и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.128,ал.2 от АПК и е образувано по
искова молба,подадена от "Водоснабдяване и канализация"О.-гр.П. със седалище и адрес на управление на дейността:гр.П.,ул.”.,N 11,представлявано от управителя
инж.К. М. К.
При извършена служебна проверка по допустимостта на жалбата,съдът констатира,че същата е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане ,а производството по делото да бъде прекратено.
Съображенията за това са следните:
С искова молба с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК/отм./,депозирана пред
Окръжен съд-гр.П., са предявени следните обективно съединени искове:
-по п.І-ви е направено искане за установяване от съда по отношение на "Б. Д. З.
Р."-гр.Б. на юридически факт,а именно,че за периода от 01.01.2001г. до
31.12.2006г., ползваните водни количества от "В и К "О.-гр.П. по изброените в
молбата разрешителни за водоползване са ІІ-ра категория.
-по п.ІІ-ри е направено искане, въз основа на приложените Уведомление за
започнало производство за издаване на акт за установяване на публични държавни вземания(АУПДВ) и Покана за доброволно изпълнение на осн.чл.195б от Закона за водите(ЗВ),съдът да признае за установено по отношение на "Б. Д. З. Р."-гр.Б.,че за периода от 01.01.2001г.до 31.12.2006г.,"В и К"О.-гр.П. не дължи на "Б. Д. З. Р."-гр.Б. сумата в размер на 1 446 676.79лв.,представляваща разликата между дължимите такси,определени по справката на ответника,като начислени за І-ва категория вода и реално дължимите се такси,посочени като дължими за ІІ-ра категория вода по същите разрешителни за водоползване.
С определение N 73/12.02.2008г.,ПОС е прекратил производството по делото по п.І-ви,а по п.ІІ-ри, като е приел,че на ищеца са вменени задължения,но по
административен ред-от административен орган и в производство по издаване на
индивидуален административне акт,какъвто е АУПДВ,подлежащ на оспорване по реда на АПК,е прекратил производството по делото поради неподсъдност на спора пред гражданският съд и го е изпратил по подсъдност на АС-П..
С определение N 877 от 06.11.2008г.,постановено по ч.гр.д.N 1067 по описа на
Софийски апелативен съд ,частната жалба на "В и К"О.-П. е оставена без
уважение.
С определение N 131/14.03.2009г.,постановено по ч.търг.д.N36/2009г.по описа на ВКС,не е допуснато касационно обжалване на определението на САС.
Съгласно цитираното по-горе определение на ПОС,в АС-П. е образувано адм.д.N
129/2009г./впоследствие съобразно правилата за местна подсъдност на спора
прекратено и изпратено по подсъдност на АС-Б./,производството, по което, на осн.
чл.158, ал.1 от АПК е оставено без движение.
В срока за отстраняване на констатираните в исковата молба нередовности,от "В и К"О.-гр.П. е депозирана поправена молба/л.4 в кориците на адм.д.N 129/09г.на АС-П./,с която е уточнено,че предявените от "В и К"О.-П. два обективно съединени искове са с правно основание чл.128,ал.2 от АПК-положителен установителен иск относно категорията на водата и отрицателен установителен иск за недължимост на вземането предвид цитираните по-горе Уведомление и Покана за доброволно изпълнение.
На практика,налице е пълно припокриване между заявените с първоначалната искова молба обективно съединени искове и предявените с молбата по чл.128,ал.2 от АПК пред АС.
Настоящият съдебен състав намира,че така предявеният положителен установителен иск по п.І-ви от молбата е недопустим,тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт,с който производството по делото в тази му част е прекратено.
Аргумент за това е разпоредбата на чл.159,т.6 от АПК,съгл.която жалбата е
недопустима,когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение.В случая,
спорът във връзка с който е предявен искът е със същото съдържание и предмет,на същото основание и между същите страни и вече е решен с прекратителното
определение N 73812.02.2008г.на ПОС.Така постановеното определение е влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със сила на присъдено нещо. За прецизност,следва да се отбележи,че издадените разрешителни за водоползване,
с които е определена категорията на водата към момента на постановяването
им/изброени в исковата молба/са влезли в сила индивидуални административни
актове и като такива се ползват със стабилитет.Недопустимо е изменението на
влязъл в сила административен акт да става в установително исково производство по реда на чл.128,ал.2 от АПК,след като редът и условията за изменение на разрешително за водоползване са изчерпателно уредени в чл.72-чл.78а от ЗВ.По отношение на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,съдът намира следното:
С писмо с изх.N 422/30.10.2007г.,на осн.чл.26,ал.1 от АПК,управителят на "В и
К"О.-П. е уведомен за започване на производство по установяване на публично
държавно вземане,придружено с покана за доброволно изпълнение,като последната съгл.чл.195б,ал.2,т.3 от ЗВ е задължителен елемент от процесната процедура.Безспорно е,че нито уведомлението,нито поканата за доброволно изпълнение имат характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не подлежат на самостоятелно обжалване.Касае се за действия на административният орган по издаване на акта,които съгл.чл.64 от АПК не подлежат на самостоятелно обжалване.
На такова обжалване ще подлежи крайният административен акт,а именно АУПДВ,с който съгл.чл.195б,ал.1 от ЗВ се определят неизплатените такси и който следва да бъде издаден по реда на чл.166 от ДОПК. С изпращането на уведомление,включително и на покана за доброволно изпълнение с приложена справка за дължимите вземания е дадена възможност на "В и К"О.-П. да представи документи,установяващи извършени плащания. Разпоредбата на чл.195б,ал.2 от ЗВ предвижда единствено събиране на доказателства,които административният орган следва да събере в хода на производството.С тяхното събиране по никакъв начин не се засяга правната сфера на ищеца и на този етап за него липсва правен интерес от иницииране на съдебно производство.Такъв интерес ще е налице след издаването на АУПДВ,с който ще приключи производството по установяване на размера на дължимите държавни вземания.
В подкрепа на изложените съображения за недопустимост на исковата молба е и
изричната разпоредба на чл.128,ал.2,изр.2-ро от АПК,съгл.която всеки може да
предяви иск,за да установи съществуването или несъществуването на едно
административно правоотношение,когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
С цел процесуална икономия,законът не допуска да се създават две или повече процесуални правоотношения,когато спорът може да се разреши само в един процес.Самоцелното установяване на право или факт извън правоотношението,възникващо от издавенто на АУПДВ,с което се създават задължения за конкретния правен субект е безпредметно и лишено от правен интерес.Наличието на правен интерес,за да се предяви отрицателен установителен иск по чл.128,ал.2 от АПК следва да е налице към момента на предявяването му,а по подробно изложени по-горе мотиви,такъв липсва.
Установителният иск по чл.128,ал.2 от АПК е субсидиарен и се прилага по административноправни спорове,за които кодексът или друг закон не предвиждат специален ред за защита.
По силата на чл.162,ал.2,т.3 от ДОПК,публични са държавните и общински вземания за такси и други вноски,установени по основание със закон.Основанията за дължимите такси за водоползавне са регламентирани в ЗВ. Съгл.чл.195б,ал.1 от ЗВ,неизплатените такси се определят с АУПДВ.Предвид факта,че в ЗВ няма изрично предвиден ред за издаване на АУПДВ за таксите за водовземане и предвид препращащата норма на чл.166,ал.2 от ДОПК,тези актове се издават по реда на АПК, съответно се обжалват по същия ред. Следователно,в разглеждания случай има предвиден друг ред за защита и редът по чл.128,ал.2 от АПК е неприложим.
Водим от горното,Административен съд-Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на "В. и к." О.-гр.П.
със седалище и адрес на управление на дейността:гр.П.,ул.”.,N 11,представлявано
от управителя инж.К. М. К. срещу "Б. Д. З. Р."-гр.Б., с правно
основание чл.128, ал.2 от АПК, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело N 561/2009г.по описа на Административен съд-Б..
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Мария Попова

Вярно с оригинала!
ЕК