Решение № 1882

към дело: 20217030600401
Дата на заседание: 10/08/2021 г.
Съдия:Марияна Мицева
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно–процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „. П. О. със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ №**, подадена чрез адв. А. В., против Решение № 93819/26.04.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1099/2020г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 48/28.05.2020г., издадено от Председателя на Комисията за Р. на С. /КРС/.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител, който твърди, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствения материал, при което спорните по делото факти и обстоятелства са останали неизяснени. В условията на алтернативност се претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на Районен съд – Б. за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът по касационната жалба – Комисията за Р. на С., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил НП № 48/28.05.2020г. на Председателя на Комисията за Р. на С., с което на „. П. ООД за нарушение на чл. 100, ал.1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ във вр. с т. 4.1 от Индивидуална лицензия №2-003/25.03.2010г., ведно с измененията към нея, за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано от наказващия орган, като административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Правните изводи на съда за процесуална законосъобразност на НП, както и за безспорна доказаност на процесното нарушение и неговото авторство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.
Имуществената отговорност на „. П. ООД е ангажирана на основание чл.100, ал.1 от ЗПУ за това, че на 21.01.2020г. в пощенската си станция на адрес: гр. Б., ул. „И.“ №* не се приемат за доставка пощенски пратки от физически лица, като по този начин са нарушени изискванията на т.4.1 от Индивидуална лицензия №2-003/25.03.2010г.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗПУ на пощенски оператор, който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. В случая „. П. ООД има издадена индивидуална лицензия за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга чрез използване на пощенската мрежа, изградена на територията на Република България. Съгласно т. 4.1 от лицензията, пощенският оператор е длъжен да осигури на потребителите равен достъп до пощенската си мрежа и ползване на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга. В обхвата на универсалната пощенска услуга съгласно издадената лицензия са включени приемането, пренасянето и доставянето на вътрешни и международни пощенски пратки и колети, като услугите се извършват в рамките на определено работно време и с качество, отговарящо на изискванията на т.5 и с възможност за ползването им от всеки потребител. Нарушаване на изискването на т.4.1 от лицензията е налице във всички случаи, когато се ограничава достъпа на лице или група лица до мрежата или услугите на оператора. Именно такова се явява констатираното от актосъставителя и санкционирано от административнонаказващия орган нарушение. Касае се за отказ да бъде предоставена включена в лицензията услуга, от което следва, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение по чл. 100, ал. 1 от ЗПУ. Изложените от районния съд мотиви за доказаност и съставомерност на деянието са правилни и обосновани от доказателствата по делото. Наложената на дружеството имуществена санкция е определена в минимален размер и е съответна на извършеното нарушение.
Следва да бъдат споделени мотивите на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗПУ. Съставеният акт, както и издаденото впоследствие НП, съдържат изчерпателно и точно фактическо описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, правилно е посочена и нарушената разпоредба, като същите са издадени от компетентни лица и при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Правилни са мотивите на районния съд, че АУАН е съставен в отсъствие на законния представител на дружеството поради факта, че същият не е могъл да бъде открит на адреса на управление на дружеството, нито пък е осъществена връзка с него от страна на проверяващия екип, за което свидетелстват данните от представените по делото доказателства и Констативен протокол № С-ОК-042/30.03.2020г. В хипотезата, когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен, няма пречка актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е връчен лично на законния представител на дружеството на 24.04.2020г., като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН същият е депозирал писмени възражения по акта, от което следва, че правото на защита на лицето не е било нарушено, същото е могло да организира и реализира защитата си в пълен обем, а поддържаните с жалбата възражения в обратна насока са неоснователни.
Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото, основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност на делото и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция следва да е в размер на 80.00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93819/26.04.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1099/2020г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА „. П. ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ №**, представлявано от Д. Д. В., да заплати на Комисията за Р. на С. с адрес: гр. С., ул. „Г. Й. В. Г.“ №*, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева


ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Иван Шекерлийски

2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК