и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Б. Б.
П. от Б. срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-24/07.02.2013 г. на Н. на Р. Ю. Р..
Заповедта в обжалваната й част е оспорена по чл. 146, т. 4 от АПК с искане за
отмяната й.
Застъпено е становище за неправилно тълкуване и приложение на чл. 38, ал. 5 ЗУТ
във връзка с преценката за наднормено шумово и друго замърсяване, респективно
по приложението на чл. 186 ЗУТ, налагаща изрично съгласие на съсобствениците в
етажната собственост за издаване на разрешението за строеж.
Жалбата с искане за отмяна на заповедта е поддържана и в съдебно заседание,
чрез пълномощник. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът Началник на Р. Ю. Р., чрез пълномощник, е оспорил жалбата.
Съображенията са доразвити в писмена защита.
Ответникът Главен А. на Община Б., чрез пълномощник, е оспорил жалбата.
Заинтересованите страни не са изразили становище по жалбата.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушани са съдебно
- технически експертизи, заключенията по които са приобщени към
доказателствения материал по делото.
От техния анализ и оценка съдът прие следното за установено:
Производството пред органа е започнало по жалба на жалбоподателката Б. П. В. №
Ж-02-194/11.06.2012 г. /л.74/ и Х. Г. В. № Ж-02-200/11.06.2012 г. /л.
71/, М. Ц. В. № Ж-02-193/11.06.2012 г. /л.72/, Е. В. В. №
Ж-02-192/11.06.2012 г. /л.73/, А. Бързачка В. № Ж-02-199/11.06.2012 г. /л.
75/, Д. Н. В. № Ж-02-198/11.06.2012 г. /л.76/, Г. С. В. № Ж-
02-197/11.06.2012 г. /л.77/, В. К. В. № Ж-02-195/11.06.2012 г. /л.
78/, Р. Б. В. № Ж-02-196/11.06.2012 г. /л.79/, срещу Разрешение за
строеж № 49/29.02.2012 г. на Г. А. на Община Б. /л.85/, издадено на
заинтересованите страни за “Преустройство и промяна на предназначението на
самостоятелен обект с идентификатор 04279.617.68.2.8 по КК на Б., находящ се в
сграда с идентификатор 04279.617.68.2, УПИ І, имот с идентификатор 04279.617.68
в кв. 216 “а” по плана на Б. от за търговска дейност в “заведение за бързо
хранене – дюнер на кота +/- 0.00 м от жилищна сграда – блок “Б”.
С оспорената заповед Началникът на Р. Ю. Р. е прекратил производството по
жалбите на Х. Г., А. Б., Д. Н., М. Д.
и В. К., и е отхвърлил жалбите на Г. С., Б. П., Е.
В. и Р. Б., като е приел, че са заинтересовани лица по смисъла
на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, като собственици в сградата – етажна
собственост, но съгласието им не е необходимо, съгласно чл. 38, ал. 5 ЗУТ.
Разрешение за строеж № 49/29.02.2012 г. на Г. А. на Община Б. /л.85/ и издадено
на заинтересованите страни за “Преустройство и промяна на предназначението на
самостоятелен обект с идентификатор 04279.617.68.2.8 по КК на Б., находящ се в
сграда с идентификатор 04279.617.68.2, УПИ І, имот с идентификатор 04279.617.68
в кв. 216 “а” по плана на Б. от за търговска дейност в “заведение за бързо
хранене – дюнер на кота +/- 0.00 м от жилищна сграда – блок “Б”.
В хода на производството и с оглед възникналия спор по фактите е установено
чрез приобщеното експертно заключение на инж. Г., че източниците на шум и
вибрация по одобрения инвестиционен проект са вентилационен бокс на местната
смукателна инсталация и канализационен вентилатор на нагнетателната инсталация,
а източниците на димни замърсявания са дюнер – грил , ел.фритюрник и
електрическа плоча. Вентилационната инсталация засяга проходен безистен на
жилищния блок, който служи за подход към жилищната част на сградата, но при
устния доклад експертът е пояснил, че засягането е само относно отвеждането на
мръсния въздух от производството на дюнери в началото на прохода /до входа му/.
При изслушване на заключението на вещото лице Т. е изяснено, че по технически
данни двете машини – смукателна и нагнетателна, са с нива на шум 56 и 59
децибела, над допустимите 55 децибела, измерени в диапазон 1.50 м от машината,
но по проект е предвидено монтирането им в шумозаглушителни кутии, които служат
за понижение на шума от вентилаторите и с тези шумозаглушители шумът ще се
понижи под 56 децибела и 59 децибела.
При тези данни за фактите от значение за спорното право и разпоредбите на чл.
159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът прие следното:
Жалбата срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-24/07.02.2013 г. на Н. на Р. Ю. Р. е
процесуално недопустима в частта, с която оспорването е насочено срещу
заповедта в частта й, с която производството по чл. 215 ЗУТ е прекратено по
жалбите на Х. Г., А. Б., Д. Н., М. Д.
и В. К.. В тази й част заповедта не засяга права и законни
интереси на жалбоподателката. Правото на оспорване принадлежи на инициаторите
на производството по чл. 216 ЗУТ, чиито жалби са определени от Н. на Р. Ю. Р.
като недопустими, не и на трети лица.
С аналогични съображения, недопустима е и жалбата на П. срещу заповедта в
частта й, с която са отхвърлени жалбите на Г. С., Е. В. и
Р. Б.. Жалбоподателката не е упълномощен и с право за
представителство пред съда представител на Г. С., Е. В. и
Р. Б., за да упражнява техни права по оспорване на заповедта.
По изложените съображения в тази й част, жалбата на П. следва да се остави без
разглеждане и производството да се прекрати – чл. 159, т. 4 АПК.
В останалата си част, жалбата срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-24/07.02.2013 г. на Н.
на Р. Ю. Р., с която е отхвърлена жалбата на П. срещу Разрешение за строеж №
49/29.02.2012 г. на Г. А. на Община Б. е допустима - постъпила е на 08.03.2013
г. /плик на л.9/, т.е. в срока по чл. 215, ал. 4 вр. чл. 216, ал. 6 от ЗУТ,
изчислен от съобщаването на заповедта на жалбоподателката на 22.02.2013 г.
/писмо изх. № БЛ266-00-582/20.02.2013 г. и известие за доставяне на л.21/,
която е заинтересовано лице по чл. 216, ал. 3 ЗУТ и заинтересована от
оспорването на заповедта по чл. 216, ал. 6 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част е неоснователна:
Заповедта, с която Началникът на Р.-Б. е отхвърлил жалбата на П. срещу
Разрешение за строеж № 49/29.02.2012 г. на Г. А. на Община Б., е издадена от
компетентен орган, съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, и при правилно
приложение на чл. 149, ал. 2, т. 3 вр. чл. 185, ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 5
ЗУТ.
Безспорно Б. П., като собственик на жилище в сграда с идентификатор
04279.617.68.2 /нот.акт № 82/2007г./, в която се намира обекта, за който е
издадено Разрешение за строеж № 49/29.02.2012 г., е заинтересована от
обжалването му в смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ.
Разрешението за строеж не е съобщено на П. по предвидения в закона ред – чл.
61, ал. 1 от АПК вр. чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, доколкото в административната
преписка не се съдържат данни за изпращане на писмено съобщение по чл. 61, ал.
2 от АПК. Затова и подадената срещу разрешението за строеж жалба от П. на
11.06.2012 г. е постъпила в 14 – дневния срок по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ за
разглеждането й по същество от Н. на Р. Ю. Р..
Разрешението за строеж е сред изрично посочените актове по чл. 216, ал. 1, т. 2
от ЗУТ и Началникът на Р. Ю. Р. е упражнил контролните си правомощия при
наличие на предпоставките за допустимост на жалбата на Б. П..
Същевременно, за да отхвърли жалбата се е позовал на разпоредбите на чл. 185,
ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 5 ЗУТ, които е тълкувал и приложил правилно:
Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се иска съгласието на останалите
собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти,
помещения или части от тях, когато преустройството се извършва при условията на
чл. 38, ал. 5 и 6, а съгласно чл. 38, ал. 5 ЗУТ помещения и обекти за нежилищни
нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват и да
променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на
собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено
шумово и друго замърсяване.
Оспореното разрешение за строеж е за преустройство на обект 617.68.2.8 за
търговска дейност в заведение за бързо хранене – дюнер, т.е. за нежилищни
нужди, поради което се касае за преустройство на собствен обект без промяна на
предназначението по смисъла на § 5, т. 51 ДР на ЗУТ, която хипотеза изключва
съгласието на собствениците на жилища в етажната собственост – чл. 185, ал. 1,
т. 1 ЗУТ.
Преустройството на обект 617.68.2.8 не е свързано с отнемане на общи помещения
и площи или части от тях и с променя предназначението им, съществено изменение
на общите части на сградата – чл. 185, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Засягането на
прохода е само относно отвеждането на мръсния въздух в безистена, според вещото
лице, с оглед което не попада в хипотезите по т. 2 и т. 3 на чл. 185, ал. 1
ЗУТ. Доколкото инсталацията е елемент от преустройството на помещението и не е
свързана с други инсталации на сградата /устния доклад на инж. Г. в съдебно
заседание на 19.09.2013 г./, не са налице и хипотезите по т. 4 и т. 5, ал. 1,
чл. 185 ЗУТ.
Отделно от доказателствата по делото не се установява наднормено шумово и друго
замърсяване по смисъла на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Посочените от вещото лице Т.
технически характеристики на шума на двете машини са над допустимите 55
децибела по Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда,
отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за
оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху
здравето на населението – 56 и 59 децибела, но в радиус 1.50 м от машините в
самото помещение, като извън тези 1.50 м. експертът е посочил, че шумът се
разсейва, за който преграда е и самата стена на помещението, и на разстояние
15-20 м тези децибели се разпадат /устния доклад на вещото лице Т. в съдебно
заседание на 17.10.2013 г./. Отделно са предвидени шумозаглушители, които
допълнително понижават шума под 56 и 59 децибела. Затова и не може да се
приеме, че с преустройството на помещението ще се допусне наднормено шумово и
друго замърсяване, или жалбоподателката не е оборила Комплексния доклад за
оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания
към строежите и заключението, че обектът съответства на правилата и нормативите
за устройство на територията, както и на изискванията на чл. 169, ал. 1 ЗУТ –
защита от шум и опазване на околната среда. Затова и изводите в оспорената
заповед, че преустройството е в хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ вр. чл.
38, ал. 5 ЗУТ - без наднормено шумово и друго замърсяване, в който случай не се
изисква съгласие на останалите собственици на етажната собственост за издаване
на оспореното разрешение за строеж, са правилни. В този смисъл заповедта е
съобразена с материалния закон - чл. 185, ал. 1, т. 7 вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ.
С оглед изложените съображения за отсъствие на основания за отмяна на
оспорената заповед на Н. на Р. Ю. Р. в частта, с която е отхвърлена жалбата на
жалбоподателката срещу Разрешение за строеж № 49/29.02.2012 г. на Г. А. на
Община Б., жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2, пр. последно от
АПК вр. чл. 21. ал. 1 от ЗУТ, и чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. Б. П., с адрес Б., У.”. П. 2Б, . 2, А. 4,
срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-24/07.02.2013 г. на Н. на Р. Ю. Р. в частта й, с
която е прекратено производството по жалбите на Х. Б. Г., А.
В. Б., Д. И. Н., М. Ц. Д. и В.
Г. К. срещу Разрешение за строеж № 49/29.02.2012 г. на Г. А. на
Община Б., и в частта й, с която са отхвърлени жалбите на Георги Кирилов
С., Е. А. В. и Р. А. Б. срещу
Разрешение за строеж № 49/29.02.2012 г. на Г. А. на Община Б., и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 290/2013 г. по описа на Административен съд – Б. в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Б. П., с адрес Б., У.”. П. 2Б, . 2, А. 4, срещу Заповед
№ ДК-10-ЮЗР-24/07.02.2013 г. на Н. на Р. Ю. Р. в частта й, с която е отхвърлена
жалбата й срещу Разрешение за строеж № 49/29.02.2012 г. на Г. А. на Община Б..
Решението в частта, с която производството по делото е частично прекратено
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Р
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи.
Решението в останалата му част е окончателно.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
И. Г.