и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. С., с ЕГН *, с адрес: гр. Р., ж.к. „Г.“ бл. **, ап. **, подадена чрез адв. А., със съдебен адрес: град С., район О., ул. „Г. Б.“ № **, . *, против Решение № 91256/ 12.02.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1596/2020 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0000692/11.11.2019 г. на Началника на О. О. „. администрация” – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност и съставомерност на нарушението, както и за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че е налице противоречие между фактическото и юридическото формулиране на административното нарушение и съответно неправилно извършена правна квалификация на деянието. Излагат се съображения за определяне на деянието като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозираната касационна жалба се поддържа в приложена по делото писмена молба.
Ответникът – О. О. „. администрация” – Б., оспорва депозираната касационна жалба в приложено по делото писмено становище и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което пледира решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С атакуваното решение, предмет на касационна проверка, Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 21-0000692/11.11.2019 г. на Началник на О. О. „. администрация” – Б., с което на Е. Г. С. за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
За да постанови обжалвания резултат районният съд е приел въз основа на събраните по надлежния ред доказателства, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите по ЗАНН реквизити при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Изложил е мотиви, че предвид безспорната доказаност и правилната квалификация на нарушението, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, като съответно по вид и размер е и наложеното наказание. Във връзка с дейността му, на водача е извършена проверка от длъжностни лица при О. О. „. администрация”, в резултат на която е било установено, че водачът е без валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на товари. Прието е, че с деянието си С. е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Подробно е обсъдил направеното в първоинстанционната жалба оплакване за квалифициране на нарушението като маловажен случай, като е обосновал липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Поддържаните доводи за обратното е приел за неоснователни, поради което е потвърдил наказателното постановление.
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторно превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници и товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто безспорно е Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС, се наказва с глоба 2 000 лева - при първо нарушение.
В настоящия случай, безспорно установено по делото е, че на процесната дата водачът С. е управлявал МПС с несъобразена с пътната обстановка скорост, в резултат на което е излязъл от пътното платно и се е преобърнал. За възникналото ПТП е съставен протокол на МВР за ПТП, въз основа на който е направена допълнителна справка в база данни на Регистър за психологическа годност на водачите в ОО „АА“ гр. Б. за лицето Е. С., в резултат на която е установено, че водачът извършва международен превоз на товари без да притежава удостоверение за психологическа годност.
Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз следва от сочената за нарушена разпоредба чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. Изпълнителното деяние по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата се изразява в неизпълнение на изискванията, на които трябва да отговаря водачът, извършващ международен превоз на пътници и товари, а именно да притежава валидно удостоверение за психологическа годност на водача.
Доказателства, за да бъде прието, че на визираната в АУАН и НП дата жалбоподателят е извършил международен превоз на товари без удостоверение за психическа годност, с което да бъде прието, че съставът на нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. е изпълнен, обаче, с преписката не са представени.
По смисъла на §1, т. 14 от ДР на ЗАвП „международен превоз“ е всеки превоз на товари и пътници, при който се преминава през държавна граница.
От доказателствата по делото, обаче, съдът не може да обоснове извод, че С. е напускал територията на страната и е преминал държавна граница в деня на проверката /справката/, поради което не може да приеме, че той е извършвал международен превоз на товари по смисъла на ЗАвП, респ. че не е изпълнил задължението си по сочената за нарушена разпоредба.
Тук е мястото да се отбележи, че преценката на АНО, по отношение на обстоятелството дали осъщественият от страна на касатора превоз е международен или обществен такъв, е от значение за определяне на съответната нарушена материална норма и кореспондиращата й санкционна разпоредба, доколкото разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП е неприложима за международен превоз по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП, и нарушителят следва да понесе санкция съобразно предвиденото именно в чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, и обратното.
От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП предвижда и по-нисък размер административно наказание - 500 лева, за водач, който извършва таксиметрови превози, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Неправилната правна квалификация на деянието и налагането на наказание по неприложим закон са съществени нарушения, които водят до незаконосъобразност на НП.

Ето защо, като е приел, че с процесното НП законосъобразно е ангажирана отговорността на водача Е. С., Районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и потвърденото с него НП.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 91256/ 12.02.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1596/2020 г. по описа на Районен съд – Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-0000692/11.11.2019 г. на Началник на О. О. „. администрация” – Б., с което на Е. Г. С. за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ Марияна Мицева

Членове: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК