и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на “. Е. със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“....“ № 64, представлявано от В. И. Б., Ч. процесуалния представител по пълномощие А. В. В., с посочен съдебен адрес: гр. Б., ж.к. „...“ № 40, против Решение № 01/311/00455/3/01/04/03 с изх. № 01-2600/275 от 06.06.2022 год., издаден от И. Д. на Държавен фонд „З.“.
С жалбата съдът е сезиран с особено искане да постанови спиране на допуснатото по силата на чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) на Решение № 01/311/00455/3/01/04/03 с изх. № 01-2600/275 от 06.06.2022 год., издаден от И. Д. на Държавен фонд „З.“.
Съдът намира процесното искане с правно основание чл. 166, ал. 2 - 4 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ за процесуално допустимо. По силата на чл. 27, ал. 2 от ЗЕСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. За дружеството-жалбоподател като адресат на оспореният акт е налице правен интерес да поиска от съда спиране на допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, с оглед и на обстоятелството, че в случая не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по отношение на предварителното изпълнение. Съдебното производство е на фаза на разглеждане на делото от първоинстанционен съд.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 2 от ЗЕСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. При това положение, жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и същия се явява годно изпълнително основание.
При допуснато със закон предварително изпълнение на административния акт е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на този по чл. 60, ал. 1 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗЕСЕФСУ не съдържа.
За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. При това значителните или трудно поправими вреди не могат да се предполагат, а следва да се конкретизират, като се представят доказателства за тях. В конкретния случай искането на “. Е. със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“...“ № 64, представлявано от В. И. Б. за спиране изпълнението на оспорения административен акт е аргументирано единствено с размера на определената финансова корекция и изпълнение на влязло в сила решение № 304/ 19.02.2018 год., постановено по адм. дело № 494 по описа на Административен съд – Благоевград за 2017 год. в частта относно постановената финансова корекция в размер на 73 439. 44 лв. на първо място според съда, въпросното обстоятелство не е ново към момента на издаване на оспореното решение. Отделно от това, според съда представеният отчет за приходи и разходи за периода 01.01.2022 год. до 30.06.2022 год. обосноваващи наличието на значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на закона – чл.166,ал.4 във вр. с ал.2 АПК.
Следва да бъде посочено, че размерът на установената финансова корекция не е обстоятелството, което да послужи като основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение.
Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние, със задълженията или с невъзможността на молителя да изпълни новите финансови тежести. В настоящия случай не са представени писмени доказателства от вида на посочените досежно финансовото състояние на търговеца, какви приходи и разходи е генерирал през периода, преди издаването на административния акт. В тази връзка не са ангажирани доказателства за посочените обстоятелства, които съдът да вземе предвид при преценката си за спиране изпълнението на административния акт, а както беше казано по-горе тежестта за доказване на вредата е на искащия спирането. В случая евентуални вреди се твърдят, но не са установени и доказани.
Наред с изложеното при допуснато със закон предварително изпълнение на административния акт е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на този по чл. 60, ал. 1 от АПК. В конкретния случай, евентуалните вреди, които ще настъпят за дружеството не са от категорията на посочените в чл. 166, ал. 2 от АПК и не са противопоставими на защитимия държавен интерес по допуснатото със закон предварително изпълнение на акта. Евентуалните вреди, които се твърди, че ще настъпят от фактическото изпълнение, подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, при евентуално приключване на съдебното производство с отмяна на оспорения АУПДВ.
Водим от горното съдът и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “. Е. със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“....“ № 64, представлявано от В. И. Б., за спиране изпълнението на Решение № 01/311/00455/3/01/04/03 с изх. № 01-2600/275 от 06.06.2022 год., издаден от И. Д. на Държавен фонд „З.“.
Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.