и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Л. И. М., с адрес: гр. П., ул. „Г. Т.“ № 8, вх. А против отказ на „.....“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...., да се произнесе по молба, вх. № 4015 от 03.08.2021 год. по описа на „....“ ЕАД, София 10 за предоставяне на детайлизирана справка за телефонните услуги, предоставяни от дружеството за телефонен номер .... през периода от 19.06.2018 год. до 11.08.2018 год. на Д. Д. Д.,, чиито наследник е оспорващата. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ. Иска се отмяната му, алтернативно, прогласяване на нищожността му. В съдебно заседание оспорващата не се явява, поддържа жалбата в писмено становище. Иска присъждане на разноски.
Ответника – „....“ ЕАД в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка, допълнително събраните в производството доказателства, безспорно се установява, следното:
М. трикратно е искала от „....“ ЕАД предоставянето на детайлизирана справка за проведените разговори и предоставените услуги от телефонен номер ....., ползван приживе от Д. Д. Д. (неин братовчед и наследодател) в периода от 19.06.2018 год. до 11.08.2018 год., както следва: с вх.№ 4015/03.08.2021 год.; с вх.№ 4497/10.09.2021 год.; и с вх.№ 118А16/22.10.2021 год. По искането оспорващата е уведомена, че мобилният номер не е бил регистриран в системите на дружеството за периода от 19.06.2021 год. до 11.08.2021 год. (стр.24), както и че детайлно месечно извлечение към фактурата се предоставя в срок от шест месеца, който срок е изтекъл (стр.26 и стр.33).
Според отговора по жалбата, телефонен номер .... е регистриран в системите на мобилния оператор по договор сключен с Д. Д. Д. за периода от 07.07.2014 год. до 17.11.2014 год. и на 17.11.2014 год. е бил прехвърлен (пренесен) в мрежата на друг оператор. Т.е. номер ... не е бил в мрежата на „...“ ЕАД в периода от 19.06.2018 год. до 11.08.2018 год., за който се иска детайлизираната справка и съответно не са издавани фактури за този период.
Между Д. Д. Д. и „..“ ЕАД (понастоящем „...“ ЕАД) е сключен договор № М4158382/07.07.2014 год. (стр.60-63). На 17.11.2014 год. Д. е продал „...“ ЕАД заявление за преносимост, заведено с вх.№ VIVA*804107 (стр.59). Според изявлението на процесуалния представител на ответника, преноса е извършен в рамките на 24 часа от подаване на заявлението.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
„..“ ЕАД е администратор на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламента).
Разпоредбата на чл. 251б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) предвижда, че предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за: 1. проследяване и идентифициране на източника на връзката; 2. идентифициране на направлението на връзката; 3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; 4. идентифициране на типа на връзката; 5. идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, 6. установяване на идентификатор на ползваните клетки. Според изричната разпоредба на чл. 251б, ал. 4 от ЗЕС данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. В разпоредбата на чл. 251и е посочено кои са данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1-6 от ЗЕС.
Както се посочи по-горе М. е поискала от ответника предоставянето на детайлизирана справка за проведените разговори и предоставените услуги от телефонен номер 0887 566 701, ползван приживе от Д. Д. Д. (неин братовчед и наследодател) в периода от 19.06.2018 год. до 11.08.2018 год., т.е. информация по чл. 260, ал. 4 от ЗЕС, която информация касае лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента. Така оспорването е насочено против актове на администратор на лични данни и/или обработващ лични данни, за които се тврди, че нарушават правата на оспорващата по Регламента при условията на чл.39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Съгласно чл. 260, ал. 4 от ЗЕС предприятията по ал. 2 предоставят при поискване детайлизирана справка за ползваните услуги за гласови съобщения, която съдържа информация най-малко за: вида на ползваната услуга за всяко осъществено повикване; стойността на всяко осъществено повикване; датата, часа и продължителността на всяко осъществено повикване; номер на викащия и викания краен ползвател.
В разпоредбата на чл. 260, ал. 3 от ЗЕС е посочена минималната информация, която следва да съдържа детайлизираната сметка: 1. всички видове ползвани от абоната услуги през разплащателния период; 2. брой на ползваните услуги; 3. обща стойност на всеки вид ползвани услуги; 4. общ размер на сметката; 5. размер на данъчните начисления върху сметката, изразен както в проценти към размера на сметката, така и в абсолютни стойности; 6. размер на отчисленията, които може да се дължат на крайния ползвател – страна по договор по чл. 227, съобразно начина на ползване на услугите, договорен между него и предприятието, предлагащо услугите; 7. общ размер на дължимата сума; 8. срок за плащане; 9. възможни начини за дистанционно плащане на сметката с необходимите за това данни; 10. идентификационни данни на предприятието, предоставящо услугите; 11. адреси, телефони и други начини за контакти с предприятието, предоставящо услугите.
Съгласно чл.15, т.1 от Регламента - Субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, както и информацията изчерпателно изброена в б. „а“ – „з“. Чл.12, т.3 от Регламента, задължава администраторът да предостави на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. По – нататък т.4 на същия текст, предвижда в случай че администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Следователно „...“ ЕАД в качеството му на администратор на лични данни, е длъжен при упражняване на правото по чл. 15 от Регламента да предостави потвърждение дали се обработват лични данни на субекта и ако това е така да му предостави достъп до данните. Според чл. 4, т. 1 от Регламента "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"). В същата разпоредба е уточнено, че идентифицирането може да стане чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
В случая по подадените три искания за предоставянето на детайлизирана справка за проведените разговори и предоставените услуги от телефонен номер 0...., в периода от 19.06.2018 год. до 11.08.2018 год., оспорващата М. не е получила исканата справка, като веднъж е уведомена, че за период различен от посочения Д. Д. Д. не е бил абонат на дружеството и два пъти, че исканата информация се съхранява за срок от шест месеца и този срок е изтекъл.
Съдът намира, че ответникът, в качеството му на администратор на лични данни не е бил длъжен да предоставя исканата информация, защото М. не е субекта на данни, а покойния Д. Д. Д.. След като е поискан достъп до лични данни, от лице, което не е техен субект, ответникът не е бил длъжен да уведоми оспорващата обработват ли се същите (тъй като не са свързани с нея) и съответно, ако това е така, да осигури достъпа до тях.
От друга страна, видно от представените по делото договор № М4158382/07.07.2014 год. и заявление за преносимост, заведено с вх.№ VIVA*804107/17.11.2014 год., в периода от 19.06.2018 год. до 11.08.2018 год. дружеството-ответник, като мобилен оператор и администратор на лични данни не е имал сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с абоната Д., т.е. не е обработвал (съхранявал) исканите данни. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД "обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване, а според дефиницията на Регламента, обработване означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Изложеното показва, че оспореният отказ е законосъобразен и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото и според правилата на чл.143 от АПК, на ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. И. М., с адрес: гр. П., ул. „Г. Т.“ № 8, вх. А против отказ на „...“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „..., да се произнесе по молба, вх. № 4015 от 03.08.2021 год.
ОСЪЖДА Л. И. М., с адрес: гр. П., ул. „Г. Т.“ № 8, вх. А да заплати на „...“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С... сумата от 100.00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.