и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Ч. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с Ч. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с Ч. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “. Е. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ст. С.“ № 64, представлявано от В. И. Б. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00455/3/01/04/02, изх. № 01-2600/275 от 27.04.2021 год., издаден от И. Д. на Д. Ф. “..
В жалбата се твърди, че Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден в противоречие с административно производствените правила. Сочи се, че в случая е следвало да се проведе производството по определяне на финансова корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, а не производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. В обстоятелствената част на жалбата се сочат конкретни фактически и правни твърдения в подкрепа на претенцията доразвити в представената писмена защита.
Иска се съдът да отмени изцяло Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00455/3/01/04/02, изх. № 01-2600/275 от 27.04.2021 год., издаден от И. Д. на Д. Ф. “., като неправилен и незаконосъобразен.
С жалбата се претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Оспорващият, чрез процесуалния си представител по пълномощие, в съдебно заседание изразява становище, с което поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът - Изпълнителният Д. на Д. Ф. „Земеделие“ - гр. С., чрез процесуалния си представител по пълномощие в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт, подробно развити в депозирана по делото писмена защита. Претендира присъждане на сторените по делото разноски
Административен съд – Б., след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между ДФ “. и “. Е. гр. С., на 21.06.2012 год. е сключен Договор № 01/311/00455 за отпускане на финансова помощ по мярка 311, „Разнообразяване към земеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201З год., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като предмет на инвестицията е „Еднофамилни жилищни сгради - къщи за гости – 3 броя“ в с. Любовище, общ. С., обл. Б., като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 391 160. 00 лева /Ч. 2.1 от договора, /л. 57 – 62 от делото/. Към договора има сключени анекси касаещи одобрените инвестиционни проекти, приложени в табличен вид. /л. 65 – 71 от делото/
Предмет на договора е предоставянето на ползвателя “. Е. гр. С., регистриран по УРН 550253 на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 67 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/311/00455 от 05.12.2011 год., съгласно заявлението за подпомагане за Изграждане на „Еднофамилни жилищни сгради - къщи за гости – 3 броя /№1, № 2 и № 3/, изгребна яма, площадкови ВиК мрежи, плувен басейн за възрастни с обем 150 куб.м., кабел НН 380/ 220 V – площадкова мрежа, вътрешно обслужваща улица и подпорни стени между басейни и къщи за гости № 1, № 2 и № 3“ в с. Любовище, общ. С., обл. Б., съгласно предложения Бизнес-план /на л. 72 – л. 101 от делото/. Съгласно договора, ползвателят на помощта се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок от 24 месеца от сключване на договора. /т. 3.1 от договора/.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 391 160. 00 лева /т. 2.1 от договора/ и представлява 67 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/311/00455 от 05.12.2011 год..
С уведомително писмо, изх. № 01-2600/275#16 от 18.02.2021 год. /на л. 310 - 315 от делото/ оспорващият е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично-държавно вземане след проверка на изпълнението на Договор № 01/311/00455 от 21.06.2012 год. и подадени заявки за плащане № 01/311/00455/1/01 от 21.12.2012 год. и № 01/311/00455/3/01 от 21.07.2014 год., както и във връзка с признатото неизпълнение на договорните задължения, установено с Решение № 10272 от 27.07.2020 год. на ВАС, с което е потвърдено Решение № 304 от 19.02.2018 год. на Административен съд – Б..
Административната проверка за изпълнението на одобрения проект и на нормативните и договорни задължения на бенефициера са извършени за остатъка от мониторинговия период, съответно за цялата финансова 2016 год. до 26.06.2017 год.
Уведомителното писмо е връчена на бенефициера на 01.03.2021 год., видно от известие за доставяне /л. 316 от делото/
Извън срока, посочен в писмото, оспорващият е представил Писмено възражение /на л. 317 от делото/, без приложени към него документи.
След обсъждане на представеното възражение, Изпълнителният Д. на ДФЗ е издал оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00455/3/01/04/02, изх. № 01-2600/275#8 от 27.04.2021 год. /на л. 44 – 55 от делото/, с който на “. Е. гр. С., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 310 818. 81 /триста и десет хиляди, осемстотин и осемнадесет лева и 81 ст./ лева, представляваща окончателната подлежаща за възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
В мотивите към оспорения АУПДВ, по отношение на изпълнението на заложените в одобрения бизнес план приходи, гарантиращи жизнеспособност на инвестицията, административният орган позовавайки се на извършена административна проверка в електронната система на Национална агенция по приходите и публикувани годишни финансови отчети в Търговския регистър е приел за установено повторно неизпълнение на нивата на приходите, заложени в одобрения бизнес план за финансовата 2016 г. и част от 2017 г. сочи се, че в одобрения бизнес план за втората година от неговото изпълнение, съответно 2016 г. са заложени приходи в общ размер 68 940. 00 лв. При извършена административна проверка в дневниците за продажби на дружеството, подадени в електронната система на НАП е установено, че дружество е реализирало приходи от нощувки за 2016 г. в общ размер на 6 965. 68 лв., а обявените в Годишния финансов отчет приходи от дейността са в размер 10 хил. лв. При оценката на изпълнението, ДФ “. е приел по-високата стойност, а именно 10 000. 00 лв. на приходите, т.е. което за цялата финансова 2016 год. съставлява 14. 50% изпълнение на одобрения бизнес-план за годината. Според административния орган, общо за двете пълни финансови години (2015 и 2016 г.) в бизнес плана са заложени 133 380. 00 лв., а са реализирани 10 716. 33 лв., т.е. усреднено за 2 години е постигнато изпълнение в размер на 8. 03% от заложените в бизнес плана приходи. Последното според органа води до извода, че за две пълни финансови години тежестта на нарушението се квалифицира като голямо тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане и нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост.
За цялата финансова 2017 година приходите от субсидираната дейност са 0. 00 лв., съответно и за периода от 01.01.2017 г. до 21.06.2017 г., също са 0. 00 лв. Отново позовавайки се на извършените административни справки в дневниците за продажби на дружеството, подадени в електронната система на НАП, е установено, че за периода 01.01.2017 - 21.06.2017 г. не са регистрирани приходи от реализирани нощувки. Тази информация се потвърждава и от данните в публикувания в Търговския регистър Годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството за 2017 г. В раздел VI „Нетни приходи от продажби по икономически дейности“ не са отчетени приходи от хотелиерство. Записаните в Отчета за приходите и разходите за 2017 г. - 1 хил. лв. приходи от услуги съответстват на записаните в раздел VI - 1 хил. лева приходи от „Растениевъдство, животновъдство, лов, спомагателни дейности“. Липсата на приходи от субсидираната дейност за цялата 2017 финансова година е възприета от органа като липса на приходи за периода от 01.01.2017 год. до 21.06.2017 год.
В оспореният акт се сочи за извършени административни проверки в „Справка за актуално състояние на всички трудови договори“ на Националната агенция по приходите по отношение на постигането на една от основните цели на ПРСР 2007-2013 г. и конкретно на мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, залегнала в Ч. 2, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., при условията на която е сключен договорът за подпомагане, а именно насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. В тази връзка се сочи за установено, че за всички финансови 2014, 2015 и 2016 години няма нает персонал за обезпечаване експлоатацията на субсидираната инвестиция. В подкрепа на последното се сочи обстоятелството, че в предприятието е наето едно лице по код по КИД „0113“ в отрасъл „Растениевъдство, животновъдство и лов, спомагателни дейности“, което е наето по основен и допълнителен трудов договор на длъжности „лесовъд“ и „резач горски дървен материал“. Наето в предприятието лице за този период е и едноличният собственик и У. на „ВИП - Любовище“ Е. В. Б., който също е назначен по код по КИД „0113“ в отрасъл „Растениевъдство, животновъдство и лов, спомагателни дейности“. Така посочените назначения според органа не може да бъдат отчетени като изпълнение на заложените в бизнес плана показатели за осигуряване на заетост в резултат от реализирането на проекта. Идентични са и съжденията за периода от 01.01.2017 г. до 21.06.2017 г., който не обхваща пълна финансова година, за който административният орган позовавайки се на извършена проверка в „Справка за актуално състояние на всички трудови договори“ на Националната агенция по приходите сочи, че на длъжност „прислужник поддържане на къща“, но по код по КИД „0113“ за отрасъл „Растениевъдство, животновъдство и лов, спомагателни дейности“ в дружеството са назначени 2 лица на непълно работно време (за не повече от 4 часа). Едното от тях - Х. М. работи и по допълнителен трудов договор като „специалист лесовъд“. В одобрения с договора за подпомагане бизнес план е заложено осигуряване на заетост на 2 лица (1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал). Административният орган приема, че управителят на дружеството извършва дейности и упражнява контрол, свързани и със субсидираната дейност и затова за двете пълни финансови години 2015 и 2016 година е установено изпълнение на заетост в размер на 50% спрямо заложената в бизнес плана.
Горепосоченото е квалифицирано като неизпълнение на основна цел на мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г., регламентирана в Ч. 2, т. 2 и на Ч. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., както и неизпълнение на т. 4.12 от договор № 01/311/00455 от 21.06.2012 г.
АУПДВ е връчен на оспорващия на 10.05.2021 год. /известие за доставяне на л. 330 от делото/ и е обжалван пред Административен съд – Б. чрез Д. Ф. “. на 25.05.2021 год., вх. № 01-2600/275 в 14-дневният преклузивен срок, изтичащ на 24.05.2021 год. – неприсъствен ден, официален празник. В случая първия следващ присъствен ден е 25.05.2021 год.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която /на л. 416 – л. 429 от делото/, прието от съда и неоспорено от страните, вещото лице е изследвало по години реализираните приходи от нощувки в процесната къща за гости, изчислило е процентите на неизпълнение съгласно заложеното в бизнес-плана по отношение на приходите от продажба на нощувки и по отношение на устойчивата заетост /персонал/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по Ч. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по силата на Ч. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ по мярка „подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 /Издадена от министъра на земеделието и храните, Обн. ДВ. бр.76 от 29 Август 2008 год./, съгласно която разпоредба, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения, след изплащане на финансовата помощ, РА, може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно Ч. 20а от ЗПЗП, изпълнителният Д. на фонда, който е изпълнителен Д. и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, поради което правилно актът е издаден именно от И. Д. на ДФ “..
Основателно е оплакването на жалбоподателя, касаещо нарушени административно-производствени правила при издаването на процесния АУПДВ.
По делото не се оспорват констатациите относно посочените стойности за реализирани приходи за 2016 год., и за периода от 01.01.2017 год. до 21.06.2017 г. и броя на наетите лица, така, както са отразени в оспорения АУПДВ.
Спорът е правен и се свежда до приложението на Ч. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, и съответно доводите на оспорващия, че в случая е следвало да се проведе производството по определяне на финансова корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, а не производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК.
Съгласно Ч. 27, ал. 6 от ЗПЗП „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по Ч. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на Ч. 73 от същия закон“. Според разпоредбата на ал. 7 от същия законов текст, „Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
От посочените разпоредби става ясно, че законодателят е въвел разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. АУПДВ се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в Ч. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство.
В разглеждания случай, като основание за вземането се твърди неизпълнение от страна на оспорващото дружество на одобрения бизнес-план по Договор № 01/311/00455/ 21.06.2012 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 311, „Разнообразяване към земеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201З год., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони, а именно – неизпълнение на финансовите показатели на бизнес-плана и задължението относно броя на наети лица. В представения към заявлението за подпомагане бизнес-план самото дружество е определило съответните приходи и създаването на нови работни места, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с Ч. 2 от Наредба № 29/2008 год. цели на предоставената финансова помощ. В този бизнес-план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. От извършените проверки е установено какви приходи са реализирани и какъв процент от заложените в бизнес-плана се явяват. Тези данни, касаещи неизпълнението на финансовите показатели на бизнес-плана, които не са оспорени от жалбоподателя, съставляват неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на Ч. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /в този смисъл Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7468/2018 г., Решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11174/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм.дело № 9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм.дело № 7468/2018 г. и др./ и непостигането на заложените в бизнес-плана показатели, води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ.
В конкретния случай оспореният АУПДВ е издаден на 27.04.2021 год. и административното производство е проведено при действието на Ч. 27, ал. 6 и ал. от 7 от ЗПЗП.
При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/, се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета /ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г./ и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета /ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г./, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Правилно е принципното становище на ответника, изразено в писмените бележки, че приложимостта на производствата по Наредбите е предвиденото „друго“ по смисъла на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, но в случая то е неприложимо, на основание § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./. Според тази разпоредба, започналите производства по издадените до датата на влизането на този закон в сила, наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за 2007-2013 се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /в този смисъл Решение № 6036 от 26.05.2020 г. на ВАС, Първо отделение/. Видно е от тази разпоредба, че приложимостта на досегашния ред на предвидените в наредбите по прилагането на ЗПЗП производства, вкл. и тези касаещи възстановяване на БФП, е обусловена от наличието на започнато до приемането й производство по реда и при условията на такава Наредба и неизтичането на периода на мониторинг. Жалбоподателят е бенефициер по мярка 311 от ПРСР 2007 – 2013 г., като съгласно т. 4.17 от Договор № 01/311/00455/ 21.06.2012 год., а и по аргумент от разпоредбите на Ч. 43, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., т.н. период на наблюдение /мониторинг/ е изтекъл на 21.06.2017 год.
Производството по издаване на АУПДВ е открито на 18.02.2021 год. с Писмо изх. № 01-2600/275#16 на ДФ “., когато мониторинговият период вече е бил изтекъл на 21.06.2017 год. Именно поради изтичането на този период по отношение на жалбоподателя, разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗПЗП е неприложима досежно предвидените в тази разпоредба производства, т. е. неприложима е хипотезата на предвиденото в § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ „друго“.
След изменението на ЗПЗП, ДВ бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 год., специалният закон в нормата на Ч. 27, ал. 6 от ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ: по отношение на материално-правните основания за налагане на финансова корекция - по Ч. 70, ал. 1, т. 1 - т. 9 от ЗУСЕСИФ; по отношение вида на административния акт – решение и реда за неговото издаване - по Ч. 73 от същия закон. При наличие на основание по Ч. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с Ч. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ, се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от И. директора на ДФ “. по реда на ЗУСЕСИФ. С оглед на изложеното и по силата на Ч. 27, ал. 7 от ЗПЗП, при неизпълнение на бизнес-плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по Ч. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК съгласно Ч. 166, ал. 2 ДОПК, не се издава. В този смисъл и Решение № 15687 от 17.12.2020 г., постановено по адм. д. № 8586/2020 г. по описа на ВАС, Първо отделение, Решение № 15971/29.12.2020г. по адм.д.№ 8344/2020 г . по описа на ВАС и др.
Допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материално-правните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в Ч. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Съгласно Ч. 33, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика, приложим на основание Ч. 72, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция по Ч. 27, ал. 3 от ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. След промяната в закона, за да издаде АУПДВ на основание Ч. 27, ал. 7 от ЗПЗП, административният орган следва да изложи допълнителни мотиви защо приема, че констатираното неизпълнение на одобрените финансови показатели е извън основанията за налагане на финансова корекция по Ч. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ във връзка с Ч. 27, ал. 6 от ЗПЗП. В оспорения АУПДВ липсват такива съображения.
На последно място, в Ч. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., /Издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 77 от 2.09.2008 г., изм. и доп./ е предвидено задължение за използване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. При проверката безспорно е било установено, че къщите за гости се използват по предназначение, но приходите от дейността не покриват одобрения проект. Оспореният АУПДВ е мотивиран с Ч. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008 год., съгласно които, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А в случаите по ал. 1, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
В административния акт е посочено съдържанието на Ч. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., но не са изложени мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, т. е. административният орган не е описал фактическите установявания по Ч. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. Тези липсващи съображения, мотиви на административния орган, касаещи определянето на размера на задължението, не могат да бъдат допълвани от съда. Връщането на вече изплатената финансова помощ се обуславя от конкретно изложени съображения за определяне на размера на наложената ФС, каквито липсват в административния акт. По аргумент от Ч. 170, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С тази доказателствена тежест той не се е справил.
Изложеното води до извода, че оспореният АУПДВ, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора и на основание Ч. 143, ал. 1 от АПК, искането за присъждане на направените разноски от оспорващия, се явява основателно и следва да бъде уважено за разноските, за чието извършване, са представени доказателства по делото. В тази връзка и с оглед определяне на дължимият размер на направените разноски, съдът намира за основателно възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателят, с оглед размера на материалния интерес в случая и разпоредбата на Ч. 8, ал. 3, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореното и изплатено възнаграждение не се явява прекомерно. Съгласно цитирания текст, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: т. 5 при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв.. В конкретният случай материалният интерес е в размер на 310 818. 81 лева, което с оглед цитираната норма определя дължимото се адвокатско възнаграждение в размер на 5 638.18 лева. Изхождайки от фактическата и правна сложност на процесният казус, според съда същите не обосновават извод за корекция, в частност увеличаване на дължимият адвокатски хонорар.
С оглед на гореизложеното и предвид представените по делото доказателства за осъществени деловодни разноски от страна на жалбоподателят, в полза на същият следва да се присъди общо сумата в размер на 6 088. 18 лева, от които: 50.00 лева – внесена държавна такса; 5 638. 18 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 400. 00 лева - заплатено възнаграждение за вещо лице.

Водим от гореизложеното и на основание Ч. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и Ч. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00455/3/01/04/02, изх. № 01-2600/275 от 27.04.2021 год., издаден от И. Д. на Д. Ф. “..
ОСЪЖДА Д. Ф. “. - гр. С., да заплати на на “. Е. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ст. С.“ № 64, представлявано от В. И. Б., сумата от 6 088. 18 /шест хиляди, осемдесет и осем лева и осемнадесет ст./ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.