Normal;и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.179 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на “. С. “ О. ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „..., П. от управителя И. М. Г. против Решение № 234 по Протокол № 10 от заседание на О. С. – С. проведено на 30.09.2021 год. Изложени са подробни съображение за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Сочи се, че общинския С. не е орган, компетентен да приеме оспореното решение. Твърди се, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната му. В съдебно заседание и писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Ответника – О. С. гр.С., в съдебно заседание и писмени бележки, чрез упълномощен юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Встъпилата, наред с административния орган заинтересована страна “. – Р. П. в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който излага съображения за недопустимост, алтернативно за неоснователност на оспорването. Иска присъждане на разноски по делото. Представя и писмени бележки.
Оспорването е публикувано в ДВ бр.12/2022 год., на интернет страницата на Върховния административен съд и на таблото за обяви на Административен съд – Б..
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира оспорването за процесуално допустимо, като подадено в срок от надлежна страна. Жалбата е подадена в срока по чл. 179 от АПК. Решението е прието на 30.09.2021 год., а жалбата е подадена, чрез общинския С. на 13.10.2021 год. и заведена с вх.№ 664.
Разгледано по същество, оспорването е основателно.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
С оспореното Решение № 234 от Протокол № 10 от проведено на 30.09.2021 год. заседание, О. С. - С. е решил: 1. отменил е предходно свое Решение № 192 от 28.07.2021 год.; 2. определил е автогара С., намираща се на бул. „Тодор Каблешков“ като начална, крайна и междинна спирка на територията на община С. по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми, от квотите на съответните общини и конкретно за община С., при конкретно посочени маршрутни разписания, съответно от републиканската и от областната транспортни схеми; 3. определил е автогара С., намираща се на ул. „Малашевска“ като начална и крайна за линиите от общинската транспортна схема по конкретно изброени маршрутни разписания; 4. решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК.
Решението е прието по предложение на “. – Р. П. със седалище и адрес на управление: с.Л., общ.С., представляван от Р. И. П., заведено с вх.№ 605/17.09.2021 год. – стр.50 и 51. Не са представени доказателства, преди приемането му, проектът за решението да е обсъден от постоянните комисии на общинския С.. Решението е прието с 19 гласа „за“, 0 – „против“ и 0 „въздържал се“.
Съдът е задължил ответника да представи доказателства за спазване на процедурата по чл. 66 – чл. 69 от АПК при приемането на оспореното решение. В съдебно заседание, процесуалния представител на ответника заяви, че обявяване не е извършено, тъй като решението е прието при условията на неотложност – чл.73 от АПК.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК, във връзка с чл.184 от АПК, се налагат следните изводи:
Оспореното решение на О. С. – С. съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, доколкото същото е с еднократно правно действие и създава права или задължения или непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, в т.ч на собствениците на двете автогари, транспортните дружества, осъществяващи обществения превоз на пътници и не на последно място на гражданите, които ползват обществения транспорт (в този смисъл Определение № 13205/22.12.2021 год., постановено по адм.д.№ 11758 по описа на Върховния административен съд за 2021 год.).
Оспореното решение е постановено от материално компетентен орган по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) – О. С. гр.С., като административният орган е действал в пределите на своята компетентност по чл. 21, ал. 1, т.23 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и е прието съответното мнозинство. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗАП в населено място с повече от една автогара компетентен да определи конкретна автогара е общинския С.. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси сочи като компетентен да определи конкретна автогара за населени места с повече от една автогара кмета на съответната община, но с оглед чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове подзаконовият нормативен акт, който противоречи на нормативен акт от по по-горна степен, не може да намери приложение.
Доколкото общественият превоз на пътници е икономическа дейност чрез която се извършва обществена услуга при нормативно определени права и задължения на участниците, то за икономическата дейност на собственика на автогара по смисъла на §. 1, т. 12 от ЗАП е в пряка зависимост от акта на компетентния орган да определи автогара в населено място с повече от една, както и при определяне на съответна транспортна схема и маршрутно разписание на автобусна линия. Именно с маршрутното разписание съгласно §1, т.1, б.“б“ от Наредба № 2/2002 год. се определят всички спирки (автогари) по всеки маршрут. Решението на общинския С. определя дали даден превозвач по определена линия ще спира или не на автогарата на оспорващия, а това определя обема на икономическа дейност на всеки собственик на автогара в съответното населено място. В този смисъл за “. С. “ ООД е налице правен интерес от оспорване на решението, като между страните няма спор относно фактите, че от 2017 год. за автогарата на дружеството-оспорващ е определена трета категория (стр.33), както и че с Решение № 192/28.07.2021 год. на О. С. – С. тя е определена, като начална и крайна за линиите от общинската транспортна схема. Заинтересованата страна е собственик на автогара, намираща се в гр.С. на ул.“...“, определена като такава от трета категория със Заповед № РД-01-591/20.11.2020 год. – стр.52 на гърба.
При приемане на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а именно:
По делото нито се твърди, нито се установява, да е спазен особения ред за издаване на общи административни актове регламентиран в Дял втори, Глава пета, Раздел II на АПК. Напротив, изрично се заяви в съдебно заседание, че този ред не е спазен.
Откриването на производството по издаване на общия административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от АПК. На следващо място, О. С. – С. не е определил и оповестил публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1 от АПК една или повече от посочените в чл. 69 от АПК форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Не е осигурена възможност на заинтересованите лица да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от 1 месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК. Не е спазена и разпоредбата на чл. 71 от АПК, която предвижда, че общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.
Съдът счита, че в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 73 от АПК, съгласно която, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Несъмнено, предпоставките за издаване на общ административен акт в неотложни случаи, възведени в нормата на чл. 73 от АПК, в конкретния случай не са налице. Прилагането на тази разпоредба се свързва с инцидентно възникнали случаи, при които има неотложна необходимост от административна намеса с цел предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. В решението и предложението, въз основа не което е взето не се съдържа позоваване на чл. 73 от АПК и не се обосновават причини за издаването му, които съответстват на посочената разпоредба. Във всички случаи, извън изчерпателно посочените в чл. 73 от АПК, административният орган е длъжен да спази процедурата по откриване на производството по издаване на общ административен акт, да посочи формите на участие на заинтересованите лица, минималния срок по чл. 69, ал. 2 от АПК, да издаде акта след обсъждане на постъпилите предложения и възражения от заинтересованите лица. Законодателят за първи път с АПК – раздел II - Общи административни актове (чл. 65 – чл. 74), е дал законова дефиниция не само на понятието „общ административен акт“, но е определил и отделните етапи на процедурата по издаването му. Задължение на съответния административен орган - издател на акта, е да спазва тази процедура в съответствие с принципите на служебно начало (чл. 9, ал. 1 от АПК) и на достъпност, публичност и прозрачност (чл. 12 от АПК). В случая не се доказа наличието на предпоставки по чл. 73 от АПК за прилагане на облекчени изисквания към производството по издаване на оспореното решение по отношение на уведомяването и участието на заинтересованите лица.
Неизпълнението на което и да е от коментираните до тук процесуални правила за издаване на общ административен акт, води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна.
Следва да се отбележи и още, че административният акт е и немотивиран. В оспореното решение не са посочени фактически основания за издаването му, нито доказателства, установяващи тези основания. Липсва посочване на обстоятелствата, кое е мотивирало общинския С. да определи автогара С., намираща се на бул. „...“ като начална, крайна и междинна спирка на територията на община С. по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми по изброените маршрутни разписания, съответно от републиканската и от областната транспортни схеми. Конкретни обстоятелства в настоящият случай не са посочени, тоест липсва мотивировка, отговаряща на поставените от закона изисквания.
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 год., ОСГК на ВС сочи, че ако административният акт е издаден на основание на подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Оттук следва изводът, че е налице възможност мотивите на един акт да бъдат изложени в друг - предшестващ акт, като този предшестващ акт трябва да бъде посочен в основния. Тези изводи се налагат и от Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 год. по адм. д. №ТР-4/2002 год., ОСС на ВАС, съгласно което дори в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт. В настоящия случай подготвителни документи по издаване на акта липсват. Отразените в Протокол № 10/30.09.2021 год. (пълен текст на стр.37-49) разисквания по предложението, също не съдържат мотиви за издаването на общия административен акт.
По изложените съображения и като констатира основанията по чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 184 от АПК, съдът следва да отмени като незаконосъобразно оспореното решение.
При този изход на делото и според правилото на чл.143 от АПК, сторените от оспорващия разноски в размер на 650 лева (според приложения списък), от които 50 лева – държавна такса и 600 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, ще следва да се възложат на Община С. (§1, т.6 от ДР на АПК).
Водим от горното и на основание чл. 184 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 234 по Протокол № 10 от заседание на О. С. – С. проведено на 30.09.2021 год.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на “. С. “ О. ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „..., П. от управителя И. М. Г., сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му чрез връчването на преписи.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Шекерлийски
/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
М.К.