и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка чл. 208 и следващите
от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Б. от гр.Б., ж.к.”Е.”, бл.№173,
В. .1 против Решение №660/25.01.2010 год., постановено по н.а.х.д.№1213 по
описа на Районен съд – Б. за 2009 год., с което потвърдено Наказателно
постановление (НП) №3026/11.08.2009г. на Началник сектор ПП към ОД на М.- Б.. С
НП на касационния жалбоподател за констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.182, ал.2, т.6 от същия
закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и са му отнети 12
контролни точки, съгласно Наредба № І-1959 на М.. В жалбата се навеждат доводи, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и необосновано.
Иска се отмяна на съдебния акт и на обжалваното наказателно постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че
жалбоподателя е извършил констатираното в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), а именно че на 03.08.2009 год. около 16.40
часа на ПП- 1, Е-79 в посока Б. п. – Б. в района на 359,500 е управлявал
лек автомобил “Ф.” с рег.№. със скорост 145 км./ч. при разрешена
90 км./ч., за извън населено място, като нарушението е установено с техническо
средство ТR-4D №386 и показана на водача – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
обявено за наказуемо от чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП. Районният съд е счел, че
наказателното постановление е издадено при спазване на установената от закона процедура и от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на
установените процесуални правила. Прието е още, че събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин са доказали, че Б. е
извършил нарушението.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно
фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в
съвкупност, те налагат направените от Районния съд изводи. Нарушението е
извършено от Б. виновно, квалифицирано е правилно от административно наказващия орган, в административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Неоснователно е твърдението за незаконосъобразност на НП поради това, че
скоростта е засечена с радар, без да е налице доказателство, че уреда е тариран
в независима лаборатория метрологична проверка. Съгласно чл. 189, ал. 7 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, са веществени
доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тази
разпоредба, обаче, не изключва използването и на другите технически средства за измерване на скоростта, каквито са трафик-радарите ТR-4, щом те са от одобрен тип и са преминали задължителна последваща проверка, което ги прави годно средство за измерване съгласно глава четвърта от Закона за измерванията, наред
със системите, заснемащи и записващи и регистрационния номер на МПС. Противно на твърденията в касационната жалба по делото са представени доказателства в
тази насока – надлежно заверено копие на списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка средства за измерване - радарни
скоростомери, сред които е и ТR-4D № 386, със срок на валидност до 13.03.2010г.
Извършената с техническото средство регистрация на превишението на максимално допустимата скорост на движение отговаря на изискванията на чл. 752 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, издадена на основание чл. 28 от ЗИ, с оглед запаметените данни в паметта на
техническото средство, отбелязани в разпечатката приложена по делото.
Съдържанието на справката се потвърждава от събраните гласни доказателства и редовно съставения АУАН. Описаната в АУАН фактическа обстановка следва да се
приеме за доказана въз основа на презумптивната доказателствена сила на редовно съставения акт (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), която не е оборена от доказателствата по делото, а е потвърдена от показанията на свидетелите И. и М..
Същите правилно са възприети и оценени и в във връзка с писмените
доказателства, приети по делото. Районният съд е обсъдил подробно всички доводи на жалбоподателя, изводите на съда се споделят от касационната инстанция поради
което не е необходимо да се повтарят.
По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са
налице касационни основания визирани в чл.348, ал.1 от НПК вр. с чл.63 от ЗАНН
за отмяна на обжалваното решение. Решението на районният съд се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от
ЗАНН, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №660/25.01.2010 год., постановено по н.а.х.д.№1213 по
описа на Районен съд – Б. за 2009 год.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
О.М.