Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 79 и чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД).
Образувано е по жалба на И. Я. Я., с адрес: гр.Б., ж.к.”...против Заповед № 1298/16.04.2010 год. на Д. на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи (ОД на М.) гр.Б., издадена на основание чл.
75, т. 6 от ЗБЛД, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на Република България до настъпване на законното
основание за нейната отмяна.
В жалбата, както и съдебното заседание се поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна. Твърди се, че административният акт е постановен в разрез с разпоредбите на европейското законодателство, гарантиращо правото на Я. на
свободно придвижване в границите на държавите-членки. Иска се заповедта да бъде отменена.
Административният орган (Д. на ОД на М. гр.Б.) в съдебно заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално недопустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, но след изтичане на предвидения в закона срок за
оспорване.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и
приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
С писмо, заведено с вх.№ 17269/08.04.2010 год. частен съдебен изпълнител с
район на действие Окръжен съд гр.Б. (стр.10) е направено искане за налагане на
принудителна административна мярка на И. Я. Я., тъй като същия е осъден да
заплати на Л. Г. Ц. сумата от 9500.00 лева. Искането е повод
образувано изп.д.№ 244/2009 год. Въз основа на цитираното предложение Д. на ОД
на М. гр.Б. е издал атакуваната заповед, с която на основание чл.75, т.6 от
ЗБЛД на оспорващия е наложена принудителна административна мярка “забрана за напускане на Република България” до настъпване на законното основание за
нейната отмяна. За постановения административен акт оспорващия Я. е уведомен
със съобщение изх.№ 16073/21.04.2010 год., връчено с известие за доставяне на
23.04.2010 год. (виж стр.22 и 23). Екземпляр от заповедта е връчена на
оспорващия на 29.09.2010 год.
При така изложените факти се налагат следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от Д. на ОД на М. гр.Б., надлежно упълномощен
със Заповед № Iз-1903/21.10.2009 год., изменена и допълнена със Заповед № Із-
2393/23.12.2009 год. на Министъра на вътрешните работи, което обуславя
компетентността му по смисъла на чл. 78 от ЗБЛД. Спазена е и формата на
издаване - писмена.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗБДС издаването на заповедите за налагане на
принудителни административни мерки и тяхното обжалване се извършва по реда на АПК. Чл.149, ал.1 от АПК определя четиринадесет дневен срок за оспорването на административните актове, считано от датата на съобщаването им.
Както беше казано по-горе за постановяването на Заповед № 1298/16.04.2010 год.
на Д. на ОД на М. гр.Б., нейното съдържание и срока за оспорването й И. Я. е
известен със съответно съобщение, надлежно връчено на 23.04.2010 год. Срока за оспорване изтича на 07.05.2010 год. – петък, работен ден. Жалбата е подадена в Административен съд – Б. на 05.10.2010 год., т.е. пет месеца след изтичане на
срока за оспорване. Съобщаването на индивидуалния административен акт е
надлежно извършено на 23.04.2010 год., независимо в кой последващ момент
оспорващия се е снабдил с екземпляр от него. С изтичане на срока се е погасило
право за обжалване, а наличието на такова е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството.
Изложеното показва, че жалбата е недопустима, поради което ще следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.159, т.5 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.11.2010 год., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Я. Я., с адрес: гр.Б., ж.к.”С.. против Заповед № 1298/16.04.2010 год. на Д. на Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр.Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 869 по описа на Административен съд гр.Б. за 2010 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.


Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.