и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н. М. П. от Б., ул.”С.” №*, против Заповед
№ ДК-02-ЮЗР-33/26.01.2012 г. на ВрИД Началник на Р. Ю. Р., с която е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж : "Търговско-складова база за авточасти
втора употреба", находящ се в имот с идентификатор 04279.6.51 по Кадастралната
карта на гр.Б. /имот № 006051, в м.”Под гарата-Ш13”, землището на гр.Б./, с
извършител Н. М. П. от Б..
Изложените в жалбата доводите по същество са такива за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му в
противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорва се направеният от
административния орган извод, че изграденият строеж представлява незаконен
строеж по смисъла на ЗУТ, както и че е допуснато нарушение на чл.35 от АПК.
Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – Началникът на Р. Ю. Р. /ЮЗР/, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
отхвърли като такава.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното :
От нот. акт № 114, т.І, рег.№ 1843, д.№ 104/2005 г. се установява, че Н.
М. П. е собственик на недвижим имот – овощна градина, с площ от 1,066 дка, V
категория, находяща се в землището на гр.Б., местността “Под Грамада – Ш 13-
С”, представляваща имот № 006051 по плана на земеразделяне на гр.Б. (стр.15).
На 08.12.2011 г. длъжностни лица от Р. ЮЗР, Сектор Б., сега Регионален
отдел “Национален строителен контрол”/РО НСК/ Б., са извършили проверка на
строеж : "Търговско-складова база за авточасти втора употреба", находящ се в
имот с идентификатор 04279.6.51 по Кадастралната карта на гр.Б. /имот № 006051,
в м.”Под гарата-Ш13”, землището на гр.Б./ с извършител Н. М.П. Проверката е
извършена в отсъствието на жалбоподателя - извършител на строежа.
За извършената проверка са били съставени Констативен акт № Бл-
170-1/08.12.2011 г.(стр.10-12) и Констативен акт № Бл-170-2/08.12.2011 г.(стр.
13,14), с които е описано и удостоверено наличието на горепосочения незаконен
строеж – изграден без изискуемите се строителни книжа в нарушение на чл.12, ал.
2 от ЗУТ, чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148 от ЗУТ. Съгласно преждеспоменатите
констативни актове строежът представлява : три навеса за търговска и складова
база за авточасти втора употреба, изградени в земеделска земя, без промяна на
предназначението й и действуващ ПУП и са разположени, както следва : 1.) в
северната част на имота е разположен метален навес с размери в план 14,34м/13,
55м и височина от 3,50м до 4,20м. Входът е откъм югозападната страна и по три
от фасадите има прозорци. Подът е изпълнен от бетонова настилка, в която са
бетонирани метални колони. Покривът е двускатен, несиметричен, представляващ
метална скара от метални тръби и Т-профили, върху които стъпва ламарина, а
металният навес е оборудвван със стелажи; 2.)Вторият навес е разположен в
югозападната част на имота на разстояние 6,90м от оградата към пътя и е допрян
до третия навес. Вторият навес е дървен и с размери в план 28,00м/3,80м.
Изграден е от дървени колони по северозападната фасада и носеща стена по
югоизточната фасада, като в/у колоните стъпва дървена покривна конструкция и
навесът е оборудван със стелажи; 3.) Третият навес е дървен и е разположен
между втория дървен навес и съществуваща сграда. Той е с размери в план 6,60м/3,
70м. Навесът е изграден от дървена масивна стена, върху която стъпва дървена
покривна конструкция – едноскатна, с различен наклон за двете части. Част от
навеса, в частта към офис-сградата с размери 2,30м/3,70м е затворен от всички
страни и е монтирана алуминиева дограма. Останалана част от навеса е отворена
по северозападната фасада. Затворената част от навеса се ползва като бокс.
Строежът е от ІV категория и е захранен с ток и вода. Констатирано е, че
строителството е извършено през 2006 г..
Съставените констативни актове са били съобщени на Н.М.Петков на
14,12.2011 г., видно от Писмо изх.№ Бл-170-04-130/12.12.2011 г. и известие за
доставяне от 14.12.2011 г. (лист216 по делото).
Срещу тези констативни актове не е постъпило възражение в
законоустановения срок, видно от Констативен протокол от 05.01.2012 г. (стр.17).
Въз основа на тези констативни актове, Началникът на Р. Ю. Р., е издал
оспорената заповед, с която е наредил да бъде премахнат незаконният строеж.
Заповедта е била съобщена на Н. М.П. на 26.03.2012 г., видно от
разписка от същата дата (стр.8) и пълномощно (стр.9)..
Недоволен от този административен акт, Н.М.П. го е оспорил чрез
административния орган пред БлАС на 09.04.2012 година (вж. клеймото в/у жалбата
на стр.2)..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.215, ал.4
от ЗУТ от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения :
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена от инж.П.Н.Т. - ВрИД
Началник на Р. Ю. Р., овластен със Заповед № РД-13-297/14.12.2011 г. на Н. на
ДНСК - гр.София, (вж. стр.18) и Заповед № РД-13-281/05.12.2011 г. на Н. на ДНСК
– гр.София (стр.19). Обжалваната заповед е постановена на основание чл.225, ал.
1 от ЗУТ, именно при упражняване по заместване на правомощията на Н. на Р. ЮЗР,
по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ и чл.225, ал.1 от ЗУТ. С оглед на горното съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Издаденият административен акт е постановен в предвидената от закона
писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Издаден е при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила при
провеждане на административното производство по чл.225 от ЗУТ. Неоснователно е
твърдението на оспорващия за допуснато нарушение на чл.35 от АПК.
Административният орган е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства в
конкретния казус. Самият жалбоподател не е проявил необходимата процесуална
активност , а именно - да нанправи възражения по констатациите, отразени в
горепосочените констативни актове и да ангажира доказателства, с които да обори
тези констатации.
Разпореденото премахване на незаконния строеж е направено при наличие на
законоустановените предпоставки за това. Спорните по делото обстоятелства се
свеждат до вида и начина на изпълнение на строежа и дали същият е законен по
смисъла на ЗУТ, т.е. оспорва се направеният от административния орган правен
извод за наличие на незаконен строеж.
Разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗУТ регламентира изискването строежите да
се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, а съгласно чл.148 от
ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния
ред разрешение за строеж. По делото не са представени доказателства, че
строежът е изпълнен в съответствие с изготвен , съгласуван и одобрен
инвестиционен проект и въз основа на издадено разрешение за строеж по чл.148,
ал.2 от ЗУТ от главния архитект на общината / а и жалбоподателят не оспорва
факта, че строителството е извършено без изискуемите се от закона строителни
книжа/. Въпреки дадените указания от съда жалбоподателят не представи одобрени
по надлежния ред строителни книжа за процесния строеж.
Видно от горепосочените констативни актове, въз основа на които е
издадена оспорената заповед , строежът представлява три навеса за търговска и
складова база за авточасти втора употреба, изградени в земеделска земя, без
промяна на предназначението й и действуващ ПУП и са разположени, както следва :
1.) в северната част на имота е разположен метален навес с размери в план
14,34м/13,55м и височина от 3,50м до 4,20м. Входът е откъм югозападната страна
и по три от фасадите има прозорци. Подът е изпълнен от бетонова настилка, в
която са бетонирани метални колони. Покривът е двускатен, несиметричен,
представляващ метална скара от метални тръби и Т-профили, върху които стъпва
ламарина, а металният навес е оборудвван със стелажи; 2.)Вторият навес е
разположен в югозападната част на имота на разстояние 6,90м от оградата към
пътя и е допрян до третия навес. Вторият навес е дървен и с размери в план
28,00м/3,80м. Изграден е от дървени колони по северозападната фасада и носеща
стена по югоизточната фасада, като в/у колоните стъпва дървена покривна
конструкция и навесът е оборудван със стелажи; 3.) Третият навес е дървен и е
разположен между втория дървен навес и съществуваща сграда. Той е с размери в
план 6,60м/3,70м. Навесът е изграден от дървена масивна стена, върху която
стъпва дървена покривна конструкция – едноскатна, с различен наклон за двете
части. Част от навеса, в частта към офис-сградата с размери 2,30м/3,70м е
затворен от всички страни и е монтирана алуминиева дограма. Останалана част от
навеса е отворена по северозападната фасада. Затворената част от навеса се
ползва като бокс. Посочените констативни актове са официални удостоверителни
документи, чиято истинност не е оспорена от жалбоподателят в производството по
реда на чл.193 и сл. от ГПК , във вр. с чл.144 от АПК , въпреки дадените от
съда указания на основание чл.171, ал.4 от АПК. Като официални свидетелствуващи
документи констативните актове имат обвързваща съда материална доказателствена
сила досежно удостоверените в тях факти и обстоятелства, в т.ч. вида ,
характера и начина на изпълнение на строителството , до опровергаване на
верността им чрез съответните доказателства. В съдебно заседание оспорващата
страна не ангажира доказателства, опровергаващи удостовереното в констативните
актове.
С оглед на гореизложеното съдът намира за правилен и законосъобразен
изводът на административния орган, че жалбоподателят Н.М.П. е извършил
незаконосъобразен строеж по смисъла на чл.225, ал., т.1 и т.2 от ЗУТ, като
изпълнен в несъответствие с предвижданията на действуващ ПУП и без необходимите
и изискващите се строителни книжа и документи. Юридическите факти, с които
правната норма свързва постановяването на процесната заповед по чл.225, ал.1 от
ЗУТ, са били налице към момента на издаването на оспорения административен акт.
Предвид доказаното съществуване на изложените като мотиви в атакувания
административен акт релевантни юридически факти, субсумиращи се в посоченото от
административния орган правно основание, заповедта е съобразена с материалните
изисквания на закона. С оглед времето на извършване на строителството - през
2006 г., са неприложими разпоредбите на §16 и § 184 от ЗПР на ЗУТ, и строежът
като незаконен и недопустим подлежи на премахване.
Процесният административен акт съответствува и на целта на закона ,
регламентирана в чл.225, ал.1 от ЗУТ – да не се допусне изграждането на
незаконни строежи, или ако вече такива са изградени - да бъдат премахнати.
Предвид гореизложеното , съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената писмена
форма, постановена е в съотвествие с материалноправните разпоредби, на които се
основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е
съобразена с целта на закона – не е налице нито едно от отменителните основания
по чл.146 от АПК. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК,
съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. М. П. от Б., ул.”С.” № *, против Заповед
№ ДК-02-ЮЗР-33/26.01.2012 г. на ВрИД Началник на Р. Ю. Р..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

СЪДИЯ :/п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
КТ