Производството по делото е образувано по жалба на „. 2. ООД със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „. И.№ 1, . 1 представлявано и управлявано от
В. Й. Б. против решение № 1000-0014/07.02.2011 год. на Н. на М. Ю. и е с
правно основание чл. 220, ал. 1 от ЗМ , вр. чл. 145 и следващите от АПК.
Сочи се в жалбата, че решението е незаконосъобразно. Пробите са взети от
служител на дружеството, а не от митнически служител.Този който е взел проби не
е оправомощен от закона нито има необходимата подготовка . Пробите не са взети
по технологично правилен начин и затова се е установило това отклонение.Освен
това към момента на вземане на пробите не е действала материално правната норма
за концентрацията на оцветяващото вещество. Като основание за дължимостта на
акциза се сочи нормата на чл. 103 от ППЗАДС, която към този момент не е
действала. Изменението е от дата 26.03.2010 год. Твърди, се че по отношение на
продаденето дизелово гориво от 5030,550 отговорност следва да носи
транспортната фирма. Митническата лаборатория която е извършила експертизите не
е акредитирана. Иска се отмяна на решението на Н. на М. Ю..
В с. з. жалбоподателя се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.
Ответника по жалбата се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата.
По делото са представени доказателства.
Съдът въз основа на събраните доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 15.04.2010 год. в отдел “Акцизи” при М. Ю. е подадена акцизна декларация от
лицензиран складодържател „.-2. ООД гр. Б. за данъчен период 01.03.2010 год.
-31.03.2010 год., която е регистрирана в система за управление на акцизите под
№ BG 005700/1-00201/15.04.2010 год. . Установено е, че е декларирано гориво-
газьол пътна техника /червен/ с № по КН 27101941 с количество изведено от склад
67682,403 л и дизелово гориво 0,001% S –ЕВРО5/червен/ с № по КН 27101941 с
количество изведено от склада 95236,421л с предназначение на стоките –код 64 –
за освободени за потребление маркирани енергийни продукти предназначени за
отопление с декларирана акцизна ставка по чл. 33 в размер 50 лв. За това
количество е платен акциз в размер на 8145,93 лв. За периода на декларирания
акциз -15.03.2010 г. до 23.03.2010 год. в данъчния склад на фирмата е извършено
маркиране на горива за отопление, съгласно изискванията на чл. 93, ал. 1 и 2 от
ЗАДС в присъствието на митнически служители. Взети са проби, които са
изследвани в ЦМЛ при агенция Митници. Извършен е лабораторен анализ на взетите
проби и е установено, че част от изследваните проби съдържат веществото
“Solvent Yellow “ 124 /чист в количества по малки или по високи от определените
в чл. 103 от ППЗАДС.. Наред с това е извършена и проверка на място и е
установено, че гориво 5030,550 л дизелово гориво 0,001% S - EВРО5 описано в
документ удостоверяване предназначението на акцизните стоки и точния адрес на
място на доставка № 11/17.03.2010 г. /ДУПАС/, към акцизен данъчен документ №
13105/17.03.2010 год. не е доставено на посочения адрес и за това е начислен
акциз на основание чл. 32, ал. 1 т. 3 от ЗАДС
На основание на тези резултати от експертизите проверката на място по документи
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на задължение №
7100-0133/10/13.04.2011 год. и е установено, че дружеството жалбоподател дължи
акциз в размер разликата между платения и дължимия- 57858,08 лв. и следва да го
заплати. Актът е обжалва и с решение № 1000-0014/07.02.2011 год. Н. на М. Ю.
е потвърдил акта за установяване на задължение.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Решението е получено на 15.02.2011 год. Жалбата е подадена
чрез административния орган на 25.02.2011 год. , което ще рече, че е в срок.
Решението е издадено от компетентен орган съобразно нормата на чл. 106, ал.2 от
ДОПК, а съгласно чл.104, ал. 2 от ЗАДС началниците на митническите учреждения
имат правомощията на териториален директор.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
Съгласно нормата на чл. 93, ал. 1 и 2 от ЗАДС лицензираните складодържатели са
длъжни да маркират всички видове газьол с кодове по КН от 27101941 до 49. Ал.2
на същия член гласи, че разпоредбата на ал. 1 се прилага за всички видове
газьол с кодове по КН 27101941 -49, когато е предназначен за получаване на
други енергийни източници, които се облагат със ставка, по ниска от ставката за
моторно гориво или са освободени от облагане с акциз. АЛ.4 на чл. 93 задължава
маркирането по ал. 1 и 2 на територията на страната да се извършва само в
данъчен склад , а в случаите на ръчно маркиране и в присъствието на митнически
орган, при условия и ред определени с правилника за прилагане на закона.
Не е спорно между страните, че с акцизната декларация жалбоподателя е
декларирал газьол извънпътна техника червен с номер по КН 27101941,който попада
в приложното поле на чл. 93 от ЗАДС.По искане на жалбоподателя видно от
приложените писма на л. 110 до 118от делото, от 15.03.2010 год. до 23.03.2010
год. е извършено ръчно маркиране на горива за отопление в данъчен склад на “
БМВ 2. ООД. На това ръчно маркиране съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 4 са
присъствали и митнически служители. След маркирането са взети проби за анализ
на маркирания газьол и това е осъществено по правилата на наредба № 3 от
18.04.2006 год. за вземането на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки.
Пробите са взети от служител на дружеството, тъй като присъствалите митничари
са били без специализирани средства за защита, а и както твърдят в показанията
си мястото за вземане на проби е свързано с повишен риск по отношение на
условията за безопасност.
Пробите са изпратени за изследване в ЦМЛ и е установено, че пробите съдържат
евро маркер “ Solvent Yellow 124” в количество по малко от посоченото в писмо №
44/213/09/19.01.2010 год. на директора на Агенция Митници и съгласно
изискванията на чл. 103, ал. 2 т. 1 от ППЗАДС. В лабораторните експертизи е
посочено, че пробите съдържат евро маркер “ Solvent Yellow 124” в количество по
малко от посоченото в чл. 103 от ППЗАДС. Не се сочи нито в акта нито в
експертизите към кой момент на действие на разпоредбата на чл. 103 от ППЗАДС е
прието че не отговарят на него.
Съдът намира, че маркирането и вземането на проби е извършено по правилата на
закона и наредбата. Но не са попълнени протоколите посочени като приложение към
наредбата, а такива по чл. 155 от ППЗМ, което съдът счита, че нс е такова
съществено нарушение, водещо до отмяна на решението и акта за установяване на
задължение. Но съдът счита, че определянето на съдържанието противоречи на
нормата на чл. 103, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС, тъй като към момента на вземането на
пробите е действала разпоредбата на чл. 103, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС в сила от
14.04.2009 год. Съгласно нормата на чл. 93, , ал. 4 от ЗАДС маркирането се
извършва при условия и ред определени с правилника за прилагане на закона. Към
момента на вземане на пробите нормата на чл. 103, ал. 2, т. 1 от правилника не
е предвиждала условия и ред за маркиране на газьол. Посоченото писмо №
44/213//09/19.01.2010 год. на директора на Агенция Митници е вътрешно
ведомствен акт, който може да е задължителен за митниците, но с него не може да
се променя закона. Още повече, че в самото писмо е посочено, че - предвид
обстоятелството, че условита и редът за маркиране на тези продукти /има се
предвид енергийни продукти за плавателни средства и газьол за отопление/ ще
бъдат определени в ППЗАДС . Ето защо съдът намира, че за периода за който е
маркирано горивото не е съществувала норма, която да определя условията и редът
за маркиране и съответно взетите проби от маркираното гориво по тношение на
тяхното съдържание са в противоречие на материалния закон. В този смисъл както
акта за установяване на задължение и потвърдилото го решение са
незаконосъобразни.
Не е основателно твърдението, че анализът не следва да се възприема, поради
липса на акредитация на ЦМЛ. Съдът споделя изводите на Н. на М. Ю. по отношение
на правомощията на ЦМЛ, а и ВАС в редица свои решения се е произнасял по
компетентността на ЦМЛ.
По отношение на получено ли е и ползува ли се по предназначение гориво 5030,
550 л описано в документ № 11/17.03.2010 год. към акцизен данъчен документ №
13105/17.03.2010 год. се установява от представеното извлечение от
разплащателна сметка № 87/12.05.2010 год. , че акциза е платен, но не от
дружеството, а от Лукойл България. Процесуалния представител на ответника по
жалбата, не оспори този факт, но твърди, че дружеството жалбоподател въпреки
отправената му покана не е представило коригираща декларация и те не могат да
усвоят тази сума. Следва да се отбележи и това, че от представеното
постановление на РП Разлог се установява, че горивото е било с предназначение
към ПЛТГ “Никола Вапцаров” гр. Банско. Отклонението от това предназначение не е
направено от лицензирания складодържател, а от транспортната фирма, поради
което съдът счита, че документите издадени от дружеството са с вярно съдържание
и акцица е начислен правилно. Съдът намира, че сумата е платена, тъй като и
двете страни не спорят по това и акта и в тази част следва да бъде отменен.
Основателно е искането за присъждане на разноски на процесуалния представител
на жалбоподателя. Административния акт е отменен и съгласно нормата на чл. 143,
ал. 1 от АПК административния орган следва да възстанови разноските по
производството и възнаграждението за адвокат. Те са в размер на 350 лв.от които
50 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение за адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 1000-0014/07.02.2011 год. на на Н. на М. Ю..
Отменя акт № 7100-0133/10/13.01.2011 год. на старши инспектор в отдел “Акцизи”
в М. Ю..
Осъжда М. Ю. да заплати на “БМВ 2. ООД със седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. „. И.№ 1, . 1 представлявано и управлявано от В. Й. Б. сумата от 350
/триста и петдесет/ лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред
ВАС на РБ София.

Административен съдия:\п\ Серафимка Мадолева
Вярно с оригинала !
РС.