и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез юрисконсулт Д. А., против Решение № 52/22.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 359/2022 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 544/18.05.2022 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място].
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за неправилно определен в случая субект на отговорността, като се твърди, че процесното административнонаказателно производство законосъобразно е образувано срещу водача на ППС, който следва да понесе отговорност за визираното в НП неизпълнение. Сочи се още, че вмененото му нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, като производството по установяването и санкционирането му е протекло при липса на съществени процесуални нарушения, поради което изводите на съда за обратното, се оспорват. Оспорват се и изводите на съда за несъразмерност на наложеното наказание, както и че конкретното нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Касационната жалба се поддържа с представена по делото молба от упълномощен юрисконсулт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, при съответния изход от спора.
Ответникът по касационната жалба – Б. А. В., с представени по делото отговор на касационната жалба и молба от 22.06.2023г., оспорва жалбата като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Петрич е отменил НП № 544/18.05.2022 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], с което на Б. А. В., за нарушение на чл. 179, ал. 3a от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание същата законова разпоредба, e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че както в АУАН, така и в НП, е налице непълна и непрецизна правна квалификация на деянието, което съдът е възприел за съществено процесуално нарушение, респективно самостоятелно основание за отмяна на НП. Отделно от горното, съдът е констатирал, че в случая неправилно е определен субектът на отговорността. Изложил е мотиви, че наложеното на Вандев наказание е несъразмерно на вида и тежестта на извършеното нарушение.
Решението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от районния съд.
От фактическа страна, административнонаказателната отговорност на Б. В. е ангажирана за това, че на 06.11.2021 г., в 11.46 часа, е управлявал товарен автомобил (подробно описан в АУАН и НП) с рег. № [рег. номер] по път А-3, км. 163+488, попадащ в обхвата на платената пътна мрежа, без за ППС да е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено при извършена на 22.11.2021 г. проверка на цитираното ППС при пристигането му на ГКПП „Илинден“, на която дата е образувано процесното административнонаказателно производство срещу Вандев.
В настоящия случай, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. За изпълнение на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат пълно и прецизно фактическо описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, като изрично бъде посочено и лицето, което според органът е извършител на процесното нарушение – задължително условие, което в случая не е изпълнено.
В конкретния случай, в АУАН и НП не е посочено, че на 06.11.2021 г. Б. В. е управлявал процесното МПС, за което не е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. След като административното обвинение е формулирано в смисъл на изпълнително деяние управление, то релевантен за авторството на деянието е фактът кое е лицето, управлявало МПС на посочената дата, който факт от гледна точка на законосъобразното образуване и протичане на административнонаказателното производство, следва да бъде изрично посочен както в АУАН, с който се повдига и предявява обвинение спрямо конкретно лице за извършено от него административно нарушение, така и в НП, с което се налага съответното административно наказание на това лице. Такива констатации не са намерили обективно отражение нито в съставения АУАН, нито в издаденото наказателно постановление. Този пропуск е особено съществен, доколкото отговорността по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за неизпълнение на съответните задължения е на водача на ППС. От друга страна, обаче, нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на таксата по чл. 10 от ЗП. Съгласно чл. 167а, ал. 3, изр. първо от ЗДвП, електронната система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, които обаче не съдържат данни относно това кой е водачът на МПС на датата, на която се твърди да е извършено нарушението. В този смисъл, неясно остава как е формиран този извод едва на 22.11.2021 г. Липсата на посочване в санкционния акт на лицето, което е управлявало процесното ППС на 06.11.2021 г., води до фактическа непълнота на административното обвинение, която съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя процесуалната незаконосъобразност на НП.
Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, макар и по други съображения, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Независимо от изхода от спора, претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски, е неоснователна. Видно от представеното пълномощно (на л.7 от първоинстанционното дело) е, че Б. В. е упълномощил Адвокатско дружество „Кавръкова, Деков и партньори“, представлявано от адв. М. К., да го представлява пред компетентния съд във връзка с обжалването на НП № 544/18.05.2022 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място] до окончателното приключване на делото във всички инстанции. В представеното пълномощно обаче не е изрично отбелязано, че правната защита ще бъде предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал.1 от ЗА. В случая е налице упълномощаване, но не и договаряне между страните по упълномощителната сделка, че осъществяването на процесуално представителство и защита в производството е безплатно. Горното води до извод, че съдът не дължи определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА в полза на ответника по касация.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/22.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 359/2022 г. по описа на Районен съд – Петрич.
Решението е окончателно.
 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Иван Петков
		/п/ Георги Иванов
	Вярно с оригинала! КТ