и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба от д-р Е. Д.–В. с адрес: Б., ул. „К.“ № 1, в качеството й на член на Т. към „МБАЛ“ – Б., І общи С., срещу Експертно решение № 0130 от заседание № 033/19.02.2014 г. на Специализиран С. на Националната Е. Л. К. /НЕЛК/ по сърдечно-съдови болести, с коeто е отменено Експертно решение /ЕР/ № 0848-049/22.03.2013 г. на Т. за общи заболявания – І С., с което на К. А. Б. с адрес: с. Горно Дряново, община Гърмен, област Б., е призната 58% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 12.11.2012 г. за срок от една година, като определената степен на трайно намалена работоспособност е намалена от 58 % на 42 %, а срокът на инвалидизиране е увеличен от една на три години.
В жалбата се поддържат доводи за нищожност на оспореното решение, като издадено след изтичането на 3-месечния срок по чл. 113 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Алтернативно се иска отмяна на решението като незаконосъобразно, като се излагат доводи, че при определяне на състоянието на освидетелстваното лице не са съобразени всички негови заболявания, както и че не е спазена методиката съгласно Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.
Оспорващата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата основания, доразвити в представени по делото писмени бележки.
Ответникът - Националната Е. Л. К., редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище, представено по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, при спазена писмена форма и в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Заинтересованите страни ТП на Н. – Б., Р. У. „. О.- Б., Агенцията за Х. с У. и Т. Е. Л. К. /Т./ - І С. – Б. – редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата страна Р. Д. „. П., чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на жалбата по изложените в същата съображения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Административното производство пред НЕЛК е образувано по Жалба изх. № ЕР-211/11.04.2013 г. на Председателя на медицинската К. по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на Н. – Б. д-р М. М. Ж. срещу Експертно решение на Т. за общи заболявания - І С. при МБАЛ „Б.“ № 0848 от заседание № 049/22.03.2013 г., с което е извършено освидетелстване на работоспособността, вида и степента на увреждане на К. А. Б. и е определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ 58 % степен на увреждане за срок от 1 година. С жалбата на Комисията решението на Т. е оспорено в частта му относно оценката на трайно намалената работоспособност – вид и степен на увреждане, въз основа на констатациите на комисията по чл. 98 от КСО, обективирани в Решение № 1916/028/09.04.2013 г. В това решение комисията е приела, че състоянието на пациента не следва да бъде оценявано по Ч.1, Р.9, Т.30.3, тъй като описаният функционален дефицит в консултацията с ортопед от 13.03.2013 г. не корелира с приложената в медицинското експертно досие /МЕД/ графия на ЛКС, която е с данни на начална г. и с изискванията на горецитираната отправна точка.
Във връзка с жалбата и въз основа на представените медицински документи НЕЛК е извършила личен медицински преглед на К. Б. в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ и с оспореното решение /на л. 27 – л. 29 от делото/ е изменила ЕР на Т. по оценката на работоспособността, като я е намалила от 58 % на 42 % и е увеличила срока на инвалидизацията от 1 на 3 години.
Въз основа на Експертното решение на Т. за общи заболявания - І С. при МБАЛ „Б.“ - № 0848/49/22.03.2013 г. на К. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която след отменителното решение на НЕЛК е прекратена с разпореждане на Началника на отдел „Пенсии“ при ТР на Н. – Б., тъй като определеният от НЕЛК процент трайна неработоспособност е под 50 %. Извършена е частична финансова ревизия по разходите на ДОО /относно отпуснатата пенсия/, която е завършила с Ревизионен акт за начет в размер на 1 994.24 лева, от които 1 727.32 лева – главница, представляваща щета на бюджета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи – надвзета пенсия по отменен акт на медицинската експертиза, вследствие на което е съставен Ревизионния акт за начет /на л. 7 – л. 8 от делото/ срещу членовете на Т., издали отмененото решение, между които и оспорващата.
Съдът приема, във връзка с направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателката, че оспореното в настоящото производство решение на НЕЛК не е връчено на същата, доколкото на съдържащия се в административната преписка Документ за доставяне /на л. 32 от делото/ не е отбелязано изобщо кое е лицето, получило решението на НЕЛК Върху документа фигурира единствено един подпис и дата на получаване „15.04.2014 г.“.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, е процесуално допустима. Съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като пред лекарите, участвали в постановяване на решение на Т., което впоследствие е било отменено от НЕЛК, съществува правната възможност да обжалват решението на НЕЛК, с което се отменя решението на Т., считано от момента на узнаването на решението на НЕЛК. Това е така, именно когато решението на НЕЛК не им е било надлежно съобщено, както е в конкретния случай.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във вр. с чл. 106, ал. 2 от същия закон орган. Решението е взето от специализиран С. по сърдечно-съдови болести, определен съобразно водещата диагноза – Е. /п./ х., в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /Правилника/. Спазено е изискването по чл. 18, ал. 3 от Правилника в специализирания С. да бъдат включени не по-малко от трима лекари с нужната компетентност, един от които е председател на състава. Експертното решение е постановено в С. от четирима специалисти, единият от които е представител на Н.. Издадено е в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма.
Съдът намира, че поддържаните доводи за нищожност на решението на НЕЛК поради непроизнасяне по подадената жалба от Председателя на медицинската К. по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на Н. – Б. в тримесечния срок по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 113, ал. 1 от ЗЗ, са неоснователни. Съображения:
Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи /освидетелстваните, осигурителите, Н., Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с У. и органите на медицинската експертиза на работоспособността/ срещу решенията на Т. се правят в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК.
Следва да се отбележи, че за датата на получаване на ЕР на Т. от Н., по делото не са налични доказателства. Поради това, следва да се приеме, че срокът за обжалване по отношение на Н. не е започнал да тече и жалбата на Н. се явява подадена в 14-дневния срок.
Видно от съдържанието на ЕР на НЕЛК, в него е посочено, че се издава по жалба на Н.. По т.7 от същото е записано – „Обжалвали заинтересовани лица и органи – Н.“. От това вписване, извършено в официален документ по предвидения ред от длъжностно лице, съдът е обвързан. Същото не е оспорено. С това се изяснява, че НЕЛК се е произнесла по жалба на заинтересовано лице /Н./, а не се касае за самосезиране.
Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението за приложение на чл. 113, ал.1 от ЗЗ. Разпоредбата гласи, че органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Доколкото от доказателствата се разкри, че не са налице фактически основания за приложението на тази норма, че НЕЛК не се е самосезирала, то тримесечният, срок посочен в същата правна норма, не може да обоснове извод за произнасяне от НЕЛК извън тази повременна компетентност. Поради това, оплакването за нищожност на акта поради липса на времева компетентност на НЕЛК е недоказано и неоснователно.
Съдът намира, обаче, че оспореното експертно решение на НЕЛК е незаконосъобразно, по следните съображения:
Решенията на органите на експертизата имат двойствен характер – от една страна те са експертни медицински заключения, а от друга са индивидуални административни актове.
Оспореното решение е издадено в хода на проведено производство на административен контрол по отношение на частично обжалване от председателя на МК при ТП на Н. на ЕР на Т. – I С. при „МБАЛ – Б.“ , в частта му относно оценката на трайно намалената работоспособност /чл. 61, ал. 1, т. 1 от НМЕ/. Доколкото решението на Т. е обжалвано само в частта относно оценката на работоспособността, в нарушение на диспозитивното начало, съставът на НЕЛК се е произнесъл и спрямо неоспорени части на това решение /срок на инвалидизиране и противопоказни условия на труд/. Допуснато е нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, която изисква НЕЛК да се произнесе по посочените в жалбата доводи — в случая единствено относно оценката на работоспособността на К. Б.. Това обуславя незаконосъобразност на оспореното решение поради съществено нарушение на правилото на чл. 45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Оспореното експертно решение относно определения на Бакиева процент ТНР 42 %, се явява необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-Е. анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон „от ... до“, процентът на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ се съобразява със степента на установения дефицит. Определянето на крайния процент намалена работоспособност се следва съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
Следователно определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването.
В конкретната хипотеза съдът счита, че оспореното решение не е мотивирано, доколкото не са описани анамнестичните данни за всички боледувания на освидетелстваната, травмите и оплакванията извън водещата диагноза, както и данните за провеждани лечения. Цялостен анализ на състоянието на Бакиева не е извършен, респ. не е описан в оспорения акт.
Във връзка с така изложеното е и дадената възможност на НЕЛК в чл. 46 от ПУОРОМЕРКМЕ, в която разпоредба е предвидено, че националната Е. Л. К. може да събира допълнителни данни за заболяването и работоспособността/вида и степента на увреждане на лицата, както и да иска мнението на специалисти от лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните консултанти, като насочва болните за диагностично уточняване в лечебни заведения по своя преценка. За да може НЕЛК да вземе решение по същество, в чл. 48 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че спорните в клинико-експертно отношение случаи се обсъждат от експертен съвет в НЕЛК, в който участват председателите на специализираните състави и лекарите - представители на Н., като в този консултативен орган на НЕЛК, могат да участват национални консултанти и водещи специалисти по профила на разглежданите случаи, представители на съюзите на хората с У. и на други заинтересувани организации. Следователно НЕЛК разполага с по-големи възможности от Т. да вземе правилно и законосъобразно решение по същество относно експертизата на работоспособността на освидетелстваните лица.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното решение следва да бъде отменено.
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващата сторените от последната в производството разноски – в размер на 10.00 лева за внесена държавна такса.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Експертно решение № 0130 от заседание № 033/19.02.2014 г. на Специализиран С. на Националната Е. Л. К. /НЕЛК/ по сърдечно-съдови болест, с което е отменено Експертно решение /ЕР/ № 0848-049/22.03.2013 г. на Т. за общи заболявания – І С..

ОСЪЖДА Националната Е. Л. К. /НЕЛК/ по сърдечно-съдови болести, да заплати на д-р Е. Д.–В. с адрес: Б., ул. „К.“ № 1, сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.