и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 204 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във вр. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на М. Л. С., Д. Л. В. и Е. Л. Т., с която
предявяват иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против О. – Б., за присъждане на
имуществени вреди в размер на 300 000лв. и 95 200лв. законна лихва за периода
от 21.11.2007г. до 16.03.2010г., деня на завеждане на иска.
Сочи се в исковата молба, че със Решение №812/14.06.2007г. постановено по гр.д.
№815/2006г. по описа на Районен съд-Разлог е прието за установено, че по
отношение на ответника О. Б., П. от К. А. К., че ищците Д. Л. В., М. Л. С.
и Е. Л. Т., всички наследници на Т.А. В., б.ж. на гр.Б. са
собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: парцел
VІІ, с пл.1015, кв.16 по плана на гр.Б. от 1958г. Твърди се, че в резултат на
незаконосъобразни действия на ответника не може реално да се възстанови
процесния им наследствен имот с площ 2 000кв.м., въху който от 2005г. е
построен хотел, поради което ответника е извършил незаконосъобразно
разпореждане с имота без законово основание. Претендират се имуществени вреди,
изразяващи се в реалната пазарна стойност на имота. Претендират се съдебни
разноски по делото.
В хода на делото А.Б., процесуален представител на ищците, е изменил предявения
иск, като е намалил същия по размер както следва: имуществени вреди в размер на
165 000лв. и законна лихва в размер на 40 000лв. Направен е отказ над
останалата сума по иска.
Ответната в производството страна - О. Б., Ч. процесуалните си представители А.
Г. и А.С. оспорват предявения иск, както по основание, така и по
размер. Претендират присъждане на съдебни разноски.
Представителят на О. П. Б. изразява мотивирано становище, с което оспорва иска
по основание и размер.
Съдът, след като съобрази твърденията в исковата молба, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представено Удостоверение за наследници № 00-00-4925/20.02.2009г. /л.
10 от делото/, ищците са наследници на Л. Т. В., починал през
1958г.
С Решение №.76/14.08.2007г. постановено по гр.д.№815/2006г. по описа на Районен
съд-Разлог /л.24 по делото/ е прието за установено, че по отношение на
ответника О. Б., П. от К. А. К., че ищците Д. Л. В., М. Л. С. и Е. Л. Т.,
всички наследници на Т. А. В., б.ж. на гр.Б. са собственици по
наследство и давностно владение на следния недвижим имот: парцел VІІ, с пл.
1015, кв.16 по плана на гр.Б..
По искане на процесуалния представител на оспорващото дружество е допусната и
назначена съдебно – техническа експертиза. От изслушаното в съдебно заседание
заключение на вещото лице, се установи, че процесния парцел VІІ, с пл.№ 1015 от
кв.16 обхваща графически изчислена площ от 390кв.м. /а не 2000 кв.м. както е
посочено в исковата молба/. Експерта посочва, че в разписния лист имота е
записан собственост на Т. Б. Вещото лице посочва още, че ИК на
Градски народен съвет гр.Б. с протоколно решение №22/05.12.1957г. е обезщетил
собствениците на завзетите от наводнението парцели с отстъпено право на строеж
върху парцели собственост на ГНС гр.Б., като площите на отвлечените парцели
остават в собственост на народния съвет. Експерта е категоричен, че с Докладна
записка от 04.12.1957г. до ИК на ГНС гр.Б. е предложено на Л. Т.
В. за отвлечения му парцел VІІ, кв.16 да бъде обезщетен с парцел ХІ в кв.
84, но поради смъртта му на 17.02.1958г., правото на строеж с договор от
14.03.1958г. е отстъпено безвъзмездно на съпругата му П. Л. В.
върху парцел ІІІ от кв.86, собственост на ГНС с графически изчислена площ 460
кв.м. Експерта посочва, че със Заповед 334/26.08.2005г. е одобрено допълване на
кадастралния имот с границите на имот с пл.№2470, кв.16 , собственост на
„М. т.” ЕООД. Уточнява, че със Заповед №01-339/29.08.2005г. е
одобрен ПУП и РУП на УПИ VІ-2470 и УПИ ІІІ-252,3203, кв.16, въз основа на който
в УПИ VІ-2470 е построен хотел „Мура”. Експерта посочва, че от бившия парцел
VІІ-1015,кв.16 по регулационния и кадастралния план от 1958г. в границите на
УПИ VІ-2470, кв.86 попадат 335кв.м. и в улица 55 кв.м. Експерта е категоричен,
че в техническата служба при О. Б. не е постъпвал надлежно комплектован и
подписан от заинтересованите страни акт за допълване на кадастъра с имота,
описан в Решение №812/14.08.207г. на Районен съ-Разлог. Експерта посочва, че от
попадащите в границите на построения хотел „Мура” парцел VІ-2470, кв.16, 335кв.
м. от парцел VІІ-1015 не може да се образува самостоятелен парцел. Експерта е
определил пазарна цена на кв.м. на процесния имот по 100лв. за кв.м. Съдебно-
техническата експертиза е оспорена от процесуалния представител на ищците само
в частта, с която е определената пазарна цена на процесния имот, с оглед на
което е назначена тройна съдебно-оценителна експертиза, по която експертите са
посочили, че действителната пазарна стойност на процесния имот през 2008г. е
168 870лв., през 2009г. е 75 383лв. и през 2010г. е 41 953лв.
По делото е представено разрешение за строеж №266/10.10.2005г., издадено от
главния архитект на О. Б., с което е разрешено на „М. т.” ЕООД – гр.
С. да построи хотел „Мура” с разгъната застроена площ от 3911,55кв.м.
По делото е представен Договор от 14.03.1958г. /л.19 по делото/, с което на
П. Л. В. е отстъпено право на строеж безвъзмездно върху парцел ІІІ,
кв.86 по плана на гр.Б..
С договор за покупко-продажба на имот –частна общинска собственост по реда на
§1 от ПЗР на ПМС №235/1996г. Д. Л. В. придобил имот-частна общинска
собственост /актуван с АЧОС №429/10.09.2004г./ с площ 483кв.м., представляващ
УПИ ІІІ, пл.2251 в кв.86 по плана на гр.Б.. Със Заповед 03-1/04.01.2005г. К. на
О. Б. е наредил да се отпише от актовата книга за общински недвижими имоти
описания имот и да се предаде на Л. В. Представена е Заповед №03-
110/18.10.2004г., с която К. на О. Б. е наредил процесния имот да се предаде на
Д. Валеюв.
По делото е представена справка от Районен съд Разлог /л.47 по делото/ от който
се установява, че гр.д.№815/2006г. по описа на съда е приключило с Решение №.
76/14.08.2007г. и Решение за поправка на явна фактическа грешка №2703/20.
08.2009г. и е влязло в законна сила на 14.09.2009г.
При така установената фактическа обстановка, съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства и становищата на страните, прави следните
правни изводи:
От формулираните обстоятелства в исковата молба, се установява, че ищците
претендират имуществени вреди, които са резултат от незаконосъбразни действия
на ответника –О. Б., П. от К. А.К., който е извършил разпореждане със
собствения им имот, отстъпил е право на строеж, поради което същия не може да
бъде възстановен, тъй като върху него е построен хотел „Мура”.
Чл. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. В настоящия казус ищеца претендира имуществени
вреди от действие на орган на О. Б..
Законодателя е разграничил отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, на отговорност за
вреди от незаконосъобразни актове и от действия или бездействия.
Както се посочи и по-горе ищците претендират отговорност от административен
орган основаващи се на незаконосъобразни действия. Термина действие е употребен
в чл. 7 и чл. 120 , ал. 1 от конституцията, така също и в чл. 203 АПК и чл. 1
от ЗОДОВ. Легално определение на термина действие, респективно бездействие
липсва в посочените нормативни актове, но под действие/бездействие следва да се
разбира всяко такова, извършено/неизвършено от държавен орган или длъжностно
лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в
изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
В настоящия казус ищците претендират незаконосъобразно действие на
разпореждане с техния имот с оглед на представено разрешение на строеж за
изграждане на хотел „Мура. По делото е представено Разрешение за строеж №266/10.
10.2005г., с което Главния архитект на О. Б. е разрешил на „М. Т.”
ЕООД-гр.С. изграждането на хотел „Мура”. Процесното разрешение е стабилен
административен акт, същото не е отменено като незаконосъобразно или нищожно,
поради което не може да се претендира незаконосъобразност при издаването му.
Напротив след като за същото няма данни да е обжалвано или отменено по надлежен
ред, същото е влязло в законна сила, и въз основа на него е и изграден
разрешения хотел „Мура”. В тази връзка ищците неправилно се позовават на
незаконосъобразни действия при издаването му. На следващо място видно от
справка на Районен съд Разлог е, че гр.д.№815/2006г. е приключило с Решение №.
76/14.08.2007г. по описа на съда, а не соченото от ищците Решение №812/14.
06.2007г. Същото е влязло в законна сила на 14.09.2009г., видно от отбелязване
върху него /л.206 по делото/. С процесното решение е прието за установено, че
по отношение на ответника О. Б., П. от К. А. К., че ищците Д. Л. В., М. Л. С. и
Е. Л. Т., всички наследници на Т. А. В., б.ж. на гр.Б. са собственици
по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: парцел VІІ, с пл.
1015, кв.16 по плана на гр.Б. от 1958г. Т.е. едва след 14.09.2009г. е налице
влязло в законна сила признато право на собственост на ищците по отношение на
процесния имот. В тази връзка ищците не могат да претендират незаконосъобразни
действия с този имот в един предходен период /2005г./, когато процесното
решение, въз основа на което претендират незаконосъобразност е факт в един по-
късен момент 14.09. 2009г., когато е влязло в законна сила. Освен това съгласно
неоспореното в тази част заключение на вещото лице се установи, че в
техническата служба при О. Б. не е постъпвал надлежно комплектован и подписан
от заинтересованите страни акт за допълване на кадастъра с имота, описан в
Решение №812/14.08.207г. на Районен съ-Разлог. Пак съгласно това заключение се
установи, че ИК на Градски народен съвет гр.Б. с протоколно решение №22/05.
12.1957г. е обезщетил собствениците на завзетите от наводнението парцели с
отстъпено право на строеж върху парцели собственост на ГНС гр.Б., като площите
на отвлечените парцели остават в собственост на народния съвет. Експерта е
установил, че с Докладна записка от 04.12.1957г. до ИК на ГНС гр.Б. е
предложено на Л. Т. В. за отвлечения му парцел VІІ, кв.16 да
бъде обезщетен с парцел ХІ в кв.84, но поради смъртта му на 17.02.1958г.,
правото на строеж с договор от 14.03.1958г. е отстъпено безвъзмездно на
съпругата му П. Л. В. върху парцел ІІІ от кв.86, собственост на ГНС
с графически изчислена площ 460 кв.м. В тази връзка безспорно се установи, че
противно на твърденията в исковата молба отчуждителна процедура по отношение на
процесния имот е провеждана, а доколко същата е законосъобразно проведена,
следва да бъде предмет на друго производство, различно от настоящото.
За да е налице отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК следва да са
налице няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена
вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на общината , вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и пряко и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Отговорността е гаранционно обезпечителна, не се изисква наличие на вина.Тези
обективни елементи представляват твърдения за положителни факти, от които
ищците имат правно очакване за положителни правни последици за себе си, поради
което носят тежесттта да ги докажат. В настоящото производство, с оглед на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищците не доказаха
твърдяните в исковата молба факти, досежно твърдяните незаконосъобразни
действия на ответника, а именно, че О. Б. е извършила разпореждане със
собствения им имот, без да има отчуждителна преписка, съответно законово
основание, както и незаконосъобразно е отстъпила правото на строеж. В случая
липсва каквото и да незаконосъобразно действие или бездействие на К. на О. Б.,
в резултат на което да се ангажира отговорността на общината по смисъла на
ЗОДОВ.
С оглед на изложеното по –горе, съдът приема, че не са налице цитираните по-
горе изброени предпоставки от елементите на фактическия състав, за да е налице
отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата молба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. В частта, с която е
направено отказ над сумата от 165 000лв. за имуществени вреди и 40 000лв. за
законна лихва, исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
ответника ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на О. Б. сторените по
делото разноски в размер на 1200 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие /л.34 по
делото/. Възнаграждение за вещи лица не се дължат, тъй като същите са заплатени
от ищците по делото.
Водим от горното и на основание чл. 204 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Л. С. с А. гр.С., ул.”. П. №.,
Д. Л. В. и Е. Л. Т. с А.гр.Б.,ул.”. В. №. против О. Б. иск с правно основание
чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
165 000 лв. и законна лихва в размер на 40 000лв. за периода от 21.11.2007г.
до 16.03.2010г., деня на завеждане на иска.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск в останалата му част, за имуществени
вреди в размер над 165 000 лв. и законна лихва над 40 000лв.
ОСЪЖДА М. Л. С. с А.гр.С., ул.”. П. №., Д. Л. В. и Е. Л. Т. с А.гр.Б.,ул.”. В.
№. да заплатят на О. Б., разноски по делото в размер на 1200 /хиляда и двеста/
лв.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е прекратено производството по делото има характер
на определение и подлежи на обжалване пред ВАС на РБ с частна жалба в 7-дневен
срок съобщаването на страните, а в останалата му част подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
делото.


Съдия:/п/ Марияна Мицева
Вярно с оригинала!
Е.Ф.