и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано e по жалба на В. Д. И. ЕГН *, в К. на Р. и З. П. на малолетния си син – М. Б. Д., ЕГН *, последният като З. наследник на покойния си баща – Б. А. Д., ЕГН *, Ч. процесуалния П. по пълномощие А. Л. Г., с посочен съдебен адрес за връчване на съдебни книжа: с. К., общ. П., ул. „С. К.“ № 6 против Решение № 1040-01-506 от 13.12.2021 год. на Д. на ТП на Н. - Б..
В жалбата по подробно изложени съображения се поддържат доводи за неправилност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Жалбоподателят счита, че в нарушение на процесуалните правила, административният орган сe е произнесъл с оспореното решение по процесуално недопустима жалба вх. № 1012-01-645 от 09.06.2021 год. на „. Б. Е. поради просрочие на същата. В подкрепа на това свое съждение се сочат конкретни фактически и правни твърдения, проследявайки хронологично действията на органа от момента на издаване на въпросното Разпореждане № 5104-01-17 от 29.04.2021 год. по връчване на същото до произнасяне на решението.
Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Решение № 1040-01-506 от 13.12.2021 год. на Д. на ТП на Н. - Б..
Ответникът, Директорът на ТП на Н. - Б., Ч. надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна, като моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. В подкрепа на становището излага подробни правни съображения отнасяйки всяко едно от действията на административния орган към съответния материалноправен и процесуалноправен институт приложим за случая.
Заинтересованата страна „. Б. Е., Ч. процесуалния П. по пълномощие оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор, допълнени в съдебно заседание.
По делото са допуснати и приети писмени и гласни доказателства.
Административен съд – Б. след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорен е за съда и за страните релевантният за настоящият казус факт на наличие на трудови правоотношения преди инцидента между пострадалият Б. Д. и “Т. Б. Е., гр. Б., с източник трудов договор № 098 от 02.05.2019 год., където последният е престирал трудовите си функции на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил". Наличието на трудово правоотношение между посочените правни субекти определя К. на осигурител на “Т. Б. Е., гр. Б. по отношение на Б. Д.. Безспорен е също така и фактът, че на 11.08.2020 год. със заповед № 1476 от 11.08.2020 г. на управителя на „. Б. Е., пострадалия Б. Д. е командирован със задача осъществяване на „международен транспорт" до Гърция - SHOLARI-LAGADAS с товарен автомобил м. „ДАФ“, per. №. / Е.. Страните не оспорват също така и обстоятелствата, а това се установява от материалите по приложената административна преписка, че около 22:00 ч., Б.о Д. е намерен мъртъв, по гръб на земята до предната лява гума на камиона от шофьор от друга фирма, който спрял за почивка на същото място. В т. 20. „Причина за смъртта“ на Медицинското удостоверение за смърт, изготвено от съдебния лекар д-р М. Г., е отразено „Хипертрофична кардиомиопатия“ на лявата камера, микроскопно изображение на стар исхемичен инсулт в тилната област. Травматично разкъсване на шийните прешлени АЗ-А4 на гръбначния стълб. Необходимост от допълнителни изследвания".
На 17.08.2021 год., в ТП на Н. - Б., входирана с вх. № Ц5101-01-29, е подадена декларация за трудова злополука от А. Л. Г., в К. му на пълнощник на В. Д. И. - Р. и З. П. на М. Б. Д., наследник на Б. А. Д.. Към декларацията са приложени медицинското удостоверение за смърт, смъртен акт, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение за раждане, пълномощно, съгласно чл. 25 от Закона за адвокатурата. На 18.08.2021 год. в ТП на Н. - Б., с вх. № Ц5101-01-30 от осигурителя „. Б.” Е. - гр. Б., е депозирана декларация за трудова злополука, с приложен протокол от извършено вътрешно разследване на злополуката, както и писмено обяснение от М. С., управител на „. Б.” Е.. В последствие въз основа на представените документи, със Заповед № Ц1015-01-99 от 19.08.2020 г. е открито производство по реда на чл. 58, ал. 1 от КСО за разследване на смъртната злополука (нетравматично увреждане), станала на 11.08.2020 год. с Б. А. Д., шофьор, тежкотоварен автомобил в „. Б.” Е.. За резултатите от разследването на злополуката, на основание чл. 58, ал. 6 от КСО, е изготвен Протокол № 5103-01-10 от 17.09.2021 г. (по обр. 0-13 на Н.), с който комисията анализирайки причините за възникване на злополуката е приела, че от медицинското свидетелство за смърт е установено нетравматично увреждане. Посочено е, че когато има увреждане с нетравматичен произход, разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО изисква разпореждането по ал. 1, с което злополуката се признава или не се признава за трудова, да се издава въз основа на решението на органите на експертизата на работоспособността. Същият е връчен на 21.09.2020г. Ч. А. Г.. Изготвеният протокол № 5103-01-10 от 17.09.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката в изпълнение на изискването на чл. 10. ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, е изпратен до Регионалната картотека на медицинските експертизи /РКМЕ/ - гр. Б. за установяване на причинна връзка от ТЕЛК, след което със заповед № Ц5106-01-2 от 28.09.2020 год. на длъжностното лице при ТП на Н. - Б. производството по квалифициране на злополуката е спряно до получаване на влязло в сила експертно решение на органите на медицинската експертиза на работоспособността. С експертно решение № 0793 от 24.03.2021 год., ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница" ООД, гр. Сандански, на основание чл. 73 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ на работоспособността е приела, че има причинна връзка, т.е., че е налице трудова злополука. С писмо изх. № 9101-01-257 от 12.04.2021 год. на ТП на Н.-Б. е изискана информация от РЗИ - Б. дали ЕР № 0793 от 24.03.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница" ООД, гр. Сандански е влязло в законна сила. На 29.04.2021 год. в ТП на Н.-Б. е получено експертно решение № 0793 от 24.03.2021 год., заверено и удостоверено с щемпел, че е влязло в сила и дата на влизане в сила - 07.04.2021 год. от Регионалната картотека на медицинските експертизи - гр. Б.. Въз основа на полученото експертно решение № 0793 от 24.03.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД - гр. Сандански, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало обжалваното разпореждане, с което внезапно настъпилата смърт е приета за трудова злополука.
С писмо изх. № 9101-01-373 от 09.06.2021 год. от ТП на Н. - Б. е изискано от РЗИ-Б. заверено копие от документа, удостоверяващ получаването на ЕР № 0793 от 24.03.2021 год. от осигурителя „. Б.” Е.. С писмо с вх. № 9101-01-373#1/16.06.2021 год., РЗИ - Б. е уведомил ТП на Н. – Б., че изпратеното ЕР № 0793 от 24.03.2021 г. до осигурителя „. Б.” Е. е върнато като непотърсено. Видно от приложеното към делото известие за доставяне адресирано до „. Б. Е., относимо към връчването на процесното разпореждане в същото е отразено, че разпореждането на получено от Д. С., съпруга на М. С. на 01.06.2021 год., което е удостоверено с подписа на последната. Последното като начин на връчване се потвърждава от показанията на разпитания св. М. и от отговорите на въпросите зададени по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на управителя, представляващ „. Б. Е., М. С.. Ч. посочените доказателствени средства, е установено релевантният факт, че от страна на „. Б. Е. не е представено в ТП на Н. – Б. друг адрес за кореспонденция освен, адреса на управление на дружеството. След като пратката съдържаща процесното разпореждане е върната на 31.05.2021 год. от „Български пощи“ като непотърсена на адреса на управление, св. М., работеща като „гл. инспектор по осигуряване“ в ТП на Н. – Б. в рамките на проведен телефонен разговор с управителя на „. Б. Е. е поканила последният да се яви в териториалното поделение, за да му бъде връчена въпросната пратка. Последният заявявайки, че е в невъзможност да отиде лично е уведомил служителя, че ще изпрати своята съпруга Д. С., на която да предадат необходимите документи. На 01.06.2021 год., около 12:00 часа, съпругата на управителя на дружеството, Д. С. е получила лично в ТП на Н. – пратката съдържаща процесното разпореждане, което е удостоверено с подписа на последната на обратната страна на разписката от пощенския образец. В показанията си св. М. твърди, че при въпросното връчване, от страна на С. не е представено пълномощно от управителя на дружеството за получаване на процесните документи от страна на последната. Както от разпита на посочения свидетел, така и от страна на ТП на Н. – Б. не се сочат други начини за осъществено връчване на разпореждането на дружеството-осигурител.
Срещу въпросното Разпореждане № 5104-01-17 от 29.04.2021 год. е подадена Ч. „Български пощи“ ЕАД жалба на 08.06.2021 год. /видно от датата на фискалния бон № 01907888/ 08.06.2021 год. към пратка № PS 270001J1LLH, получена от административния орган на 09.06.2021 год., видно от входящия печат поставен върху жалбата. По повод постъпилата жалба от осигурителя „. Б. Е., с писмо изх. № 9101- 01-373 от 09.06.2021 год. от ТП на Н. - Б. е изискано от РЗИ-Б. заверено копие от документа, удостоверяващ получаването на ЕР № 0793 от 24.03.2021 год. от осигурителя „. Б. Е.. С писмо с вх. № 9101-01-373#1/ 16.06.2021 год. РЗИ - Б. са уведомили ТП на Н. - Б., че изпратеното ЕР № 0793 от 24.03.2021 год. до осигурителя „. Б. Е. е върнато като непотърсено, като на 10.06.2021 год. е постъпила жалба от „. Б.’- Е. срещу ЕР № 0793 от 24.03.2021 год., поради което преписката е изпратена за произнасяне от НЕЛК. Последното сочи на извода, че към момента на издаване на процесното разпореждане, ЕР № 0793 от 24.03.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански не е влязло в сила. Към преписката е представен заверен препис от Експертно решение № 1446 от заседание № 173 от 27.09.2021 год. на НЕЛК по Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ, с което е отменено и върнато на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански, ЕР № 0793 от 24.03.2021 г. за ново освидетелстване. Последното е обжалвано пред Административен съд – Стара Загора, в рамките на което съдебно производство, съдът с определение № 49 от 27.01.2022 год., постановено по адм. дело № 638 по описа на съда за 2021 год. е оставил без разглеждане жалбата на В. И. в К. на Р. и З. П. на малолетния си син – М. Б. Д., ЕГН *, последният като З. наследник на покойния си баща – Б. А. Д., ЕГН *, действаща Ч. своя довереник А. Л. Г. срещу Експертно решение № 1446 от заседание № 173 от 27.09.2021 год. на НЕЛК по Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ. Същото е обжалвано пред ВАС, който с Определение № 1989 от 02.03.2022 год., постановено по адм. № 1642/ 2022 год. по описа на ВАС – шесто отделение е оставил в сила определение № 49 от 27.01.2022 год., постановено по адм. дело № 638 по описа на Административен съд – Стара Загора за 2021 год. Между временно, позовавайки се на писмо с вх. № 9101-01-373#1/ 16.06.2021 год. РЗИ – Б. съдържащо данни, че процесното ЕР № 0793 от 24.03.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански, не е влязло в сила, включително и на Определение № 11862/ 22.11.2021 год. постановено по адм. дело № 10723 по описа на ВАС за 2021 год. – шесто отделение, директорът на ТП на Н. – Б. е отменил Разпореждане № 5104-01-17 от 29.04.2021 год., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – началник сектор „КРДОО“ при ТП на Н. – Б., с което е призната за трудова злополуката станала на 11.08.2020 год. с Б. Д.. С цитираното разпореждане, административната преписка е върната на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на Н. – Б. за ново разглеждане.
Решението е връчено на жалбоподателя на 30.12.2021 год., видно от приложеното към преписката известие за доставяне.
Жалбата срещу решението е депозирана в ТП на Н. – Б. на 10.01.2022 год.
Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законноустановения 14-дневен срок по арг. на чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид датата на връчване на обжалваното решение срещу акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 118, ал. 1 КСО и от надлежна страна, по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, като е спазено изискването за оспорване по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения.
Оспореното Решение № 1040-01-506 от 13.12.2021 год. на Д. на ТП на Н. - Б., е индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО - директорът на съответното ТП на Н. е компетентен да се произнесе по жалбата срещу разпореждане за признаване или непризнаване на злополуката за трудова. Спазените са изискванията за форма и съдържание на административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда на издаване на оспореното решение. Изложени са фактическите основния – фактите, поради които е счетено от административния орган, че е налице основание за отменяне на процесното разпореждане и връщане на административната преписка на длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на Н. – Б. за ново разглеждане.
Производството е по повод подадена декларация за установяване на трудова злополука.
На основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО разпорежданията на компетентното длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което се признава или непризнава злополуката за трудова, се обжалва пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В правомощията на ръководителя на ТП на Н. съгласно чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО е да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Разглежданият случай попада във втората хипотеза, в която ръководителят на ТП на Н. е преценил, че не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на законосъобразно разпореждане. В случая от материалите по преписката както и от съдържанието на оспореното решение се установява, че административното производство пред ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, имащо значение за законосъобразното развитие на производство по квалифициране на процесната злополука не е било приключило към датата на издаване на процесното разпореждане, включително и към датата на постановяване на оспореното решение. Трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат /следствие/ от извършваната работа. За да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа, трябва да са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ (чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 66, чл. 72, чл. 73, ал. 1). Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично /както е приела комисията/, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО). Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 НМЕ, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка при нетравматично увреждане въз основа на протокол за разследване на злополуката. Според чл. 10, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, когато се касае за нетравматично увреждане екземпляр от протокола за разследване на злополуката се връчва на съответните органи, осъществяващи експертизата на работоспособността. Това са ТЕЛК и НЕЛК според чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО спира образуваното пред него производство, когато екземпляр от протокола за разследване на злополуката е изпратен на ТЕЛК, за да се произнесе тя по въпроса за причинната връзка (чл. 60, ал. 2 КСО, чл. 13 НУРРОТЗ, чл. 61, ал. 1, т. 6 и чл. 73, ал. 1, т. 1 НМЕ).
Без да има постановено експертно решение в този смисъл е невъзможно длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО да прецени всички факти от значение за спора и да се произнесе със законосъобразно разпореждане. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. В този смисъл е практиката на ВАС, напр. решение №2359 от 13.02.2020 г. по адм.д.№14288/2019г. Влязлото в сила решение на ТЕЛК /НЕЛК/ по посочения въпрос относно определяне причинната връзка между нетравматичното увреждане и извършваната работа е задължително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.
В случая след като ръководителя на ТП на Н. е приел, че за правилното решение на спора, е необходимо приключване на процедурата по обжалване на Експертното решение № 0793 от 24.03.2021г. на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански, но същата не може да приключи в едномесечния срок за произнасяне с решение, съгласно чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО, ръководителят на ТП на Н. е отменил разпореждането и в съответствие с правомощието му по чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО е постановил връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган за изясняване на всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, включително и след влизане в сила на експертното решение органите на медицинската експертиза, с оглед данните за неговото оспорване.
Ето защо съдът намира, че при постановяване на оспореното решение са били налице сочените в нея фактически и правни основания за отменяне на разпореждането и връщане на административната преписка. В случая се установява преюдициалност на образуваното производство пред ТЕЛК по отношение на процесното административно производство по квалифициране на декларирана злополука от жалбоподателя. Както в хода на административното производство, така и в съдебното такова, процесуалният П. на жалбоподателя не опровергава констатациите, извършени от ТП на Н. - Б. и не ангажира доказателства в полза на твърденията си.
В допълнение съдът намира за необходимо да посочи и следните аргументи в подкрепа на становището си за процесуална допустимост на обжалването на процесното Разпореждане № 5104-01-17/ 29.04.2021 год. издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – началник сектор „КРДОО“ при ТП на Н. – Б., с което е призната за трудова злополуката станала на 11.08.2020 год. с Б. Д. от страна на осигурителя „. Б. Е., предвид наведените в жалбата възражения в тази насока. В жалбата се твърди, че административният орган сe е произнесъл с оспореното решение по процесуално недопустима жалба вх. № 1012-01-645 от 09.06.2021 год. на „. Б. Е. поради просрочие на същата. Съгласно приложимата за възражението норма на чл. 110, ал. 4 от КСО /в редакцията на текста бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г./, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, Ч. лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на Н. или на интернет страницата на Н. за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен. В случая както бе посочено по-горе от събраният по делото доказателствен материал се установява, че на 31.05.2021 год., пощенска пратка № PS270001IY9N3 с процесното разпореждане е върната обратно от „Български пощи“ ЕАД в ТП на Н. – Б. като „непотърсена от получателя „. Б. Е.. Установи се безспорно, че разпореждането не е изпращано повторно Ч. „Български пощи“ ЕАД. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е уведомило лично управителя на дружеството по телефона да се яви в ТП на Н. – Б. за получаване на върнатата пратка. На 01.06.2021 год. в ТП на Н. – Б. се е явила Д. С., съпруга на управителя на дружеството, на която е връчена върнатата пощенска пратка, с адресат „. Б. Е.. Последната е посочена на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО от управителя на дружеството като лице, което да получи от негово име въпросната пратка, съдържаща посоченото разпореждане, но не е имала пълномощно за това действие от управителя на дружество. Също така не се сочат и данни определящи съпругата на управителя на дружеството, като служител в последното с представителна власт да извършва действия по приемане на кореспонденция от името на дружеството. В контекста на гореизложеното, съдът позовавайки се на показанията на разпитания свидетел, отговора на въпросите зададени на управителя на „. Б. Е. по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и документите приложени към административната преписка приема за установено, че от страна на адм. орган не е осъществено връчване на разпореждането по друг начин освен описания. Последното сочи на извода, че Разпореждане № 5104-01-17/ 29.04.2021 год. не е връчено на отговорното лице по лимитативно изброените в чл. 110, ал. 4 от КСО начини, а именно лично срещу подпис, Ч. лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Също така не е поставяно съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на Н. или на интернет страницата на Н. за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен. Видно е, че към уредената с изр. второ фикция за връчване Ч. поставяне на съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на Н. или на интернет страницата на Н. се пристъпва при невъзможност да бъде извършено връчване на акта Ч. писмо с обратна разписка или по електронен път. За да се приеме за надлежно връчването, съответно адресатът за уведомен за издадения акт съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК, следва да бъде направено на посочения от него адрес или съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно последната норма "когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 - 6, то се извършва Ч. връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: за организации - ако са вписани в нормативно уреден регистър - на вписания в регистъра адрес".
По всички изложени съображения, съдът приема, че Разпореждане № 5104-01-17/ 29.04.2021 год. издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – началник сектор „КРДОО“ при ТП на Н. – Б. на длъжностно лице при ТП на Н. С. -град не е редовно връчено по реда на чл. чл. 110, ал. 4 КСО на П. на дружеството, без което 14-дневният срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО за административното му обжалване не е започнал да тече, следователно не е изтекъл и актът не е влязъл в сила. Подадената жалба входящ номер 1012-01-645 от 09.06.2021 год. до Д. на ТП на Н. Б. не е просрочена, не е недопустима по чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК, нито е недопустимо образуваното по нея производство по чл. 117, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2, б. "г" КСО за административно обжалване, т.е. правото на жалба е надлежно упражнено. .
По гореизложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, ще следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт на ответника - Д. на ТП на Н. - Б. в размер на 150 лв., включително и на заинтересованата страна „. Б. Е. в размер на 400. 00 лева, предвид изрично направените искания в тази насока и ангажираните доказателства за действително сторени такива.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Д. И. ЕГН *, в К. на Р. и З. П. на малолетния си син – М. Б. Д., ЕГН *, последният като З. наследник на покойния си баща – Б. А. Д., ЕГН *, действаща Ч. своя довереник А. Л. Г., с посочен съдебен адрес за връчване на съдебни книжа: с. К., общ. П., ул. „С. К.“ № 6 против Решение № 1040-01-506 от 13.12.2021 год. на Д. на ТП на Н. - Б..
ОСЪЖДА В. Д. И. ЕГН *, в К. на Р. и З. П. на малолетния си син – М. Б. Д., ЕГН *, последният като З. наследник на покойния си баща – Б. А. Д., ЕГН * да заплати на ТП на Н. – Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА В. Д. И. ЕГН *, в К. на Р. и З. П. на малолетния си син – М. Б. Д., ЕГН *, последният като З. наследник на покойния си баща – Б. А. Д., ЕГН * да заплати на „. Б. Е., ЕИК 202171920, със седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от управителя М. С. сумата в размер на 400. 00 /четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
О.М.