и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ вр. чл. 166 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „. ФР- И. Р. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “Т. А.“ № *, представлявано от И. Р., подадена чрез адв. Е.С. - АК - Б., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2291#6/ 05.07.2021г., издаден от Зам. изпълнителния Д. на Д. Ф. „. /ДФЗ/, с който е установено публично държавно вземане, в размер на 35 174. 48 лв. /тридесет и пет хиляди сто седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляващи 40 % от общата изплатена сума по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007- 2013г. за кампании 2013г., 2014г. и 2015г., на основание чл. 18, ал. 4, б. “б“ от Наредба № 11/ 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 от ПРСР за периода 2007- 2013г. /Наредба № 11/ 06.04.2009г./.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в нарушение на установената от закона писмена форма /липса на мотиви/, наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон, и несъответствие с целта на закона. По- конкретно се твърди, че АУПДВ не съдържа фактически основания, които да обосновават приложението на чл. 18, ал. 4, б. “б“ от Наредба № 11/ 06.04.2009г., който порок не би могъл да бъде преодолян само с посочването на цифровия номер на относимата правна норма. Твърди се също така, че оспорващият не е заявил участие по мярката за кампания 2016г., поради настъпилата законодателна промяна в нормата на чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ във вр. с & 15 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ към Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на ЗСПЗЗ, /Обн., ДВ, бр. 61/ 2015г./, настъпила през 2015г., с която пасища, мери и ливади от Държавния поземлен Ф. /ДПФ/, каквито са площите, заявени по Мярка 214 от , и ползвани от него въз основа на Договор за аренда № ПО-03-28/ 30.12.2011г., сключен за срок от 5 години, вече са могли да се ползват само от собствениците или ползувателите на животновъдни обекти, а той не попада сред тях. На това основание, договорът му за аренда бил прекратен, което довело до невъзможност за изпълнение на поетия от него 5 годишен ангажимент по мярка 214. Твърди се, че основна причина за неизпълнението на поетия ангажимент е именно прекратяването на договора за аренда по отношение на ползвания от него единствен имот- Имот № 000008, находящ се в местността “Картала“, землището на с. Бистрица, общ. Б., с площ от 1 336. 193 дка /133. 62 хка/, с начин на трайно ползване – планиско пасище, ІХ категория по КВС, т.е. по причини, които са извън волята на оспорващия , които той не е могъл да предвиди при поемането на ангажимента, поради което се касае за наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 11/ 06.04.2009г. и до фактически основания за неналагане на административни санкции, предвидени и в чл. 64, т. 2, б. “г“ от Регламент 1306/ 2013г. Иска се отмяна на оспорения АУПДВ.

В съдебно заседание, оспорващият , чрез проц. си представител – адв. Спасова, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Допълнителни доводи се развиват в представени писмени бележки. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – Заместник- изпълнителния Д. на Д. Ф. „., чрез проц. си представител - юрисконсулт Х., в съдебно заседание, и в писмени бележки, оспорва жалбата, като намира оспорения акт за законосъобразен. Обосновава липса в казуса на форсмажорно обстоятелство или изключително такова, по смисъла на чл. 18, ал. 6 вр. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/ 06.04.2009г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200. 00 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Няма спор по делото, че „. ФР- И. Р. е поел многогодишен /5-годишен/ ангажимент по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007- 2013г. с подаване на заявление за подпомагане УИН 01/160413/96313, УРН 593423 в ИСАК, през 2013г., която е първата година от поетия 5- годишен ангажимент.

Няма спор, че за изпълнение на задълженията си произтичащи от поетия ангажимент, оспорващият е сключил Договор за аренда № ПО-03-28/ 30.12.2011г. /л. 99- 102 от делото/, с Министъра на земеделието и храните, чрез Директора на Областна дирекция „. /ОДЗ/ - гр. Б., за срок от 5 години, по силата на който, му е предоставена за временно и възмездно ползване, земеделска земя от Държавния поземлен Ф., представляваща Имот № 000008, находящ се в местността “Картала“, землището на с. Бистрица, общ. Б., с площ от 1 336. 193 дка, с начин на трайно ползване – планиско пасище, ІХ категория по КВС, като на практика това е единствения имот, с който , е заявил участие по мярката.

Не е спорно между страните, че въз основа на подадени заявления за кампания 2013г., 2014г. и 2015г., т.е. за първите 3 години от ангажимента, на оспорващия, е изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 214, в общ размер на 87 936. 21 лв.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че за 2016г., оспорващият не е подал заявление за подпомагане по мярката.

Не е спорно и, че във връзка с приетите промени в ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 61/ 2015г. /§ 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от същия закон/, с Писмо № АР-02-2427/ 30.10.2015г. /л. 7 от делото/ на Директора на ОДЗ - гр. Б., оспорващият е уведомен, във връзка с Договор за аренда № ПО-03-28/ 30.12.2011г. за наем на земеделска земя от ДПФ, с начин на трайно ползване - планинско пасище, че пасищата, мерите и ливадите от ДПФ, могат да бъдат ползвани само от собственици или ползуватели на животновъдни обекти и следва да приведе договора в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, в срок до 01.02.2016г., тъй като в противен случай, договорът ще бъде прекратен. Тъй като „. ФР- И. Р.“ не се занимава с животновъдство, и очевидно е налице невъзможност за привеждане на договора за аренда в съответствие с цитираните по- горе изисквания на § 15, ал. 1 или ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от същия закон, с Допълнително споразумение № 16/ 09.03.2016г., с нот. заверка на подписите, страните по Договор за аренда № ПО-03-28/ 30.12.2011г., са прекратили действието му, на основание глава V, т. 32.2 от същия- по взаимно съгласие, като актът е вписан и в Службата по вписванията при РС – Б. с вх.рег. № 1810/ 03.05.2016г., акт № 228, том І, дело № 1116/ 2016г. /л. 78- 83 от делото/.

С Уведомително писмо изх. № 01-6500/ 2291/ 08.05.2019г. на Заместник- изпълнителния Д. на ДФЗ /л. 23- 25 от делото/, оспорващият е уведомен, че при извършени проверки за спазване на задълженията му по мярка 214 от ПРСР 2007- 2013г. е установено, че същият не е подал заявление за подпомагане за кампания 2016г., поради което и на основание чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4, б. “в“ от Регламент /ЕС/ № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/ 06.04.2009г., ДФЗ отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“. Този акт е връчен на 23.05.2019г. лично на оспорващия, като не е обжалван в посочения 14- дневен срок, и поради това е влязъл в сила /между страните липсва спор също по този въпрос/.

След влизането в сила на горния акт, в ДФЗ-РА е било открито производство по издаване на АУПДВ, за което „. ФР- И. Р.“ е бил уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с отправено до него Писмо изх. № 01-6500/2291#3/ 03.07.2020г. /л. 16 и 17 от делото/. В писмото подробно са били описани фактите по случая, определена е била сумата за възстановяване в размер на 40 % от получената субсидия по мярката /като е посочена подробно получената сума за всяка кампания/, и на -бенефициер е била дадена възможност да представи възражение и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации в 7-дневен срок, както и лицето е било поканено да възстанови доброволно недължимо платената сума в размер на 35 174. 48 лв. Писмото е било получено от оспорващия на 24.07.2020г. /л. 18 от делото/, като в указания срок е депозирано възражение /л. 19- 22 от делото/.

На 05.07.2021г., Зам.- изпълнителния Д. на ДФЗ, като е намерил подаденото до него възражение за неоснователно, е издал по отношение на оспорващия , процесния АУПДВ № 01-6500/2291#6/ 05.07.2021г., с който е установено публично държавно вземане, представляващо 40 % от общата изплатена сума по мярка 214 за кампании 2013, 2014 и 2015г. в размер на 35 174. 48 лв. ведно със съответна лихва, на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. “б“ във връзка с чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/ 06.04. 2009г., вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК вр. чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. АУПДВ е връчен на , видно от Известие за доставяне, лично на 19.07.2021г. /л. 12- 15 от делото/. Жалбата срещу оспорения акт е депозирана в съда на 02.08.2021г.

Приета като доказателство е и цялата административна преписка по подаденото през кампания 2013 от оспорващия заявление /л. 26- 52 от делото/ .

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Жалбата e подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, като адресат на акта и установеното с него публично държавно вземане. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на оспорения административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответствието с целта на закона. При преценката си, съдът изходи от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт.

Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Д. Ф. „., функциите на Разплащателна агенция /РА/ се изпълняват от ДФЗ. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, Изпълнителният Д. на фонда, е изпълнителен Д. на РА. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предоставя възможността последният да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/ или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник- изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Доколкото в ЗПЗП, явяващ се съответния закон по смисъла на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, в случая той е определен от Изпълнителния Д. на ДФЗ с представената по делото негова Заповед № 03-РД/2891#2/ 16.06.2021г. /л. 53- 55 от делото/, с която на издателя на процесния АУПДВ, са делегирани подробно описани правомощия, включително тези да издава и подписва АУПДВ по мярка 214.

Д. Ф. „. е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС, и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.

Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателнатаагенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния Ф. на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския Ф. за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката.

Процесният АУПДВ е издаден в изискуемата се писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, мотивиран е с излагане на съответни фактически и правни основания, подписан е от издателя. Тук следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно наведеното в хода на процеса твърдение за немотивираност на същия. Ясно в оспорения акт са посочени фактическите основания за издаването му, като е проследена хронологията на събитията, свързани с поетото задължение от оспорващия по мярка 214, факта на неизпълнението му през четвъртата година, довел до издаването на Акта за прекратяване на посочения многогодишен ангажимент, изплатените суми на бенефициера общо до момента, и поотделно за всяка от трите изтекли години по него- 2013- 2015г., посочено е каква част от тях подлежи на връщане, т. е. основанието за връщането им, като всичко това е подведено под съответстващите им, правни норми. Като правно основание за издаването на АУПДВ е посочен чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. “б“ във връзка с чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/ 06.04. 2009г., вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК вр. чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. Ето защо определено не е налице немотивираност на акта, напротив- налице са ясно изложени мотиви /фактически и правни основания за издаването му/ които много ясно очертават рамката на релевантните за спора факти. Спазена е и разпоредбата на чл. 26 от АПК, като лицето- адресат на акта е уведомено за започналото производство и му е предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства, от което той се е възползвал. Поради това, настоящият състав на съда, счита, че при издаване на процесния акт, е спазено изискването за форма на административния акт, а и в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Процесният АУПДВ обаче е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, като аргументите за това са следните.

Съгласно цитирания в АУПДВ чл. 18, ал. 4, б. “б“ от Наредба № 11/ 06.04.2009г., подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва : …до края на четвъртата година - 40 %.

Съгласно чл. 18, ал. 6 от същата наредба, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.

Установено е безспорно по делото, че с Допълнително споразумение № 16/ 09.03.2016г., с нот. заверка на подписите, страните по Договор за аренда № ПО-03-28/ 30.12.2011г. /оспорващия и Министерство на земеделието и храните, чрез ОДЗ – гр. Б./, в резултат на настъпилата законодателна промяна в ЗСПЗЗ, и на основание § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от същия закон, са прекратили действието на договора за аренда, на основание глава V, т. 32.2 от същия, по взаимно съгласие, като актът е вписан и в Службата по вписванията при РС – Б. с вх.рег. № 1810/ 03.05.2016г., акт № 228, том І, дело № 1116/ 2016г.

Очевидно административният орган е бил надлежно уведомен за прекратяването на процесния договор за аренда, вследствие настъпилото обстоятелство, независещо от волята на оспорващия- настъпилата законодателна промяна в ЗСПЗЗ- § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от с.з., тъй като именно на тези фактически основания, е основан актът му за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент 214 /л. 24 от делото/.

Нещо повече – съдът приема за безспорно обстоятелството, че на ДФЗ- РА е известна настъпилата законодателна промяна в ЗСПЗЗ, която е обосновала и прекратяването на договора за аренда на „. ФР- И. Р. за наем на земеделска земя от ДПФ, с начин на трайно ползване - планинско пасище, с последица - прекратяване на поети агроекологични ангажименти, още повече, че страна и по него /и по споразумението за прекратяването му/, е Министерство на земеделието и храните, чрез ОДЗ – Б., в чиято административна структура, се намира и ДФЗ- РА, т.е. налице е известен за адм. органт факт, по смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК.

Съдът намира, че настъпилата законодателна промяна със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗИД на ЗСПЗЗ/ обн. в ДВ, бр. 61/ 2015г., обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент /ЕС/ № 1305/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/ 2005 на Съвета, според която разпоредба, възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/ 2013. В текста на чл. 2 от Регламент № 1306/ 2013г. са определени неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като “неопреодолима сила“ и “извънредни обстоятелства“ за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП на Съюза /видно и от съображение 5 от същия Регламент/. В случая, прекратяването на договора за аренда на оспорващия , въз основа на който, той е подавал заявления за подпомагане по посочената мярка, за първите 3 години от поетия 5- годишен ангажимент, на основание законодателно решение, е било обстоятелство, непредвидимо за него към дата на подаване на заявлението през 2013г., а съгласно чл. 2, § 2, б. “е“ от Регламент /ЕС/ № 1306/ 2013г., която разпоредба в настоящия случай, съдът намира за приложима, за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП за “непреодолима сила“ и “извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по- специално в следните случаи : отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

Следва да се приеме, че в настоящия случай, резултата от непредвидените законодателни промени е невъзможност на оспорващия да продължи да изпълнява поетия ангажимент по мярка 214 в цялост, поради което административния орган, е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/ 06.04.2009г., като прекрати ангажимента /което правилно е сторил с Писмо изх. № 01-6500/ 2291/ 08.05.2019г./, но без да изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ – в случая, равняваща се на 40 % от полученото финансово подпомагане. В този смисъл вече е налице и формирана практика на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси – напр. Решение № 1508/ 04.02.2021г. пост. по адм. д. № 12959/ 2020г. по описа на ВАС, VІІІ отд., Решение № 10872/ 28.10.2021г. пост. по адм. д. № 12358/ 2020г. по описа на ВАС, VІІІ отд., Решение № 1843/ 12.02.2021г. пост. по адм. д. № 12683/ 2020г. по описа на ВАС, VІІІ отд. и др.

Съдът приема констатацията в оспорения акт, че кандидатът не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11/ 06.04.2009г. за подаване на заявление за плащане, всяка година след първото плащане, като не е подал такова заявление за 2016г.- четвъртата година от ангажимента, както и че при кандидатстването за подпомагане по мярката, е бил наясно със задълженията си, произтичащи от поетия ангажимент по Мярка 214. Неизпълнението на това задължение, както вече бе посочено, обаче е по причини, квалифицирани от съда като “неопреодолима сила“ и “извънредни обстоятелства“ за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.

Вярно е също така и, че настъпилата промяна в нормата на чл. 37и ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ създава задължение на кандидатите по § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 61/ 2015г., съгласно което ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен Ф. преди 24 февруари 2015г., са длъжни в срок до 01.02.2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4, като в противен случай, на основание ал. 3 от същия параграф, същите се прекратяват. Сключеният от оспорващия Договор за аренда е с предмет именно – пасище /планинско/, които могат да се отдават под наем или аренда, след станалата законодателна промяна, само на собственици или ползватели на животновъдни обекти, с пасищни селскостопански животни, на които условия, оспорващият не отговаря. Именно поради тази причина, е налице предсрочно прекратяване на договора за аренда на процесния земеделски недвижим имот от ДПФ - Имот № 000008, находящ се в местността “Картала“, землището на с. Бистрица, общ. Б., с площ от 133. 62хка, представляващ пасище, който единствено, видно от представените по делото завяления за подпомагане /плащане/ през трите изпълнявани години на ангажимента – 2013, 2014 и 2015г., е декларин от , като използван по мярката, и от който единствено, поради това, следва да се приеме че се състои стопанството му. Липсват данни по делото, освен този имот, с който е кандидатствано по мярката, съответно при последващите плащания през трите години на изпълнение на ангажимента по мярката, „. ФР- И. Р. да е притежавал какъвто и да е друг- собствен, нает или ползван на друго правно основание недвижим имот – пасище; мера и който да е част от стопанството му.

Административния орган не е обсъдил доводите във възражението на оспорващия за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, които са основание за прекратяване на поетия ангажимент, с оглед липсата на ползвани от него други земеделски имоти, извън попадащия в обхвата на прекратения договор за аренда, които са основание да не бъде изисквано възстановяване на полученото от него подпомагане по мярката, което очевидно е довело до неправилно прилагане на разпоредбите на материалния закон.

С оглед на изложеното, съдът намира че АУПДВ, следва да бъде отменен, като издаден в нарушение на материалния закон, доколкото в резултат от непредвидените законодателни промени е възникнала невъзможност оспорващия да продължи да изпълнява поетия ангажимент в цялост, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/ 06.04.2009г., като административният орган изключи от подпомагане „. ФР- И. Р. без обаче да изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин, финансова помощ.

Доколкото, изрично оспорващата страна, е посочила, че не желае присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2291#6/ 05.07.2021г., издаден от Заместник- изпълнителния Д. на Д. Ф. „..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ