Производството по реда на чл. 297, ал. 4 АПК е образувано по искане на „. България“ Е. – гр. С. в подадената жалба срещу Покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР12-886-01-753/16.12.2014 г. на Н. на РДНСК Югозападен Р. и действия по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. в писмо изх. № БД-4799-04-766/25.10.2016 г. на Н. на Д..
От данните по административната преписка се установява, че със Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. на Н. на РДНСК Югозападен Р. е наредено премахване на незаконен строеж „Улица от о.т. 1201 – о.т. 1266 – о.т. 1267 – о.т. 1268 – о.т. 1269 до о.т. 1270“, находяща се в ПИ *.190.31, ПИ *.190.43, ПИ *.190.51 – собственост на дружеството жалбоподател, ПИ *.190.25, ПИ *.190.39, ПИ *.190.10, ПИ *.190.32, ПИ *.190.6, ПИ *.190.48 и ПИ *.17.1491 по КК на гр. Б. между кв. 374 и кв. 378, м. „Г.“. Заповедта е влязла в сила за „...“ Е. с постановяване на Решение № 7207/28.05.2014 г. по адм.д. № 3714/2014 г. на Върховен административен съд, с което жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. е отхвърлена изцяло, вкл. в частта й по т. 2, с която задължението за премахване е възложено на собствениците на имоти, през които е изградена улицата. След съобщението от Административен съд – Благоевград /вх. № БК-486-02-183/05.06.2014 г./ за влизане в сила на заповедта, до длъжниците за изпълнение на произтичащите от нея задължения за премахване на улицата /собствениците на имоти, в които е изградена улицата/ е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР12-886-01-753/16.12.2014 г. на Н. на РДНСК Югозападен Р. и след извършена на място проверка на 20.05.2015 г., при която е констатирано, че асфалтовата настилка не е премахната освен в участъка на ПИ 190.39 /протокол № БК-486/11.08.2016 г./, е извършено предварително проучване за принудително изпълнение /протокол от 14.06.2015 г./, като с писмо изх. № БД-4799-04-766/25.10.2016 г. на Н. на Д. премахването е насрочено за периода от 21.11.2016 г. до 24.11.2016 г.
При тези факти и закона, жалбата в частта й срещу Покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР12-886-01-753/16.12.2014 г. на Н. на РДНСК Югозападен Р. е недопустима за разглеждане:
Оспорената покана за доброволно премахване на незаконен строеж: „Улица от о.т. 1201 – о.т. 1266 – о.т. 1267 – о.т. 1268 – о.т. 1269 до о.т. 1270“, находяща се в ПИ *.190.31, ПИ *.190.43, ПИ *.190.51 – собственост на дружеството жалбоподател, ПИ *.190.25, ПИ *.190.39, ПИ *.190.10, ПИ *.190.32, ПИ *.190.6, ПИ *.190.48 и ПИ *.17.1491 по КК на гр. Б. между кв. 374 и кв. 378, м. „Г.“, е изпратена на основание разпоредбата на чл. 277 АПК във връзка с издадена и влязла в сила Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. на Н. на РДНСК Югозападен Р.. Поканата за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 АПК не е действие по принудително изпълнение в смисъла на чл. 294 АПК. Съгласно посочената разпоредба, на оспорване пред съда подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, но общата разпоредба на чл. 294 АПК не следва да се тълкува в смисъл, че всеки акт, действие или бездействие, независимо дали засяга или не права на длъжника, подлежи на обжалване. Такова разширително тълкуване противоречи на конституционния принцип за обжалваемост на административните актове при наличие на засягане, както и на целта на изпълнителното производство - да осигури в разумен срок признатото на органа право на изпълнение при защита правата на длъжника. Тези действия, които не засягат правата на длъжника не подлежат на обжалване. Поканата за доброволно изпълнение по естеството си е правно-техническо средство за започване на производството за принудително изпълнение, съгласно чл. 277, ал. 1 АПК, като същевременно цели да предупреди длъжника, че след като задължението не е изпълнено и не бъде изпълнено в рамките на 14-дневния срок от получаването й, органът ще пристъпи към принудително изпълнение. В този смисъл поканата не засяга правни интереси на длъжника, доколкото не поражда задължение за изпълнение и не е етап от принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-04/25.03.2013 г. на Н. на РДНСК Югозападен Р. чрез способите по Глава ХVІІ, Дял V на АПК и Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях от органите на Д.. Поради това липсва правен интерес от оспорването й. Доколкото всяко действие на органа по изпълнението е израз на предоставената му власт чрез способите на държавната принуда да въздейства върху правната сфера на длъжника, то за последния е налице правен интерес да иска отмяната на всяко действие за принудително изпълнение, но не и на онези, целящи доброволно постигане на резултата по изпълнителното дело.
С оглед на тези изводи жалбата срещу оспорената покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР12-886-01-753/16.12.2014 г. е недопустима за разглеждане и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати в тази му част.
Искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 297, ал. 4 АПК до приключване на настоящото производство по жалбата срещу действия по принудително изпълнение по писмо изх. № БД-4799-04-766/25.10.2016 г. на Н. на Д. е допустимо, доколкото жалбата срещу действията по принудително премахване на улицата в частта й, преминаваща през имот на дружеството – ПИ *.190.51, е постъпила в срока по чл. 296, ал. 1 АПК, при липсата на данни в административната преписка за датата на съобщаване на писмо изх. № БД-4799-04-766/25.10.2016 г. на „....“ Е.. Положеният печат върху писмо изх. № БД-4799-04-766/25.10.2016 г. не отразява връчване, доколкото не е установено от органа в какво качество получателят на писмото е заверил с печат на дружеството получаването му, след като не е законен представител. Доколкото за премахването на незаконния строеж в имот 190.51 дружеството като собственик е длъжник в изпълнителното производство, подадената жалба изхожда от страна с право на жалба в смисъла на чл. 295 АПК.
Разгледано по същество, искането по чл. 297, ал. 4 АПК е неоснователно:
Съгласно чл. 297, ал. 4 от АПК подаването на жалбата срещу действията по изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването й. Доколкото правилото е установено като обезпечителна мярка за правата на длъжника и трети засегнати лица, то временното преустановяване на действията по изпълнение следва да постига именно тази цел - защита от настъпването на значителни или трудно поправими вреди /арг. от чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК/. Правилото на чл. 297, ал. 4 АПК защитава интереса от изпълнението, който следва да бъде гарантиран и колизията между този защитен интерес и частния интерес - в случая на търговското дружество – собственик на ПИ 190.51, следва да бъде разрешена с оглед значимостта на последния.
В разглеждания случай в искането на дружеството са изложени съображения, които представляват обичайни вреди от премахването на един незаконен строеж и не обосновават необходимост от спиране на изпълнението до произнасянето на съда по жалбата срещу законосъобразността на предприетите от органа принудителни действия. Действията по изпълнение са насочени към принудително премахване на улица във връзка с издадена заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ и незабавното изпълнение на действията по премахването й не накърнява права на дружеството, вкл. свързани с упражняваната от него търговска дейност, които да бъдат определени като значителни и трудно поправими вреди в смисъла на закона. Премахването на асфалтовата настилка в онази част на улицата, преминаваща през имот 190.51 не лишава дружеството, гостите на стопанисваните от него търговски имоти и работниците и служителите от достъп до тях. Отделно обичаен икономически интерес може да е основание за защита по чл. 297, ал. 4 АПК, стига да е особено важен и да няма алтернативно решение, докато в случая премахването на улицата /асфалтовата настилка/ няма за последица преустановяване на достъпа до имот 190.51 на дружеството, нито може да се счита за действие, лишаващо или съществено ограничаващо развиването на търговската дейност на дружеството. Затова не може да се направи извод, че изпълнението би могло да причини на дружеството парични загуби в големи размери. Вредите, които биха били причинени в хипотезата на изпълнение на заповед за премахване на един незаконен строеж, не могат да бъдат възприети и като непоправими. Те могат да бъдат обезщетени при последващо признато за незаконно принудително изпълнение /по арг. и от чл. 299, ал. 1 от АПК/. В този смисъл, останалите съображения за искането за спиране на изпълнението, свързани със самото техническо изпълнение са извън преценката по чл. 297, ал. 4 вр. чл. 166, ал. 2, изр. 1 АПК. Затова и искането за спиране на изпълнението до произнасянето на съда по жалбата срещу действията по принудително премахване на улицата през имот 190.51 по писмо изх. № БД-4799-04-766/25.10.2016 г. е неоснователно.
Определението по чл. 297, ал. 4 АПК не подлежи на обжалване с оглед едноинстанционността на производството по чл. 297 АПК – чл. 298, ал. 4 АПК. То не прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито изрично е посочено като определение, което подлежи на обжалване - чл. 229, ал. 1 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 297, ал. 4 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „...“ Е., със седалище и адрес на управление гр. С. Р. Т., Б. „...“ № ..., срещу Покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР12-886-01-753/16.12.2014 г. на Н. на РДНСК Югозападен Р. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 677/2016 г. на Административен съд – Благоевград в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „...“ Е., със седалище и адрес на управление гр. С. Р. Т., Б. „...“ № ..., за спиране на изпълнението на действията по принудително изпълнение в писмо изх. № БД-4799-04-766/25.10.2016 г. на Н. на Д..
Определението в частта, с която производството по делото е частично прекратено подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи. В останалата му част е окончателно.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

В. А.