и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Т. С. П., с ЕГН *, със съдебен адрес : гр. ..., ул. “Б. К.“ №.., срещу Заповед рег. № 244з-2840/ 29.09.2022г. на Д. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Б. , с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 5, чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на П. е наложено дисциплинарно наказание “Писмено предупреждение” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с разпоредбите и целта на материалния закон и П. наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се извода на административния орган за наличие на виновно поведение /действие и/ или бездействие/, съставляващо дисциплинарно нарушение. Иска се отмяна на заповедта.

Оспорващият, в съдебно заседание, лично, и чрез проц. си представител – адв. Д., поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – Д. на ОД на МВР – Б., чрез проц. си представител – юрисконсулт Я.- С., в съдебно заседание, и в писмени бележки, излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. П. условията на евентуалност са прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна :

Оспорващият П.- адресат на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е държавен служител – разузнавач V степен в група “Криминална полиция“ в Р. У. /РУ/ - гр. Р. П. ОД на МВР - Б..

Производството по налагане на дисциплинарното наказание е започнало след постъпили данни за дисциплинарни нарушения, съдържащи се в Доклад рег. № 9582р-148/ 18.04. 2022г. на Дирекция “Вътрешна сигурност” - МВР. Със Заповед рег. № 244з-1263/ 04.05. 2022г. на Д. на ОД на МВР - Б. е разпоредена проверка по доклада. В рамките на проверката са снети писмени обяснения от служители в РУ – Р.: Ф. П.; Н. П.; С. М.; С. М.; П. Т.; оспорващия Т. П.; В. Д. и А. В.

От посочените обяснения е установено, че на 09.09.2021г. мл. полицейски инспектор Н. П. получил сигнал за засадено канабисово растение в коритото на река Златарица, преминаваща през с. Елешница. П. заснел въпросното растение с мобилния си телефон и изпратил снимката на ст. инспектор А. В.. В. разпоредил на П. да остане на място и изпратил снимката и се обадил на гл. инспектор В. Д. /по това време ВПД Началник на РУ – Р./. Д. разпоредил да се сформира група от “Охранителна полиция“ и “Криминална полиция“, която да отиде на място. Изпратените служители направили обход на района и открили три на брой растения, приличащи на канабис. За намерените растения докладвали на инсп. В. Д., който разпоредил да бъдат унищожени. Растенията били отсечени и превозени в няколко чувала до м. “Лошин” в землището на с. Елешница, където били изхвърлени. Изяснено е също, че извършилите проверката на място служители, не са изготвяли доклад по случая. Случаят не е регистриран в РУ – Р. /Писмо рег. № 6867/ 18.05.2022г.

Във връзка с данните в Доклад рег. № 244р-14074/ 06.06.2022г. за извършено от оспорващия нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗМВР, ответникът е разпоредил със Заповед № 244з-1705/ 17.06.2022г. извършването на проверка, като е определил числения и персоналния състав на комисията, един от членовете в която е заменен със Заповед № 244з-2015/ 14.07.2022г., като срокът за завършване на проверката, е продължен - до 17.08. 2022г. Със Заповед № 244з-2252/ 04.08.2022г., срокът за завършване на проверката е удължен до 09.09.2022г.

Назначената проверка е приключила със Справка УРИ 244р-23178/ 07.09.2022г., изготвена от проверяващата комисия - главен инспектор К.в, главен инспектор У. и главен инспектор П.. Видно от справката, проверяващите са установили следното дисциплинарно нарушение, извършено от оспорващия : нарушение на чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила за организация на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/ 24.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи /Вътрешните правила/, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 5 от ЗМВР, изразяващо се в “небрежност в служебната дейност“ и “пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“.

Прието е за доказано неизпълнение на служебно задължение от страна на оспорващия, а именно : “след като непосредствено е установил наличието на растения от и приличащи от рода на конопа в коритото на река Златарица, преминаваща през землището на с. Елешница, община Р., е бил длъжен да изготви докладна записка до ръководителя на съответната структура, а именно – Началника на РУ – Р. към онзи момент – главен инспектор В. Д.“, независимо от устното докладване на прекия ръководител – Ф. П..

Изготвената справка, видно от обелязването в същата, е връчена на П. на 08.09. 2022г.

С Покана рег. № 244р-24448/ 21.09.2022г., оспорващият е поканен от Д. на ОД на МВР – Б. да даде писмени обяснения във връзка с констатираните с горепосочената справка дисциплинарни нарушения. Поканата е връчена на П. на 23.09.2022г.

С оспорената Заповед № 244з-2840/ 29.09.2022г. на Д. на ОД на МВР – Б. /л. 5– 8 от делото/, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание “Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца, като е прието, че след като на 09.09. 2021г. непосредствено е установил наличието на растения от и приличащи от рода на конопа в коритото на река Златарица, преминаваща през землището на с. Елешница, община Р., е бил длъжен да изготви докладна записка до ръководителя на съответната структура, а именно – Началника на РУ – Р. към онзи момент – главен инспектор В. Д. - квалифицирано като дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, съставомерни по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 5 от ЗМВР. Видно от отбелязването в заповедта, същата е връчена на П. на 03.10.2022г. и оспорена чрез дисциплинарно- наказващия орган на 10.10.2022г.

Като доказателства по делото са приети, освен цялата дисциплинарна преписка, и Вътрешните правила за организация на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/ 24.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи.

В периода 07.10.2021г.- 12.08.2022г., П. е ползвал общо 18 работни дни платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г. /справка- л. 131 от делото/.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Д. на ОД на МВР - Б., който на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1– т. 3 ЗМВР, в качеството му на ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР.

Дисциплинарната отговорност по Глава осма на ЗМВР е лична отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно /умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, П. което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя, в т.ч. и на правилата на Етичния кодекс. В тежест на дисциплинарно-наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.

Съгласно чл. 215а от ЗМВР, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Релевантна към настоящия момент и към момента на извършване на твърдяните нарушения, е Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.

В случая оспорващият, в качеството си на държавен служител в МВР, е наказан за неизпълнение на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи и неизпълнение на служебни задължения, като лично не е изготвил докладна записка и не е докладвал възприети от него признаци на престъпление от общ характер за регистрирането му в регистъра на заявителски материали /ЗМ/ - поведение, квалифицирано като нарушение на чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила и чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 5 от ЗМВР.

Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно производство се образува П. наличие на данни за извършено нарушение и неговия извършител. Такива данни се съдържат в Доклад рег. № рег. № 244р-14074/ 06.06.2022г. на Дирекция “Вътрешна сигурност” на МВР. По повод на това, в изпълнение на процедурата по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредена проверка и е изготвена справка.

П. издаването на заповедта са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушението и преди изтичането на едногодишния срок от извършването му. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на справка УРИ 244р-23178/ 07.09.2022г. на комисията, назначена за изясняване на случая, т.е. П. издаване на процесната заповед на 29.09.2022г., двумесечният срок не е бил изтекъл. Не е изминал и период, по-голям от една година от датата на извършване на твърдяното нарушение – 09.09.2021г., и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 29.09.2022г. По делото са представени доказателства, че в периода 07.10.2021г.- 12.08.2022г., П. е ползвал общо 18 работни дни платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г. В периода на ползване на законоустановен отпуск, сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, не текат – ал. 3 на чл. 195 от ЗМВР, т.е. в конкретната хипотеза, като се вземат предвид посочените отпуски, наказанието е наложено преди изтичането на срока по чл. 195, ал. 1, предл. второ от ЗМВР.

Не се констатира да е налице и допуснато и нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като след изготвяне на обобщената справка от назначената дисциплинарно разследваща комисия, наказаният служител е запознат с нея на 08.09.2022г., като му е даден срок за подаване на възражения, каквито П. не е подал.

Не е налице съществено нарушение на изискването за посочване на доказателствата, въз основа на които органът приема, че се доказва извършено дисциплинарно нарушение от служителя. Видно от оспорената заповед, същата макар да не сочи конкретните доказателства въз основа на които е издадена, посочва, че дисциплинарно-наказващият орган е взел предвид изготвените от дисциплинарната комисия справки, като по този начин е изпълнил изискването на чл. 210 от ЗМВР и чл. 59 от АПК, да посочи въз основа на какви доказателства е издаден административния акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/ 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите за издаването на акта, могат да се съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на административният акт, на който органът П. издаване на заповедта се е позовал, какъвто е и настоящия случай.

Независимо от горното, процесният акт е издаден П. допуснато нарушение на процесуалните правила, като в тази връзка съдът споделя наведените възражения за нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарно-наказващият орган следва да посочи кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, П. които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка, описанието на нарушението от обективна страна следва да е сторено по такъв начин от наказващия орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение. В случая, оспорващият е наказан за две дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на …….заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи“ и “неизпълнение на служебните задължения“. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи : 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Посочената норма е диспозитивна в частта си, с която се дава възможност на наказващия орган да постъпи в зависимост от посочените в т. 1 и т. 2 хипотези и това изцяло е в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Същевременно, разпоредбата е императивна в частта си, с която задължава наказващия орган да определи наказание за всяко едно нарушение на служебната дисциплина на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения.

Както бе посочено по- горе, по силата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват : извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, П. които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В настоящия случай не е определено дисциплинарно наказание за всяко от извършените нарушения, а само е посочено какъв вид наказание се предвижда за всяко и каква е долната и горната граница на размера му. Въведената с чл. 197, ал. 3 от ЗМВР процедура, предвижда задължение на дисциплинарно-наказващия орган да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания. Поради това, административният орган е допуснал нарушение на изискването на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, тъй като посоченото в заповедта не може да се приеме по какъвто и да било начин за надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла и начина, вложен от законодателя във въпросната норма.

На следващо място, видно от оспорената заповед, оспорващият с бездействието си е нарушил чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила, съгласно която разпоредба, “Служител на МВР, непосредствено установил признаци на извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистъра за ЗМ“, като във Вътрешните правила, заявителският материал е дефиниран като получено в структурите на МВР съобщение, което съдържа данни за престъпление от общ характер. Всеки ЗМ се завежда в деловоден регистър за постъпилия заявителски материал /чл. 4 от Вътрешните правила/. Същевременно, в правилата е направено разграничение между регистриране на всяко “съобщение за извършено престъпление“ в структурите за работа със ЗМ /чл. 7 във вр. с чл. 3/ и завеждането на тези данни в регистъра за заявителски материал по чл. 4 и регистрирането на такива, когато източникът е служител на МВР, приел лично или получил от различни източници съобщение, съответно непосредствено възприел признаците на престъпление от общ характер /чл. 6 и чл. 13, ал. 1 от Правилата/. От доказателствата, събрани в рамките на дисциплинарното и съдебното производство, се установява, че на 09.09.2021г. ВПД Началник група “Охранителна полиция“ в РУ – Р. е получил от служител на РУ – Р., отговарящ за с. Елешница, снимка на мобилния си телефон на растение, наподобяващо канабис. С информацията е бил запознат Началникът на РУ – Р., който разпоредил да се сформира група за проверка на място, в която участвал и оспорващият П.. На място в коритото на реката, служителите открили още две растения, наподобяващи канабис, без да е установено наличие на почвена обработка и следи от човешка дейност по засаждане и отглеждане. Всички служители, дали сведения по случая, са посочили, че растенията са “саморасли“. От началника на РУ – Р. било разпоредено растенията да се унищожат. Същите били изрязани, събрани в чували и изхвърлени в м. “Лошин“. Не е спорно, че от взелите участие в проверката служители и техните горестоящи в йерархията, не са изготвяни докладни записки и съответно не са регистрирани ЗМ. Тази фактическа обстановка е възприета и от дисциплинарно-наказващия орган. П. тези данни не може да се приеме, че П. установяване наличието на растения, наподобяващи канабис в коритото на река Златарица, наказаният служител е установил непосредствено признаци на извършено престъпление от общ характер. Както бе посочено, не е докладвано за съмнения за отглеждане на наркотични растения. Това се установява, както от непротиворечивите обяснения на служителя, дадени в хода на дисциплинарното разследване, така и П. съпоставяне на същите с обясненията на останалите служители на МВР, които са били запознати и са участвали в проверката, според които не са били налице видими следи от човешка дейност по отглеждане на растенията. Още повече, че със случая несъмнено е бил запознат и Началника на РУ – Р., който е разпоредил сформирането на група и унищожаването на растенията.

П. така установените факти, за оспорващия не е възникнало задължение по чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила за съставяне на докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистрирането й в регистъра на ЗМ. В тази връзка, нито в оспорената заповед, нито в изготвената обобщена справка, се сочи признаците на какво престъпление са възприети от служителя и не са докладвани по реда на Вътрешните правила за завеждане на ЗМ. Бегло се упоменава “отглеждане на наркотични растения“, като евентуално престъпление от общ характер.

След като не се установява по делото оспорващият да е извършил вменените му нарушения – неизготвяне на докладна записка и недокладване на възприети от него признаци на престъпление от общ характер за регистрирането му в регистъра на заявителски материали /ЗМ/ по чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/ 24.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи, на П. не следва да се вмени като отговорност и съответно да се квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, съответно неизпълнение на служебни задължения.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена П. наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

П. този изход от спора, е основателно направеното искане от процесуалния представител на оспорващия за присъждане на сторените в производството разноски в общ размер на 300. 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се заплатят от бюджета на юридическото лице - ОД на МВР - Б.. Съдът намира за неоснователно възражението на проц. представител на ответника за редуциране, поради прекомерност, на претендирания размер на адвокатско възнаграждение от 300. 00 лв., обективиран в представен Договор за правна защита и съдействие по реда на чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като същото не надвишава /е под/, минималния размер, за подобен вид дела, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. приета от Висшия адвокатски съвет, от 750. 00 лв. /т. е. възражението е изначално и абсолютно неоснователно, когато се желае редуциране на размер на претендирано възнаграждение под минималния предвиден в Наредба № 1/.

Съгласно изменението на чл. 211 от ЗМВР /ДВ, бр. 77/ 2018г., в сила от 01.01.2019г./, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 от ЗМВР, не подлежи на касационно обжалване, т.е. настоящото решение е окончателно.

Воден от горните съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 244з-2840/ 29.09.2022г. на Д. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Б..

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Б., да заплати на Т. С. П., с ЕГН *, със съдебен адрес : гр. .., ул. “Б. К.“ № 3, сумата от 300. 00 лв. /триста и лева/, представляваща направени в производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

ВУ