и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Административен съд – Б. е образувано по жалба, подадена от адв. Г. С., в качеството на процесуален представител по пълномощие на Е. Б. М. от гр. Б., с посочен съдебен адрес: гр. Б., ул. „...“ № 15 срещу К. на О. С..
Твърди се в жалбата, че на 04.05.2022 год. на жалбоподателката М. е изпратена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК, относно доброволно изпълнение на влязла в сила Заповед № УТИ-П-7/ 25.01.2022 год. на К. на О. С. за премахване на незаконен строеж: „стая – допълващо застрояване“, находящ се в УПИ – V, кв. 37 по плана на гр. С.. Също така в жалбата се сочат конкретни обстоятелства в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на Заповед № № УТИ-П-7/ 25.01.2022 год. на К. на О. С., в това число и твърдението, че същата не е връчвана на жалбоподателката.
С цел изясняване на реалната фактическа обстановка се иска съдът да се произнесе със съдебен акт, с който на основание чл. 146, т. 3 от АПК да постанови спиране на изпълнението на Заповед № УТИ-П-7/ 25.01.2022 год. на К. на О. С. за премахване на незаконен строеж.
Анализирайки приоритетно сочените в обстоятелствената част на жалбата от страна на жалбоподателя, фактически твърдения, съпоставени с конкретно формулираното искане /петитум/, съдът е приел, че са налице основания за оставянето й без движение, което е постановено с Разпореждане № 851 от 17.05.2022 год. Със същото съдът е указал на жалбоподателката Е. Б. М. от гр. Б., чрез адв. Г. С. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи поправена жалба, в която да посочи:
- обжалвания административен акт;
- указание в какво се състои незаконосъобразността на акта по аргумента на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК и правен интерес от обжалване на оспореният административен акт и
- в какво се състои искането съгласно чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК.
В указаният от съда срок по делото е депозирана поправена жалба, включително и документ удостоверяващ внесена по сметка на Административен съд – Б. дължима държавна такса.
В обстоятелствената част на поправената жалба е конкретизирано, че съдът е сезиран с искане да спре изпълнението на оспорвания административен акт, поради незаконосъобразност на същия. По идентичен начин, искането /петитумът/ на същата е формулиран единствено с изрично искане за спиране на изпълнението на Заповед № УТИ-П-7/ 25.01.2022 год. на К. на О. С. за премахване на незаконен строеж на основание чл. 297, ал. 4 от АПК. Така формулираното изрично искане за спиране на изпълнението на процесната Заповед е формулирано с твърдения, касаещи законосъобразността на същата, с оглед допуснати от страна на органа нарушения на материално правните и процесуално правните норми. Въпреки така посочените твърдения, обосноваващи според жалбоподателката основателността на искането, съдът приема, че с процесната жалба е сезиран с искане за спиране изпълнението на Заповед № УТИ-П-7/ 25.01.2022 год. на К. на О. С., с правно основание чл. 297, ал. 4 от АПК, след получена от страна на жалбоподателката покана за доброволно изпълнение. Релевантно за това свое съждение е обстоятелството, че със същата не се обжалва Заповед № УТИ-П-7/ 25.01.2022 год. на К. на О. С., с оглед неналичие на изрично искане за нейната отмяна както в обстоятелствената част, така и в петитума на жалбата. Също така с процесната жалба не се оспорват и конкретни действия на органа по изпълнението.
Въз основа на така направените с поправената жалба уточнения и конкретизиране на искането, с което съдът е сезиран, определящ предмета на търсената защита, съдът намира жалбата за процесуално недопустима, поради следните съждения:
Със Заповед № УТИ-П-7/ 25.01.2022 год. на К. на О. С. е наредено да бъде премахнат от наследници на Б. А. Д., а именно: М. М. Д., А. Б. Д. и Е. Б. М. строеж: „Стая – допълващо застрояване“, находящ се в УПИ V, кв. 37 по плана на гр. С., с идентификатор 65334.300.553 по КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-80/ 11.11.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК. Позовавайки се на констативен акт от 01.04.2022 год. на Общинска администрация – С., административният орган е приел, че същата като влязла в сила, поради което подлежи на принудително изпълнение.
На адресатите на процесната заповед е изпратена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 и ал. 2 от АПК, която по своята правна същност представлява положителна процесуална предпоставка за преминаване към принудително изпълнение, и предхожда изпълнителните действия на административния орган. В този смисъл изрично следва да се отбележи, че тя не представлява и подлежащо на съдебно оспорване действие съгласно чл. 294 АПК.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол (ТР № 5/2009 на ВАС).
Видно от твърденията в жалбата и търсената защита, на основание чл. 297, ал. 4 от АПК се иска само спиране на процесната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 294 от АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Разпоредбата на чл. 297, ал. 4 от АПК разписва, че жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването й. Следователно спирането може да бъде допуснато при условията на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, само при наличие на висящо производство по оспорване на действията на органа по изпълнението.
В настоящия случай жалба срещу действията на органа по изпълнението няма подадена, доколкото липсва заявен петитум за тяхната отмяна. Служебното начало е дотолкова служебно, доколкото съдът дължи произнасяне по предмета на спора, очертан от изложените в жалбата съображения и търсената от съда защита, като няма право да замества волята на страната и разширително да тълкува защитата, която дължи. Производството по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК е допустимо, доколкото е налице висящо производство по оспорен административен акт, респ. действия по изпълнението, по отношение на който е допуснато предварително изпълнение от административния орган или по силата на закон, в случая чл. 297, ал. 4 от АПК, каквото производство няма образувано. Предвид отсъствието на оспорване на административен акт, респ. действията на органа по изпълнението искането за спиране е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството да бъде прекратено. В този смисъл е и ТР№ 5/2009 г. на ВАС.
Искането не може да бъде квалифицирано и като такова по чл. 280, т. 1 АПК, доколкото разпоредбата не предвижда самостоятелно спиране на образувано изпълнително производство, което съдът може да разпореди само в предвидените от закона случаи – при образувано съдебно производство по оспорване на действие или акт на органа по изпълнението по реда на чл. 297 АПК или като обезпечителна мярка по предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, че не се дължи задължението, предмет на изпълнението. Разпореждането на съда, като основание за спиране на изпълнението, следва да е по конкретно съдебно производство, в рамките на което е предвидена тази възможност, какъвто не е настоящият случай.

Водим от гореизложеното, Административен съд – Б.,

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. Б. М. от гр. Б., с посочен съдебен адрес: гр. Б., ул. „...“ № 15 предявено чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Г. С., за спиране на изпълнението на Заповед № УТИ-П-7/ 25.01.2022 год. на К. на О. С. за премахване на незаконен строеж на основание чл. 297, ал. 4 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 435/ 2022 год. по описа на Административен съд - Б..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховения административен съд на Р България в 7 дневен срок от съобщаването му, чрез връчване на преписи от акта.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.