Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба вх. № 1848 от 26.10.2017 г. по описа на Административен съд - Б. подадена от Н. Н. Г. срещу Заповед № 17-0266-000305 от 21.08.2017 г. на Началник на РУ – Г. Д. към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на М./ - Б., с която за извършени от оспорващия нарушения на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а от ЗДвП, на последния е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС „... /3 врати/“ с рег. № ... за срок от 6 месеца, считано от 21.08.2017 г. Оспорващият твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в обжалвания акт не се съдържат фактически основания за издаването му, представляващо нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, т.к. в разпоредителната му част не било посочено и конкретизирано МПС. Заповедта била издадена в нарушение на административно-производствените права, тъй като не бил посочен нормативният акт въз основа на който му е наложена санкцията. Наред с това твърди, че заповедта е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че адресат на принудителната административна мярка може да бъде само собственикът на МПС, а не и водачът му, какъвто бил конкретният случай. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение с което да отмени заповедта, като незаконосъобразна.
Ответната страна – Началник на РУП - Г. Д. към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на М./ - Б., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт - Заповед № 17-0266-000305 от 21.08.2017 г. на Началник на РУП – Г. Д. към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на М./ - Б. на Н. Н. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП –– прекратяване на регистрацията на управлявания от него л.а „... /3 врати/“ с рег. № ..., за срок от 6 месеца, считано от 21.08.2017 г., поради нарушения на чл. 150 от ЗДвП. Били отнети 2 бр. регистрационни табели ... и СРМПС № 008257574.
За да постанови атакуваната заповед, административният орган е приел, че на 20.08.2017 г., около 23,55 ч. в община Г. Д. на път втори клас № 19 пред пункт за регистрация на автомобили /КАТ/ Н. Н. Г. като управлявал л.а „... /3 врати/“ с рег. № ..., собственост на Г. Г. Х., без да е правоспособен водач е нарушил разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, за което му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № Г776471 от 21.08.2017 г. /АУАН – на л. 6 от делото/.
Във връзка така съставения АУАН е издадено и наказателно постановление № 17-0266-000891 от 31.08.2017 г., с което на Н. Н. Г. на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 177, ал.1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
По делото е представено свидетелство за регистрация, част І, касаещо МПС л.а „... /3 врати/“ с рег. № ..., от което е видно, че за собственик на превозното средство е вписано лицето Г. Г. Х..
Видно от заповед № 244з-1837 от 22.08.2017 г. /л. 16 – л. 17 от делото/, директорът на ОД на М. – Б. е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и началниците на РУ на М..
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши проверка за наличието на претендираните с жалбата основания за отмяна на оспорената заповед и провери служебно законосъобразността на същата на всички останали основания, визирани в чл. 146 от АПК.
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.
Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения:
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
В конкретния случай за правомощията си за издаване на оспорената заповед Началник на РУ – Г. Д. се е позовал на възложените му със Заповед № 244з-1103 от 10.05.2017 г. на директорът на ОД на М. – Б. права, които му позволяват в качеството му на ръководител на служба за контрол по ЗДвП към Областна дирекция на М.-Б., да издава ЗППАМ, в това число и такива касаещи правомощия по "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство". Видно е от събраните по делото доказателства, че оспорената в настоящото производство Заповед № 17-0266-000305 за прилагане на принудителни административни мерки е издадена на 21.08.2017 г. и касае нарушение установено на 20.08.2017 г. В титулната част на заповедта е посочено, че издателят й черпи своите правомощия въз основа на заповед № 244з-1103 от 10.05.2017 г. на директорът на ОД на М. – Б., която не е представена по делото, а е представена последваща упълномощителна Заповед № 244з-1837/22.08.2017 г. на директорът на ОД на М. – Б.. С нарочно определение на съда от 26.10.2017 г., последният с оглед задължението му вменено в чл. 163, ал.3 от АПК е дал указания на страните по делото, какво е разпределението на доказателствената тежест помежду им във връзка изясняване на правния спор, като на ответника е указал, изрично, че на основание чл. 170, ал.1 от АПК носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като в тази връзка го е задължил да представи доказателства от които да е видно представителната власт на Н. на РУ-Г. Д. да издава заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП, в това число и на процесната заповед.
С представената по делото към административната преписка последваща Заповед № 244з-1837/22.08.2017 г. на директорът на ОД на М. – Б. не може да се приеме в процесния казус, че законово се делегират права на длъжностното лице, в случая Началник на РУ – Г. Д. да издаде оспорения индивидуален административна акт, доколкото упълномощителната заповед е издадена на 22.08.2017 г. - един ден след дата на издаване на ЗППАМ № 17-0266-000305 от 21.08.2017 г. Следователно, към момента на издаването на оспорената заповед - 21.08.2017 г. началникът на РУ - Г. Д. не е имал материална компетентност да прилага ПАМ доколкото същата е наложена, въз основа на все още несъществуваща в правния мир, бъдеща заповед, на която не е придадено /а и обективно не е възможно да се придаде/ обратно действие.
За пълнота на изложението, и независимо, че същите не променят извода на съда за нищожност на оспорената заповед, следва да се посочи, че тя страда и от множество други пороци, водещи до незаконосъобразността й - допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила при издаването й, нарушение на материалния закон, които също биха били, дори и извън порока обуславящ нищожността й, абсолютни основания за преустановяване съществуването и в правния мир /отмяната й/.
По изложените съображения за липса на материална компетентност на административния орган - издател на акта, обжалваната заповед е нищожна.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 17-0266-000305 от 21.08.2017 г. на Началник на РУ – Г. Д. към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на М./ - Б..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Радина Карамфилова-Десподска

Вярно с оригинала!
В.А.