и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на Ш. С. Х.,с постоянен адрес с.К.,ул.“...“ № ...,депозирана чрез адв.К. Б.,със съдебен адрес гр.Г.Д.,ул.“...“ № ...,...,съдържаща искане за прогласяване на нищожността на Заповед № 598/24.08.2017 г.,издадена от Заместник-К. на О.-гр.Г.Д.,с която е одобрен ПУП-ПР,с който от УПИ ІV,имот планоснимачен № 116,кв.6 по плана на с.К. се урегулират два отделни урегулирани поземлени имоти – УПИ ІV-116 и УПИ VІ-116,кв.6 по плана на с.К.,равностойни по площ от 489 кв.м,с отреждане „за жилищно строителство“,и е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл.215 от ЗУТ.

В жалбата се релевират доводи за нищожност на оспорената заповед,поради пълното отсъствие на материалноправните предпоставки за издаването й.Иска се прогласяване нищожността на Заповед № 598/24.08.2017 г. на Заместник-К. на О.-гр.Г.Д..Претендират се разноски по списък (л.183).

Ответникът – Заместник-кметът на О.-гр.Г.Д.,редовно призован, не се явява и не се представлява.Не се претендират разноски.

Заинтересованата страна – М. М. Б.,редовно призован,не се явява и не се представлява.Не се претендират разноски.

По делото са събрани писмени доказателства.Изслушано е заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза,което е приобщено към доказателствения материал по делото.

Благоевградският административен съд,след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните,намира за установено следното от фактическа страна:

За урбанизираната територия на с.К. няма изработвана и одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР).В този случай в действие и в сила са последният одобрен кадастрален план и последният регулационен план,одобрен със Заповед № 115 от 20.02.1968 г. на Председателя на Окръжен народен съвет-гр.Б.,които се поддържат в актуално състояние от Общинска администрация-гр.Г.Д..

За имот пл.№ 116,в кв.6 по регулационния план на с.К. са били отредени четири самостоятелни жилищни парцела (УПИ) – І-116, ІІ-116, ІІІ-116 и IV-116(приложение 1 към експертизата).Площта на парцел IV-116,в кв.6,изчислена от вещото лице по цифров модел на извадката,е 951.78 кв.м,докато по скица тя е 952 кв.м(приложение 4 към експертизата,и л.51-л.52).Парцел IV-116 е образуван изцяло от имот пл.№ 116 и към него няма придаваеми места от други съседни имоти,включително и от имот пл.№ 120 от югоизток,но към парцел V-120 има придаваема част от имот пл.№ 116.

Ш. С. Х. и М. М. Б. били съсобственици при равни квоти на УПИ ІV,имот планоснимачен № 116,в кв.6 по плана на с.К.,с площ за целия парцел по скица от 992 кв.м,при съседи:УПИ V-120, УПИ ІІІ-116,улица и неурегулирано място,ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда,със застроена площ от 80 кв.м и стопанска постройка.

По заявление на М. М. Б. и Ш. С. Х. с В.№ 94-00-1938 от 17.07.2017 г.е поискано процедиране на ПУП-ПР по отношение на УПИ IV-116,в кв.6 по плана на с.К.,свързано с образуване на два нови УПИ IV и VI(л.44 и л.125,приложение 6 към експертизата).По заявлението гл.архитект на О.-гр.Г.Д. изразил положително становище за изработка на ПУП при условията на чл.17,ал.1 и чл.19, ал.1, т.5 от ЗУТ(л.54).

Със Заповед № 502 от 19.07.2017 г.Кметът на О.-гр.Г.Д. е разрешил изработване на ПУП-ПР,съдържащ: Изменение на ПУП-ПР,като от УПИ IV,имот пл.№ 116,от кв.6, по плана на с.К.,се урегулират два отделни УПИ IV-116 и УПИ VI-116,равностойни по площ от 489 кв.м – за жилищно строителство(л.53).По ново заявление с В.№ 94-00-2097 от 01.08.2017 г.,подадено от М. М. Б.,е поискано да бъде одобрен внесеният ПУП-ПР за УПИ IV-116 и УПИ VI-116,в кв.6,по плана на с.К.(л.35).

След съответното становище на ОЕСУТ при О.-гр.Г.Д.,изразено в Протокол № 6,Решение № 19 от 09.08.2017 г.,със Заповед № 598 от 24.08.2017 г. на Зам.-К. на О.-Г.Д. и съответната скица-ПУП към нея е одобрен ПУП-ПР за УПИ IV,кв.6, състоящ се в следното:

1. от УПИ IV,имот пл.№ 116 от кв.6 по плана на с.К.,се урегулират два отделни урегулирани поземлени имоти – УПИ IV-116 и УПИ VI-116, кв.6,по плана на с.К.,равностойни по площ от 489 кв.м.
2. отреждането на двете УПИ е за жилищно строителство,без упоменаване в проекта и в заповедта на параметрите на застрояване.

Постановената заповед заедно с одобрения ПУП-ПР е обявена на заинтересованите лица – на М. М. Б. на 29.09.2017 г.(л. 32).От прегледа на съобщението е видно,че то касае парцел І-116.На Ш. С. Х. е изпратено съобщение с писмо изх.№ 94-00-2674/04.10.2017 г.с известие за доставяне,връчено на 16.10.2017 г.на получател,който не е обозначен(л.31).

На 31.10.2017 г. от длъжностни лица при О. Г. Д. е съставен констативен протокол,че по постановената Заповед № 598/24.08.2017 г.,няма постъпили възражения и заповедта е влязла в законна сила(л.30).

При съпоставката на действащия кадастрален и регулационния план от 1968 г.по отношение парцел IV-116 и резултатите от одобрения ПУП-ПР за новите УПИ IV-116 и УПИ VI-116,кв.6,се установява следното (приложение № 10 към експертизата):

1. одобрените с обжалвана заповед нови УПИ-та не са по имотна граница между имот пл.№ 116 и съседния от югоизток имот пл.№ 120,с което не било спазено условието на чл.17,ал.1 от ЗУТ,изразено в становището на гл. архитект.
2. границите на одобрените с обжалвана заповед нови УПИ IV-116 и VI-116 не се покривали с границите на парцел IV-116 по действащия регулационен план от 1968 г.,като и двете нови УПИ-та навлизат с 0.80 м в границите на улицата от североизток в участъка от о.т.18-о.т.21-о.т.58,без да е одобрено изменение на уличната регулация,съобразено с изградената корекция на реката(липсва заповед за изменение на уличната регулация).В случая правоспособното по ЗКИР е увеличило площите на двете нови УПИ,така че събраните им нови площи да отговарят на площта по документите за собственост от 992 кв.м,при площ за парцел IV-116 по регулационен план от 952 кв.м.

На 30.01.2018 г. между Ш. С. Х. и М. М. Б. е сключен договор за доброволна делба,с нотариално заверени подписи на съсобственият им имот УПИ ІV,имот пл.№ 116 от кв.6 по плана на с.К.,от който са урегулирани с процесната заповед два отделни поземлени имоти – УПИ IV-116 и УПИ VI-116 равностойни по площ от 489 кв.м.Оспорващото лице получил в дял УПИ VI,а М. М. Б. – УПИ IV.С нотариален акт за покупко-продажба № 75 от 02.02.2018 г.,т.I,рег.№ 1143,н.д.№ 65 М. Б. прехвърлил получения след делбата в дял УПИ ІV-116,кв.6.

Анализът на изображението на регулационния план от 1968 г. по отношение парцел IV-116 и данните от извършен от вещото лице оглед на място,показва следното(приложение № 15 към експертизата):

- имот парцел IV-116 на място се владее в граници,които се различават значително от границите му като парцел,от което следва,че регулационният план от 1968 г. не е приложен;
- придаваемата част от имот пл.№ 116,която се придава към парцел V-120,не е завзета,като на място границата е материализирана с масивна каменна стена,собственост на имот пл.№ 120,изградена по имотната граница между имоти пл.№116 и пл.№ 120,от което следва,че регулационният план от 1968 г.,не е приложен.

От заключението на вещото лице се установява,че одобрените с обжалваната заповед нови УПИ не са по имотна граница между имот пл.№ 116 и съседния от югоизток имот пл.№ 120, въпреки че регулационният план не е приложен и регулационните сметки за придаваемата част от имот пл.№ 116 към парцел V-120 не са уреждани,с което не са изпълнени условията на чл.17, ал.1 от ЗУТ,отразено в становището на гл.архитект.Границите на одобрените с обжалвана заповед нови УПИ IV-116 и VI-116 не се покриват с границите на парцел IV-116 по действащия регулационен план от 1968 г.,като и двете нови УПИ-та навлизат с 0.80 м в границите на улицата от североизток,в участъка с от о.т.18-о.т.21-о.т.58,без да е представено доказателство за одобрено изменение на уличната регулация, съобразено с изградената корекция на реката (липсва заповед за изменение на уличната регулация).

Правоспособното лице по ЗКИР е „увеличило“ площите на двете нови УПИ-та,така че събраните им нови пощи да отговарят на площта по документите за собственост от 992 кв.м, при площ на парцел IV-116 по регулационен план от 952 кв.м.Югозападната граница на новото УПИ VI-116 навлиза в границите на поземлен имот № *.33.106 по одобрената КККР за неурбанизираната територия на землище с.К. от 2018 год.

Границите и площта на кой от двата имота ще бъдат коригирани зависи от решението на комисията,която ще разглежда контактната зона при изработване на КККР за урбанизираната територия на с.К..В общия случай приоритет имат имотите от урбанизирана територия,които притежават валидни документи за собственост,каквито в случая са налице.Площите на двете нови УПИ-та,според обжалваната заповед са по 489 кв.м,което не изпълнява условията на чл.19,ал.1,т.4 от ЗУТ за минимална площ в селата с преобладаващо равнинен терен от 500 кв.м.Няма изрични данни в цялата документация в преписката,особено в заключението на ОЕСУТС за прилагане на чл.19,ал.З от ЗУТ за намалени с до 1/5 площи.Лицето на новото УПИ VI-116,към улицата е 3.51 м,което пък от своя страна не изпълнява условието по чл.19,ал.1,т.4 от ЗУТ за най-малко 16 м лице,а също така не отговаря на записаното изискване в становището на гл. архитект за прилагане на чл.19,ал.1,т.5 от ЗУТ, т.е. лице най-малко от 12 м. Отделно от това,изискването на гл. архитект не почива на решение на Общински съвет по чл.19,ал.2 от ЗУТ.Според обжалваната заповед,отреждането на двете нови УПИ-та е за жилищно строителство,без упоменаване в проекта и в заповедта на параметрите на застрояване.В случая това е било задължително,с оглед изискванията на чл.21,ал.1 от ЗУТ да се посочат параметрите на застрояване – ниско свободно или свързано застрояване.Според чл.21,ал.2 от ЗУТ,сградите от основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници,като калканните стени се покриват напълно.

В случая нямаме наличие на калканни стени на двете сгради,които се обособяват в двете нови УПИ-та,а имаме наличие на една допълнително изградена преградна стена,т.е.обособяват се две жилищни сгради тип „близнак“.При непроцедирани ПЗ или РУП,в случая не е спазено и условието на чл.31,ал.1,т.1 от ЗУТ за отстояние на сградите от основното застрояване до страничните граници на УПИ най-малко от 3.00 м.

Като обобщение вещото лице сочи,че с обжалвана заповед,на практика в противоречие на изискванията на закона,е допуснато одобряване на изменение на действащия регулационен план,с цел узаконяване на незаконно изградени строежи.

Изложената фактическа обстановка,която е безспорна между страните,съдът установи въз основа на приетите писмени доказателства,както и въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.Съдът кредитира заключението на вещото лице като безпристрастно и компетентно изготвено и в съответствие с писмените доказателства по делото.То също е безспорно между страните.

При така установеното,съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.149,ал.5 от АПК,искането за обявяване на нищожността на индивидуален административен акт не е обвързано с конкретен срок и поради това може да се предяви безсрочно.Освен това оспорващият е собственик на УПИ VI-116,който е предмет на одобреното изменение на ПУП – ПР и поддържа твърдения за пълното отсъствие на материалноправните предпоставки за издаването на Заповед № 598/24.08.2017 г.По тези съображения,подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост.И нищожният акт,както и унищожаемият,за да бъде обявен като такъв,следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК.Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока,от който е засегнат и последиците от засягането.При унищожаемия административен акт нарушението,което го опорочава,е съществено,а при нищожния – особено съществено.При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му,като редовен акт.При него отмяната има действие за в бъдеще,докато при нищожния – от момента на издаването му.Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие,докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие.На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната,докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.

Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност.По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва,което не означава,че административният акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл.146 от АПК.Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма,така и при тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Най-общо казано критерият за нищожност на административния акт при порока „материална незаконосъобразност“ е налице,когато нарушението на материалния закон е такова голямо,че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма.Съществените изисквания могат да бъдат относими,както до правното основание за издаване на акта,така и до съществените елементи или изисквания на същата норма.Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове,засегнати от толкова съществен порок,че актът изначално,от момента на издаването му не поражда правните последици,към които е насочен и за да не създава правна привидност,че съществува,при констатиране на основание за нищожност,съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,теорията е изградила следните критерии,кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност,само когато е толкова сериозен,че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление.Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо и да е предписана от закона.Волеизявлението може да бъде изразено писмено,устно или чрез конклудентни действия.Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също,само ако са толкова сериозни,че нарушението е довело до липса на волеизявление (например – поради липсва на кворум).Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,когато,ако не беше допуснато,би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт,а не неговата валидност,поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,който изцяло е лишен от законова опора,т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.Само пълната липса на условията или предпоставките,предвидени в приложимата материалноправна норма,и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание,би довело до нищожност на посоченото основание,т.е. – нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,когато напълно липсват материалноправните предпоставки,визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма,когато актът е лишен изцяло от законово основание,когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган.Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така,че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт,а във всички останали – до неговата унищожаемост.Превратното упражняване на власт също е порок,водещ само до незаконосъобразност,като правило и само,ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,посоченият порок води до нищожност.

Заповедта е издадена от Заместник-кмет на О.-гр.Г.Д.,на когото със Заповед № 585/17.08.2017 г.Кметът на Общината е делегирал на осн. § 1,ал.3 от ДР на ЗУТ правомощията си за издаване на заповеди за одобряване на проекти за изменение на устройствените планове,по чл.129,ал.2 от ЗУТ (л.59) в периода на ползване на платен годишен отпуск от 21.08.2017 г. до 01.09.2017 г.Оспорената заповед е издадена на 24.08.2017 г.,но не се представиха доказателства за ползван от К. на общината отпуск,въпреки указаната му доказателствена тежест.При това положение съдът приема,че Заместник-кметът на О.-гр.Г.Д. не е притежавал материалноправната компетентност по чл.129,ал.2 от ЗУТ да издаде оспорената заповед.Постановеният при липса на материална компетентност административен акт се явява нищожен по смисъла на чл.146, т.1 АПК,поради която тя следва да бъде провъзгласена.

Дори и да се приеме,че е издаден от компетентен административен орган,то актът се явява нищожен акт поради отсъствието на материалноправните предпоставки за издаването на Заповед № 598/24.08.2017 г.

От неоспореното заключение на вещото лице се установява,че при одобряването на процесния ПУП-ПР не е изпълнено условието на чл.17, ал.1 от ЗУТ,отразено в становището на гл.архитект,в резултат на което границите на одобрените с обжалвана заповед нови УПИ IV-116 и VI-116 не се покриват с границите на парцел IV-116 по действащия регулационен план от 1968 г.,като и двете нови УПИ-та навлизат с 0.80 м. в границите на улицата от североизток,в участъка от о.т.18-о.т.21-о.т.58,без да е представено доказателство за одобрено изменение на уличната регулация, съобразено с изградената корекция на реката (липсва заповед за изменение на уличната регулация).Вещото лице сочи,че правоспособното лице по ЗКИР просто е „увеличило“ площите на двете нови УПИ-та така,че събраните им нови пощи да отговарят на площта по документите за собственост от 992 кв.м, при площ на парцел IV-116 по регулационен план от 952 кв.м.Югозападната граница на новото УПИ VI-116 навлиза в границите на поземлен имот № *.33.106 по одобрената КККР за неурбанизираната територия на землище с.К. от 2018 год.

Освен това площите на двете нови УПИ-та,според обжалваната заповед,са по 489 кв.м,при което не е спазено условието по чл.19,ал.1,т.4 от ЗУТ за минимална площ от 500 кв.м в селата с преобладаващо равнинен терен,като в същото време липсват данни в преписката,особено в заключението на ОЕСУТС,за прилагането на чл.19,ал.3 от ЗУТ за намалени с до 1/5 площи.С процедиран по този начин ПУП се достигнало до това „лицето“ на новото УПИ VI-116 от към улицата да е 3.51 м.,което пък от своя страна нито изпълнява условието по чл.19,ал.1,т.4 от ЗУТ за най-малко 16 м лице,нито отговаря на записаното в становището на гл. архитект изискване за прилагане на чл.19,ал.1,т.5 от ЗУТ,т.е. лице най-малко от 12 м. Отделно от това,изискването на гл. архитект не почивало на решението на Общинския съвет по чл.19,ал.2 от ЗУТ.Според обжалваната заповед,отреждането на двете нови УПИ-та е за жилищно строителство,без упоменаване в проекта и в заповедта на параметрите на застрояване.В случая това е било задължително,с оглед изискванията на чл.21,ал.1 от ЗУТ да се посочат параметрите на застрояване – ниско,свободно или свързано застрояване.Според чл.21,ал.2 от ЗУТ сградите от основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници,като калканните стени се покриват напълно.В случая няма наличие на калканни стени на двете сгради,които се обособяват в двете нови УПИ-та,а има наличие на една допълнително изградена преградна стена,т.е.обособяват се две жилищни сгради тип „близнак“.При непроцедирани ПЗ или РУП,в случая не е спазено и условието на чл.31,ал.1,т.1 от ЗУТ за отстояние на сградите от основното застрояване до страничните граници на УПИ най-малко от 3.00 м.
Предвид тези данни,съдът приема,че процесният ПУП-ПР е одобрен с оспорената заповед в драстично противоречие на материалния закон.Процедираният по констатирания начин ПУП-ПР е довел до обособяване на два самостоятелни имота,в съществено противоречие с предвидените по-горе законови разпоредби до степен на нетърпимост от гледна точка на правния ред.Показателен в тази насока е изводът на вещото лице,че с обжалваната заповед на практика в противоречие на изискванията на закона е допуснато одобряване на изменение на действащия регулационен план,с цел узаконяване на незаконно изградени строежи.Такъв акт не може да породи правни последици,поради което следва да се обяви нищожността на Заповед № 598/24.08.2017 г.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от жалбоподателя,придружено с представен списък на разноските (л.183) и доказателства за реално сторени такива,на Ш. С. Х. следва да се присъдят разноски в размер на 1 240 лв.в това число и разноските по адм.д.№ 9183/21 по описа на ВАС.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2,предл.1-во от АПК,във вр.с чл.149,ал.5,във вр.с чл.143,ал.1,във вр. с чл.226,ал.3 от АПК,Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № 598/24.08.2017 г.,издадена от Заместник-К. на О.-гр.Г. Д.,с която е одобрен ПУП-ПР,с който от УПИ ІV,имот планоснимачен № 116,кв.6 по плана на с.К. се урегулират два отделни урегулирани поземлени имота – УПИ ІV-116 и УПИ VІ-116,кв.6 по плана на с.К.,равностойни по площ от 489 кв.м,с отреждане „за жилищно строителство“.

ОСЪЖДА О.-гр.Г. Д. да заплати на Ш. С. Х.,с постоянен адрес с.К.,ул.„...“ № ...,сумата от 1 240 (хиляда двеста и четиридесет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА