимост, но не и спрямо трети лица, каквото
се явява дружеството. Затова и подадената от „...“ ЕООД жалба е процесуално
недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорване на заповедта като
процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 АПК, с оглед което следва да се
остави без разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата на Г. е основателна.
Оспорената заповед е издадена от Г. А. на О. С. по реда на чл. 99 и сл. АПК и
доколкото отмененото удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ е позитивен акт, който не
подлежи на оспорване пред съда от лицето, в полза на което е издадено и от
трети лица, доколкото не засяга чужди права, отмяната му по реда на чл. 99 и
сл. АПК е в правомощията на Г. А., като негов издател – чл. 99 АПК.
Същевременно, заповедта е незаконосъобразна в хипотезата на чл. 146, т. 3 и т.
4 АПК.
Заповед № 594/18.06.2014 г. на Г. А. на О. С., с която е отменено издаденото от
него на Д. Г. удостоверение № 3/22.02.2012 г. по § 16, ал. 1 на ПР на ЗУТ е
издадена на основание чл. 99, т. 2 АПК - в производство по възобновяване
производството по издаване на административен акт. По силата на чл. 102, ал. 2
АПК, възобновяването на производството по чл. 99, т. 2-7 може да се направи в
тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за
отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от
възникване на основанието, а ако възникването предхожда издаването на акта,
началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В случая
годината на построяване на постройката, на чиято неистинност се е позовал
органа в съображенията си по чл. 99, т. 2 АПК, е декларирана с подаване на
заявлението за издаване на удостоверението – 23.01.2012 г., поради което и
пределният срок за отмяната му по реда на чл. 99 и сл. АПК е 1-годишен от
влизане в сила на удостоверение № 3/22.02.2012 г. Обстоятелствата, свързани със
застрояването на имот 279011 в м. „Ч.“, землището на гр. С., за които
главният архитект се е позовал в оспорената заповед на акт за частна общинска
собственост № 609/02.06.2011 г., протокол от 03.10.2011 г. за фактическо
предаване и приемане на имот 279011, договор за покупко-продажба от 19.09.2011
г., за да направи извод, че декларираната година на построяване /1985 г./ на
стопанската постройка в имот 279011 е невярна, са му били служебно известни към
момента на издаване на удостоверение № 3/22.02.2012 г. Затова и приложима за
срока по чл. 102, ал. 2 АПК е втората хипотеза – не по-късно от една година от
влизане в сила на удостоверение № 3/22.02.2012 г. Последното като позитивен акт
не подлежи на оспорване пред съда и е влязло в сила на 22.02.2012 г., респ.
1-годишният срок по чл. 102, ал. 2 АПК е изтекъл на 22.02.2013 г., а оспорената
заповед е издадена на 18.06.2014 г., след неговото изтичане, поради което само
на това основание следва да бъде отменена - чл. 146, т. 3 АПК.
Извън изложеното, при възобновяване на производството по издаване на
удостоверението за търпимост главният А. е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, като не е провел процедурата по Глава
VІІ на АПК. Съгласно чл. 103, ал. 1 АПК, в производството по възобновяване
административният орган е длъжен да конституира като страна лицата, придобили
права от административния акт. В случая жалбоподателя Д. Г., в чиято полза е
издадено удостоверение № 3/22.02.2012 г. и който е следвало да бъде уведомен за
образуваното служебно от Г. А. производство по възобновяване издаването му.
Уведомяването на заинтересованите лица е процесуален способ за реализация на
задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая, респ. да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи
основанието за издаване на заповедта. По делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за образуваното производство и
да му е дадена възможност да изрази становище. Неуведомяването на жалбоподателя
в конкретния случай представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото заповедта е издадена по чл.
99, т. 2 АПК (в хипотезата на наличие на нови факти и обстоятелства от значение
за случая), което е налагало събирането на нови доказателства за изясняване на
спора при оспорването от органа на годината на изграждане на строежа. Поради
неизпълнението на произтичащото от чл. 103, ал. 1 АПК задължение за Г. А. да
уведоми жалбоподателя за започналото производство по чл. 99 и сл. АПК,
последният е бил лишен от възможността да изрази становище и да представи
доказателства за годината на изграждане на стопанската постройка, което от своя
страна е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 АПК.
Наред с горното, оспорената заповед е издадена и в отсъствие на
материалноправните предпоставки на чл. 99, т. 2 АПК. Основанието за
възобновяване по чл. 99, т.2 АПК се свързва с непълнота на фактическия и
доказателствен материал.
Новооткрити по смисъла на закона са онези обстоятелства или доказателства за
правно или доказателствено релевантни факти, които не са могли да бъдат
приобщени към доказателствения материал в административното производство до
момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страната, върху
която е тежало задължението за доказване. Тези факти трябва да са нови - да не
са били част от установените факти при издаването на акта, но да не са
новосъздадени, т.е. възникнали след издаването на административния акт. В
случая актът за частна общинска собственост, договорът за продажба на имот
279011 в м. „Ч.“, сключен с общината, протокола за фактическо предаване на
имот 279011 на Д. Г., декларацията за годината на изграждане на строежа от
23.01.2012 г., не представляват нови обстоятелства или нови писмени
доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Тези обстоятелства не са и нови -
още в производството по издаване на удостоверение № 3/22.02.2012 г. главният А.
на О. С. при полагане на дължимата грижа по чл. 35, чл. 36, ал. 1 и чл. 44, ал.
1 АПК е могъл и е бил длъжен да провери истинността на декларираните по § 16 ПР
на ЗУТ факти и годината на изграждане на строежа. Посочените от органа
документи в заповедта му по чл. 99, т. 2 АПК са съществували и е могло да
бъдат приобщени в административното производство по § 16 ПР на ЗУТ. Не е имало
обективна пречка за приобщаването им, която да е била налице до момента на
произнасянето по заявлението на Д. Г. по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ с издаване на
удостоверение № 3/22.02.2012 г. Отделно, възобновяване на административното
производство по влязъл в сила административен акт се допуска само при наличието
на безспорни доказателства, посочени в чл. 99, т. 2 АПК. В случая не са събрани
безспорни доказателства, че декларираната година на изграждане на строежа /1985
г./ е невярна. В този смисъл оспорената заповед е издадена в противоречие с
приложената от органа разпоредба на чл. 99, т. 2 АПК и следва да бъде отменена
– чл. 146, т. 4 АПК.
По изложените съображения за недопустимост на жалбата на „...“ ЕООД и
основателност на жалбата на Д. Г. и съгласно чл. 159, т. 4 АПК и 172, ал. 2,
пр. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „...“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „...“ № ..., срещу Заповед № 594/18.06.2014 г. на Г. А. на О. С. и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 632/2014 г. на Административен съд –
Благоевград в тази му част.
ОТМЕНЯ Заповед № 594/18.06.2014 г. на Г. А. на О. С..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
В.А.