и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 45, ал. 11 и 12 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА).
Образувано е по оспорване на Областния У. на О. Б., обективирано в Заповед №
ОА-АК-480/17.10.2014 г. против Решение № 402от Протокол № 11/29.08.2014 год., с
което О. С. – Б. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 45ж от ППЗСПЗЗ
във вр. с §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е дал съгласие да бъде възстановено
правото на собственост на наследниците на С. С. Б. върху имот №
028040, находящ се в землището на с. Б., м. “Д. В.” в размер на
2,201 дка и имот № 001097, находящ се в землището на с. Б., м. “Л.” в
размер на 1,551 дка, ведно с потвърдителното Решение № 464 от Протокол №
12/26.09.2014 год. на О. С. - Б..
В заповедта се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспорените решения
поради нарушение на закона по подробно изложени в същата съображения.
Оспорващият счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗОС, предвид
безспорно установения характер на публична общинска собственост на имот №
001054 и имот № 001079, от които е образуван имот № 001097, предмет на
оспорените решения. Иска се отмяна на административните актове.
Оспорването се поддържа в хода на устните прения от упълномощен юрисконсулт.
Ответникът по жалбата - О. С. Б., чрез процесуалния си представител – надлежно
упълномощен адвокат, оспорва заповедта като неоснователна.
По делото е представена административната преписка със съдържащите се в нея
документи, досежно взетите решения, приети като писмени доказателства.
Административен съд – Б. като обсъди заявените от О. У. на О. Б. доводи и въз
основа на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Оспорените пред съда решения са приети в процедура по § 27, ал. 2 ПЗР от ЗИД
ЗСПЗЗ по Предложение изх. № 60-00-333/08.08.2014 г. на кмета на община Б. до О.
С. – Б., въз основа на искане изх. № ВС-01-372/17.01.2014 г. от началника на
ОСЗ – Б. за предоставяне на ОСЗ – Б. на следните имоти: имот № 028040 в м.
“Д. В.”, землището на с. Б. в размер на 2,201 дка и начин на трайно
ползване – лозе; имот № 001097 в м. “Л.” в размер на 1,551 дка, образуван
от имот № 001054, с площ от 101 514 кв.м и имот № 001079, с площ от 981 кв.м,
представляващи публична общинска собственост – пасище, мера, находящи се в м.
“Д. н.”, землището на с. Б.. Искането на началника на ОСЗ е мотивирано
с обстоятелството, че е издадено решение изх. № 14-3141/16.08.1994 год., в т. 6
и т. 9 от което е признато правото на собственост на наследниците на С.
С. Б. върху ниви в размер на 2,000 дка в м. “Б.” и ливади в
размер на 1,000 дка в м. “Л.”. Към предложението са представени скици –
проект на имот № 028040 и имот № 001097; Акт за частна общинска собственост №
2845/27.02.2014 г.; Акт за публична общинска собственост (АПОС) №
2855/10.03.2014 год. и АПОС № 2856/10.03.2014 г.
Видно от приетите по делото като писмени доказателства АПОС № 2855/10.03.2014
год. и АПОС № 2856/10.03.2014 г. имоти № 001054 и № 001079 в м. “Д. н.”,
представляващи пасище, мера, на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. с
чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 56, ал. 1 от ЗОбС, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС са
актувани като публична общинска собственост.
С оглед постъпилото предложение от кмета на общината О. С. – Б., на свое
редовно заседание, проведено на 29.08.2014 год., след поименно гласуване на 31
присъствали на заседанието общински съветници от общо 37, всички те гласували “за”, е
взел Решение № 402, с което е предоставил заявените имоти на ОСЗ – Б. за
възстановяване правото на собственост върху него на наследниците на С.
С. Б..
Със Заповед № ОА-АК-409/16.09.2014 г. решението е върнато за ново обсъждане от
О. С. – Б., получено по пощата с обратна разписка на 18.09.2014 г. В срока по
чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА с Решение № 464 по Протокол № 12/26.09.2014 год.
общинският съвет е потвърдил първоначално приетото Решение № 402 от Протокол №
11/29.08.2014 год. Съобразявайки срока по чл. 45, ал. 8 ЗМСМА Областният У. е
оспорил решенията пред АС – Б. с процесната заповед на 17.10.2014 г. по пощата
със запазено пощенско клеймо.
Предвид така установената фактическа обстановка и след служебна проверка на
основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна
следното:
Заповедта на областния У. е допустима, постановена в кръга на правомощията му
на основание чл. 32, ал. 2 ЗА, депозирана в АС – Б. в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, във вр. с чл. 45, ал. 8 ЗМСМА.
Разгледана по същество е основателна.
Решение № 402 от Протокол № 11/29.08.2014 год. на О. С. – Б. е прието от
компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА орган, в предвидената за
това форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно
гласуване. Процедурата по вземане и гласуване на решението от колективния орган
е спазена, но същото е прието в нарушение на материалния закон. При гласуване
на решението, с което по същество се дава съгласие за възстановяване правото на
собственост върху имоти № 028040 и № 001097, като правно основание е посочена
разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, при което относно фактическите
основния на акта, административният орган е приел посочените такива от
началника на ОСЗ, респ. кмета на общината. В този смисъл изискването за форма
по чл. 59, ал. 2 АПК е спазено.
В настоящия случай, разпоредбата на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е
неприложима, тъй като не се касае за неприключило производство по обезщетяване
в хипотезата на § 27, ал. 1 от с.з. Видно от съдържанието на искането, то е за
предоставяне на част от имоти, публична общинска собственост за възстановяване
на имот в стари реални граници на наследниците на физическо лице, а не за
обезщетяване на земеделски собственици. Касае се за имот № 001097, с призната
площ от 1,551 дка, образуван от имоти публична общинска собственост, който с
тези си характеристики не попада в приложното поле на § 27, ал. 1 и ал. 2 ПЗР
ЗИД ЗСПЗЗ. Поради това по отношение на него се простира забраната на чл. 7, ал.
4 ЗОбС, според която собствеността върху имоти публична общинска собственост не
подлежи на възстановяване.
Това е така, тъй като съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на което правно
основание са издадени актовете за публична общинска собственост, земеделската
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е
публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на
предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОС в определените в ал. 3
случаи. По делото не е спорно, че имоти № 001054 и № 001079, от които е
образуван имот № 001097 са публична общинска собственост по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС, за всеки от които е издаден и надлежен
акт, който въпреки констативния си характер като официален документ се ползва с
материална доказателства сила за отразените в него обстоятелства, до отмяната
му по надлежния ред. Имотите са придобити от общината след приключилото
реституционно производство по ЗСПЗЗ и след спазване изискването по чл. 19 от
същия закон, като по делото няма доказателства част от актуваните пасище, мера
са принадлежали на физически лица и да са имали друго предназначение и вид
собственост. По делото не се установи да са изпълнени условията по чл. 25, ал.
3 ЗСПЗЗ и да е променен вида общинска собственост върху имотите, от които е
образуван имот № 001097, предмет на решението, поради което имотите не могат да
се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трето лице.
Изложеното сочи, че оспореното Решение № 402 от Протокол № 11/29.08.2014 год.
е взето при неспазване на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се отмени.
Отделно от изложеното по-горе, Решение № 464 от Протокол № 12/26.09.2014 год.
на О. С. – Б., с което е потвърдено първоначално приетото решение е нищожно.
Това е така, тъй като потвърдителното решение не е прието с изискуемото се
мнозинство с оглед изискването на чл. 45, ал. 10 от ЗОбС. Съгласно цитираната
разпоредба актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството,
определено в закон, но с не по – малко от повече от половината от общия брой на
общинските съветници. В настоящия случай това изискване не е спазено. След
служебна справка съдът установи, че общия брой на общинските съветници в О. С.
– Б. е 37. Следователно, за приемане на процесното решение е следвало да
гласуват 19 общински съветници. Това е така, тъй като мнозинството при приемането на
решението представлява минималния брой от членовете на органа, които следва да
подкрепят решението, за да се счита то за прието. Тъй като се касае за вземане
на решение на колективен орган, то математическият резултат следва да се
изчислява като цяло число, а ако той не е такова - следва да се закръгли на
следващата по-голяма величина (В този смисъл са Решение №10538 от 16.10.2008г.
на ВАС по адм. д. №11129/2008 г., IVо., Решение №3469 от 16.03.2009г. на ВАС по
адм. д. № 2227/2009г., IVо.).
В конкретния случай 1/2 от общия брой на общинските съветници в О. С. - Б. не
е цяло число, а 18,55, поради което гласувалите 16 общински съветници са по-малко от
1/2 и не сформират изискуемото мнозинство за приемане на решението.
Предвид изложеното в случая не е налице надлежно прието решение от О. С. - Б.,
тъй като необходимото мнозинство за вземане на решението съобразно разпоредбата
на чл. 45, ал. 10 от ЗОбС е 19 общински съветници, а за оспореното решение са
гласували 16 съветници. Липсата на надлежно формирана воля на колективния
административен орган води до нищожност на оспореното решение.
Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне
по тяхното присъждане.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 402 от Протокол № 11/29.08.2014 год. на О. С. – Б..
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 464 от Протокол № 12/26.09.2014 год. на О. С.
- Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева
Вярно с оригинала!
В.А.