и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т. Т. М.; Г. Т. М. и С. Т. М. - и тримата от
гр.Г. Д., ул.”. № 49, против Решение №285/24.11.2009 г., обективирано в
Протокол №26 от проведено на същата дата заседание на О. С. – гр.Г. Д., с което
е одобрен ПУП-ПР и ПЗ на гр.Г. Д., в частта относно одобрения ПУП-ПР и ПЗ за
недвижим имот - УПИ ІV, пл.№ 2637, в кв.82, по плана на гр.Г. Д.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на преждепосочения административен акт в оспорената му част, които по съществото си представляват твърдяно нарушение на материалния закон - самостоятелно отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част, като се коригира в тази си част с предвижданията за бъдещо строителство по плана от 1992 г., както и присъждане на направените съдебни разноски по настоящото дело.
Ответникът - О. С. - гр.Г. Д., не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна К. И. И. намира жалбата за основателна и моли
съда да я уважи.
Съдът , след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Т. и Г. М. са собственици на 7/10 ид. части от двуетажна
жилищна сграда, застроена върху дворно място с пл.№ 2637, от кв.82, по плана на
гр.Г. Д., ведно с правото на строеж върху дворното място и съответните идеални
части от двата навеса, построени в парцела (стр.8).
По одобрена кадастрална карта на града имотът на тримата жалбоподатели
е записан с идентификатор № 17395.501.2637, с площ от 565,00 кв.м, видно от
заключението на вещото лице (стр.67,67).
Атакуваното решение е взето по предложение на Кмета на Община Г. Д. за
одобряване на ПУП - ПР и ПЗ на гр.Г. Д.. С него, на основание чл.129, ал.1 от
ЗУТ, О. С. – гр.Г. Д., е одобрил ПУП - ПР и ПЗ на гр.Г. Д., ведно с правилата и
нормативите за прилагането му.
По одобрения ПУП-ПР и ПЗ на гр.Г. Д. гореописаният УПИ е с площ 661,00
кв.м и е отреден за жилищно застрояване.
Процесното решение е обнародвано в Държавен вестник, бр.№3/12.01.2010 г.
(стр.4).
Недоволни от преждеспоменатия административен акт, Т., Г. и С. М.
са го оспорили на 22.01.2010г. пред БлАС, видно от клеймото върху самата жалба
(стр.2).
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима - постъпила е в срока по чл.215, ал.4 от
ЗУТ от заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ - носители
на вещни права в гореописания УПИ, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146.
Оспореното решение е прието от О. С. – гр.Г. Д. – компетентният орган
по чл.129, ал.1 от ЗУТ. Същото е в предвидената от закона писмена форма и при
приемането му е спазена предвидена процедура по реда по Раздел ІІІ, Глава VІІІ
на ЗУТ – след възлагане от кмета на общината, въз основа на съгласуван по реда
на чл.127, ал.2 от ЗУТ, приет и разгласен по реда на чл.128, ал.2 от ЗУТ - чрез
публикация в ДВ, бр.82/12.10.2007г., проект за ПУП-ПР и ПЗ на гр.Г. Д..
Но настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт
в оспорената му част противоречи на материалноправни разпоредби. Основателен е доводът на оспорващите, че с процесното решение ще бъде осуетено предвижданото застрояване, тъй като ще се намалят и законовите отстояния. Освен това от неоспорените заключения на вещото лице се установява по безсъмнен начин, че процесният имот е нанесен с разлика в площта от 96,00 кв.м и има разминаване в границите и площта на имота, което следва да бъде съобразено от административния орган при повторното разглеждане и произнасяне по преписката. Разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗУТ предвижда, че с последващ подробен устройствен план могат да се променят границите между поземлените имоти само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, което не е налице в настоящия случай.
По изложените съображения БлАС намира, че следва да отмени процесния
административен акт в частта му, отнасяща се до недвижим имот - УПИ ІV, пл.№
2637, в кв.82, по плана на гр.Г. Д., и поради това , че естеството на спора не
позволява решаването му от съда по същество, делото следва да се върне като
преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на
настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на делото и направеното искане от оспорващите за
присъждане на направените разноски по делото, съдът намира че следва да бъде уважено като се осъди Община Г. Д. да им заплати сумата от 786,00 лв., от които : 30,00 лв. - внесена държавна такса; 300,00 лв. - изплатено адвокатско
възнаграждение; и 456,00 лв. - изплатено възнаграждение на вещото лице.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.2 от АПК, във
вр. с чл.173, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №285/24.11.2009 г., обективирано в Протокол №26 от
проведено на същата дата заседание на О. С. – гр.Г. Д., с което е одобрен ПУП-
ПР и ПЗ на гр.Г. Д., в частта относно одобрения ПУП-ПР и ПЗ за недвижим имот -
УПИ ІV, пл.№ 2637, в кв.82, по плана на гр.Г. Д..
ВРЪЩА делото като преписка на О. С. - гр.Г. Д., за ново произнасяне
съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Г. Д. да заплати на Т. Т. М., Г. Т. М. и С. Т. М. - и
тримата от гр.Г. Д., ул." П." № 49, сумата от 786,00 /седемстотин осемдесет и
шест/ лева - направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ - гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

СЪДИЯ: /П/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК