Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските страни (ЗСПЗЗ).
Образувано е по частна жалба на С. С. К. от гр. П., представлявана от адв. П. Й., против Определение № 171/16.03.2022 год., постановено по гр. дело № 667/2021 год. по описа на Районен съд – П., с което е оставена без разглеждане жалбата й против Решение № 03041 от 20.11.1995 год. на Поземлена комисия – П. и производството по делото е прекратено.
С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Възразява се, че съдът неоснователно е приел за просрочено оспорването на административния акт. Поддържа се, че съдът необосновано е приел, че актът е съобщен на 03.01.1996 г. на Я. Н. Я., позовавайки се на обратна разписка R№ 41, която не свидетелства за съдържанието на пратката и получателя, както и че съдът се е позовал на оборимо предположение за съдържанието на пратката, спрямо данните по делото. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна О. С. по земеделие – гр.П., представлявана от юрк. Л.Д., изразява становище за неоснователност на частната жалба, поддържайки като правилно обжалваното определение.
Настоящият касационен състава, като прецени, че частната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима, но намира, че са налице основание за спиране на настоящото производство, поради следните съображения:
С обжалваното определение, съдът е приел за недопустимо, поради просрочие, оспорването на Решение № 03041 от 20.11.1995 год. на Поземлена комисия – П., поради което на основание чл. 159, т. 5 от АПК във вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСППЗЗ е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Видно от мотивната част на акта, съдът възприема като предмет на оспорване Решение № 03041 от 20.11.1995 год. на Поземлена комисия – П., в частта му, с която е отказано възстановяване в съществуващи (стари) реални граници на конкретно описани имоти. Същевременно в диспозитивната част на определението, съдът се е произнесъл по допустимостта на оспорването на Решение № 03041 от 20.11.1995 год. на Поземлена комисия – П. без да се сочи съответното на жалбата частично оспорване. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че за да бъде осъществен дължимия служебен касационен контрол за допустимост на обжалваното определение, следва да бъде дадена възможност на първоинстанционния съд да вземе отношение относно точността на изписването на диспозитива на съдебния акт по реда на чл. 175 от АПК.
При така изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото въпросът за наличието на очевидна фактическа грешка е преюдициален, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА на Районен съд – П., приложеното по к.адм. дело № 322/2022 г. по описа на Административен съд – Б., гр.дело № 667/2021 г. по описа на Районен съд – П. за произнасяне относно наличието или липсата на очевидна фактическа грешка.
УКАЗВА на Районен съд – П., че следва да върне негово гр.дело № 667/2021 г. незабавно след приключване на производството по чл. 175 от АПК.
СПИРА производството по к.адм. дело № 322/2022 г. по описа на Административен съд – Б. до връщане на гр.дело № 667/2021 г. по описа на Районен съд – П..
Определението, в частта, с която е спряно производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е необжалваемо.
Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Членове: 1. /п/ Георги Иванов

2. /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
ЕК