Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „.-Й“ ЕООД – гр. Б. срещу Ревизионен акт № Р-*7906-091-001/26.07.2021 г. на органи по приходите П. ТД на Н. – С. в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г., ведно с лихвите, и за ДДС за месец декември 2014 г., месец март 2015 г., месец април 2015 г., месец май 2015 г. и месец ноември 2015 г., ведно с лихвите, потвърден в тези му части с Решение № 1637/20.10.2021 г. на Д. на Д. ... и Д. П. („ОДОП“) П. Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (Н.) – С..
Жалбата срещу потвърдения в оспорените му части ревизионен акт е поддържана с искане за отмяната му и в съдебно заседание чрез пълномощник. Основните доводи са срещу извода на данъчните органи за „недействителност“ на доставките от „А. В.“ ЕООД поради нередности П. доставчика, които обаче не следва да обусловят отговорност на получателя, и срещу изводите за реалност на доставките, за които не е признато право на приспадане на данъчен кредит, съответно са определени задължения по ЗКПО.
Ответната страна – директорът на Д. ... и Д. П. – гр. С. П. ЦУ на Н., е оспорил жалбата чрез пълномощник в писмено становище.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и е приобщено експертно заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, П. анализа на които съдът прие следното за установено:
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-*7906-020-001/15.12.2020 г. за задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. и по ЗДДС за данъчен период 01.12.2014 г. до 31.12.2015 г. (л. 26). Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 23.12.2020 г. (разписка на л. 27). Заповедта за възлагане на ревизията е изменена със Заповед № Р-*7906-020-002/17.03.2021 г. (л. 28) относно срока за извършване на ревизията – до 23.04.2021 г. (заповедта е връчена по електронен път на 22.03.2021 г. – л. 29) и със Заповед № Р-*7906-020-003/22.04.2021 г. (л. 30), с която срокът за завършване на ревизията е продължен до 21.05.2021 г. (заповедта е връчена по електронен път на 23.04.2021 г.)
В рамките на ревизионното производство е извършена насрещна проверка срещу доставчика „А. В.“ Е. като е отправено искане от 17.03.2021 г. да представи посочени в него документи (л. 165). Искането е съобщено по реда на чл. 32 ДОПК (л. 168), като документите не са представени.
В образуваното срещу „А. В.“ ЕООД ревизионно производство е установено, че в периода от 28.05.2014 г. – 31.10.2015 г. дружеството е извършвало добив и търговия на едро с дървен материал. Между него и ТП „ДГС Н.“ е бил сключен договор № 22/09.06.2014 г. за прехвърляне на собствеността върху дървесина от обект № 1409 – 2758 куб.м прогнозни количества дървесина (л. 218), като на 08.01.2016 г. е сключен договор за продажба на 386 куб.м дървесина (л. 221) и на 16.02.2016 г. за продажба на 981 куб.м. В ревизионното производство е установено, че „А. В.“ ЕООД не е разполагало със собствени или наети обекти. Имало е наети с трудови договори 1 специалист лесовъд , 2 секачи и 1 шофьор. В периода по документи е извършвало доставки на дървен материал и свързани с тях услуги, но не е представило дневник на постъпилия и експедиран дървен материал, заверен от компетентните органи, нито превозни билети. Не разполага с оборудване за отсичане, кастрене, размерване и отрязване на дървен материал, но е сключило договор за наем на моторни резачки с физически лица. Не разполага със собствени транспортни средства за превоз на дървесината и към 31.10.2015 г. не е разполагало с дълготрайни материални активи, но е имало сключени договори за наем на МПС от 20.08.2014 г., 08.04.2015 г., 10.04.2015 г. и 22.04.2014 г. за наемане на товарни автомобили и лек автомобил за извършване на транспортна дейност и превоз на работници. П. извършените в ревизионното производство на „А. В.“ ЕООД насрещни проверки на доставчиците на дружеството не е установена реална доставка на дървен материал между тях и „А. В.“ Е. който впоследствие да бъде продаден от „А. В.“ ЕООД. Ревизионното производство на „А. В.“ ЕООД е завършило с Ревизионен акт № Р-*0474-091-001/01.07.2016 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадени от трети дружества фактури за доставки на дървен материал и са установени задължения за ДДС и лихви (л. 177).
За резултатите от ревизията на „.-Й“ ЕООД е съставен Ревизионен доклад № Р-*7906-092-001/24.06.2021 г. (л. 32), връчен на дружеството на 29.06.2021 г. и въз основа на него е издаден Ревизионен акт № Р-*7906-091-001/26.07.2021 г. (л. 49), с който са установени задължения за ДДС и корпоративен данък, включително поради отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадени от „А. В.“ ЕООД фактури. Ревизионният акт е издаден от началник сектор В. В. – възложила ревизията, и главен инспектор по приходите П. Б.-Д. – ръководител на ревизията.
Ревизионният акт е оспорен в частта на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит и установени задължения за ДДС и корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. пред Д. на Д. „ОДОП“ П. ЦУ на Н. – С. с жалба вх. № 53-06-6496/16.08.2021 г. (л. 85), като на 21.09.2021 г. дружеството е представило пътни листове и товарителници (л. 56 и сл.).
С Решение № 1637/20.10.2021 г. (л. 15) ревизионният акт е потвърден в оспорените му части (л. 9).
В хода на съдебното производство чрез приобщеното експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза е изяснено, че извършените сделки за закупуване на дървесина за огрев, трупи, детайли, иглолистни дъски, целулоза, технологична дървесина по издадените от „А. В.“ ЕООД фактури през 2015 г. са осчетоводени в счетоводството на дружеството-жалбоподател в съответните месеци, в които са издадени фактурите. Последните са описани в дневниците за покупки и в декларациите по ЗДДС. По фактурите е извършено плащане в брой, за което са издадени касови бонове, като отразените в касовите бонове дати съответстват на посочените във фактурите дати. За превоза на стоките по фактурите са съставяни товарителници, подписани и подпечатани от „А. В.“ ЕООД като изпращач на стоката и дружеството-жалбоподател като получател. От дружеството-жалбоподател са издадени пътни листове за документиране превозването на стоките по товарителниците. Превозни билети не са съхранени в счетоводството на „.-Й“ Е. доколкото, според експерта, същите са предоставени на купувачите на материалите.
По счетоводни данни към 31.12.2014 г. вещото лице е посочило, че в дружеството-жалбоподател са налични дърва за огрев 89 куб.м, фасониран материал – 338,86 куб.м, трупи 325,37 куб.м, иглолистни дъски и греди – 59,23 куб.м и целулоза – 100,92 куб.м. Закупеното общо количество дървен материал от „А. В.“ ЕООД през 2015 г. по издадените фактури, за които не е признато правото на данъчен кредит, е 777,066 куб.м на обща стойност 75 028,66 лв. В периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. от „.-Й“ ЕООД са издадени 22 броя фактури за продажба на 1047,64 куб.м дървен материал на обща стойност 73 910,85 лв., т.е. за тази година вещото лице е направило извод, че дружеството е продавало материал от този в склада му към 01.01.2015 г. и от закупения материал през 2015 г. от „А. В.“ ЕООД.
П. тези факти от значение за произнасянето на съда по чл. 159 и чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът прие следното:
Процесуалното право на оспорване е упражнено в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считан от съобщаването на Решение № 1637/20.10.2021 г. на дружеството-жалбоподател на 25.10.2021 г. (удостоверение за извършено връчване на л. 23) – с подадената на 05.11.2021 г. жалба.
Жалбата е подадена срещу ревизионния акт в оспорените му части след изчерпване на възможността за оспорването му по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол (чл. 156, ал. 2 ДОПК), и от адресата на установените с него задължения.
Оспореният в частта на непризнатото право на данъчен кредит и установени задължения за ДДС и корпоративен данък ревизионен акт е издаден от посочените в чл. 119, ал. 2 ДОПК органи – от началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към Д. „Контрол“ П. ТД на Н., С. – В. В., възложила ревизията и определена като орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Д. на ТД на Н. – С. (л. 24), и от ръководителя на ревизията, съгласно заповедта за възлагането и от 15.12.2020 г. В тази връзка е спазено изискването за компетентност (материална) на издалите ревизионния акт органи, в т.ч. и териториална по чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, с оглед принадлежността им в структурата на ТД на Н. – С. и адреса по седалището на дружеството – жалбоподател.
Ревизионният акт, заповедите за възлагане на ревизията и ревизионният доклад са подписани с електронен подпис. Конкретно, ревизионният акт е подписан с валидни към 26.07.2021 г. електронни подписи на В. В. и П. Д. (л. 55). Ревизионният акт е подписан в срока на действие на удостоверението по чл. 25 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и последното потвърждава самоличността на подписалите го лица – негови издатели.
Оспореният ревизионен акт, чиято неразделна част е Ревизионен доклад № Р-*7906-092-001/24.06.2021 г., съдържа и фактическите съображения, и правните основания за начислените задължения за ДДС и корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г., поради непризнатото право на данъчен кредит за ревизирания период (01.12.2014 г. – 31.12.2015 г.). Самият ревизионен акт е подписан от посочените в него органи, с изписване на заеманите длъжности, поради което е издаден П. спазване на изискването за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК.
Ревизията е проведена въз основа на възлагане по реда на чл. 112 ДОПК, в обхвата на ревизирания период (за ДДС – 01.12.2014 г.-31.12.2015 г. и за корпоративен данък – 01.01.2014 г.-31.12.2015 г.) и по вид задължения за данъци (ДДС и корпоративен данък), като всички актове в хода на ревизионното производство са връчени на дружеството.
По същество по оплакването за нарушения на материалния закон (чл. 146, т. 4 АПК):
Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя (т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13), изпълнението на условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката (т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11) и използването на полученото за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (дело С-153/11). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги, като принципно правото на приспадане не може да бъде отказано, освен ако се установи, че доставките на стоки/извършване на услуги не са реално осъществени (т. 33 от решение на СЕС по дело С-285/11).
В случая реалната доставка на услугите по издадените от „А. В.“ ЕООД фактури в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. (стр. 6-7 и стр. 12-13 на доклада), като предпоставка за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит – чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, е отречена от данъчните власти с ревизионния акт, потвърден от Д. на Д. „ОДОП“ в тази му част, с оглед отсъствието на доказателства за извършени реални доставки на фактурираните стоки, и мотивите на данъчните власти за отказа са обосновани.
Във връзка с доставката на стоки по фактурите е установено в ревизионното производство срещу доставчика „А. В.“ Е. че в периода 28.05.2014 г. – 31.10.2015 г. „А. В.“ ЕООД е декларирало извършването на търговия на едро с дървен материал, сключило е договор за продажба на стояща дървесина на корен от 09.06.2014 г. с ТП „ДГС Н.“, но не разполага с дневник за постъпилия и експедиран дървен материал, заверен от компетентните органи, нито със собствени или наети обекти.
Представените договори за продажба на дървен материал, сключени от „А. В.“ ЕООД като купувач с ТП „ДГС Р. М.“, са сключени през 2016 г., поради което са неотносими към преценката за реалност на доставките по издадените от „А. В.“ фактури за доставка на дървен материал, по които е отказано правото на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател. Договорът от 09.06.2014 г., сключен с ТП „ДГС Н.“, е само за поето от ТП „ДГС Н.“ задължение да прехвърли на купувача „А. В.“ ЕООД собствеността върху 2758 куб.м дървесина, поради което също не е доказателство, че доставчикът е разполагал реално с количествата дървесина по издадените фактури за доставка на „.-Й“ ЕООД в ревизирания период. Още повече, с оглед данните в проведеното ревизионно производство на „А. В.“ Е. че липсват доказателства за реална доставка на количествата дървен материал от посочените в Ревизионен акт № Р-*0474-091-001/01.07.2016 г. доставчици към „А. В.“ ЕООД. Не е установено количествата дървен материал, фактуриран като закупен от „А. В.“ Е. да са реално придобити от „А. В.“ ЕООД от други доставчици, за да се разпорежда впоследствие с тях.
Отделно – представените товарителници и пътни листове не удостоверяват реално предаване на стоките и тяхното превозване до склад на дружеството-жалбоподател.
Във връзка с реалността на доставките дружеството-жалбоподател е представило товарителници, с положен подпис и печат на „А. В.“ ЕООД като изпращач и „.-Й“ ЕООД като получател, за всички от които не са представени пътни листове – част от представени по делото пътни листове № 652644 (л. 57), № 652652 (л. 62), № 652660 (л. 70), № 652661 (л. 77), № 652001/05.03.2015 г. (л. 333), № 652002/15.0.2015 г. (л. 350), № 652003/17.04.2015 г. (л. 362), № 652004/26.04.2015 г. (л. 375), № 652005/04.05.2015 г. (л. 379), № 652006/15.05.2015 г. (л. 393), № 652111/05.11.2015 г. (л. 400), № 652007/12.11.2015 г. (л. 412), № 652008/14.12.2015 г. (л. 415), № 652009/20.11.2015 г. (л. 417), не съдържат изписване на номер на товарителницата като документ за превоза.
Същевременно товарителниците не съдържат отбелязване за място на разтоварване. Съдържат посочено място на натоварване – Кариерата, Църварица, Н., което не е означение на конкретно място на натоварване (адрес на склад/обект), а и в хода на завършилото ревизионно производство срещу „А. В.“ ЕООД е установено, че доставчикът не разполага със собствен склад или друг обект за съхраняване на дървен материал. Не само, но няма данни за собствеността на МПС, посочени в товарителниците и представените пътни листове (л. 57 и сл.) – Е....КМ, Е...ЕА, Е...ЕА, Е...КВ, Е...ЕА, а за „А. В.“ ЕООД е установено, че не разполага със собствени МПС за транспортиране на дървен материал, като наетите МПС по сключените през 2014 г. и 2015 г. договори за наем с други регистрационни номера – Е...АН, Е...АХ (стр. 3 и 4 на Ревизионен доклад № Р-*0474-092-001/03.06.2016 г.). В случай че посочените в товарителниците и пътните листове МПС са на трето лице – превозвач, то не са представени доказателства за заплащане на транспортните услуги.
Затова и П. липсата на данни за конкретно място на натоварване и на разтоварване, за лицата, участвали в процеса, съответно за собствеността на МПС, с които е извършен превоза, не може да се приеме, че фактурираните стоки в ревизирания период с доставчик „А. В.“ ЕООД реално са натоварени от склад/обект на „А. В.“ ЕООД и са разтоварени в склад/обект на „.-Й“ ЕООД. Фактурите, съставените товарителници и пътни листове сами по себе си не са доказателство за реално предаване и превоз на стоките. Не са съхранени и превозни билети, които са задължителен документ за превоза на дървения материал – чл. 213 от Закона за горите. Заключението на вещото лице относно предаването на превозните билети на следващите купувачи може да се разглежда само като предположение, доколкото липсват доказателства описаният във фактурите с доставчик „А. В.“ ЕООД дървен материал не само реално да е доставен, но и доказателства впоследствие да е продаден. Обикновената съпоставка на наличното към 31.12.2014 г. количество дървен материал в склада на „.-Й“ ЕООД с продадените от дружеството количества през 2015 г. не доказва, че именно фактурираната дървесина с доставчик „А. В.“ ЕООД е продадената.
Не на последно място – част от представените в хода на ревизионното производство касови бонове, за които се твърди, че удостоверяват плащане в брой по издадените от „А. В.“ ЕООД фактури, са нечетливи относно датата им, за да се правят изводи, че удостоверяват плащане именно по тези фактури.
Във връзка с изложеното, въпреки че в хода на производството е потвърдено от експертното заключение, че обективиращите доставките фактури с доставчик „А. В.“ ЕООД съдържат реквизитите по чл. 114 ЗДДС, отразени са и са включени в СД по ЗДДС за съответния период, само по себе си издаването и осчетоводяването им не е основание да се признае реално извършване на отразените в тях доставки на стоки. Тежестта на доказване е на дружеството-жалбоподател, което се ползва от правата по фактурите (чл. 154 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК). В случая, поради недоказаните реално извършени доставки по издадените от „А. В.“ ЕООД фактури, макар и документално оформени в счетоводството, не пораждат право на данъчен кредит.
По изложените съображения жалбата в тази й част – с оплакване за незаконосъобразност на ревизионния акт по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДДС за установените задължения за ДДС за периода 01.12.2014 г. – 31.12.2015 г. в размер общо на 18 984,88 лв. и лихви в размер общо към 26.07.2021 г. 11 699,16 лв., поради непризнатото право на данъчен кредит в размер на 16 505,73 лв. по издадените от "АМ Валя“ ЕООД фактури, е неоснователна.
Жалбата е неоснователна и в останалата й част – на установените задължения по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г.
Поради недоказаната реална доставка на стоките по издадените в периода 01.12.2014 г. – 31.12.2015 г. фактури с доставчик „А. В.“ Е. фактурите са издадени без основание. Затова и на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО счетоводният финансов резултат за 2014 г. е увеличен със сумата от 35 702 лв. – стойността на издадените фактури от „А. В.“ ЕООД в ревизирания период, съгласно доклада (стр. 8) (фактури на стр. 6-7 от доклада), с оглед което дължимият корпоративен данък за внасяне е в размер на 10 574,34 лв., от които за довнасяне – 3 597,19 лв., ведно с лихвите към 26.07.2021 г. в размер на 2 308,01 лв. Аналогично и на същите основания (чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО) – за 2015 г. счетоводният финансов резултат е увеличен със сумата от 99 728,66 лв., представляваща стойността на издадените от „А. В.“ ЕООД фактури през 2015 г. (стр. 12-13 от доклада), и съобразно получения счетоводен финансов резултат е установен корпоративен данък в размер на 7 358,50 лв., ведно с лихви към 26.07.2021 г. в размер на 3 972,06 лв.
С оглед неоснователността на жалбата по изложените съображения и съгласно чл. 161, ал. 1 и 3 ДОПК, следва да бъде уважено искането на ответника за разноски – юрисконсултско възнаграждение (по молбата му от 01.06.2022 г.), което следва да бъде присъдено в размер на 1 967,59 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), изчислени върху размера на задълженията по оспорения ревизионен акт (общо 47 919,80 лв.).
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „.-Й“ Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „...“, бл. ..., ..., ап. ..., срещу Ревизионен акт № Р-*7906-091-001/26.07.2021 г. на органи по приходите П. ТД на Н. – С., потвърден с Решение № 1637/20.10.2021 г. на Д. на Д. ... и Д. П. П. Централно управление на Националната агенция за приходите – С., с който на „.-Й“ ЕООД – гр. Б. са определени задължения за ДДС за периода 01.12.2014 г. – 31.12.2015 г. в общ размер на 18 984,88 лв., както и лихви към 26.07.2021 г. в размер на 11 699,16 лв., и за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 3 597,19 лв., ведно с лихвите към 26.07.2021 г. в размер на 2 308,01 лв., и корпоративен данък за 2015 г. в размер на 7 358,50 лв., ведно с лихви към 26.07.2021 г. в размер на 3 972,06 лв.
ОСЪЖДА „.-Й“ Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. ..., ..., ап. ..., да заплати на Д. ... и данъчно осигурителна П. – гр. С. П. Централно управление на Националната агенция за приходите – С. сумата 1 967,59 (хиляда деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

ВА