и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, във вр. с чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Л. П. Б. от гр. С. против Заповед № 887- ІІІ/27.
11.200г. на К. на О. С., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 и ал.
3 от ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя за своя сметка да премахне временен
търговски обект за фризьорски салон и козметика, представляващ смесена
конструкция от стериопор и ламарина с площ от 28 кв.м., разположен в чужд УПИ V
– 1241, кв. 71 по плана на гр. С. и без необходимото разрешение за поставяне,
издадено от Гл. архитект на града при условията на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че разпоредения за премахване ВТО е изграден в негов собствен имот, при наличие на издадено разрешение за това при условията на чл. 120 от ППЗТСУ, за което е представена скица №
1213/23.11.1993 г. и дадено съгласие от останалите съсобственици. С оглед
издадените Удостоверения изх. № АБ-01-62/07.05.1998 г. и Хигиенно заключение по проектна документация за обект козметичен салон твърди, че ВТО е законно
разрешен. Моли оспорения акт да бъде отменен.
Доводите изложени в жалбата се поддържат и в хода по разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като счита
същата за неоснователна.
Заинтересованите страни не вземат становище по жалбата.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след преценка на
доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото, че собственици на УПИ V – 1241, кв. 71, видно от
представените по делото нотариални актове и записвания в разписния лист към ЗРП на гр. С., са П. И. Б., А. И. Б., респ. неговите наследници, К. И. Б.,
респ. наследниците, К. И. Б., респ. неговите наследници, А. И. Б.,
респ. неговите наследници и Д. И. Б., респ. неговите наследници,
конституирани като заинтересовани страни в производството. Жалбоподателят Л. Б. не е собственик на имота, при наличие на данни, че същият е син на
съсобственика П. Б..
О. С. е издала Удостоверение изх. № АБ-01-62/07.05.1998 г. на Л. Б. в
качеството му на “Л.”, за съществуването на която фирма няма представено
удостоверение за актуално състояние, че търговския обект, находящ се на ул. „.
№ “, собственост на П. Б., представляващ фризьорски салон и козметичен, е
законно разрешен на основание чл. 120 ППЗТСУ и одобрена скица – проект №
1213/23.11.1993 г. От представената по делото скица изх. № 1213/23.11.1993 г. е
видно, че същата е издадена за поставяне на основание чл. 120 ППЗТСУ на
павилион – сглобяем. За обекта е издадено Хигиенно заключение изх. №
1002/13.09.1998 г. от директора на ХЕИ – Б., а понастоящем РИОКОЗ.
От извършената служебна проверка от длъжностни лица при О. С., резултатите от която са обективирани в Констативен акт № 26-ИЛ/16.11.2009 г., е установено, че в УПИ V, кв. 71, по плана на града с административен адрес П. „. е поставен ВТО с размери 6,00/3,90 м. и санитарен възел към него с размери 2,25/1,90 м.,
смесена конструкция – позиция № 3, за който няма издадено разрешение за
поставяне, собственост на Л. П. Б.. Контролните органи са приели, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 17, т. 4 от Наредбата
за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности на ОбС – С., поради което са предложили започване на
административно производство по чл. 57а от ЗУТ за премахване на обекта.
Проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя, като констативния акт му
е връчен по пощата с писмо с обратна разписка на 20.11.2009 г. Узнавайки за
съставения Констативен акт с вх. № 94-00-2044/26.11.2009 г. Л. Б. депозирал
"Възражение" против него. Във възражението същият не оспорва констатацията, че той е собственик на ВТО, но счита, че за неговото поставяне има надлежно
издадени документи, каквито законът е изисквал към 1993 г.
Въз основа на Констативния протокол и на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ
Кметът на О. С., чрез заместващия го Зам. Кмет, е издал процесната Заповед №
887-ІІІ/27.11.2009 г., с която за нарушение на чл. 57а, ал. 1, т.1 и т. 2 и ал.
3 от ЗУТ – поставяне на ВТО в чужд имот и без разрешение за поставяне е наредил
до 30.01.2010 г. собственика на ВТО доброволно да го премахне, като при
неспазване на срока за доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително
изпълнение на заповедта.
Заповедта е връчена на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на
28.12.2009 г., който я е оспорил пред АС – Благоевград с жалба вх. №
52/11.01.2010 г. по описа на съда.
Предвид така установената фактическа обстановка и след служебна проверка на
основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
за която обжалвания административен акт е неблагоприятен е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна:
Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав намира, че Заповед № 887-ІІІ/27.11.2009 г. на Зам. К. на О. Б., при условията на заместване
по силата на Заповед № 442/30.07.2009 г. на К. на общината, като постановена от
компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с
административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби е
законосъобразна.
Оспорения административен акт е издаден въз основа на КА, фактическите
констатации в който не се обориха в хода на съдебното производство. Същият е
надлежно връчен, поради което жалбоподателят е могъл да упражни правото си на защита пред административния орган в пълен обем.
По смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят
рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на
разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с Наредба на общинските
съвети, а премахването им се извършва по реда и основанията, визирани в чл. 57,
ал. 1 ЗУТ.
Не е спорно по делото, че процесния обект, описан в обжалвания административен акт е преместваем такъв по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, въпреки, че е
захранен с ток и вода, за поставянето на който се изисква издаване на
разрешение по предвидения в чл. 56, ал. 2 от ЗУТ ред. Като ВТО представляващ
павилион за търговска дейност, разпоредения за преместване обект, попада в
обхвата на чл. 1, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията
за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане, приета от ОбС – С.. Съгласно
разпоредбата на чл. 17, т. 4 от Наредбата разрешение за поставяне на
преместваеми обекти върху терени, собственост на физически лица се издава от
Гл. архитект на общината въз основа на писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на останалите съсобственици. Наредбата е приета на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ с Решение № 88 по Протокол № 6/05.04.2004 г. на ОбС – С.. В § 2 от
ПЗР на същата е посочено, че приложното й поле се разпростира и по отношение на преместваеми обекти, разположени върху територията на О. С. и преди приемането й, като собствениците им са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата в 6 месечен срок от влизането й в сила. Няма данни наредбата да е
била оспорена в цялост или в отделни нейни части, поради което същата е в сила
и срокът по § 2 от ПЗР е изтекъл на 05.11.2004 г.
Жалбоподателят черпи права от приетото по делото Удостоверение изх. № АБ-
01-62/07.05.1998 г. от О. С., съгласно което поставянето на процесния ВТО е при
условията на чл. 120 от ППЗСТУ (отм.). Макар и непосочена алинея, при наличието
на 5 такива, съдът намира, че за него приложима е разпоредбата на ал. 5 на чл.
120 ППЗТСУ (отм.), съгласно която не се считат за временни постройки съоръжения за търговия, като маси, павилиони, кабини и др., които са преместваеми. За тези
съоръжения не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред,
установен от общината въз основа на схема, одобрена от главния архитект на
общината. В настоящия случай схема е издадена от Гл. архитект на общината,
видно от скица изх. № 1213/23.11.1993 г., но липсва Разрешение за поставяне.
Посоченото удостоверение не замества разрешението за поставяне. Освен това с
приемането на ЗУТ (ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
разпоредбите на ЗТСУ (отм.) и издадените подзаконови актове за неговото
приложение, какъвто е ППЗТСУ са загубили действието си и приложимата разпоредба е тази на чл. 56 от ЗУТ.
В раздел ІХ “Преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане”, в чл.
56 и сл. от ЗУТ се съдържа изчерпателна уредба. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2
върху поземлени имоти могат да се разполагат преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, след издаване на разрешение за поставянето им по
ред, определен с наредба на общинския съвет. В ал. 3 на същия текст, тези
обекти се премахват при условията и по реда на същата наредба. За заварените
случаи в ПЗР на ЗУТ липсва изрична уредба, поради което с влизането им сила
приложимия режим за премахването им е по чл. 57а от ЗУТ. Налице е обаче Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и др. на
територията на общината, която в разпоредбата на § 2 от ПЗР урежда статута на
заварените преместваеми обекти и вменява задължение на техните собственици да ги приведат в съответствие с разпоредбите на ЗУТ, като това привеждане в
съответствие е обвързано и със срок.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят не е спазил визирания в
Наредбата срок и за разпоредения за премахване ВТО няма издадено Разрешение за поставяне и нотариално съгласие на всички собственици на поземления имот. Нещо повече, административното производство по издаване на оспорения акт е по жалба
на съсобственици, което безспорно сочи на липса на съгласие, като без значение
е какъв е бил правния му статут преди това.
Единствено разрешението за поставяне на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ
е релевантен юридически факт за премахването на обекта, като липсата на същото води до материална законосъобразност на административния акт.
Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на
неговата териториална и материална компетентност. На основание чл. 57а, ал. 3
от ЗУТ кметът на О. С., респ. административния орган при условията на
заместване е органът, който издава заповед за премахване на преместваем обект
за търговска дейност, поставен без разрешение или в чужд имот без правно
основание, находящ се на територията на О. С.. Изискуемата от закона писмена
форма е спазена. Спазени са и установените в разпоредбата на чл. 57а от ЗУТ
административнопроизводствени правила, като релевантните за
административноправния спор обстоятелства са установени по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Процесната заповед е мотивирана, като посоченото в нея правно
основание е съответно на установеното фактическо такова и се съдържа в
разпоредбата на чл. 57а, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, поради
което съдът намира, че материалния закон е правилно приложен. Налице е
незаконно монтиран преместваем обект, който подлежи на премахване.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, вр. с ал. 1
от АПК, Административен съд – Благоевград


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. П. Б. от гр. С., ул. „. К. № 1 против Заповед № 887-
ІІІ/27.11.2009 г. на К. на О. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИИНСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
О.М.