и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В. А. Т. от Б., ул.“В. М.“ № ..., чрез адв.А.В.от БлАК, със съдебен адрес : Б., ул.“Т.“ № ..., тел. ..., срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1899-000012/04.12.2020 г. на Н. на Р. У. /РУ/ 01 Б., К. ОД на М. – Б., с която е временно отнето от В. Ас. Т. свидетелството за У. на моторно превозно средство /СУ на МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на преждепосочената заповед, издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и в нарушение на материлания закон– отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Твърди се, че е ограничено правото на защита на оспорващия. Иска се отмяната на атакувания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът - Началникът на П. Р. У. Б., К. ОД на М. – Б., не изразява становище по жалбата.
В съдебното производство са събрани писмени доказателства.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
На 04.08.2020 г. е съставен АУАН с.АА Бл. № 557015/04.08.2020 г. от служител от Георги Ичков – командир на отделение К. ОД на М. - Б., РУ 01 Б., с който е констатирано, че В. А. Т. на същата дата, около 00:03 часа, в Б., на ул."С.“, в посока ул.“Г.П.“, и срещу сграда № ..., управлява лек автомобил ГРЕЙТ УОЛ ХОВЕР с рег.№ ..., под въздействието на алкохол – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (стр.15). Водачът В.Т. е бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“ с тех. № 0185, като е отчетено 1.12 промила наличие на алкохол в кръвта на проверяваното лице.
На В. Т. е бил издаден Талон за медицинско изследване № 0057702, връчен на 04.08.2020 г., в 00:45 часа (стр.16).
АУАН е бил връчен на 04.08.2020 г. лично на В.Т., който на 05.08.2020 г. е депозирал в ОД на М. – Б., Възражение УРИ № 3927 (стр.21-23) срещу акта, без да посочи и приложи доказателства.
По възражението е изготвено Становище № 1822р-17.08.2020 г. от мл. ПИ В. М. (стр.19).
По случая актосъставителят Г.И. е изготвил Докладна записка УРИ 1899р13794/04.08.2020 г.(стр.24) и Становище УРИ 1899р13794/04.08.2020 г. (стр.25).
Въз основа на АУАН, е било издадено Наказателно постановление № 20-1899-000143/18.08.2020 г. от Н. на 01 РУ Б., при ОД на М. - Б., с което за преждепосоченото административно нарушение е било наложено административно наказание, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на М. са отнети 10 контролни точки (стр.17).
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1899-000012/04.12.2020 г. на Н. на Р. У. 01 Б., К. ОД на М. – Б., на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на В.Ас.Т. за горепосоченото административно нарушение е било отнето СУ на МПС № 280842090, кат. В и АМ, което се води на отчет в ОД на М. – Б., както и Контролен талон № 4012967, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца (стр.14).
Тази заповед е била връчена на В. Т. на 08.12.2020 г., видно от отбелязването върху заповедта.
Недоволен от този административен акт, В.Т. го е оспорил по реда на чл.152, ал.1 от АПК пред БлАС на 09.09.2020 г.( вж. клеймото в/у жалбата на стр.31).
Като доказателства по делото са приети и : писмо УРИ 198800-4409/31.08. от Н. на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б. до Председателя на Районен съд – Б.; писмо УРИ 189900-4662/11.08.2020 г. от Н. на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б. до В. А. Т.; докладна записка рег. № 1899р-15928/11.08.2020 г. от мл. полицейски инспектор Я.К. до Н. на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б.; писмо УРИ 189900-4661/11.09. от Н. на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б. до Административен съд – Б.; жалба УРИ 189900-4557/09.09.2020 г. от В. А. Т. до Административен съд – Б.; писмо УРИ 189900-5517/20.10.2020 г. от Н. на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б. до Председателя на Районен съд – Б.; писмо № НАХД № 1318/2020 г./15.10.2020 г. от съдия при Районен съд – Б. до Н. на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б.; писмо УРИ 189900-6032/19.11.2020 г. от Председателя на Административен съд – Б. до Н. на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б.; Решение № 1720/11.11.2020 г., постановено по адм. дело № 819/2020 г. по описа на Административен съд – Б. ; писмо УРИ 189900-5172/05.10.2020 г. от съдия при Районен съд – Б. до Н. на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б.; справка за нарушител/водач В. А. Т.; Кратка характеристика на продукт „Фостер“ 100/6 микрограма/доза разтвор под налягане за инхалация с рег. № 20080070/20.08.2019 г. на Изпълнителна агенция по лекарствата; писмо УРИ 189900690/08.02.2021 г. от Н. на 01 РУ – Б. при ОД на М. – Б., ведно със Заповед № 244з-1837/22.08.2017 г. на Директора на ОД на М. – Б. и Заповед № 244з-90/11.01.2021 г. на Директора на ОД на М. – Б..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
За да управлява МПС, водачът следва да притежава СПУ на МПС за съответната категория превозно средство, което се издава от органите на М.. Свидетелството се издава при наличието на предвидените в закона условия - чл.151 и чл.152 от ЗДвП, и с него се удостоверява правоспособността на водача. Няма спор между страните по делото, че В. А. Т. е притежавал СУМПС № 280842090, кат. В и АМ, което се води на отчет в ОД на М. – Б., което е било отнето с процесната заповед.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, тъй като същата е издадена от компетентен орган - Началникът на П. Р. У. – Б. при ОД на М. – Б., предвид Заповед № 244з-1837/22.08.2017 г. на Директора на ОД на М. (стр.82), с която административният орган, издал атакувания административен акт, е надлежно оправомощен.
Основателно е твърдението на оспорващия, че АУАН, въз основа на който е издадена процесната заповед, е съставен от некомпетентно длъжностно лице - Г.Ц. И. – командир на отделение К. ОД на М. - Б., РУ 01 Б.. К. момента на съставянето на АУАН с.АА Бл. № 557015/04.08.2020 г. и К. момента на издаването на оспорената заповед – 04.08.2020 г., служителят Г.Ц.И. не е бил компетентен да издава АУАН за нарушения по ЗДвП. Императивната разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗАНН предвижда, че актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. Видно от Заповед № 244з-90/11.01.2021 г. на Директора на ОД на М. – Б., и Писмо УРИ 189900690/08.02.2021 г. от Н. на 01 РУ – Б., полицейският служител Г. Ц.И. е компетентен да издава АУАН по ЗдвП и КЗ от 11.01.2021 г. Преди тази дата няма доказателства за компетентността на Г.Цв.Ичков да издава актове по ЗдвП и КЗ. Следователно може да се направи обоснован извод, че е нарушен чл.37 от ЗАНН и преждепосоченият АУАН е съставен от некомпетентно длъжностно лице. Това обстоятелство опорочава цялото производство по издаването на атакуваната заповед. Издаденият административен акт, без да има редовно започнало административно производство - съставен от некомпетентно длъжностно лице АУАН, се явява незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и чл.143, ал.1 от АПК искането на оспорващия за присъждане на направените разноски по делото следва да се уважи като основателно в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева общо, от които : 10.00 лв. внесена държавна такса и 400.00 лв. – изплатен адвокатски хонорар.
Съгласно нормата на чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 20-1899-000012/04.12.2020 г. на Н. на П. Р. У. Б., К. ОД на М. – Б..
ОСЪЖДА Областна дирекция на М. – Б., да заплати на В. А. Т. от Б., ул.“В. М.“ № ..., сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лева – направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ