Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на А. А. Б. от с. О. срещу мълчалив отказ на Н. на РО Н. – Б. К. Р. Ю. Р. да се произнесе по жалба вх. № РС-ГР-1019-01-114/28.03.2016 г. срещу Заповед № 3/12.03.2016 г. на главния архитект на община Г..
При разрешаването на въпроса за допустимостта на подадената жалба, с оглед предпоставките по чл. 159 АПК, съдът съобрази следното:
По общото правило на чл. 148 АПК административните актове могат да бъдат оспорени пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването им по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая с оспорената пред Н. на РО Н. - Б. К. Р. Ю. Р. Заповед № 3/12.03.2016 г. е отказано издаване на разрешение за строеж от главния архитект на община Г., който по изрично разпореждане на чл. 216, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл. 149, ал. 3 ЗУТ не подлежи на пряк съдебен контрол. Съгласно чл. 149, ал. 3 вр. чл.216, ал. 2 от ЗУТ, разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказът за издаването му могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред Н. на регионалната дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаване на съответния акт. Предвиденото в специалния закон отклонение от правилото на чл. 148 АПК изключва правото на засегнатите да изберат пътя за защита, като установява задължителност на контрола по чл. 216 ЗУТ преди сезирането на съда с правния спор. Произнасянето на Н. на Р. Ю. Р. по реда на чл. 216 ЗУТ е процесуална предпоставка за допустимостта на съдебния контрол спрямо отказа за издаване на разрешение за строеж. Когато началникът на съответната Р. не се е произнесъл в 15-дневният срок по чл. 216, ал. 7 ЗУТ и е налице мълчалив отказ, на обжалване пред съда подлежи този отказ. В случая жалбата срещу Заповед № 3/12.03.2016 г. на главния архитект на община Г., с която е отказано издаване на разрешение за строеж, е подадена до Н. на РО Н. – Б. К. Р. Ю. Р. /л. 18/, който не е компетентен за упражняване на контрола за законосъобразност, възложен с разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ЗУТ на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол /в случая Н. на Р. Ю. Р./. Затова и непроизнасянето на Н. на РО Н. – Б. К. Р. Ю. Р. по жалба на жалбоподателя вх. № РС-ГР-1019-01-114/28.03.2016 г. срещу Заповед № 3/12.03.2016 г. на главния архитект на община Г. в срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ не представлява мълчалив отказ. При липсата на компетентност, респ. на задължение по закон за произнасяне от Н. на РО Н. - Б. К. Р. Ю. Р. по подадената от жалбоподателя жалба вх. № РС-ГР-1019-01-114/28.03.2016 г., не се формира мълчалив отказ, който да бъде предмет на съдебен контрол. Непроизнасянето не съставлява и бездействие на Н. на РО Н. – Б. К. Р. Ю. Р. да изпълни произтичащо от закона свое задължение /чл. 257, ал. 1 АПК/, доколкото с писмо изх. № РС-ГР-1019-00-874/07.04.2016 г. преписката по постъпилата жалба от А. Б. вх. № РС-ГР-1019-01-114/28.03.2016 г. е изпратена на Н. на Р. Ю. Р. /л. 17/.
Липсата на подлежащ на оспорване акт/бездействие е процесуална пречка за разглеждане на делото по чл. 159, т. 1 АПК и образуваното производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. А. Б., с адрес с. О., ул. „...“ № ..., срещу мълчалив отказ на Н. на РО Н. – Б. К. Р. Ю. Р. да се произнесе по жалба вх. № РС-ГР-1019-01-114/28.03.2016 г. срещу Заповед № 3/12.03.2016 г. на главния архитект на община Г..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 275/2016 г. по описа на Административен съд – Б..
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневен срок от обявяването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
В.А.