и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „. Ш.ЕИК *,със седалище и адрес на управление с.Л.,обл.Благоевградска, представляван от И. П. Ш.,депозирана чрез адв.И.М.,със съдебен адрес гр.С.,ул."А.Б." № 18,вх."В",срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/312/02753/01/04/01(изх.№ 01-6500/8844) от 18.11.2020 г.,издаден от И. Д. на Д. Ф. „. (ДФЗ),с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 367 653.77 (триста шестдесет и седем хиляди шестстотин и петдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) лв. и е по реда на чл.27,ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗЗ),във връзка с чл.166,ал.2 от ДОПК,във вр.с чл.145 АПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт,като постановен в противоречие с процесуалните правила и материалния закон.Жалбоподателят,чрез процесуалния си представител адв.И.М.,в съдебно заседание и в приложени писмени бележки,излага съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и в противоречие с материалния закон(л.588).Иска се отмяната на оспорения акт.Претендират се разноски по представен списък(л.590).

Ответникът – Изпълнителният Д. на Д. Ф. „.,чрез процесуалния си представител адв.Х.М.,в съдебно заседание и в приложени писмени бележки,излага съображения за неоснователност на жалбата и счита,че оспореното решение е правилно и законосъобразно.Претендират се разноски.

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2014 г. между „. Ш.ЕИК *,със седалище и адрес на управление с.Л.,обл.Благоевградска,представляван от И. П. Ш.,и ДФ „. – гр.С. е бил сключен Договор № 01/312/02753 за отпускане на финансова помощ,на основание чл.31,ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013,подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони от ПРСР 2007-2013 (л.93).

Предмет на договора е предоставянето на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ,представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,свързани с осъществяването на Проект № 01/312/02753 от 27.05.2013 г.,съгласно заявлението за подпомагане „Изграждане на къща за гости“,съгласно предложен Бизнес-план(л.38).Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер 367 654.01 лв. (т. 2.1 от договора) и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,свързани с осъществяването на Проект № 01/312/02753 от 27.05.2013 г.Извършеното плащане от ДФ „. към оспорващото лице,съгласно горецитирания договор по окончателното плащане, е в размер на 367 653.77 лв.(уведомително писмо л.135).

Видно от разработения от търговеца бизнес-план,последният се е задължил да изгради къща за гости в с.Л.,с капацитет за настаняване 14 туристи на ден,като реализира приходи от нощувки,от велотуризъм и други туристически услуги за всяка една от годините на бизнес-плана в размер на по 248 000 лв.за всяка една от 2016 г.,2017 г. и 2018 г.

От данните по делото се установява,че ДФЗ,чрез своите структури,е извършил проверки на място на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ в периода 19.06.2019 г. - 21.06.2019 г.(л.140) и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на одобрения бизнес план по Договор № 01/312/02753 от 31.10.2014 г. за три последователни пълни финансови години:

- за финансовата 2016 г. – приходи от нощувка в стаи и услуги – 2 609 лв.,представляващи 1,05 % изпълнение на приходите,заложени за същия период от одобрения бизнес план,
- за финансовата 2017 г. – приходи от нощувка в стаи и услуги – 12 279,98 лв.,представляващи 4,95 % изпълнение на приходите,заложени за същия период от одобрения бизнес план,
- за финансовата 2018 г. – приходи от нощувка в стаи и услуги – 21 073,40 лв.,представляващи 8,50 % изпълнение на приходите,заложени за същия период от одобрения бизнес план,
- за финансовата 2019 г.(за периода от 01.01.-30.05.) – приходи от нощувка в стаи и услуги – 7 745 лв.,представляващи 7,50 % изпълнение на приходите спрямо пропорционално заложените за период от месеца от одобрения бизнес план,

За три години,вместо заложените в бизнес плана общо приходи за този период в размер на 744 000 лв.,са реализирани само 35 962,38 лв.Установеното средно аритметично изпълнение на бизнес плана за 3 (три) пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е възлизало в размер на 4,83% от заложените приходи.Приходите от дейността са били под 50% от заложените в бизнес-плана такива.Доколкото към датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019 година,резултатът за последната не е взет от органа при оценка на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана(т.1 от АУПДВ).

При извършената административна проверка,както и при допълнително извършена такава,чрез изискана от НАП справка административният орган констатирал,че оспорващото лице не е разкрило заложените в таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ от бизнес плана 4 броя работни места – 1 бр. работно място на позиция „управленски персонал“,1 бр. работно място за позиция „административен персонал“,2 бр.работни места на позиция „производствен персонал“.Жалбоподателят наел за персонал само 1 служител,вместо заложените 4 бройки,с което средноаритметично за проверяваните финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,наетите лица възлизали на 1.03 броя,представляващо повече от 50% неизпълнение на параметрите,спрямо заложените в бизнес плана(т.2 от АУПДВ).

При извършените административни проверки органът констатирал,че „. Ш.“ е бил регистриран в Търговския регистър на 27.05.2013 г.,като целият процес по кандидатстване за подпомагане,изпълнението на проекта и управлението му по време на мониторинговия период,е осъществяван от упълномощени лица – от Атанас Пламенов Танков,с широк обхват на представителна власт,включително пълно представителство пред ДФ „.-РА,НАП,НОИ,НЗОК,НСИ,Агенция по вписванията,имотен регистър и др.,от Вили Василева Куртова с представителна власт пред РА,във вр.с извършване на проверки,както и с такава по отношение на дейности,касаещи изготвянето на проекта и осъществяването на инвестицията и от Изет Изетов Пашов,също с представителна власт пред РА.

Анализът на фактите – дата на регистрация на „. Ш.незабавното упълномощаване след регистрацията на на различни лица с широка представителна власт пред ДФ „.-РА и др.органи,касаеща целия процес по кандидатстване за подпомагане,изпълнението на проекта и управлението му по време на мониторинговия период,фактът,че представляващата И. П. Ш. е млада жена,без опит и без да е извършвала реална дейност по управлението на субсидираната инвестиция,дало основание на административния орган да направи извод,че реален собственик на процесната къща за гости не е „. Ш.както и да направи заключение за наличието на изкуствено създадени условия за получаване на помощта по мярката,с цел за получаване на предимство в противоречие с целите на мярката,които подробно са описани в т.3 от АУПДВ.


При извършена административна проверка на място в периода 20.06-21.06.2019 г.,органът установил,че част от субсидираните активи не се намирали в обекта на инвестицията,описани в т.4 от АУПДВ,както и че „. Ш.“ не е поставил информационна табела/билборд,указващи че финансирането на инвестицията е извършена с подкрепата на ЕЗФРСР – т..5 от АУПДВ.

С писмо изх. № 01-6500/8844 от 14.11.2019 г. (л.329) Изпълнителният Д. на ДФЗ е информирал оспорващото лице,че открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) в общ размер на 367 653,77 лв.,представляваща 100% от получената субсидия(л.1.),поради неизпълнение на задължения,произтичащи от бизнес-плана,одобрен с Договор № 01/312/02753 за отпускане на финансова помощ,на основание чл.31,ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. по мярка 312,както следва:

1.за неспазването на разпоредбите на т.4.12 и т. 4.18 от договора и на чл.16,ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. (Наредбата),довели до неизпълнението на нормативно установени задължения на ползвателя,свързани с изпълнението на одобрения бизнес-план по т.1 от констатацията от АУПДВ – в размер на 367 653,77 лв.,представляваща 100% от получената субсидия,определен по реда на т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ към „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП“.

2.за неспазването на разпоредбите на т.4.12 и т. 4.18 от договора и на чл.16,ал.2,вр.с чл.2,т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., довели до неизпълнението на заложени в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост,чрез разкриване на нови работни места(4-ри) по т.2 от констатацията от АУПДВ – в размер на 367 653,77 лв.,представляваща 100% от получената субсидия,определен по реда на т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ към „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП“,вр. с чл.35,парагр.1 от Делегиран регламент № 640/2014.

3.за неспазването на разпоредбите на т.4.4,б.“е“ от договора и на чл.46,ал.3,т.1 и на чл.47 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., довели до изкуствено създадени условия,необходими за получаване на помощта по мярката,с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката,с оглед наличието на индикатори,водещи до съмнение,че реалният собственик на субсидираната инвестиция е друг по т.3 от констатацията от АУПДВ – в размер на 367 653,77 лв.,представляваща 100% от получената субсидия,определен по реда на т.7 от Приложение към раздел I „Общи положения“ към „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП“,вр. с чл.60 от Регламент(ЕС) № 1306/2013,вр.с чл.4,парагр.3.от Регламент(ЕО,Евратом) № 2988/95.

4.за неспазването на разпоредбите на т.4.17,букви “а“,“б“ и „в“ от договора и на чл.43,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. (Наредбата),довели до неизпълнението на нормативно установени договорни задължения на ползвателя – по т.4 от констатацията от АУПДВ – в размер на 6 595,87 лв.,представляваща част от получената субсидия,определен по реда на т.2 и т.3 от Приложение към раздел I „Общи положения“ към „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП“.

5.за неспазването на разпоредбите на т.4.17,буква “е“ от договора и на чл.50 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. (Наредбата),довели до неизпълнението на нормативно установени договорни задължения на ползвателя – по т.5 от констатацията от АУПДВ – в размер на 7 353,08 лв.,представляваща част от получената субсидия,определен по реда на т.9 от Приложение към раздел I „Общи положения“ към „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП“.

Според писмото,на основание чл.3 от Раздел II към „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП“, на жалбоподателя му е определен най-големия размер на подлежащата за възстановяване финансова помощ от 367 653,77 лв.,за което изрично е уведомен,че ще му бъде издаден АУПДВ.

С писмо вх. № 01-6500/8844 от 02.12.2019 г. (л.387),оспорващото лице е възразило срещу констатациите за финансовата корекция,като е изложило съображения за това.

С оспорения АУПДВ № 01/312/02753/01/04/01(изх.№ 01-6500/8844#2) от 10.11.2020 г.,издаден от И. Д. на Д. Ф. „.,на основание чл.46,ал.1,ал.2 и ал.3,т.1 и т.4 от Наредбата,във вр. с т.4.4,б.“б“ и „е“ и т.8.1 от договора,във вр.чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП,във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК) на „. Ш.“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в най-големия размер измежду установените – 367 653.77 (триста шестдесет и седем хиляди шестстотин петдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) лева,представляваща 100 % на предоставена финансова помощ по Договор № 01/312/02753 от 30.10.2014 г.,ведно със законната лихва върху сумата,като възражението на оспорващия е изцяло отхвърлено.Оспореното решение е връчено на дружеството на упълномощено лице(Изет Пашов) на 30.11.2020 г. (л.406).Жалба с вх.№ 01-6500/8844#6 срещу АУПДВ е подадена,чрез адв.И.М. на 09.12.2020 г. пред административния орган (л.3).

От неоспорените основно и две допълнителни заключения на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,че подпомаганото лице не е изпълнило бизнес плана си,като в процентно отношение изпълнението е изглеждало по следния начин:през 2016 г. са реализирани 1,05 % от планираните приходи в резултат на реализирани 57 нощувки,през 2017 г. са реализирани 4,95 % от планираните приходи в резултат на реализирани 304 нощувки,а през 2018 г. – 8,50 % от 561 нощувки,при дадена прогноза от 248 000 лв. годишно(за броя на нощувките вж.първото доп.заключ. – л.511).В процентно отношение изпълнението на бизнес плана е под 50 %,като размерът на одобрената БФП на подпомаганото лице е в размер на 367 654.01 лв.(вж.основно закл.л.458-л.471).

Вещото лице сочи в първото си допълнително заключение(л.507-л.512),че според таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“,представляваща част от одобрения бизнес план,подпомаганото лице е следвало да открие и поддържа общо 4 броя работни места – 1 бр. работно място на позиция „управленски персонал“,1 бр. работно място за позиция „административен персонал“,2 бр.работни места на позиция „производствен персонал“,като вещото лице констатирало,че средноаритметично за проверяваните финансови години – 2017 г. и 2018 г.,наетите лица възлизали на 1.55 броя,представляващо повече от 50 % неизпълнение на параметрите,спрямо заложените в бизнес план(л.458-л.471).Вещото лице сочи,че за 2016 г. не е установило сключени трудови договори(л.512).

Във второто си допълнително заключение вещото лице е изследвало броя на нощувките на 4 съседни къщи за гости и за наетия от тях персонал по трудово правоотношение(л.577-л.586).

При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168,ал.1 от АПК,съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима,като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес,в преклузивния срок по чл.149,ал. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган по силата на чл.46,ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,съгласно която в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.Съгласно чл.20а от ЗПЗП,изпълнителният Д. на Фонда,който е изпълнителен Д. и на Разплащателната агенция,организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява,поради което правилно актът е издаден именно от И. Д. на ДФ „..

Решението има необходимата писмена форма,съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.59,ал.2 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК оспорващото лице е уведомено за откритото производство по издаване на административния акт,като му е осигурено правото на участие в административното производство.Административният орган е взел решението си,след като допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Спорът основно се свежда до приложението на чл.27,ал. 6 и ал.7 от ЗПЗП и съответно доводите на оспорващия,че в случая е следвало да се проведе производството по определяне на финансова корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ,а не производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК.

Съгласно чл.27,ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от Програмите за развитие на селските райони,което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70,ал.1,т.1-т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове(ЗУСЕСИФ),се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон.Според разпоредбата на ал.7 от същия законов текст,дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,поради неспазване на критерии за допустимост,ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,извън основанията по ал.6,се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане(АУПДВ) по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

От посочените разпоредби става ясно,че законодателят е въвел разграничение между нарушенията,които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция и нарушенията,които са основание за издаване на АУПДВ.АУПДВ се издава само в случаите,когато не се касае за нарушения,представляващи нередности,водещи до налагане на финансови корекции,посочени в чл.70,ал.1 от ЗУСЕСИФ,а е налице нарушение на задължения на бенефициентите,произтичащи от секторното законодателство.

В разглеждания случай,като основание за вземането се твърди неизпълнение от страна на оспорващия едноличен търговец на одобрения бизнес-план по Договор № 01/312/02753 от 31.10.2014 г. – неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана,както и поради неизпълнение на нормативно установени и договорни задължения на ползвателя,свързани с изпълнението на одобрения бизнес-план.В представения към заявлението за подпомагане бизнес-план самото подпомагано лице е определило съответните приходи,посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигане на планираните с чл.2 от Наредба № 29/2008 г.цели на предоставената финансова помощ.В този бизнес план са залегнали финансови показатели,на базата на които проектът е определен като допустим,сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.От извършените проверки е установено какви приходи са реализирани и какъв процент от заложените в бизнес плана се явяват.Тези данни,касаещи неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана,съставляват неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл.70,ал.1,т.7 от ЗУСЕСИФ (в този смисъл са Решение № 3184/28.02.2020 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 7468/2018г., Решение № 5872/21.05.2020 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 174/2019г., Решение № 2709/19.02.2020 г. на Върховен административен съд по адм.дело № 9703/2018 г., Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм.дело № 7468/2018 г. и др.) и непостигането на заложените в бизнес плана показатели води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ.

В разглеждания случай оспореният АУПДВ е издаден на 18.11.2020 г. и административното производство е проведено при действието на чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП.При действието на §4,ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ,предоставянето на безвъзмездна финансова помощ,както и плащанията,верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал.1 (Програмата за развитие на селските райони),се извършват при условията и по реда на този закон,доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.,относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета/ОВХ 347/487 от 20 декември 2013 г. и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.,относно финансирането,управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78,(ЕО) № 165/94,(ЕО) № 2799/98,(ЕО) № 814/2000,(ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета/ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.,в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.

Съдът споделя като правилно становището на оспорващото лице,изложено в писменото му становище от 06.12.2021 г.,че приложимостта на производствата по Наредбата е предвиденото „друго“ по смисъла на § 4,ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ основание,но в случая то е неприложимо,на основание § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ,бр. 2/2018 г.).Според тази разпоредба започналите производства по издадените до датата на влизането на този закон в сила наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за 2007-2013,се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг (в този смисъл е Решение № 6036 от 26.05.2020 г. на ВАС).Видно е от тази разпоредба,че приложимостта на досегашния ред на предвидените в наредбите по прилагането на ЗПЗП производства,вкл. и тези, касаещи възстановяване на БФП,е обусловена от наличието на започнато до приемането й производство по реда и при условията на такава Наредба и неизтичането на периода на мониторинг.Жалбоподателят е бенефициер по мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г.,съгласно т.4.18 от Договор №01/312/02753 от 31.10.2014 г.,а и по аргумент от разпоредбите на чл.43,ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. периодът на наблюдение (мониторинг) е изтекъл на 16.10.2019 г.

Производството по издаване на АУПДВ е открито на 14.11.2019 г. с писмо изх. № 01-6500/8844 от 14.11.2019 г. на И. Д. на ДФЗ (л.329),когато мониторинговият период вече е бил изтекъл на 31.10.2019 г. Именно поради изтичането на този период по отношение на жалбоподателя,разпоредбата на §12,ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП е неприложима,досежно предвидените в тази разпоредба производства,т.е. неприложима е предвидената по смисъла на §4,ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ хипотеза „друго“.След изменението на ЗПЗП,ДВ бр. 51/2019,в сила от 28.06.2019 г.,специалният закон в нормата на чл.27,ал.6 от ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение:

- на материално-правните основания за налагане на финансова корекция – по чл.70,ал.1,т.1-т.9 от ЗУСЕСИФ,
- на административния акт – решение и реда за неговото издаване – по чл.73 от същия закон.

При наличие на основание по чл.27,ал.6 от ЗПЗП,във връзка с чл.70,ал. 1 ,т. 1-т.9 от ЗУСЕСИФ,дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ,се установява с решение за налагане на финансова корекция,издадено от И. Д. на ДФ“. по реда на ЗУСЕСИФ.С оглед на изложеното и по силата на чл.27,ал.7 от ЗПЗП,при неизпълнение на бизнес плана,представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл.70,ал.1,т.7 от ЗУСЕСИФ,акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК,съгласно чл.166,ал.2 ДОПК,не се издава.В този смисъл са Решение № 15687 от 17.12.2020 г.,постановено по адм.д. № 8586/2020 г. по описа на ВАС,Решение № 15971/29.12.2020 г. по адм.д.№ 8344/2020 г. по описа на ВАС и др.Ето защо съдът не приема доводите на органа,изложени в писмените му бележки,за спазена процедура при издаване на оспорения акт.

Допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване е съществено,тъй като засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им,предвидено в чл.27,ал.6 и ал.7 от ЗПЗП.Съгласно чл.33,§ 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика,приложим на основание чл.72,§2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година,относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР,в случаи като процесния,когато средствата са вече изплатени на бенефициера,те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства.Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФ „. – РА по чл.27,ал.3 от ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,както и глобите и другите парични санкции,предвидени в законодателството на Европейския съюз.След промяната в закона,за да издаде АУПДВ на основание чл.27,ал.7 от ЗПЗП,административният орган следва да изложи допълнителни мотиви защо приема,че констатираното неизпълнение на одобрените финансови показатели е извън основанията за налагане на финансова корекция по чл.70,ал.1,т.7 от ЗУСЕСИФ,във връзка с чл.27,ал.6 от ЗПЗП.В оспорения АУПДВ липсват такива съображения.

На последно място – в чл.43,ал. 1, т. 1 от Наредба № 29/2008 г. е предвидено задължение за използване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение.При проверката безспорно е било установено,че къщата за гости се използва по предназначение,но приходите от дейността не покриват одобрения проект.Оспореният АУПДВ е мотивиран с чл.46,ал.1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г.,съгласно които,в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,сключени с ползвателя на помощта.А в случаите по ал.1 РА определя размера на средствата,които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта,като взема предвид вида,степента и продължителността на неизпълнението.Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло.Продължителността на неизпълнението зависи от времето,през което траят последиците,или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

В административния акт е посочено съдържанието на чл.46,ал.2 от Наредба № 29/2008 г.,но не са изложени мотиви за вида,степента и продължителността на неизпълнението,последиците за дейността като цяло,за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин,т.е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл.46,ал.2 от Наредба № 29/2008 г.Тези липсващи съображения,мотиви на административния орган,касаещи определянето на размера на задължението,не могат да бъдат допълвани от съда.Връщането на вече изплатената финансова помощ се обуславя от конкретно изложени съображения за определяне на размера на наложената санкция,каквито липсват в административния акт.По аргумент от чл.170,ал.1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания,посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.С тази доказателствена тежест той не се е справил.По тези съображения съдът не възприема становището на процесуалния представител на ответника за процесуалната законосъобразност на оспорения акт,изложено в писмените му бележки от 17.12.2021 г.

Изложеното води до извода,че оспореният АУПДВ,като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона,се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски от оспорващото лице,се явява основателно и следва да бъде уважено за разноските,за чието извършване са представени доказателства по делото. В полза на едноличния търговец следва да се присъдят разноски по представения списък в общ размер на 8 090 лева (л.590).

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,предл. 2-ро от АПК и чл.143,ал.1 от АПК,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/312/02753/01/04/01 (изх.№ 01-6500/8844) от 18.11.2020 г.,издаден от И. Д. на Д. Ф. „.,с който на „. Ш.ЕИК *,със седалище и адрес на управление с.Л.,обл.Благоевградска,представляван от И. П. Ш., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 367 653.77 (триста шестдесет и седем хиляди шестстотин и петдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) лв.

ОСЪЖДА „Д. Ф. „.-гр.С.,да заплати на „. Ш.ЕИК *,със седалище и адрес на управление с.Л.,обл.Благоевградска,сумата от 8 090 (осем хиляди и деветдесет лева) лв.,представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
КТ