и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Р., с А. гр.Б. У.”В. А.” № **, .*
против Решение № 8613/15.11.2013 год., постановено по н.а.х.д. № 670 по описа
на Районен съд – Б. за 2013 год. Навеждат се доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Твърди се, че в административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се още, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът М. Ю. в съдебното заседание, Ч. процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.

Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но по различни от изложените в
нея и поддържани в съдебно заседание съображения.
С атакуваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление
(НП) № 886/18.02.2013 год. на Началника на М. Ю., с което на М. Р. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като са отнети в полза на държавата и вещите предмет на нарушението. За да постанови този резултат съдът е възприел за извършено и съставомерно нарушението, вменено на касационния жалбоподател. Установено е по безспорен начин, че при извършена на 11.03.2011 год. в гр.Б. на кръстовището на У.”К. М.” и У.”П.
Д.” проверка от служители на 01 Районно управление “Полиция” гр.Б. в
таксиметров автомобил, управляван от касационния жалбоподател са открити общо 8 броя кутии цигари необлепени с бандерол или облепени с чужд бандерол, всички подробно описани по вид и брой в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), съответно в наказателното постановление. Прието е още, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Решението е частично неправилно.
Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно
преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което
административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това (виж Постановление № 10 от 28.IX.1973 год., Пленум на ВС). Съгласно чл.34, ал.1, предл.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Както е посочено в АУАН нарушението е установено при извършена на 11.03.2011 год. проверка, като по делото са представени доказателства, че по случая е протекла полицейска проверка по преписка № 1216/2011 год. С Постановление на Районна П. гр.Б. от 29.04.2011 год. преписката е изпратена по компетентност на М. Ю.. Постановлението е постъпило в деловодството на М. Ю. на 03.05.2011 год. и е заведено с вх.№ 2700-0071. Именно на тази дата е станал известен и нарушителя – М. Р., видно от мотивите на Районна П., а и от приложените доказателства. Следователно тримесечния срок за образуване на административното наказателно производство започва да тече от 03.05.2011 год. и изтича на 03.08.2011 год. АУАН е съставен на 23.08.2012 год., т.е. повече от година след изтичането на горния срок.
Действително по делото на стр.11 е приложено писмо изх.№ 9402-0081/20.07.2011
год., което представлява покана за съставяне на АУАН по смисъла на чл.40, ал.1
от ЗАНН и върнато в цялост известие за доставяне с отбелязване “пратката не е
потърсена от получателя” (стр.12), но последващи действия на наказващия орган
до 06.08.2012 год. не са извършвани. В чл. 34 ЗАНН са посочени абсолютните
пречки за образуване на административно-наказателно производство и основанията за прекратяването му. Тримесечният срок, визиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради което и
административно-наказателното производство не се образува. Следва да се
отбележи, че режимът на давността при административно-наказателните
производства е съобразен с целите и характера на административно-наказателната отговорност, а именно - изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.
При това положение административно-наказателната отговорност на Р. е
незаконосъобразно ангажирана, тъй като срока предвиден в чл.34, ал.1, предл.1
от ЗАНН е изтекъл и административно наказателно производство не е следвало да се образува.
Като не е отчел допуснатото нарушение, районният съд е приложил неправилно
материалния закон. Решението на съда в частта му, с която е отменено
наказателното постановление в частта, с която на М. Р. на основание чл.123, ал.
1 от ЗАДС е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева
следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени
наказателното постановление в тази му част.
Не така стои обаче въпросът по отношение на решението, в частта му, с която е
потвърдено наказателното постановление в частта относно постановеното отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. В тази му част, решението, е правилно. Този извод следва на първо място от разпоредбата на чл. 124, ал.1 ЗАДС, която предвижда в случаите на нарушения по чл. 123, ал.1, 2, 4 и 6 от ЗАДС стоките - предмет на нарушението, да се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. В случая, следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗАНН, съгласно която се отнемат в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Ето защо решението на районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление в тази му част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8613/15.11.2013 год., постановено по н.а.х.д. № 670 по описа
на Районен съд – Б. за 2013 год., в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 886/18.02.2013 год. на Началника на М. Ю., в частта му с която
на М. Ж. Р. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000
(хиляда) лева за нарушение на чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 886/18.02.2013 год. на Началника на М. Ю., в
частта му с която на М. Ж. Р. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.123, ал.1 от Закона за акцизите
и данъчните складове.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8613/15.11.2013 год., постановено по н.а.х.д. № 670 по
описа на Районен съд – Б. за 2013 год. в останалата му част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК