и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба, подадена от Е. А. Б., с адрес: гр.Б., ул.”. ..
срещу Решение № Б-18/07.09.2010 год. на Д. на Районно управление “Социално
осигуряване” (РУ “СО”) гр.Б., с което е потвърдено разпореждане №
011-00-1812-1/04.08.2010 год. на упълномощено лице от Ръководител за
осигуряването за безработица при РУ “СО” гр.Б..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и административно-произвадствените правила. Иска се
административният акт да бъде отменен.
Административният орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно е установено, че на 28.07.2010 год. оспорващата Б. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО,
заведено с вх.№ 011-00-1812 от същата дата (стр.10). Б. е регистрирана, като
безработна в Териториално поделение на Агенцията по заетостта гр.Б. на
16.07.2010 год., за което свидетелства приложената по делото служебна бележка
– стр.14. Оспорващата е работила по основен трудов договор с “Г..” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.., ул.”Д..,
... от 01.03.2005 год. до 30.04.2010 год. Трудовото правоотношение е било
прекратено едностранно от работодателя, при условията на чл.328, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда (КТ) – поради намаляване обема на работата със Заповед №
095/29.04.2010 год. Е. Б. е работила и по допълнителен трудов договор с “Първа
инвестиционна банка” -клон Б. от 11.07.2005 год. до 24.06.2010 год.
Допълнителното трудово правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие на
страните със Заповед № 222/24.06.2010 год. По делото са приложение и
съответните трудови договори. По делото е приложена и извадка за регистрираните в ТП на Н. трудови договори на оспорващата.
С Разпореждане № 011-00-1812-1/04.08.2010 год. (стр.8) на оспорващата е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 24.06.2010 год. до
23.10.2010 год. в минимален размер – 6.00 лева дневно. Разпореждането е връчено срещу подпис на 06.08.2010 год. На 18.08.2010 год. Б. е подала жалба до Д. на
РУ “СО” гр.Б., който с оспореното Решение № Б-18/07.09.2010 год. е потвърдил,
разпореждането.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО в
писмена форма и същият е мотивиран.
Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл.54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-
малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за
ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по чл. 4.
Оспорващата е работила по трудово правоотношение през периода 01.03.2005 год. –
30.04.2010 год., т.е. същата попада в кръга на задължително осигурените за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица по смисъла на чл.4,
ал.1, т.1 от КСО. Б. е регистрирана, като безработна в ТП на АЗ, няма
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за
ранно пенсиониране и не упражнява трудова дейност, поради което и има право да
получава парично обезщетение за безработица.
В случая се спори относно определения размер на обезщетението за безработица.
Административния орган е определил размера на дължимото обезщетение при
условията на чл.54б, ал.3 от КСО, който текст предвижда безработните лица,
чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение да получават минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок 4 месеца. За да приложи тази разпоредба на
КСО по отношение на Б. Д. на РУ”СО” гр.Б. е приел, че трудовото правоотношение
на оспорващата е било прекратено по взаимно съгласие на страните, т.е. при
условията на чл.325, т.1 от КТ. Съгласно чл.54б, ал.1 от КСО, обаче дневното
парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде
по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл.10 от КСО). В случая осигуряването за Е. Б. е възникнало на 01.03.2005 год. и е
продължило до 24.06.2010 год. При това положение при определяне размера на
дължимото обезщетение за безработица Д. на РУ”СО” гр.Б. е следвало да се
съобрази с размера на внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
“Безработица” за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването. Административният орган неправилно е възприел, че в случая се касае за прекратяване на трудово правоотношение при условията на
чл.325, т.1 от КТ. Действително допълнителния трудов договор на оспорващата с
“Първа инвестиционна банка” е бил прекратен на това основание, но както беше
казано и по-горе същата е работила на постоянен трудов договор с “Г..” ЕООД от 01.03.2005 год. до 30.04.2010 год., като трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради
намаляване обема на работата. При това положение за определяне на дължимото на Е. Б. обезщетение за безработица следва да се приложи разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО, като вземе предвид размера на внесените или дължими осигурителни вноски за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряваните й по трудов договор и с “Г..” ЕООД.
Изложеното показва, че административният акт е постановен в противоречие с
изискванията на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а
делото да се върне на Д. на РУ “СО” за ново произнасяне в съответствие с
дадените от съда указания.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № Б-18/07.09.2010 год. на Д. на Районно управление “Социално
осигуряване” гр.Б., с което е потвърдено разпореждане №
011-00-1812-1/04.08.2010 год. на упълномощено лице от Ръководител за
осигуряването за безработица при РУ “СО” гр.Б..
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Районно управление “Социално осигуряване” гр.Б. за ново
произнасяне.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.


Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.