и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.215, ал.1 и чл.219, ал.3 от ЗУТ вр. чл.145 и сл.
от АПК е образувано по жалба на Н. А. Т. от гр.Г. Д., срещу Решение №285 по
Протокол №26 от заседание на О. С. – гр.Г. Д. от 24.11.2009г., с което е
одобрен ПУП - ПР и ПЗ на гр.Г. Д., в частта относно одобрения ПУП - ПР за УПИ
ІІ-2909, кв.222 по плана на гр.Г. Д. /поправена жалба на л.28/.
Жалбоподателят е оспорил решението за одобряване на ПУП – ПР за УПИ ІІ на
основание чл.146, т.4 от АПК - противоречие с разпоредбата на чл.15, ал.3 от
ЗУТ относно границите на УПИ.
Ответникът по жалбата не е изразил становище по допустимостта и основателността
на оспорването.
От заинтересованите страни П. Д. не се е противопоставил на жалбата. Останалите
не са изразили становище по нея.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, изслушана е
съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено към
доказателствения материал по делото.
При анализа и оценката на събраните доказателства съдът прие следното за
установено:
Частично оспореното решение на О. С. – гр.Г. Д. №285 по протокол №26 от
заседание на О. С. – гр.Г. Д. от 24.11.2009г., е взето по предложение на Кмета
на Община Г. Д. за одобряване на ПУП - ПР и ПЗ на гр.Г. Д.. С него, на
основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, О. С. – гр.Г. Д. е одобрил ПУП - ПР и ПЗ на гр.
Г. Д., ведно с правилата и нормативите за прилагането му.
По одобрения ПУП-ПР на гр.Г. Д. УПИ ІІ – 2909, е с площ 124 кв.м. и е отреден
за жилищно строителство.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, чиито изводи не са оспорени
от страните, се установява, че по одобрената Кадастрална карта имот 2909 е с
площ от 154 кв.м., като одобрения ПУП- ПР за него променя уличната и дворищната
регулация. Регулационните граници на УПИ ІІ не съвпадат с имотните граници от
север и от юг. По регулационния план от 1992г. регулационните граници са
минавали по имотните граници по действащата кадастрална карта, а по одобрения
ПУП-ПР с оспореното решение на О. С. – Г. Д. не съвпадат, с което се отнема
площ от 30 кв.м. от имота.
Експертното заключение е прието без оспорване от страните и доколкото изводите
са изградени и съответни на материалите по делото, е достоверен източник за
спорните по делото факти.
Жалбоподателят е собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ ІІ-2909, кв.222, и сграда в
него – договор за отстъпване на право на строеж от 23.12.1989г. /л.6/ и договор
за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост по реда на ЗДС от
18.12.1998г. /л.14/. Имот 2909 по КК на гр.Г. Д. е записан в кадастралния
регистър на жалбоподателя за 1/2 ид.ч. от правото на собственост /извлечение на
л.79/.
Решение №285/24.11.2009г. е обнародвано в ДВ, бр.№3/12.01.2010г. Възражението
на жалбоподателя по ПУП - ПР и ПЗ е подадено на 25.01.2010г.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд съгласно чл.215, ал.1 вр.
чл.214, т.1 от ЗУТ, и допустима за разглеждане по същество - постъпила е в
срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ и от заинтересован от оспорването по смисъла на чл.
131, ал.2, т.3 от ЗУТ носител на вещни права в УПИ ІІ – предмет на плана.
Разгледаната по същество жалбата е и основателна:
Според неоспореното експертно заключение, одобреният с оспореното решение ПУП-
ПР за УПИ ІІ-2909 води до промяна на регулационните граници, които не съвпадат
с имотните по действащата кадастрална карта и регулационните по плана от 1992г.
от север и юг, така че се отнемат 30 кв.м. от площта на имота, в нарушение на
забраната по чл.15, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, с последващ
подробен устройствен план не могат да се променят границите между поземлените
имоти освен в хипотезата на ал.3 на чл.15 - само със съгласието на
собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне
на собственост с нотариално заверени подписи. В случая собственикът не е
изразил съгласие за изменение на границите на УПИ ІІ с оспорения ПУП-ПР, който
е одобрен в нарушение на закона и на основание чл.146, т.4 от АПК –
противоречие с разпоредбата на чл.15, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, оспореното решение
следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не е сторил искане за разноски и съдът не разисква тяхната
дължимост.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №285 по Протокол №26 от заседание на О. С. – гр.Г. Д. на
24.11.2009г., с което е одобрен ПУП-ПР и ПЗ на гр.Г. Д., в частта относно
одобрения ПУП-ПР за УПИ ІІ, кв.222 по плана на гр.Г. Д..
Решението е окончателно.

Административен съдия:\п\ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала !
РС.