и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.31, ал.1 от Закона за
общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба на Е. К. М., И. А. Н. и Х. А. Н. –С. и трите от Г.Б.,
против мълчалив отказ на К. на О. Б. да се произнесе по молба вх.№ М-
02-163/04.03.2009г. В жалбата се твърди, че техен имот с площ 1.700дка е
включен в регулацията на Г.Б. с пл.№2544, като имота е отреден за мероприятието “Стадион”. За същия с Протокол №1/23.01.1961г. е извършена оценка на имота, за която няма данни да е изплащана на наследодателя им. Навеждат се доводи, че мероприятието “Стадион” не е реализирано, поради което отчуждаването на имот №2544 по плана на града към 1961г. следва да бъде отменено. Оспорващите излагат съображения, че на място част от имота в размер на 660кв.м. съществува на място и не е завзет за мероприятието за което е отчужден. Считат, че оспорения отказ е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, и искат отмяната му. В съдебно заседание оспорващите се представляват от А.Н., която поддържа жалбата и прави доказателствени искания.Претендира за отмяна на отказа.
Ответника, Ч. процесуалния си представител юрк.С. изразява становище за недопустимост на жалбата, респективно неоснователност на същата. Претендира разноски по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149,ал.2 от АПК и от
процесуално легитимирани лица, поради което се явява процесуално допустима.
Производството по делото е прекратено с Определение №557/01.12.2009г., с което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Същото е обжалвано и е отменено с Определение №9237/02.07.2010г. по адм.д.№16771/2009г. по описа на ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводството. В съответствие с указанията на ВАС, които са задължителни, съобразно чл.224 от АПК производството по делото е продължено. В тази връзка са неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника за недопустимост на обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Административеното производство е отпочнато по молба рег.№М-02-163/04.03.2009г. от жалбоподателките, в качеството им на наследници на К. А. Н. до О. Б., с която посочват ще общия им наследодател е бивш собственик на нива с площ 1.700дка, която е включена в регулацията на града и записана като имот пл.№2544. Същия имот е бил отчужден за „стадион”, но тъй като мероприятието за което е бил отчужден не е реализирано, молят да бъде отменено отчуждаването. Съгласно наличните данни с декларация от 1949г. за притежавани непокрити земеделски имоти А. Н. е внесъл в ТКЗС нива в м.”Гората” с площ 1.5дка, съгласно нотариален акт. С Решение №572/06.02.2007г. по Г.д.№1137/2006г. по описа на РС-Б. е признато по отношение ОСЗГ-Б., че наследниците на А. Г. Н., б.ж. на Г.Б., починал 1951г. имат правото да възстановят
собствеността си върху нива от 1.5дка, находяща се в м.”Гарата”, землището на Г.
Б.. Въз основа на влязлото в сила Решение №572/06.02.2007г. по Г.д.№1137/2006г.
по описа на РС-Б. с Решение №1718/18.06.2007г. ОСЗГ-Б. е признала правото на
собственост на наследниците на А. Г. Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.5дка, V категория, находяща се в землището на Г.Б., местността „Гарата-Р”.
Видно от представеното по делото удостоверение №001688/15.03.2005г. /л.59/ наследници на А. Г. Н. са К. А. Н., починал 1991г. и И. А. Н., починал 1984г. Съгласно удостоверения за наследници №001961/10.06.2008г. и №001691/15.03.2005г. оспорващите са наследници на К. А. Н. Съгласно удостоверение за наследници /л.45/ наследници на А. Г. Н. са оспорващите и С. И. Т., Д. И.
Ц., З. С. Н., И. Е. Н. и Т. Е. К.
По делото е представен Протокол №1/23.01.1961г., с който в т.11 част от
процесния имот, представляващ празно място, отчуждаващо се за стадион, означено по плана на града с пл.№2544, притежание на К. А. с площ 800кв.м., е бил оценен от комисията по § 85 ППЗПИНМ.
Представен е и Протокол №6/20.05.1960г., с който в т.7 другата част от
процесния имот, с площ 761кв.м., отчуждаващ се за улица, е бил оценен от
комисията по § 85 ППЗПИНМ.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, като са
поставени и допълнителни задачи по същата. Вещото лице посочва, че по плана от 1955г. имот с пл.№2544, попада в две мероприятия – улица и стадион. Частта от
имота попадаща в улица с площ 761кв.м. е оценена с оценителен протокол №6/20.
05.1960г., т.7 за сумата от 7610лв., а тази за Стадион с площ 800кв.м. е
оценена с оценителен протокол №1/23.01.1961г. за сумата 8170лв. С писмо №ІІ-
5-309/22.02.1967г. /л.83/ изплащането на оценените части е извършено съответно
за Улица с платежно нареждане №37502/25.12.1960г. и за Стадион с платежно
нареждане №8922/05.07.1961г. и са преведени в ДСК на името на правоимащия.
Вещото лице е посочило, че поради изтекла давност за съхранение на счетоводни
документи не се съхраняват данни за това кой е уведомен за превода и кога са
получени сумите. Вещото лице е установило, че частта от имота, отчуждена за
улица, предвидената улица е реализирана, и попадаща в трасето на бУ.”
Солунски”. Експерта посочва, че частта от имот с пл.№2544 от 800кв.м.,отредена
по регулационния план от 1955г. за „Градски стадион” не е реализиран. През
1973г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план, по който имота заедно със
съседен имот е завзет и заснет в границите на имот с пл.№13. По регулационния
план е отреден за улици, тротоари и озеленяване. Върху имота е извършено
предвиденото озеленяване и са изградени градски алеи, като предвидената улица не е реализирана. Експерта посочва, че озеленяването върху неприложената улица през имот пл.№2544 е изпълнена едновременно с предвиденото озеленяване при изграждането на жилищен комплекс Стадион ІІІ, без да е одобрявано допълнително отреждане. Експерта е уточнил, че от имот с пл.№2544 оценени за Стадион в терен отреден за озеленяване попадат 300кв.м. и в улици 500кв.м., като е изчислил графически и е посочил, че върху 240кв.м. са изградени алеи и върху 560кв.м. е изградено озеленяване.
Съдът с оглед на изградената фактическа обстановка и събрани доказателства, намира, че жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗОС, ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. Право да се иска отмяна на отчуждаването законодателят е предоставил на бившите собственици на отчуждения имот. В случая оспорващите претендират отчуждаване като наследници на К. А. Н., като видно от представеното удостоверение за наследници наследодателят е починал на 30.05.1991 г., ЗОС е влязъл в сила на 01.06.1996 г., т. е. след неговата смърт, поради което същите не са могли да придобият право да искат отмяна на отчуждаването по реда на този закон. При липсата на изрична разпоредба придаваща обратно действие на реституционната норма на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, наследниците на отчуждения собственик, не могат да заявят искане за отмяна на отчуждаването по чл. 31 от ЗОС за права възникнали преди влизането в сила на ЗОС.
На следващо място законът изисква искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички бивши собственици или наследници с открито наследство след 1996 г. и за цялата част от имота, предмет на отчуждаването. По делото се установява, че собственик на процесния имот – нива с площ от 1.5дка в м.”Гарата”, землището на Г.Б. е бил А. Н. В случая не е налице сезиране на административния орган от всички наследници на А. Г. Немчев. Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници, освен Е. К. М., И. А. Н. и Х. А. Н. –С., на посоченото лице наследници са и С. И. Т., Д. И. Ц., З. С. Н., И. Е. Н. и Т. Е. К. По делото не са налице данни, че последните лица са подали
искане за отмяна на отчуждаването на процесния имот.
По принцип частична отмяна на отчуждаването само по отношение на някои от отчуждените собственици, респективно техните наследници е недопустима. Частична отмяна на имота, в това число и на идеална част от него е допустима единствено в хипотезата, когато се иска отмяната на съответната част от имота, тъждествена с отчуждената по отчуждителния акт, но задължително от името на всички отчуждени собственици, респективно техните наследници. Така е защото отчуждаването на недвижимите имоти за мероприятия по влезлите в сила
застроителни и регулационни планове е единно и неделимо по отношение на всички отчуждени собственици и е недопустимо само спрямо част от отчуждените
собственици. В конкретния случай се претендира отмяна на отчуждения имот с пл.
№2544, тъй като мероприятието „Стадион” не е реализирано. Както се установи от приетата и неоспорена СТЕ имот с пл.№2544 по плана от 1955г., попада в две
мероприятия – улица и стадион. Предвидената улица е реализирана, а стадиона не е реализиран. Вещото лице е установило, че върху имот пл.№2544 по плана от
1955г. в регулационния план от 1973г. са предвидени мероприятия, различни от
тези за които е отреден 1955г. и оценен през 1961г. Мероприятието Стадион е
отпаднало, като е предвидено озеленяване и улица. Предвиденото озеленяване при изграждането на жилищен комплекс Стадион ІІІ е изпълнено на място, а върху
улицата която не е реализирана са изпълнение алеи и озеленяване. С тези
действия е започнало изпълнението на мероприятието по отчуждаването. За бившия имот на касаторите след отчуждаването е предвидено ново отреждане и ново мероприятие, което е започнало с реализирането на предвиденото озеленяване при изграждането на жилищния комплекс. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно изготвено в съответствие и с останалия събран доказателствен материал.
При това положение отреждането на отчуждения имот в частта за улица /съобразно Протокол №6/20.06.1960г./ е реално осъществена на място, а в другата част /съобразно Протокол №1/23.01.1961г./, първоначално отреден за "Стадион",
впоследствие отреден за "озеленяване и улица" се установява, че е реализирано
мероприятието -озеленяване. Следва да се има предвид, че в жалбата си
оспорващите сами заявяват, че от имота им с площ 1.700дка само една част от
660кв.м.е свободна и не е завзета за мероприятието за което е отчуждена. Както
се установи, имотът се ползва по предназначението, за което е отчужден, поради
което по отношение на процесния имот нито една от двете предпоставки на закона за отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС не са налице. За да е изпълнен фактическия състав на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, следва да е поискана
отмяна от всички правоимащи лица, мероприятието, за което е бил отчужден
имотът - да не е осъществено и да е възможна отмяна на отчуждаването на целия
отчужден имот, тъй като законът не регламентира частична отмяна на
отчуждаването. Тези обстоятелства биха имали значение само в реституционното
производство по реда на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и
ЗС, позволяващи частична отмяна на отчуждаването. В производството по чл. 31,
ал. 1 от ЗОС обаче подобна правна възможност не съществува, дори и започналото благоустройствено мероприятие да не обхваща в цялост отчуждените имоти.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 31, ал. 1 от ЗОС.
Неоснователно е възражението на оспорващите, че обезщетението не е изплатено.
То не е елемент от състава, който визира отмяна на отчуждаването, като
същевременно същото е недоказано. Видно от прието по делото и неоспорено писмо №ІІ-5-309/22.02.1967г. /л.83/ и заключението на вещото лице изплащането на
оценените части е извършено съответно за Улица с платежно нареждане №37502/25.12.1960г. и за Стадион с платежно нареждане №8922/05.07.1961г. и са преведени в ДСК на името на правоимащия.
С оглед на изложеното подадената жалба се явява неоснователна, поради което и същата следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалният представител на ответника, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, оспорващите следва да бъде осъдени да заплатят направените по делото разноски общо в размер на 220лв., от които 70лв. за изготвено допълнително заключение на вещо лице и 150лв. за юрисконсулско възнаграждение в минималния предвиден размер.
Водим от горното и на осн.чл.172,ал.2,пр.посл. вр.с ал.1 и чл.143,ал.4 от АПК
във вр. с чл.132,ал.1,т.3 от ЗУТ, Административен съд-Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Е. К. М., И. А. Н. и Х. А. Н. –С. с А.
за К. Г.Б., У.”Т. №. В. .3,ап.7 против Мълчалив отказ на К. на О. Б. да се
произнесе по молба вх.№М-02-163/04.03.2009г. за отмяната по чл. 31 от ЗОС на
отчуждаване на имот пл.№2544 по плана на Г.Б., действащ към 1961г.
ОСЪЖДА Е. К. М., И. А. Н. и Х. А. Н. –С. с А. за К. Г.Б., У.”Т. №. В. .3,ап.7 да заплатят на О. Б. сумата от 220 (двеста и двадесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК