и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) във връзка чл. 208 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от старши юрисконсулт И. А. Б.,
пълномощник на Началника на О. С. по земеделие (ОСЗ) Г.С. срещу Решение №
1489/08.06.2010 год. на Районен съд Г.С., постановено по адм.д. № 147 по описа
на същия съд за 2009 год. В жалбата са развити съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение поради противоречието му с материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в подкрепа на
които са наведени правни доводи. Твърди се, че първоинстанционния съд
неправилно е приел, че не е налице спор за материално право. Иска се отмяна на
решението.
Ответникът по касационната жалба – В. Н. М. - редовно призован в съдебно
заседание не се явява и не изразява становище по касационната жалба.
Становището на представителя на Прокуратурата е, че касационната жалба е
неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата
на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218
АПК административния съд намира следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – С. е отменил Решение № 42А/3 от 30.09.2008
год. на ОСЗ Г.С., в частта му с която се отказва на наследниците на М. Н.
Л., възстановяването на правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху следния земеделски имот: нива с площ
от 7.0 дка, м.“М.”, землището на с.П. и е върнато делото, като
преписка на ОСЗ Г.С. за осъществяване на административна процедура по оспорване
на границите на възстановените земеделски земи или за постановяване на решение
по реда на чл.18б, ал.3 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.18д, ал.5, изр.3 от ППЗСПЗЗ.
За да постанови този резултат съдът е счел, че имота е бил заявен за
възстановяване в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ от М. С. М., наследник
на М. Н. Л., установява се по безспорен начин принадлежността на
правото на собственост върху имота преди образуването на ТКЗС и не са налице
сочените от ОСЗ Г.С. пречки за възстановяването му, а именно: наличие на спор
за материално право, тъй като имота е бил възстановен на наследниците на
Х., Ф. и В. В. по преписка вх.№ 166/1991 год. и на
наследниците на Г. Х. В. по преписка вх.№ 50/1991 год. Установено
е, че липсва идентичност между заявения за възстановяване от наследниците на
М. Л. имот и тези възстановени на наследниците на В. По
представените документи, установяващи правото на собственост преди образуването
на ТКЗС имотите са посочени, като съседни.
Тези изводи на съда са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от
настоящия състав на Административен съд – Б.. При разглеждане на делото и
постановяването на решението си съдът не е допуснал процесуални нарушения, при
които делото да е останало неизяснено от фактическа страна, направените изводи
се обосновават от събраните по делото доказателства.
По делото е представено заверено копие от образуваната пред О. поземлена
комисия Г.С. (понастоящем ОСЗ Г.С.) административна преписка, от която е видно,
че К. С. М. (съпруга на С. М. Н. – син на М. Н. Л.)
съгласно опис-декларация на полските имоти е внесла в ТКЗС нива в м.”М."
с площ от 7.0 дка, при граници и съседи: синд. вада от две страни, дере и
Г. В.
Съда е направил обоснован извод за липса на спор за материално право.
Твърденията за наличие на спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се
преценява към един минал момент - образуването на ТКЗС, а не към настоящия
момент. Такъв спор ще има само при положение, че се установи един и същи имот
да е заявен от различни лица, който разполагат със съответни документи,
установяващи собствеността им. В конкретния случай правилно е преценено, че не
се касае за един и същи имот. При това положение и в случай, че
възстановяването на имота в стари реални граници не е възможно, приложими са
алтернативни методи за възстановяване, както е преценил и Районния съд.
Предвид на изложените съображения настоящият С. състав приема, за неоснователни
и недоказани доводите на касационния жалбоподател за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1489/08.06.2010 год. на Районен съд Г.С., постановено
по адм.д. № 147 по описа на същия съд за 2009 год.
Решението е окончателно.

Председател:/п/ Мария Тодорова Членове:
1/п/ Иван Шекерлийски

2/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
Е.Ф.