Ищецът А. А. К. – редовно призован, явява се лично и с адв. Я.с пълномощно
по делото.

Ответникът ОД на М. Б. – редовно призован, се представлява от гл. юриск. Я.-
С., с пълномощно по делото.

За О. П.-Б. – редовно призована, се явява прокурор М.

Явява се и вещото лице Д. И. Г..

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът намира, че не е налице
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

Постъпила на 18.02.2014 год. съдебно-психологична експертиза.

АДВ. Я.: Нямаме искания преди изслушване на експертизата.

ЮРИСК. Я-С: За днешното съдебно заседание водим свидетелите, които
бяха допуснати от съда, с изключение на Б. Т. В., тъй като е
служебно възпрепятстван, за което същият ще представи доказателства за
следващото съдебно заседание, тъй като настояваме за неговия разпит. Водим
обаче останалите свидетели.

ПРОКУРОР М.: Нямаме искания преди разпита на вещото лице.

Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице.
Сне самоличността на вещото лице: Д. И. Г., българка, български гражданин,
49-годишна, омъжена, неосъждана, без родствени връзки със страните по делото;
висше образование, психолог.

Съдът предупреди вещото лице за отговорността, която носи по чл. 291 от НК за
невярно заключение и експертът обеща да даде обективно и безпристрастно
становище.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам така изготвеното заключение.
С изследваното лице проведох среща, при която осъществих провеждане на
психологична беседа и специализирано тестово изследване, което включваше тест за тревожност и депресия, тест за интелигентност, за самооценка на тревожността и ретроспективен анализ.
Заключението по експертизата съм изготвила въз основа на данните по делото и
въз основа на проведеното психологично изследване, което включва беседа и
тестово изследване.
Аз не провеждам изследване за достоверност на фактите и обстоятелствата и дали всъщност те са станали така, както той ги пресъздава. Принципно е възможно изследваното лице да си „измисля”. Аз провеждам психологично изследване, за да установя неговото състоянието по време на деянието, за което се води делото, изследване за неговото състояние преди и след това деяние. Това става чрез ретроспективния анализ, при който лицето споделя за състоянието си преди самото деяние, по време и след него.
Има психологични тактики, които дават информация дали лицето в голяма степен е възможно да измисля, да пресъздава неверни факти за своето състояние, но
състоянието, което съм описала в експертизата, и въпросите, които са зададени,
включват един комплекс от симптоми, които характеризират това състояние. Лицето няма как да изгради целия комплекс от симптоми и той не може да бъде
предварително информиран, така че да може да оформи този комплекс от симптоми, за да мога аз да отговоря на въпроса какво е било неговото състояние по време на самото деяние. В този смисъл, той може количествено да измени количествената оценка за своето състояние. Може да не я пресъздаде съвсем точно, което е нормално, но симптомите, за които той споделя, според мен в случая характеризират точно това състояние на остро стресогенно събитие, което той е преживял и за което той няма как да си измисля. Тази характеристика той няма как да я измисли. Аз не давам оценка на факти и обстоятелства, а на
емоционалното му състояние: за неговите емоции, за неговите преживявания –
положителни или отрицателни, давам оценка за степента на тези преживявания и
затова според мене той беше искрен в своето споделяне.
Експертизата е направена около пет месеца след самото деяние. Аз съм искала от него да сподели за по-важни житейски събития – положителни и отрицателни, които са се случвали в неговия живот след самото деяние, за да мога да отгранича дали симптомите, за които той споделя, биха могли да се дължат и на някакви други събития в неговия живот. Той не сподели за някакви стресогенни събития нито след това деяние, нито в деня, в който е станало събитието. И именно чрез ретроспективния анализ, сравнявайки неговото състояние – това, което той споделя преди този ден, по време на този ден и след този ден, това, което е преживял, и това, което споделя като емоционално състояние, считам, че
получената симптоматика е именно в резултат на преживяното на 24.09.2013 год.
Една от характеристиките за преживяно стресогенно събитие, това представлява
характеристиката на личността дни, месеци и дори години след самото стресогенно събитие. Когато е налице преживяна травма, каквато в случая аз констатирах, има характеристика, която включва състоянието на лицето преди, по време и след деянието. В тази характеристика се включва конкретно промяна в характера. Преди деянието той споделя за един начин на живот, който е водил. В психологичната беседа, която е вид изследване, при ретроспективния анализ, който също е вид изследване, сме говорили именно за начина му на живот, за социалния му статус, за семейното му положение. Установих, че има фирма с персонал, за който се грижи; имал е кредити; имал е финансови проблеми, както той спомена; разведен е; има две деца. Всички тези неща той е разказал за неговия статус. Но във въпросника на тестовото изследване се включват и неговия характер, и самооценка на тревожността, което включва дали личността е тревожна и моментното състояние. В тази връзка и чрез този ретроспективен анализ той сподели за това какъв е бил като характер, преди самото деяние. Тези житейски факти – като проблеми с банки и т.н. са в един по-продължителен период и те не оформят неговия характер като цяло. Неговият характер е оформен още преди тези събития в живота му. Той споделя за промяна в характера и в състоянието си точно след това деяние от 24.09.2013 год. Усеща промяна в своето отношение към света, в начина на реагиране към близките и към персонала. Това споделяне е установяване. Психологичната беседа е начин за установяване. Ретроспективният анализ е начин за установяване.
Аз не съм имала среща с него преди 24.09.2013 год., за да направя тестово
изследване за моментното му състояние. Аз съм изследвала моментното състояние пет месеца по-късно и, съответно, правя връзка за това, което той споделя за състоянието си преди това деяние. В психологичната беседа като начин за установяване аз правя изводи за начина, по който се е променил характера му в течение на времето, именно чрез това, което той споделя за деня на деянието, втория ден, седмица след деянието, няколко месеца по-късно. Начинът, по който той споделя за това нещо, говори за промяна в неговото състояние.
В беседата си с него съм обърнала внимание на това дали той има симптоми на
хронична тревожност именно защото той споделя за такива оплаквания от година-две отпреди самото деяние. Аз съм искала да установя с каква честота са били тези оплаквания. Той сподели, че те са били редки. Най-много един път в месеца и дори много по-рядко. Докато, именно чрез ретроспективния анализ, чрез който аз сравнявам нещата, съпоставям ги логически, той сподели, че след деянието получава това два-три пъти в седмицата. Това, че го получава точно в деня на деянието, говори, защото много често хипертонията е отговор на стресогенно събитие. Това е всъщност физиологичното отражение на преживян стрес. Това, че след този случай той е зачестил тези прояви и това, че е споделил с лекар-кардиолог, който му е предписал лекарство, което той вече взема редовно след този ден, говори за усложняване на състоянието и въздействието на този стресогенен фактор именно върху неговото състояние.
Той сподели, че е взел лексотан. Този лексотан не му е бил предписан от лекар,
а го е вземал, когато е имал някакво неразположение. Отражението на това деяние е в зачестяване на оплакванията. Това е, което е различното, което се е
получило след самото деяние.
Относно семейните отношения със съпругата му: това е показател за промяна в
характера му. Той е би разведен, но не споделя за някакви влошени отношения. В
никакъв случай това не означава, че той не може да възпроизведе правилно
фактите от своя живот. Няма никакво пречка от каквото и да е естество, той да
възпроизвежда правилно фактите от своя живот. След станалото, в отношенията със съпругата му (независимо, че са разведени, те имат отношения) има изостряне именно поради това, че при него има промяна в характера. Той е станал по-раздразнителен, по-избухлив. Толерантността му към околните е намалена именно в резултат на преживяното, което е част точно от характеристиката на преживян стрес. Това е сигнал за преживяна травма. Когато има промяна в характера, когато има промяна в толеранса към околните, когато има напрежение и тревожност в състоянието му.
Моето заключение е, че неговото състояние не отговаря на хронична тревожност, а е завишена тревожност в резултат на станалото на 24 септември. Изследвала съм неговия разказ, тестовото изследване, също неговия статус преди събитието.
Преживяването на стресогенно събитие не включва един момент, един отрязък от
време. Както е в случая, той включва едно по-продължително събитие, което е
започнало именно от установяване от него на факта, че кабелите са били
изтръгнати; от момента, в който той е установил, че външни лица са влизали в
неговата собственост. Тогава е започнало неговото тревожно състояние, моментът на изненада, моментът на безпокойство, като впоследствие самото задържане, с прибавянето на факта на преживян срам, няколко часовия престой в полицейското управление – това е един цялостен процес, който е започнал от момента, в който той е установил влизането на външни лица; след това се е прибавила изненадата от това, че е бил задържан; срамът това, че съседите са го видели; унижението – това е негово субективно отношение. Той споделя, че това му се случва за първи път, че не е престъпник, че според него не е извършил никакво престъпление и този момент на силна изненада, който включва напрежение, притеснение, включително уплаха, срам, унижение и тези последващи действия: престоят му в полицията, прегледите в болницата, цялата тази процедура представлява за него една стресогенна ситуация, която включва и самото задържане. Дала съм заключението си на база това, което се е случило през този ден, самото задържане и времето преди него, като интензитетът на негативните преживявания, интензитетът на стресогенното събитие за него е бил най-силен при момента на задържане. Тогава вече се проявява цялата характеристика, която оформя преживяването на стрес, което окончателно се е оформило по време на самото задържане. Ако не е имало самото задържане, предишните събития сами по себе си не биха могли да се тълкуват като преживяване на стресогенно събитие.
Освен беседата с лицето, съм се запознала и с всички материали по делото. В
заключението си основно съм се съсредоточила върху неговите преживявания по
време на самото задържане на 24 септември. Това е и задачата на експертизата, а не да установявам дали е имало такова нещо преди таза дата. Тези данни имат
значение, но в случая те не са основният фактор, който му определя състоянието
на 24 септември. На 24 септември той е преживял стресогенна ситуация не от
това, че е имало жалби. Аз съм взела предвид всички тези данни. Не съм казала,
че има хронична тревожност. Само от данните по делото не може да се говори
въобще за преживяна тревожност по време на тези събития само по документите,
които по никакъв начин не говорят за неговото състояние преди това събитие, за
да може да се констатират симптоми на преживян стрес и симптоми на тревожност.
Тези жалби не свидетелстват за преживяване на остър стрес и на хронична
тревожност.
Опасността за психическото здраве е налице винаги, когато човек преживее остър
стрес; когато е налице стресогенно събитие; когато са налице, както е при него,
данни за преживяна психоемоционална травма. Тогава тези неща представляват риск за неговото психично здраве. Това, което той е преживял и за което той споделя, последиците, които биха могли да се получат от тази психична травма от това стресогенно събитие, са всъщност рисков фактор за неговото психично здраве, защото е възможно да има и по-дълготрайни последици от това, което той е преживял. Възможно е и да няма и да изчезнат последиците и тези симптомите съвсем да отшумят, но е възможно и да персистира във времето. Това представлява рискът за неговото психично здраве. Говоря за възможна опасност занапред. Но това, което до момента е преживял, представлява риск за здравето, именно, защото е преживял стрес. Това е риск за психичното здраве. Говоря даже, че е възможно и занапред да има последици.
Попитала съм го дали е потърсил специализирана помощ за това състояние, за което той ми споделя, защото според мене е имал нужда и продължава да има нужда от такава помощ, но той каза, че не е потърсил специализирана помощ. Единствено е потърсил помощ за сърдечните физиологични оплаквания, които е имал, но впоследствие, за психичните проблеми, които е имал, той не е потърсил помощ, което не считам, че означава, че той не ги преживява или, че той не чувства отражението на това, което е преживял. Можем да говорим в случая за некомпетентност или за неинформираност, но не, че не го е преживял, или че не го преживява в момента. Би било добре да е потърсил специализирана помощ, но не го е направил. Това вече е лична негова отговорност.
Запознала съм се с приложения по делото фиш за спешна медицинска помощ след задържането. Той сподели с мен, че е имал такива оплаквания и преди това. Факт е, че това, което е преживял: са негативни емоции. Те водят до натрупване на напрегнатост и тревожност. Именно затова проследявам нещата в каква степен имаме количественото увеличаване. Налице е количествено натрупване в резултат на преживяното на 24 септември. Тогава има количествено завишаване на тези тревожни състояния, ако ги е имал и преди това. Възможно е да ги е имал, предвид тези обстоятелства. Това, което говорим за преживян остър стрес, стресогенно събитие, травма, това са неща с много по-голяма количествена оценка. Не става въпрос само за една тревожност или едно безпокойство, че нещо е станало или жилището ти е продадено от ЧСИ. Говорим за друго емоционално състояние, с други характеристики, за каквито аз нямам данни преди този ден. Такива данни няма нито по делото, нито той споделя за такива характеристики, които да говорят за преживян стрес, за психоемоционална травма. Състоянието, за което той споделя, говори, че е започнал процеса на стреса. Това са началните симптоми.
Психологията не е точна наука, за да може да се каже, че пет плюс пет е десет. Говорим за емоционално състояние, за количествена оценка на това, което той преживява, и доколко той може да го изрази това, даже да го сподели, което говори даже за още по-голяма травма, че дори не може да сподели това, което е преживял. Тук нещата не са с такава точност, че да могат да се сумират и да се каже това е така. Става въпрос за вътрешния му свят, за емоциите му, за това, което е преживял и за отражението, което е дало преживяното върху неговото поведение, върху характера му, върху отношенията му с близките, върху това, че не може да спи, което споделя впоследствие, че се е случило. Това е все резултат на някаква травма, която няма количествена характеристика в смисъл на изчисление, за да може точно да се каже 20 % - преди, 30 % - след това. Но говори за общото му състояние и за преживяванията му към този момент.
Стресогенни фактори могат да бъдат различни фактори от живота. Този фактор може да бъде соматичен или психичен; може да бъде физически елемент, в смисъл директна заплаха за живота на човека, може да бъде физическо съприкосновение, може да бъде емоционален психогенен фактор, който въздейства на емоциите и чувствата. Може човек само да наблюдава някакво събитие. Значи това може да бъде случка, събитие някакво отношение или въздействие от външния свят върху човека, което може да въздейства на ниво физика или на ниво психика; може да има и физически увреждания.
Стресогенният фактор дава своето отражение впоследствие, по време на действието; реакциите на човека, който е подложен на този фактор; включват се и такива реакции като външни соматични: пребледняване, треперене, изпотяване; които също се включват в този комплекс на преживяване; и въздействието, което оказва впоследствие върху човека. В случая говорим за остър стрес, преживян към даден момент от точно определен дразнител.
Хроничната тревожност не е остър стрес. За да се прояви остър стрес трябва да има моментен силен дразнител. Може да има хронична тревожност, но трябва да има някакъв провокатор, трябва да има някакъв стимул. Състоянието на хронична тревожност не изключва състоянието на остър стрес и обратно, но трябва да има провокатор, трябва да има стимул, който да въздейства и в момента да предизвика този стрес.
Хроничната тревожност в никакъв случай не означава пристягане, бодежи и сърдечните оплаквания. Пристягането, бодежите, вдигането на кръвното налягане, това е физиологичен отговор на преживян стрес в момента. Хроничната тревожност е едно дълготрайно състояние, при което човек се притеснява от някакви фактори, които в много голяма степен той не знае откъде може да дойде някакъв проблем. Това означава хронична тревожност. Именно за такава, за каквато говоря, е в подкрепа това, че в случая, и пет месеца след деянието, след тази дата, лицето продължава да изпитва тревожност и страх, от това, което занапред може да му се случи. Това е хронична тревожност. Но говорим пет месеца след деянието той има тази тревожност. Но той я има, по негови думи, защото за мене е от значение това, което той ще сподели, поради това, което е преживял и от това, което ще последва оттук нататък. В смисъл, той се притеснява от бъдещи евентуални действия, както той сподели, от служителите на полицията, поради това, че според него, те искат по някакъв начин да го злепоставят или да му намерят някакви слаби места, да му съставят актове или нещо от този род. Това е неговото възприемане на нещата, че е бил нарочен и търсят момента, в който да го хванат. Точно поради тази тревожност от това, което ще стане занапред, той е променил даже и начина си на живот. Той излиза по-рядко от вкъщи именно заради това, че се притеснява да не му се случи нещо – това е хронична тревожност. От това, както той казва: „да не ми скроят някой номер” – това вече е точно в резултат на това, което е станало и последиците от този стрес. Това е тревожността. Не че някога му е продаден имот, а това че може нещо да му се случи. Хроничната тревожност по принцип означава едно незнание на човека, неведение от това какво може да му се случи, но той е с усещане, че нещо неприятно и лошо ще му се случи. Това е от една страна подкрепа за хроничната тревожност, от друга страна е честото припомняне на събитието именно от 24 септември; именно моментът на задържането. Той много често си припомня този момент, преживява го отново и отново. Това също оформя една хронична тревожност на неговото състояние. Това е споделил той като фактор, който е допринесъл за неговото състояние. Това извежда той като най-важното, което е станало в неговия живот през последните пет месеца и което е причина за неговата тревожност. С най-силен интензитет той споделя именно задържането. Точно това е травмата: непрекъснато припомняне на станалото, избягване на събития и хора, които са свързани с този момент, нарушаване на съня, сънуване на кошмари. Всичко това той споделя, че има след момента на задържане.
Попитала съм го за всички събития от хронологията на живота му, почти от раждането му, образование, тревожни моменти в живота, стресиращи събития, всичко това ми е споделил. За мене е важно и аз точно това трябва да установя: дали има някакви други фактори в неговия живот, да установя неговите преживявания, как ги е тълкувал. Не е споделил за състояние на такъв вид стрес, освен това, което е станало на 24 септември. Той сподели и за всичко останало: и за продажба на имот, и за развод, за всички негативни събития в живота му, но те не се имали фактора на стресогенен реактор, в смисъл на такива последици върху неговия живот, каквито са били последиците от този момент.
Всички тези негативни събития може да се приемат като рисков фактор именно; може да се включи и характеристика на личността – някой реагира по-емоционално, прагът му на реакции е по-нисък. В случая това може да бъде рисков фактор за по-лесно възприемане на даден дразнител като стресогенен фактор. Също така, това, че е имал такива сърдечни проблеми, също може да бъде рисков фактор за снижаване прага на почувстван стресогенен дразнител. Това са рискови фактори, които могат да повлияят върху по-лесното въздействие на някакъв фактор. Началото на психоемоционалната травма и острият стрес е от 24 септември. Преди може да е имало някаква тревожност и е нормално да е имал някаква тревожност с тези негативни събития, но предишните събития нямат количествената и качествената характеристика на силно стресогенно събитие.
Той не споделя, а и данните по делото не говорят за някакво силно стресогенно събитие в живота му. Въпросите по експертизата не са поставени за някакви минали периоди. Мен най-вече са ме интересували стресогенни събития преди, по време и след събитието от 24 септември. Интензитетът на неговите негативни преживявания, по начина, по който той ги изразява, са най-силни по време на задържането. Споделил е, но не за стресогенни фактори. Всичко е разказал и е споделил за живота си, но не като стресогенни фактори, а като събития неприятни, негативни в живота му, не с такава сила и интензитет.
Не сподели за някакво житейско събитие, смърт, за които бих могла да кажа, че имат някакво влияние върху състоянието му.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към вещото лице.

АДВ. Я.: Да се приеме заключението.

ЮРИСК. Я-С: Категорично възразявам срещу приемането на заключението. Считам същото за непълно, неясно, необосновано. За мене възниква съмнение за неговата правилност. Видно от въпросите, които зададох, считам, че не кореспондират фактите в обстоятелствената част на заключението със самото заключение. Не стана ясно от кое точно действие е провокирана тази опасност за психическото здраве, не стана ясно в какво се е проявила тази опасност. В този смисъл оспорвам заключението и, според мене, същото не следва да бъде прието.

ПРОКУРОР М.: Също считам, че не следва да бъде прието заключението на вещото лице. От изводите, които направих при изслушването, че вещото лице е провело единствено беседа с ищеца. С материалите по делото считам, че не се беше запознало вещото лице, а едва при въпросите, които поставихме, и то такива въпроси, от които може да се разбере за какво става дума. Не следва да бъде прието заключението като необосновано и неясно.

АДВ. Я.(реплика): Считам направените възражения за неоснователни. Вещото лице твърде подробно, в рамките на повече от 40 минути обосновава своето заключение устно. Подробно изясни въпроса въз основа на какви факти е стигнало до изводите, които е отразило в заключението, а несъгласието с тези факти не означава непълнота и необоснованост на самото заключение. Защото вещото лице, съобразно поставените му задачи и съответно утвърдената методология за провеждане на психологични изследвания, е дало съответното заключение.

След като изслуша становището на страните, съдът намира, че следва да бъде прието заключението на вещото лице, като, с оглед факта на неговото оспорване, същото ще бъде обсъдено ведно с останалите доказателства по делото.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключение по изготвена съдебно-психологична експертиза от вещото лице Д. И. Г..

За нейното изготвяне присъжда на вещото лице възнаграждение в размер на 249 (двеста четиридесет и девет) лв., от които депозит 200 (двеста) лв.

ЗАДЪЛЖАВА ищецът да внесе разликата от 49 (четиридесет и девет) лв. в тридневен срок по сметка на Административен съд-Благоевград.

Съдът освободи вещото лице.

ЮРИСК. Я-С: Уважаема госпожо Председател, във връзка с дадената ни процесуална възможност представям следните материали: Удостоверение № 2457/11.02.2014 год. от РУ „П”-Гоце Делчев, от което е видно, че Заповед за задържане № 70/24.09.2013 год. не е обжалвана в законоустановения срок и е влязла в законна сила; Заповед за отвеждане, довеждане, съпровождане на лице по отношение на ищеца във връзка с издадената заповед за задържане; Удостоверение № 5941/05.02.2014 год. за длъжността на посочените в удостоверението служители; писмо вх. № 7203/11.02.2014 год. по описа на ОД МВР, ведно с два броя справки, изготвени от началник група ОП при РУ „П”-Гоце Делчев във връзка с наличието на подавани жалби от или срещу ищеца и служител от районното управление.

АДВ. Я.: Да се приемат представените в предходното съдебно заседание писмени документи от ответната страна. Да бъдат приети и представените в днешното съдебно заседание такива, като моля да бъде изискана информация от ответника за крайните резултати от проведените производства по преписка вх. н. Ж-9/24.09.2013 год. и по преписка вх. н. 10303/2013 год., както и да бъдат представени доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен за резултатите от извършените проверки по сигналите.
От своя страна представям и моля да приемете: Констативен протокол № 2216963/24.09.2013 год. на „ЧЕЗ Разпределение България” АД за извършените действия по преместване на собствен на доверителя ми кабел за захранване на закупеното чрез публична продан жилище от В. и В., в който като свидетели са вписани полицейските служители И. Г. В. и Д. Д. А., които впоследствие са извършили и действията по принудителното задържане на доверителя ми в присъствието на служители от „ЧЕЗ Разпределение България” АД. С оглед данните, дадени днес от вещото лице данни от разказа на моя доверител, както и на заявеното в исковата молба обстоятелство, че докато е бил извикан за извършване на справки и проверки в полицейското управление на гр. Гоце Делчев на 24.09.2013 год., двамата полицейски служители В. и А. по подадено искане от Е. В. и Б. В. са отишли и са извършили действията, които, както обосноваваше вещото лице, са представлявали количественото натрупване на стресогенния фактор.
По отношение на дадената ни възможност да доведем свидетели, заявявам, че не водим свидетелите, тъй като и тримата ни отказаха да дойдат, затова аз правя искане да бъдат призовани чрез депозит, определен от съда, като соча, че това са свидетелите: Р. А. Т. от гр. Гоце Делчев, който да бъде призован на служебния му адрес: „ЧЕЗ Разпределение България” АД, гр. Г. Д., ул. „Х. Б.” № *; Д. И. К. от гр. Г. Д., ул. „Л. С.” и И. Х. К. от гр. Г.Д., ул. „Д.” № *.
Пояснявам, че Р. А. Т. е лицето, което е действало по констативния протокол; Д. И. К. е съседът, в присъствието на когото е извършено задържането, а И. Х. К. е лицето, на което се е обадил доверителят ми, отишла е в полицейското управление по време на задържането му, освободен е в нейно присъствие.
По отношение на доведените от ответната страна свидетели, не се противопоставям лицата да бъдат разпитани днес.

ЮРИСК. Я-С: Противопоставям се да бъде прието представеното писмено доказателство, доколкото се оспорват незаконосъобразни действия по задържане от полицейски служители, то този констативен протокол съдържа имена на двама от тези полицейски служители само и единствено в качеството им на присъствали, а не на свидетели, поради което това, че са се озовали на определено място и са вписани техните имена, по никакъв начин не опорочава действията им по служба и няма отношение към това. Считам, че доказателството е неотносимо и моля да не бъде прието като такова.
Имената на водените от нас свидетели са: Д. Д. А., И. Г. В. и В. Х. Ф..
Както вече казах, поисканият четвърти свидетел –Б. В. не присъства, тъй като е служебно ангажиран.
По отношение на искането за движението по преписка вх. н. 10303/2013 год., видно от справката, е изпратена в Районна прокуратура-Гоце Делчев.

ПРОКУРОР М.: Да се приемат представените и от двете страни писмени доказателства. Не възразявам по направеното искане за разпит на трима свидетели от страна на процесуалния представител на ищеца. Нямаме други доказателствени искания.

АДВ. Я.: Във връзка с направеното уточнение от процесуалния представител на ответника, правя искане да бъде изискано от Районна прокуратура-Гоце Делчев копие от преписка вх. н. 10303/2013 год., тъй като ние не знаем какво има по тази преписка; или поне, ако има, краен акт. Ние сме подали жалбата и оттам нататък нямаме никакви уведомявания за резултатите от тези проверки.

След като изслуша становището на страните, съдът намира следното: следва да бъдат приети представените от страните писмени документи; следва да бъде задължен ответникът да представи справка по отношение на жалба вх. н. Ж-9/24.09.2013 год. налице ли е произнасяне, съответно, дали е уведомен жалбоподателят; както и справка от Районна прокуратура-Гоце Делчев по преписка вх. н. 10303/2013 год., която е изпратена на Районна прокуратура-Гоце Делчев на 13.12.2013 год., какво е движението по преписката, съответно, ако е налице произнасяне да се изпрати копие от акта.
Следва да бъде уважено искането за допускане до разпит при режим на призоваване на лицата: Р. А. Т., Д. И. К. и И. Х. К.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените в предходното съдебно заседание писмени документи, представляващи преписка вх. № 10303/2013 год. по описа на РУП-Гоце Делчев по опис на л. 27; представените в днешното съдебно заседание писмени документи от процесуалния представител на ответника: Удостоверение № 2457/11.02.2014 год. от РУ „П”-Гоце Делчев, Заповед за отвеждане, довеждане, съпровождане на лице № 70/24.09.2013 год. на полицейски орган М.; Удостоверение № 5941/05.02.2014 год. от ОД на МВР-Благоевград; писмо вх. № 7203/11.02.2014 год. по описа на ОД МВР, ведно с два броя справки, изготвени от началник група ОП при РУ „П”-Гоце Делчев, а именно: рег. № 2383/10.02.2014 год. и рег. № 2459/12.02.2014 год.; както и представените от процесуалния представител на ищеца Констативен протокол № 2216963/24.09.2013 год. от „ЧЕЗ Разпределение България” АД и Разпореждане рег. № 13543/24.09.2013 год. на МВР.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи справка: по отношение на жалба вх. н. Ж-9/24.09.2013 год. налице ли е произнасяне, съответно, дали е уведомен жалбоподателят А. А.К..

ИЗИСКВА справка от Районна прокуратура-Гоце Делчев по преписка вх. № 10303/2013 год., която е изпратена на Районна прокуратура-Гоце Делчев на 13.12.2013 год.: какво е движението по преписката, съответно, ако е налице произнасяне да се изпрати копие от акта.

ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване лицата: Р. А. Т. от гр. Гоце Делчев, който да бъде призован на служебния му адрес: „ЧЕЗ Разпределение България” АД, гр. Г. Д., ул. „Х. Б.” № *; Д. И. К. от гр. Г. Д., ул. „Л. С.” и И. Х. К. от гр. Г. Д., ул. „Д.” № *; при депозит за призоваване по 20 (двадесет) лв. на свидетел, общо 60 (шестдесет) лв.

Съдът пристъпи към изслушване на свидетелите:
В ЗАЛАТА ВЛИЗА СВИДЕТЕЛЯТ Д. Д. А..

Съдът сне самоличността на свидетеля: Д. Д. А. – българин, български гражданин, 25 години, без родство със страните по делото.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността, която носи по чл. 290 от НК за неверни свидетелски показания и лицето обеща да каже истината и само истината.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Точно с подробности не мога да посоча всичко около това как протече денят ми на 24.09.2013 год. във връзка с лицетоК., но мисля, че около 18 часа получихме сигнал на 112 в полицията. Имахме обаждане от дежурния оперативен да отидем на адрес: „П. Я.” № **, доколкото си спомням. Сигналът е бил подаден от Е. В. затова, че не може да влезе в собственото си жилище, понеже входната врата на сградата, в която живее (не съм сигурен дали е къща, или е кооперация), е заключена. Отивайки на място, бях с колегата И. В. от РУП-Гоце Делчев, на място ни чакаше Е. В.. Заедно с нея проверихме дали е заключена вратата. Действително, вратата беше заключена. Тя се опита да отвори като сложи ключа, който е за тази врата, но не можеше да се отвори.
Малко след това се появи А. К., който каза, че е заключил вратата, защото е имало, доколкото си спомням, някаква кражба на кабел в къщата и затова е ограничил достъпа на Е. В., да не се влиза вътре. Е. В. живее в същата сграда, на втория етаж, като тя е собственик на апартамент в същата сграда.Не знам дали в момента живее там. Състоянието на апартамента, понеже няколко проверки съм извършвал във връзка с преписка от Е. В., апартаментът беше необзаведен и предстоеше да се обзавежда, доколкото знам, но не живееха там в момента.
После дойде г-нК. и каза, че е заключил вратата с резе и вероятно заради това не можеше да се отвори с ключа на Е. В.. Мисля, че г-нК. дойде от някакъв друг вход на сградата. Нямам представа точно откъде. Не сме го търсили. Той се появи. Ние в момента разговаряхме с Е. В.. Той каза, че той е заключил, за да не може да влезе, защото има извършена някаква кражба. Да не може да влезе В. мисля. Но не мога да цитирам точните думи. По принцип да не се влиза вътре, защото е извършена кражба. Твърдеше, че има извършена кражба на някакъв захранващ кабел за електричество вътре в сградата.
Колегата В. му направи полицейско разпореждане да отвори вратата, за да влязат законните собственици в апартамента си. Той отказа да отвори. Ние му обяснихме, че в момента извършва самоправни действия, понеже те са законни собственици на апартамента и имат право да влязат да го ползват. Той отказа да отвори вратата и колегата И. В. му направи полицейско разпореждане. Той не го изпълни и беше задържан. След това беше доведен в РУП-Гоце Делчев.
Докато се случваше това нещо, се появиБ. В., съпругът на Е. В.. Други хора не си спомням да е имало. Мисля, че нямаше други свидетели, не съм сигурен. Не мога да си спомня.
След това беше заведен в РУП-Гоце Делчев, където му се снеха писмени обяснения.
Колегата му каза така: „Правя ти полицейско разпореждане да отключиш вратата, за да могат законните собственици да влязат в апартамента си”. Той отговори, че това няма да направи: „Правете с мен каквото искате, аз няма да отворя”.
След това нещо той беше задържан. Колегата му постави белезниците. Предупредихме го, че ще му поставим белезници и ще бъде задържан. Не си спомням нещо да е казал. Доведохме го в РУП-Гоце Делчев. Бяха му снети писмени обяснения. Изготвиха се документи за задържане, направи се протокол за полицейско предупреждение, с който го предупредихме да отвори вратата, за да могат законните собственици да влязат в апартамента си. Не си спомням в момента дали подписа този протокол, но мисля, че го подписа.
Искам само да поясня, че той беше заедно с неговия адвокат – адв.И. през това време на задържането вече в РУП-Гоце Делчев, при оформяне на документите за задържане. Адвокатът се появи по време на оформяне на документите за задържане. Не мога да посоча точно кога като час. Аз и колегата не сме го карали в спешен център. Не си спомням точно. След като го заведохме в управлението,К. остана вътре, по принцип при оперативния дежурен. Не си спомням кой беше оперативен дежурен. М..
Има заповед за отвеждане, довеждане и съпровождане на лице от ул. „П. Я.” до РУП-Гоце Делчев.
После се качихме горе, в канцеларията. Снехме му писмено обяснение, в което той заяви, че той действително е заключил вратата, за да не може да се влезе вътре, защото му е била извършена кражба. Кражбата е на въпросния кабел.
Аз по принцип и преди работех по този случай. Беше му правено разпореждане, понеже имаше жалба пак от Е. В.. В момента не мога да възпроизведа всичко, защото не си спомням точно какво беше. Имаше жалба и оплаквания, че са му пробили тавана, че му е спрян тока на Е. В., която има документ за въвод във владение за апартамента. Също така „ВиК” услугите са им спрени, електричество, входната врата им е била махната. В тая връзка беше жалбата от Е. В.. Беше му направено полицейско разпореждане да не изпълнява тези действия, защото се твърдеше, че е премахнал вратата. Беше му направено полицейско разпореждане.
Аз водех преписката по този случай. Доколкото си спомням аз издадох заповед за задържане на лицето. Мисля, че отведохме А. К. от пред дома му в полицейското управление около 18:20 часа на 24.09.2013 год.
Мисля, че около 21:00 часа го освободихме. Като час не мога да бъда по-конкретен. Освободихме лицето, след като отпадна необходимостта от задържането. След като му беше съставен протокол за полицейско предупреждение, че трябва да отвори вратата, за да могат законните собственици да влязат в апартамента, той обеща, че ще отвори вратата, няма да има проблеми, отпадна необходимостта от това да бъде задържан. Ние го освободихме. Реално в ареста въпросното лице не е престоявало. Беше в канцеларията при мене, не съм сигурен, мисля, че с бившата си съпруга беше и с адв.И., които към този момент нямаха никакви претенции спрямо нашата работа.
Във връзка с твърденията в исковата молба, че според заповедта за задържане лицето е задържано на 24.09.2013 год., а е освободено на 23.09.2013 год., уточнявам, че лицето е освободено още същата вечер: 24.09.2013 год., а не 23.09.2013 год. Не мога да си спомня, но ако е написано 23, става въпрос за техническа грешка. Действителната дата и час на освобождаване е 24.09.2013 год., около 21:00 часа, доколкото си спомням. Ако някъде има записано 23^-ти, се касае за техническа грешка върху някои от екземплярите.
Нашето поведение е такова, каквото го изисква закона. Държахме се добре с него. Нямало е използване на физическа сила. Спазвали сме етичните норми на поведение. Доброволно си влезе в автомобила. Аз му отворих вратата. Имаше белезници. Колегата му постави белезници. Според мене, това, което аз съм възприел, е, че той беше спокоен и очакваше едва ли не такъв развой на събитията. Така възприех аз въпросната ситуация. Викал съм г-нК. няколко пъти и преди по повод воденето на преписката от мене. Опитах се по някакъв начин да разрешим проблема. И преди съм говорил с него и нямам впечатление той да е бил притеснен или пък нещо стресиран. Нямам впечатление той да се страхува лично от мене.
Не си спомням в момента на задържането или при отвеждането му в управлението той да се е оплакал, че има проблеми, сърцебиене или нещо такова.
Полицейски служител съм от 2011 год., м. ноември. ПознавамБ. В.. Той е полицейски служител. Служи в същото районно управление, в което и аз – РУП-Гоце Делчев. Познавам лицето Е. В.. Доколкото знам Е. В. иБ. В. са съпруг и съпруга.
Знам, че Е. В. е законен собственик, защото водех преписката по жалбата на Е. В.. Номер не мога да посоча в момента. В никакъв случай не мога да посоча и дата.
Що се отнася до това колко дни преди това съм работил по тази преписка, по моя преценка може би около 7-8 дни.
Преди деня, в който задържахмеК., съм посещавал тази сграда: посетих я един път по разпореждане на Районна прокуратура-Гоце Делчев, за да се направи констативен протокол, но в момента не мога да се сетя за какво точно беше. Това беше след като получихме жалбата на В.. Не мога да се сетя дали същия ден, в който задържахмеК., съм посещавал този адрес.
Имаше една среща със служителите на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, но не мага да си спомня дали беше същия ден.

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВЯВА КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ НА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” ОТ 24.09.2013 ГОД.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Не мога да си спомня в момента за какво беше, но мисля, че беше пак по някакъв сигнал от тъжителката, че тя има партида за електромер, но токът се използва от някой друг неправомерно. От ЧЕЗ отидоха там, доколкото си спомням, за да спрат електромера. Да не се ползва, защото партидата се водеше на името на В.. Не сме влизали в къщата.
На въпросната дата, когато бяхме с техниците на ЧЕЗ, те въпросните техници отвориха таблото, което е на улицата и спряха електромера. Аз не съм електротехник, нямам представа какво точно се извършва. Не сме влизали в къщата. Що се отнася до това дали проверката е извършена същия ден, в който сме задържали г-нК., ако съдим по датата – да, същият ден е било.
Бяхме там с г-н В., мл. полицейски инспектор. С него осъществихме задържането.
Принципно, когато има неизпълнение на полицейско разпореждане, или има данни за извършване на някакво престъпление, или при пречене на работата на полицейски служители, извършваме задържане.
Не мога да си спомня дали в сме получили заповед за отвеждане на лице. По принцип тези, които сме на място, преценяваме дали едно лице да бъде отведено в управлението. В конкретния случай полицейските служители преценяват лично. Относно ролята на полицейския служител М. в този ден, по принцип, когато има задържани лица в РУП, той отговаря за тях. Той е оперативен дежурен. Когато има такъв случай, ние сигнализираме на оперативния дежурен. Сигнализирахме оперативния дежурен в конкретния случай. Той не ни издаде писмено заповед да отведемК. в полицейското управление, а устно. Както вече казах, не мога да си спомня дали ни е била връчена такава заповед.
Не си спомням дали сме задържали К., след като е била издадена тази заповед.
Има съставен протокол за обиск на лице, но не си спомням кой го състави. Предполагам, че аз съм го съставил. В него се отразява часа на обиска.

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВЯВА СЪСТАВЕНИЯТ ПРОТОКОЛ ЗА ОБИСК НА ЛИЦЕ.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Това е съставеният протокол за обиск на лицето. Отразеният час на обиска е 18:20 часа. Обискът се извършва в управлението. Това означава, че в 18:20 часа лицето е било доведено в управлението.

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВЯВА ЗАПОВЕД ЗА ОТВЕЖДАНЕ НА ЛИЦЕ № 70/24.09.2013 год.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Не си спомням дали съм виждал тази заповед. В тази заповед е отразено, че заповедта е издадена в 18:28 часа.
Белезниците на г-нК. ги сложи г-н В., понеже аз бях на разстояние зад него. Той ги постави. Това е негова субективна преценка. Предполагам, че съм наблюдавал момента на поставяне на белезниците и малко преди него. Пречеше ни на работата. Колегата му правеше разпореждане, той не се държеше адекватно спрямо ситуацията и затова се наложи да му бъдат поставени белезници. Въпреки опитите да разговаряме с него и да му обясним да не се стига до задържане, той се държеше не на място с полицейски служители. Отношението му определям по-скоро като един вид арогантно отношение. Не мога да посоча конкретно. Не си спомням как беше облечен. Мисля, че живее в тази къща. Аз съм влизал в сградата през един вход. Нямам представа дали има други входове и изходи. Когато видях г-нК., той вече беше на улицата и нямам представа откъде се е появил.
Отведохме го в управлението, предадохме го на оперативния дежурен – М.. След около може би 20 минути дойде отново в моя кабинет. Беше ходил в болницата. Доколкото си спомням, мисля, че дойде в моя кабинет с адвоката и съпругата си.
Заповедта за задържане съставих преди това. Не си спомням кога точно съм му връчил заповедта за задържане, предполагам, след като съм я изготвил.
Аз изписвам и връчвам заповедта. Според отразяването в заповедта, същата е връчена наК. в 19:47 часа. В стаята бяха г-н В., адв. И. и неговата бивша съпруга.
Между 19:47 и 21:00 часа на задържаното лице се снемаха обяснения, протоколи се съставяха, неговият адвокат искаше да се запознае с преписката. Беше ѝ дадена преписката. Четеше я подробно. Искаше да види детайлите по нея. Това е, което си спомням. Заповедта за задържане няма нищо общо с настоявания от адвоката на задържания. Заповедта му е издадена, след като е била изготвена.
Проблемът между г-н К. и В. е същият: за апартамента, който имат.К. оспорваше, че не е платено ДДС на въпросния апартамент и твърдеше, че по неговата логика не е техен, не е тяхна собственост. Това оспорваше той още преди това, когато съм го викал да му снема обяснения.

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВЯВА Разпореждане рег. № 13543/24.09.2013 год. на МВР.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Аз съм съставил Разпореждане рег. № 13543/24.09.2013 год. на МВР. Съставил съм го на 24.09.2013 год., както е датирано. Съставил съм го още през деня. Не мога да посоча час. Връчих го на 24.09.2013 год., преди да го задържа, преди да отидем със служителите на ЧЕЗ. Мисля, че сме се виждали с г-нК. през деня на 24.09.2013 год., преди неговото задържане. Не мога да бъда конкретен, предполагам, че щом има разпореждане, трябва да сме се видели. Предполагам, че сме се видели. На 24.09.2013 год. е съставено разпореждането. Предполагам, че сме се видели. Не съм сигурен, защото не мога да помня. Аз просто имам много преписки. Този документ е издаден от мене. Аз съм го издал, аз съм го подписал. Издадох го на 24.09.2013 год. Връчих го през деня. Предполагам, щом има полицейско разпореждане, че при мене е бил г-н К. и му е направено разпореждането, но не си спомням.
След този случай не знам дали съм се занимавал с други жалби и преписки, подавани между двете страни. Не мога да си спомня. Полицейски инспектор съм. Отговарям за район. Адресът на „П. Я.” е точно на границата на района ми. Попада в района ми. Разпределянето на преписките се определя от началниците ни с резолюция. Дори жалбата или сигналът да не е от живеещ в моя район, ако има резолюция от началника, аз го работя. Възможно е и да е от моя район, но преписката да я работи някой друг колега. Може да отсъствам, може да ме замества някой и т.н.
Предявеното разпореждане беше връчено в районното управление.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свидетеля А., който остава в залата.

В ЗАЛАТА ВЛИЗА СВИДЕТЕЛЯТ И. Г. В..

Съдът сне самоличността на свидетеля: И. Г. В. – българин, български гражданин, 40 години, неосъждан, без родство със страните по делото.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността, която носи по чл. 290 от НК за неверни свидетелски показания и лицето обеща да каже истината и само истината.

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Във връзка със сигнала, който получихме на 24.09.2013 год. мога да кажа следното:
Мисля, че посетихме този адрес два пъти този ден. На 24.09.2013 год., след 18:00 часа бяхме изпратени от оперативния дежурен с полицейски инспектор А. по сигнал на Е. В. за възникнал сигнал. Отидохме на място. Г-жа В. беше там. Обясни ни, че не може да влезе в притежаваното от нея жилище, тъй като е заключено от А. К. от вътрешната страна. Влязохме до входната врата, която е малко по-навътре. Тя пробва да отключи с ключа. Не успя да отключи и каза, че е заключено отвътре. След това всички излязохме на улицата отпред. Г-нК. също дойде: мисля, че от магазина или от някаква друга врата излезе. Не си спомням точно откъде. Мисля, че се показа от терасата, видя, че сме долу и мисля, че аз му казах да слезе. Слезе при нас от друга врата, не от тази. Тогава го помолихме да отключи входната врата и да разреши на собственичката В. да си влезе в жилището. Каза, че той е заключил входната врата и няма намерение да отключва, при което аз му разпоредих да отключи вратата, тъй като извършва самоуправни действия. Той отказа и ни каза да правим каквото искаме. Тогава му казах, че ще бъде задържан за неизпълнение на полицейско разпореждане и, съответно, за извършени такива самоуправни действия. Каза, че няма против. Задържахме го, отведохме го в полицията. Там вече оформихме документите. Отправих му полицейско разпореждане пред всички. Там бяхме: аз, колегата А., г-нК., Е. В. иБ. В., доколкото си спомням. Не си спомням да е имало други хора. Не мога да си спомня, може да е имало по улицата хора, но не мога да си спомня конкретни лица. Когато отидохме на адреса Е. В. беше там.Б. В. дойде после, след около 5-10 минути. Нямам представа кой го е повикал. Може би съпругата му му се е обадила.
Поставих му белезници. Вътре в патрулката. Той отказваше да влезе и, като влязохме в патрулката, тъй като му ограничаваме свободното право на придвижване, му поставихме белезници отпред и го отведохме до полицията. Там изготвихме документите. Колегите, които бяха на смяна, го откараха до болницата да му извършат медицински изследвания. Не мога да си спомня кои са били в наряд тогава. Предадохме го на дежурния, мисля, че М. е бил дежурен. След като оформихме документите, се качихме, имаме приемна на втория етаж в полицейското управление. Само да доуточня, че адв. В. И. дойде тогава да представлява г-нК.. Запозна се с всички документи. Нямаха претенции или възражения. Съпругата му, или бившата му съпруга – не знам какво им е семейното положение, също беше там. Всички се качихме горе, в приемния кабинет. Говорихме, снехме обяснения на г-нК., издадохме му протокол за предупреждение и тогава се разбрахме, той каза, че ще отключи и ще допусне В. да си влезе до жилището. И така, това наложи да бъде освободен г-н К.. Приключи всичко. Материалите по преписката са изпратени в прокуратурата.
Около 18:20-18:30 часа отведохме г-нК. отпред дома му в районното управление. Предполагам, че освобождаването беше след 21:00 часа. Не си спомням точни часове.
Часът, посочен в заповедта, съответства на действителния час на освобождаването му от полицията. Това може да потвърди и адв.И. и бившата му съпруга. Те също бяха там.
Заповедта за задържане се състави на място в полицията, когато го доведохме на място.
Не си спомням там на място дали сме докладвали на оперативния дежурен за необходимостта да задържим лицето. По отношение поведението на г-нК.: според мен беше притеснен и леко агресивен към сем. В.. Към нас, полицаите не.
Не мисля, че тази среща с нас му е причинила стрес. Не мисля, че се страхува от нас. Дори каза: „Добре, правете каквото искате. Задръжте ме. Няма да отворя.”. Не е било някакво състояние на афект, или притеснено състояние. Не мисля, че е бил притеснен. Според мен, беше спокоен. По отношение на полицията беше спокоен. С В. беше малко по-агресивен, но по отношение на нас беше спокоен. Като го качихме в колата също не показваше нещо да е превъзбуден и нормално си говорехме вътре.
Не мога да кажа кой от двама ни взе решението да бъде задържан А. К.. Възниква спонтанно, след като му разпоредихме да отключи вратата, той отказа и му казахме, че ще бъде задържан.
И двамата с колегата А. бяхме отвън, при патрулката. Мисля, че бяхме един до друг когато му съобщихме, че ще бъде задържан. Не си спомням А. да се е отдалечавал, мисля, че беше близо до патрулката. Ние бяхме до патрулката, г-н К. беше вляво от нас, а В., не си спомням, на около 2 м. от нас.
Предполагам, че аз съм съобщил на г-нК., че ще бъде задържан. Не е отказал по някакъв начин да ни съдейства. Поставянето на белезници се наложи от това, че го задържаме и ограничаваме правото му на свободно движение. Освен това, като влезе в патрулката – за наша безопасност, за негова. Освен това, аз не си спомням дали беше точно така, или към В. имаше нещо да говори тогава заканително. На всяко лице, на което се ограничава правото на свободно движение, би трябвало на всяко едно лице, което влезе в патрулката да му поставим белезници – за наша и за негова безопасност.
По отношение на съставения в управлението Протокол за обиск на лице, не си спомням, предполагам, че аз съм го съставил.

НА СВИДЕТЕЛЯ В. СЕ ПРЕДЯВЯВА ПРОТОКОЛ ЗА ОБИСК НА ЛИЦЕ ОТ 24.09.2013 ГОД.

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Това са моето име и моят почерк. Аз съм съставил този протокол за обиск на лице. Протоколът за обиск на лице се съставя в полицията, на база заповедта за задържане. Сигурно заповедта за задържане му е била връчена. С полицейския служител бяхме заедно в едно и също помещение. Няма ред този, който извършва обиска, да съставя заповедта за задържане. Аз съм извършил обиска, а колегата А. е писал заповедта за задържане. Бях в същата стая при връчване на заповедта за задържане. Не си спомням дали беше отразен час на връчване на заповедта.

НА СВИДЕТЕЛЯ В. СЕ ПРЕДЯВЯВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ РЕГ. № 70/24.09.2013 ГОД.

СВИДЕТЕЛЯТ В.: В протокола за обиск на лице е отразен 18:20 часа. В заповедта за задържане като час на получаване е отразен 19:47 часа.
Преди да го задържим, по негово желание, той е отведен в болница, за да му бъде извършен преглед от лекар. Отведен е от двама колеги, които са на работа тогава, след попълване на декларация. Откарали са го до болницата и явно тогава са се забавили толкова време. Помня, че имаше някакви документи от прегледа, мисля, че кардиолог го е преглеждал. Нямам представа защо го е преглеждал кардиолог.
След като му беше връчена заповедта, ние останахме със задържаното лице. Както казах, качихме се горе, в приемния кабинет. Разговаряхме. Господинът писа обяснения – до около 21:00 часа сме стояли горе и сме разговаряли. И адвокатът му присъстваше.
Познавам Б. В.. Познавам също и Е. В.. Съпруг и съпруга са. Работил съм по няколко жалби между К. и В. и преди, и след задържането. Не мога да си спомня точно по колко жалби между тях съм работил преди задържането на г-н К.. Доста пъти сме ходили и сме работили. Мисля, че жалбата е от В. срещу г-нК.. Не мога да си спомня точно.
Спомням си, че същият този ден посетихме обекта и на обяд. На обяд, тъй като имахме, мисля, прокурорска преписка във връзка с някакъв кабел беше, преместване на някакъв кабел, отидохме и направихме оглед със служители от ЧЕЗ. Мисля, че се обадиха служители от ЧЕЗ на дежурния телефон. Не съм 100 % убеден. Искаха съдействие от нас. Тогава направихме протокол за оглед за някакъв кабел.
Влизахме в къщата. Това е къща на няколко етажа. Влязохме на първи жилищен етаж, където е закупеният от В. апартамент. Само там вътре сме влизали и никъде на друго място. Не сме влизали категорично в мазето. И никой от там присъстващите не е влизал в мазето.
Когато задържахме г-нК. стана въпрос, че е преместван някакъв кабел. Г-нК. каза, че предполага, че някой е влизал в мазето и му е откраднал кабел, но заявявам, че в мое присъствие никой не е влизал в мазето, нито е крал кабел или е вземал нещо от мазето.
Съставил съм Разпореждане от 24.09.2013 год. доК..

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВЯВА РАЗПОРЕЖДАНЕ ОТ 24.09.2013 ГОД.

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Мисля, че му е връчено на обяд, след проверката на служителите от ЧЕЗ. След като отидохме в управлението, г-н К., мисля, че беше при Ф., след това дойде при нас и мисля, че тогава му е връчено. Доколкото си спомням, не съм абсолютно сигурен.
Това разпореждане е приложено по преписка. Преписките са няколко. Не мога да кажа по коя преписка е приложено. Посоченият № 13543 е входящият номер на разпореждането, а то е приложено към преписка. В нашата компетентност е да издаваме разпореждания. ЗМВР ни позволява да издаваме разпореждания на лица по наша преценка. Без да е образувана преписка. Имам право да издавам разпореждане. Това е след посещението ни със служители на ЧЕЗ. Връчихме го следобяд на същата дата на г-н К.. Г-н К. отказа да подпише, затова се наложи Ф., началникът беше там при нас, прочетено беше пред г-н К. и затова се наложи Ф. да удостовери предоставянето на разпореждането.
Когато имаме разпореждане, не е необходимо лицето да се подпише на разпореждането, а само на самата разписка. Отказа да подпише.
Може би е по-точно да кажа, че лицето отказа да приеме разпореждането.
Това разпореждане беше съставено и връчено в РУП-Гоце Делчев, в нашия приемен кабинет. Възможно е и се е случвало многократно да бъдат издавани такива разпореждания във връзка с изпращането ни от оперативния дежурен по сигнал, без да се налага да има преписка. Многократно сме издавали разпореждания и протоколи за предупреждение – били те устни, или писмени, на граждани по време на изпълнение на служебните ни задължения.
В такива случаи, когато издаваме тези документи, които законът ни дава право да издаваме, нашата работа приключва с докладна записка, която се изпраща евентуално в прокуратурата или до началника на районното управление.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свидетеля В., който напуска залата.

В ЗАЛАТА ВЛИЗА СВИДЕТЕЛЯТ В. Х. Ф..

Съдът сне самоличността на свидетеля: В. Х. Ф. – българин, български гражданин, 38 години, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността, която носи по чл. 290 от НК за неверни свидетелски показания и лицето обеща да каже истината и само истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Ф.: От 18.09.2013 год. г-нК. има подадена жалба в РУП-Гоце Делчев срещуБ. В. затова, че му е отправил заплахи и закани за физическа саморазправа и затова, че има съставен акт по ЗДвП. Жалбата беше резолюирана да я разглеждам аз и на 24.09.2013 год. се обадих по телефона на г-нК., за да се разберем кога може да дойде при мене да му взема писмени обяснения по жалбата. Той ми каза, че може да дойде още същия ден и след десетина минути беше при мене, в районното управление. Прочетох му жалбата, взех му писмени обяснения във връзка с всички точки, които беше изложил в жалбата, и се опитах да направя среща между В. иК., за да се реши проблема с премахването на водопроводната тръба към апартамента на В. и електрическото захранване. Даже питах г-нК. дали е съгласен В. да му плати разноските по издаване на партидите, за да има В. ток и вода в апартамента. К. отказа като каза, че В. трябва да си мине през процедурата и да си извади на негово име партиди, тъй като партидите се водят на името на г-н К..
Имаше в същото време жалба, подадена от Е. В. за премахване на входната врата на апартамента, който е закупен в кооперацията, собственост на г-н К.. Жалбата е отпреди това. Не е подадена същия ден, но жалбата беше резолюирана или на А., или на В., на единия от двамата. И те също искаха да снемат писмени обяснения от А. К.. След като приключи при мене, отиде в съседната стая, за да му вземат те писмени обяснения.
Около 17:30 часа А. К. ми се обади по телефона, че някой е влизал в мазето, извадил е електрическия кабел и го е закачил горе на електрическото табло, което е за апартамента на В.. Каза ми, че ще подаде жалба, тъй като никой няма право да му влиза в мазето без негово съгласие и ще заяви, че му е извършена и кражба на части от мазето. Освен това ми каза, че ще затвори входната врата към сградата, за да няма В. достъп до апартамента си, след като без разрешение влиза долу, в мазето. Това беше разговорът ми с него.
След това, около 18:30-19:00 часа, не мога точно да кажа, ми се обади колегата И. В. и ми каза, че има проблем в сградата, която е собственост наК., тъй като той отказва да допусне В. и съпругата му до апартамента им. Казаха ми, че са го довели до районното управление и че ще му пуснат заповед за задържане, тъй като са му ограничили правото на свободно придвижване.
Около 21:30 или 22:00 часа ми се обади отново В. и ми каза, че въпросът е решен иК. е бил освободен от районното управление.
Работя като началник група „ОП” при РУП-Гоце Делчев от 16.09.2013 год. Жалбата на К. срещу В., доколкото си спомням, е датирана от 18.09.2013 год. По нея го извиках на 24.09.2013 год. Това беше следобяд. Предполагам, че работата ни продължи около един час. Не мога точно да кажа.
След като приключи при мене,К. отиде при В. и А.. И аз отидох с него в стаята. Отидох за да разговаряме. Оставих го в стаята, опитахме се пак да намерим някакво разрешение на проблема между него и В. във връзка с прекъснатите вода и електричество, защото не е нормално.
След като разговаряхме, си тръгнах от стаята.К. мисля, че остана. По преписката има приложен протокол за предупреждение. В мое присъствие в районното управление, мисля, че няма връчено разпореждане от А. и В. наК. на 24.09.2013 год.

НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ ПРЕДЯВЯВА РАЗПОРЕЖДАНЕ ОТ 24.09.2013 ГОД.

СВИДЕТЕЛЯТ Ф.: Това е моят подпис. Това е и моят почерк. Значи разпореждането е връчвано, след като има моето име и подпис. Явно той е отказал да подпише разпореждането.
Като гледам и К. се е подписал. Не мога да кажа защо съм удостоверил отказ.
Преписката по жалбата на К. срещу В. е изпратена в ОД на МВР-Благоевград, а на г-нК. е изпратен отговор. Не знам дали е получил отговорът, но аз съм го изготвил от името на директора до А. К.. Има проблеми с пощите, тъй като вече писмата не се изпращат чрез Български пощи и не мога да кажа дали му е връчено писмото, или не му е връчено писмото.
По време на задържането му, не съм виждал К.. След това го видях, бях отишъл да вземам обяснения от един негов съсед – мисля, че се казва К. К.; във връзка с подадената срещу В. жалба и тогава се видяхме. Тогава бяха дошли В. и А., заедно с представители на ЧЕЗ, пак по жалба на Е. В. да извършват проверка вън в таблото, което е пред къщата, на регулационната граница. Тогава съм го видял. При самото задържане не съм го видял.
Доколкото знам от колегите, са го отвели до болницата за преглед. При задържането се подписва декларация. В самата декларация – при нас процедурата е: дали има, или няма желание; до спешния център се отвеждат абсолютно всички задържани, за да бъдат прегледани.
Жалбата от А. К. противБ. В. е подадена до началника на РУП-Гоце Делчев. Изпратил съм я е в областната дирекция за сведение и за контрол, ако има нещо нередно по жалбата.
Писмото-отговор доК. е изготвено от мен от името на директора.
Във връзка с изготвените от мен справки и относно датата на подадената от А. К. жалба вх. № Ж-9/24.09.2013 год. срещуБ. В., пояснявам, че преписката първоначално е заведена във входящия регистър и аз съм я презавел с „Ж”.
Датата 18.09.2013 год. е датата, на която е написана жалбата, или поне така е датирана отдолу. Жалбата е постъпила преди 24.09.2013 год. Тя постъпила по-рано и трябва да има друг номер. Самата жалба отдолу, срещу подписа наК. е датирана от18.09.2013 год. Мисля че има входящ номер, а аз, като видях, че е с такъв, я презаведох с „Ж”. Колежката от деловодството е обединила двата номера. Входящият номер минава към „Ж-9”. Вписала е последният заведен номер.
Всички неща се завеждат на електронния регистър.
Доколкото знам, има регистриран сигнал по телефон 112 и този сигнал се отразява в книгата за постъпили сигнали на тел. 112 на дежурния. Има такъв дневник.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свидетеля Ф..

АДВ. Я.: Моля да бъде изискан от ОД на МВР дневника за регистриране на сигналите на тел. 112 от 24.09.2013 год. Моля да бъде изискана справка от Спешен център-Гоце Делчев за това дали е регистриран преглед на А. К. на 24.09.2013 год. с извадката от дневника, както и да бъде отразено какъв е бил поводът на прегледа и какво е констатирано при самия преглед. Моля да бъде изискана и справка от ответника за това: кои са били служителите на РУП-Гоце Делчев, които са транспортирали А. К. от полицейското управление до спешния център, с оглед на това, че лицата, които са извършили обиска и задържането, не са лицата, които са го транспортирали до спешния център.
Считам, че трябва да бъде представена в цялост преписката по жалба вх. № Ж-9/24.09.2013 год. от А. К., с оглед разкритото днес обстоятелство, че тази жалба е била подадена по-рано и е била заведена преди това в общия регистър на полицейското управление, а там се съдържат и данните за уведомяване на жалбоподателя за резултатите от проверката.
На този етап това са исканията ни.

ЮРИСК. Я-С: Не се противопоставям на искането за представяне на извлечение от дневника за постъпили сигнали от 24.09.2013 год. при оперативния дежурен при РУП-Гоце Делчев.
Противопоставям се обаче на искането за изискване на извадка-извлечение от спешен център, тъй като документ от извършения преглед е наличен по делото.
Не се противопоставям да бъде представена преписката по жалба вх. № Ж-9/24.09.2013 год. от А. К.. Не се противопоставям и относно поисканата справка: кои са служителите, транспортирали А. К. от РУП-Гоце Делчев до Спешен център.

ПРОКУРОР М.: Считам за основателни направените искания от процесуалния представител на ищеца с изключение на искането за извадка от регистъра на Спешен център, тъй като в преписката, представена от ответника има фиш за спешна медицинска помощ, в който е отразен часът на повикването, ЕКГ и часът на извършване на прегледа; поради което считам това искане за неоснователно.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на адв. Я.да бъде изискан дневник за регистрираните сигнали на тел. 112 от 24.09.2013 год.; да бъде изискана преписката по жалба вх. № Ж-9/24.09.2013 год. от А. К.; както и ответникът да представи справка за служителите, които са придружавали ищеца в Спешен център.
Следва да бъде оставено без уважение искането за изискване на справка от Спешен център, предвид че в кориците на делото се намират съответните доказателства.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ЗАДЪЛЖАВА ответникът да представи: дневник за регистрираните сигнали на тел. 112 от 24.09.2013 год.; преписка по жалба вх. № Ж-9/24.09.2013 год. от А. К.; както и справка за служителите, които са придружавали ищеца в Спешен център на 24.09.2013 год.

За събиране на допуснатите доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.03.2014 год. от 11:00 часа, за която дата и час ищецът уведомен лично и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание; ответникът и Окръжна прокуратура-Благоевград – чрез процесуалните си представители в съдебно заседание.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите: Р. А. Т. от гр. Гоце Делчев, който да бъде призован на служебния му адрес: „ЧЕЗ Разпределение България” АД, гр. Г. Д., ул. „Х. Б.” № *; Д. И. К. от гр. Г. Д., ул. „Л. С.” и И.а Х. К. от гр. Г. Д., ул. „Д.” № *.

Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 15:00 часа.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

СЕКРЕТАР: /п/ Емилия Кирова

Вярно с оригинала!
ЕК