Normal;Оспорващият “. - А. Б. представляван от А. Ю. Б. – редовно уведомен, се представлява от адв. Б., надлежно упълномощена от по-рано.
Ответникът Изпълнителният Д. на Д. Ф. “. – редовно уведомен, се представлява от адв. Б., надлежно преупълномощена от Адвокатско дружество „Митровски и съдружници“, надлежно упълномощено от И. Д. на Д. Ф. “..

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид редовното уведомяване на страните за днешното съдебно заседание и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва: На 03.08.2020 г. е постъпило писмо от Петчленен състав на Първа колегия на ВАС, с което се уведомява съда, че по жалба от С. Д. З., действаща в качеството си на „С. З.“ относно оспорване на подзаконов нормативен акт, издаден от Д. Ф. “., е образувано адм. дело № 14154/2019 г. по описа на Върховния административен съд - Първо отделение, по което е постановено Решение № 3618/10.03.2020 г.

АДВ. Б.: Уважаема госпожо съдия, не възразявам да се приеме представената справка от Върховен административен съд. С оглед съдържанието на същата, подновявам искането по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството пред Върховен административен съд. Предмет на това производство са именно правилата, въз основа на които с процесния акт за установяване на публично държавно вземане се твърдят извършени нарушения и респективно е извършено изчисляване на санкцията към едноличния търговец, която е наложена с акта. Ето защо решението по делото пред Върховен административен съд ще има пряко значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Още повече, че предмет на оспорване пред Върховен административен съд е и възражение за нищожност на привилата. Отменените актове, представляващи подзаконови такива, биха имали действие по отношение на всички лица и в този смисъл решението по делото на Върховен административен съд би било пряко приложимо и в настоящото производство.
По тези съображения считам, че е налице пряка връзка между двете дела и Ви моля да спрете настоящото дело до приключване на преюдициалния спор пред Върховния административен съд.

АДВ. Б.: Уважаема госпожо Председател, моля да не уважавате искането за спиране на производството по делото поради следното:
Спирането на производството по делото може да се осъществи на основания, които са изключителни и са изчерпателно изброени в нормата чл. 229, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 4 на същата норма, тя урежда обусловеност между делата поради връзка между субективните права или правопораждащите ги юридически факти. В случая такава връзка не е налице, защото решението на ВАС, с което биха се отменили правилата дори и като нищожни, би имало действие само занапред. Съгласно нормата на чл. 195 от АПК, в случаите когато е оспорен по съдебен ред подзаконов нормативен акт, същият се смята за отменен от деня на влизане на съдебното решение в сила. Издадените правила са подзаконов нормативен акт. Оспорването им е съобщено по реда на чл. 181 от АПК. Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК, оспорването на подзаконовия акт не спира действието, освен ако съдът не постанови друго. Към настоящия момент действието на правилата не е спряно от ВАС и те са действащ, валиден подзаконов акт, дори и при висящ съдебен процес, в който те се оспорват. Административно-процесуалният кодекс е предвидил различна регламентация от принципа, че нищожните актове не пораждат правни последици. Правните последици от нищожния подзаконов нормативен акт се приемат за възникнали, като съгласно нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК, компетентен да преуреди правните последици от нищожния акт, е административният орган.
В Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълкувателно дело № 2/2019 г. Общото събрание на търговската и гражданската колегия на ВКС са имали възможност да се произнесат, че висящо гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК от решението по административно дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Цитираното тълкувателно решение е напълно приложимо и в настоящия случай предвид препращащата норма на чл. 144 от АПК.
В допълнение на изложеното, искам да отбележа, че съществува разлика между уредбата на чл. 190, ал. 1 от АПК относно действието на оспорен подзаконов нормативен акт и действието на закона, за който има съмнения за неговото съответствие с Конституцията. При съмнения за противоречие на закон с Конституцията, съгласно изразеното в мотивите на Решение № 3/2020 г. на Конституционния съд, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по висящото дело, като очевидно целта е да се осуети решаването на висящо дело, съобразно един твърдян противоконституционен и порочен закон. За разлика от тази уредба, в АПК липсва правна уредба, която да казва, че при оспорване на подзаконов нормативен акт, висящи съдебни производства следва да се спрат до произнасяне на съда относно тяхната нищожност. Точно обратното, действието на оспорения подзаконов акт, може да бъде спряно от съда, докато същият този съд се произнесе относно нищожността. В конкретния случай действието на правилата не е спряно от ВАС. За тях неотносимо е твърдението, че те се явяват винаги преюдициални.
В допълнение искам да кажа, че същите не са преюдициални поради факта, че административният орган, издавайки акта за установяване на публично държавно вземане, не е обосновал своя акт изцяло на правилата и със същите правила не се определя санкция, а се определя възстановяване на безвъзмездна финансова помощ.
Моля да не уважавате така направеното искане.

АДВ. Б.: Считам за неоснователни възраженията относно това дали целия акт или части от него са обосновани с приложенията на привилата, тъй като последните така или иначе са послужили като основание за издаване на акта, както в констативната му, така и в диспозитивната му част.
На следващо място, не сме изправени в хипотезата на гражданско съдопроизводство, по отношение на което да е пряко приложимо цитираното от ответника тълкувателно решение на ВКС, което коментира правила и обстоятелства, различни от настоящата хипотеза.
И не на последно място дали, кога и по какъв начин спорът би бил преуреден от административния орган при евентуална отмяна като незаконосъобразен или обявяване, респективно за нищожен на подзаконовия нормативен акт, не може да се обсъжда в хода на настоящото производство на този етап и то само във връзка с преценка наличието или липсата на преюдициалност на двете дела и връзката между тях. Фактът, който аз посочих, че предмет на делото пред ВАС са именно законосъобразността най-общо казано, включително евентуалната нищожност на правилата, същите са послужили като основание за издаване на процесния акт и това само по себе си обуславя връзка между двете производства.

По направеното искане, съдът намира следното:
Независимо, че в докладваната от съда и постъпила на 03.08.2020 г. справка от Петчленен състав, Първа колегия на ВАС не се съдържа информация относно премета на адм. дело № 14154/2019 г. по описа на ВАС - Първо отделение, тази информация е служебно известна на настоящия съдебен състав от постъпила на 15.07.2020 г. идентична справка по адм. дело № 120/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, разгледано непосредствено преди настоящото в днешния заседателен ден, в която е посочено, че предметът на оспорване по адм. дело № 14154/2019 г. са Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските район 2007-2013 г., приети със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019 г. на И. Д. на Д. Ф. „Земеделие”, обнародвани в Д. вестник, брой 69/30.08.2019 г.
На състава е служебно известно от справка по същото цитирано дело - № 120/2020 г., че по посоченото адм. дело № 14154/2019 г. по описа ВАС е постановено Решение № 3618/10.03.2020 г., което не е влязло в закона сила, тъй като е обжалвано пред Петчленен състав на ВАС и е образувано адм. дело № 8071/2020 г. по описа на ВАС, Петчленен състав - I колегия, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2020 г. в 14.00 часа.
По искането за спиране, съдът намира, че същото е основателно по следните съображения:
Чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК в настоящото производство, предвижда, че съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Категорично според настоящия състав в конкретната хипотеза е налице преюдициалност на производството по адм. дело № 14154/2019 г. по описа на ВАС спрямо настоящото дело, доколкото предмет на оспорване по делото пред ВАС са Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
От друга страна, Върховният административен съд вече е имал повод да се произнася по въпроса, че когато предмет на оспорване по висящо пред него дело са правила, респективно методика за определяне размера на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, следва производството по делото, в което се разглежда индивидуален административен акт, в случая акт за установяване на публично държавно вземане, да бъде спряно, с оглед правилното постановяване на решение по същото. При наличие на висящност по другото дело и приключване на настоящото, съдебният състав би могъл само да предполага какъв ще бъде резултатът по преюдициалния спор, доколкото няма как, ако не е налице влязъл в сила съдебен акт, същият да бъде съобразен в настоящото производство. Или липсата на влязъл в сила акт при производството пред ВАС е пречка за формиране на законосъобразни изводи от настоящия състав, като в тази насока е и практиката на ВАС - Четвърто отделение по адм. дело № 6598/2018 г. и адм. дело № 7468/2018 г., които настоящият състав не само следва да съобрази, а същите решения са и задължителни за него, поради което и предвид изложеното по-горе намира, че е налице преюдициалност на спора по адм. дело № 14154/2019 г. на ВАС спрямо настоящото дело, което обуславя извод за наличие на предпоставките за спиране на настоящото производство до приключване на спора пред Върховния административен съд с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И: № 1413

СПИРА производството по адм. дело № 219/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 14154/2019 г. по описа на Върховния административен съд - Първо отделение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от днес.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова


Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14.10 часа.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова


СЕКРЕТАР: /п/ Олег Мазнев

Вярно с оригинала!
О.М.