Решение № 46

към дело: 20097030701008
Дата на заседание: 01/20/2010 г.
Съдия:Мария Тодорова
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл.218 от ЗУТ. Образувано е по жалба на В. С. С. от
гр. Б., ул. “. С. №9 против Комплексен проект за инвестиционна инициатива
(КПИИ) включващ Заповед №2126/20.10.2009г. на Кмета на О. Б., Разрешение за
строеж №324/20.10.2009г. на Главния архитект на О. Б. и инвестиционен проект,
одобрен на 20.10.2009г.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на Заповед №2126/20.
10.2009г. на Кмета на О. Б.. Твърди се, че със заповедта се одобрява РУП, който
противоречи на ПУП, одобрен със Заповед №1236/27.09.2005г., както и че в нея не
са посочени фактическите основания за издаването й, а правните основания нямат
отношение към установяване на необходимостта от промяна на действащия ПУП. Иска
се отмяна на КПИИ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на оспорващата адв. У., който в представено по делото писмено
становище навежда и други доводи за незаконосъобразност на КПИИ, изразяващи се
в допуснати нарушения на процесуалните правила при одобряването му и нарушения
на материалния закон.
Ответникът по жалбата – Кметът на О. Б. чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност.
Заинтересованите страни И. С. Й., Е. С. Й. и В. А. М. чрез адв. Ч.
оспорват жалбата, както и заинтересованите страни Й. К. И. и М. Н. Н..
Заинтересованата страна “.-4” О. също оспорва жалбата чрез упълномощения адв.
Я. На първо място излага доводи за недопустимост на жалбата. Алтернативно
поддържа становище за неоснователност на същата в подробно изложено писмено
становище. Претендира сторените по делото разноски.
Заинтересованите страни Б. П. Н., К. П. П., Л. П. Н., Н. Г. М., А. К. Б., А. В.
М., С. Н. Б., С. С. Д. и Д. П. Н. не се явяват и не изразяват становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
На 15.04.2008г. собствениците на имота са подали до Кмета на О. Б. заявление (л.
104) за издаване на разрешение за изработване на КПИИ по чл.150 от ЗУТ за
изграждане на жилищна сграда в УПИ ІV-2884, кв. 103.
Въз основа на заявлението със Заповед №952/13.05.2008г. на основание чл.133, ал.
7, т.2 и ал.8 от ЗУТ Кметът на О. Б. е допуснал изработване на КПИИ, включващ
РУП за УПИ ІV имот с идентификатор 04279.614.174, кв.103 по плана на ЦГЧ – Б.
за отпадане на трайния статут на съществуващата сграда и ново жилищно
застрояване свързано със застрояването в УПИ V и УПИ ХІ, кв.103 по ПЗ и РУП,
одобрен със Заповед №1236/27.09.2005г. Допуснато е изработване и на
инвестиционен проект за жилищната сграда в имота при условията на средноетажно
свързано застрояване.
С Молба В.№0108-Б-118/06.07.2009г. изработения проект е внесен в О. Б. за
одобряване.
С Решение №9 по Протокол №26/14.07.2009г. Общинският експертен съвет по
устройство на територията при О. Б. е приел да се одобри внесения РУП, а
инвестиционния проект е внесен с комплексен доклад за оценка на съответствието
на инвестиционните проекти.
Въз основа на горното със Заповед № 2126/20.10.2009г. Кметът на О. Б. е одобрил
РУП за УПИ ІV, имот с идентификатор 04279.614.174, кв.103 по плана на ЦГЧ – Б.
за ново жилищно застрояване до кота корниз 393,40 и 393,80 и кота било 396,10 и
397,90, свързано със застрояването в УПИ V, имот с идентификатор 04279.614.175
/одобрено със Заповед №1236/27.09.2005г./ по черни, червени и сини линии и
надписи на приложения към заповедта РУП.
На същата дата главният архитект на О. Б. е издал Разрешение за строеж №324/20.
10.2009г. за жилищната сграда в УПИ ІV, имот с идентификатор 04279.614.174, кв.
103 по плана на ЦГЧ – Б. и е одобрил инвестиционен проект за строежа.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице
архитект, от заключението на което се установи, че действащия към момента ПУП
за имота на оспорващата и на заинтересованите страни е този, одобрен със
Заповед №1236/27.09.2005г. на Кмета на О. – Б.. С него е одобрен ПУП за УПИ ІV-
2884 (сега имот с идентификатор 04279.614.174) и УПИ V-2878, (сега имот с
идентификатор 04279.614.175) кв. 103 по плана на ЦГЧ гр. Б.. Със заповедта е
одобрено жилищно застрояване, свързано между двата урегулирани поземлени имота,
а характера на застрояването е определен на средно застрояване. Със същата
заповед е одобрен и РУП за УПИ V-2878, УПИ ІV-2874 и УПИ ХІІ-2879. ПУП и РУП,
одобрени с горната заповед са влезли в законна сила, като с нея за УПИ ІV е
било предвидено запазване на част от съществуващата жилищна сграда в
северозападната част на имота откъм УПИ ХІІ и е било предвидено изграждане на
ново тяло на калкан със застрояването предвидено в УПИ V. Съгласно заключението
на експерта, с процесната Заповед №2126/20.10.2009г. (част от КПИИ) е изменен
единствено РУП за УПИ ІV, имот с идентификатор 04279.614.174, като е предвидено
отпадане (премахване) на съществуващата сграда, предвидена е нова сграда, като
се запазва характера и начина на застрояване по одобрения ПУП със Заповед №
1236/27.09.2005г. С процесния РУП не е изменен РУП за останалите два УПИ V и
УПИ ХІІ – за тях остава да действа РУП, одобрен със Заповед №1236/27.09.2005г.
Вещото лице установява и, че съгласно оспорения РУП, който е изготвен само за
УПИ ІV одобрената кота корниз, съответства на тази посочена в ПУП и РУП,
одобрени със Заповед № 1236/27.09.2005г. С процесния РУП е предвидено
моделиране на терена в УПИ ІV, каквото не е било предвидено с РУП от 2005г., с
което моделиране кота терен откъм границата с УПИ V става +378,80м, при кота
терен по РУП от 2005г. от 378,15м, с което реално е постигнато изравняване на
кота корниз на сградата в УПИ ІV с тази, одобрена за УПИ V. Съгласно
заключението на вещото лице с одобрения РУП е предвидена височина на сградата
до 15 м. Не е налице промяна относно устройствените показатели - плътност на
застрояване, коефициент на интензивност и плътност на озеленяване. Вещото лице
подробно е посочило в заключението си отстоянията от сградата предвидена в УПИ
ІV до страничните регулационни линии и дълбочината на застрояване.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. Съдът кредитира същото
като пълно, обективно и в съответствие със специалните знания на експерта.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства приема, че жалбата е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес да
обжалва, поради което е допустима. В тази връзка съдът намира за неоснователен
довода на процесуалния представителния на “.-4”О. за недопустимост на жалбата
поради това, че оспорващата не се легитимира като собственик на имот с
идентификатор 04279.614.175, за който е отреден УПИ V, кв.103 по плана на Б..
Предмет на производството е КПИИ, включващ Заповед №2126/20.10.2009г. на Кмета
на О. Б., Разрешение за строеж №324/20.10.2009г. на Главния архитект на О. Б. и
инвестиционен проект.
По смисъла на чл. 150, ал. 2 ЗУТ, КПИИ съдържа: 1. проект за подробен
устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е
необходим, и 2. инвестиционен проект, които съгласно ал. 3 на същия текст се
одобряват едновременно с издаването на строителното разрешение. Всеки от
посочените три акта (проект за ПУП, инвестиционния проект и разрешението за
строеж) има статут на индивидуален административен акт, но по силата на чл. 218
ЗУТ могат да се обжалват пред съда в 14-дневен срок от съобщението за издаване
на разрешението за строеж.
Заинтересовани страни в това производство са лицата по чл.149, ал.2 и чл.131,
ал.2 от ЗУТ.
Видно от представената по делото скица на поземлен имот идентификатор
04279.614.175 (л.8) и удостоверение за наследниците на С. М.
Х. (л.11), наследодателя на оспорващата е вписан в кадастралния регистър
като собственик на имота, поради което същата се явява заинтересована страна по
смисъла на чл.131 от ЗУТ.
Съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ заинтересувани лица при съгласуването и
одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са
собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния
регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план. Чл. 149 от ЗУТ очертава кръга на
заинтересованите лица при обжалване на разрешението за строеж и одобрения
инвестиционен проект.
Разпоредбата на чл. 131, ал.2 от ЗУТ регламентира 5 хипотези, в които е налице
непосредствено засягане на недвижимите имоти от предвижданията на подробния
устройствен план. Оспорващата като собственик на поземлен имот съседен на
имота, предмет на КПИИ би могла да установи активна процесуална легитимация по
делото само в хипотезите на чл.121, ал.2, т.2-4. Същата не може да бъде
заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ. В настоящия случай
оспорващата е заинтересовано лице и по смисъла на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ,
тъй като одобрения РУП е за свързано застрояване между УПИ ІV и собствения на
оспорващата УПИ V, кв. 103 по плана на ЦГЧ гр. Б..
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед №2126/20.10.2009г. е издадена от Кмета на О. Б. – компетентен орган
съгласно чл. 129, ал.2 от ЗУТ. Разрешение за строеж №324/20.10.2009г. и
инвестиционния проект са издадени, съответно одобрени също от компетентен орган
– Главния архитект на О. Б.
Контролът за законосъобразност, който осъществява съда касае спазването на
процесуалноправните изисквания при издаването на акта и съответствието му с
материалния закон.
Видно от доказателствата по делото административното производство е започнало
по инициатива на заинтересовани лица, каквото качество безспорно имат
собствениците на имота, проведено е при спазване на процедурата, регламентирана
в ЗУТ.
В оспорената заповед и разрешението за строеж изчерпателно са визирани правните
основания за издаването им, а що се отнася до фактическите такива, т.е.
основанията, наложили одобрението на КПИИ, то същите се извличат от всички
съпътстващи и подготвили крайния акт документи - искането на заинтересования
собственик и приложения документ за собственост, графичната част на проекта,
решението на ОЕСУТ и т.н.
Спазено е изискването на чл.150, ал.1 от ЗУТ – налице е разрешение на кмета на
общината за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива.
Неоснователно е възражението за липса на становище на главния архитект по чл.
134, ал.4, т.1 от ЗУТ, тъй като това изискване се отнася за процедурата по
изменение на устройствени планове, а на одобряване на КПИИ по чл.150 от ЗУТ.
При одобряване на процесния РУП е спазена и процедурата по чл.128, ал.7 от ЗУТ
– КПИИ е съгласуван от ОЕС по УТ при О. Б.. Неоснователен е довода на
оспорващата свързан с това, че не й е съобщен проекта за РУП и с това е нарушен
чл.128, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.128, ал.3 от ЗУТ, процедурите по ал. 2 и 3 не
се изпълняват за работен устройствен план, който съответства на действащ
подробен устройствен план, какъвто е настоящия случай.
Неоснователно е твърдението на оспорващата, че със Заповед №2126/20.10.2009г. е
одобрено изменение на РУП за УПИ ІV и за УПИ V, кв. 103 по плана на ЦГЧ – Б..
Видно от текстовата част на заповедта, обяснителната записка и др. документи по
делото, със Заповед №2126/20.10.2009г. се одобрява РУП единствено за УПИ ІV,
имот с идентификатор 04279.614.174. Това е установено и от вещото лице, което е
категорично, че УПИ V не е предмет на заповедта, съответно на КПИИ.
Обстоятелството, че в графичната част на РУП е показана линия на застрояването
от към уличната регулационна линия, която е различна от одобрената с ПУП и РУП
от 2005г. и различно разположение на ниското тяло в същия имот не води до
извода, че е налице изменение на РУП по отношение на УПИ V, след като това не е
посочено в заповедта.
Не е налице и твърдяното нарушение на чл.113, ал.4 от ЗУТ и чл.62 от Наредба №8
за обема и съдържанието на устройствените планове и схеми. Съгласно чл.113, ал.
4 от ЗУТ Работният устройствен план определя точно: 1.разположението и
очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до
имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона
плътност и интензивност на застрояване; 2. необходимите силуети, изясняващи:
максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на
етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите
с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне. Разпоредбата на чл.
62, ал.3 от Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените планове и
схеми конкретизира какви графичните материали следва да се съдържат към РУП.
Оспорващата твърди, че РУП не съдържа геодезическо заснемане на поземлените
имоти и съществуващите сгради, силуети от всички страни на сградите и през
улиците, и характерни напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните
етажи. По делото е приложено геодезическо заснемане на имот с идентификатор
04279.614.174 (л.11), с което е изпълнена т. 1 от цитираната норма. От
заключението на вещото лице се установява и, че е спазено изискването към РУП
да са приложени силуети на сградата (л.160) – приложени са силуети откъм улица,
югозапад и северозапад, с които е изяснена височината на сградата, като на
силует югозапад и силует по ул. Плиска са изяснени котите за УПИ ІV и
собствения на оспорващата УПИ V. Съдът намира, че не нарушено изискването и
на т.3 от чл.62, ал.3 от Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените
планове и схеми. Същата предвижда РУП да съдържа характерни напречни разрези,
отразяващи теренните нива и подземните етажи. Както се установява и от
заключението на вещото лице в определени случаи не е необходимо извършване на
напречен разрез, и проектанта е този, който установява дали няма характерен
такъв, който да изясни нещо допълнително и непоказано в РУП. Освен това в
настоящия случай РУП е одобрен ведно с инвестиционен проект, на който са
показани и детайлизирани всички необходими параметри на сградата.
Одобрения със Заповед №2126/20.10.2009г. РУП съответства на ПУП, одобрен със
Заповед № 1236/27.09.2005г. Това се установява от заключението на вещото лице.
Липсват нарушения на закона с моделирането на терена в УПИ ІV.
Съгласно чл.112, ал.1 от ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т.
1 се определят структурата на територията, устройствените зони и територии с
устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот.
Работният устройствен план определя точно разположението и очертанието на
сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните
граници; необходимите силуети, изясняващи; броя на етажите; формата и наклона
на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното
архитектурно-пространствено оформяне (чл.113, ал.4 от ЗУТ).
От заключението на вещото лице се установи, че моделирането на терена в УПИ ІV
е извършено с цел изравняване на кота корниз на сградата в УПИ ІV с тази на
сградата в УПИ V, като се запазва характера на застрояване до 15м., одобрен с
ПУП от 2005г. (л.161 от делото). Съгласно заключението на вещото лице кота
корниз и кота било са съобразени спрямо средно прилежащия терен по смисъла на
§5, т.52 от ДР на ЗУТ. С одобрения РУП не се променя предназначението на имота,
устройствената зона, вида застрояване, показателите за застрояване.
Следователно не е налице изменение на ПУП, одобрен със Заповед №1236/27.
09.2005г.
От приетата по делото експертиза се установи и, че при одобряване на процесния
РУП са спазени изискванията на чл.31 и чл.32 от ЗУТ. В тази насока липсват и
възражения от страна на оспорваща.
Изложените по-горе съображения налагат извод за неоснователност на жалбата.
Предвид изхода на делото основателно се явява искането на заинтересованата
страна “.-4” О. за присъждане на сторените по делото разноски общо в размер на
600 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 19.01.2010г. и 100 лева внесено възнаграждение за вещо
лице. Неоснователен е довода на оспорващата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите
по чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от
трикратния размер на минималните адвокатски възнаграждения, предвидени в
наредбата. В случая трикратният размер на дължимото възнаграждение от 150 лева
по чл. 7, ал. 1, т. 4 , във връзка с чл. 8 от цитираната наредба е 450 лева, а
сторените и претендирани са в размер на 500 лева, т. е. над минималния размер,
поради което искането за намаляването им е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен съд-
Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. С. от гр. Б., ул. “. С. №9 против Комплексен
проект за инвестиционна инициатива включващ Заповед №2126/20.10.2009г. на
Кмета на О. Б., Разрешение за строеж №324/20.10.2009г. на Главния архитект на
О. Б. и инвестиционен проект, одобрен на 20.10.2009г.
ОСЪЖДА В. С. С. от гр. Б., ул. “. С. №9 да заплати на “.-4” О., ЕИК
200069331, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “. П.” №6,
представлявано от В. А. Г. и С. Й. сторените по делото
разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.



СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.


File Attachment Icon
6EC32E3780389E4EC22576CB003E6A32.rtf