и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 2 от ПЗР и чл.156 и следващите от Д.-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
С Решение № 12636/13.10.2020 год., постановено по адм.д.№ 6275 по описа на Върховния административен съд за 2020 год. е отменено Решение № 320/20.02.2020 год. постановено по адм.д.№ 952 по описа на Административен съд – Б. за 2019 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Подадена е жалба от К. К. К. с адрес: гр. Р., област Б., ул. „. Г. № 14, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-*5871-091-001/24.04.2019 год., потвърден с Решение № 1187/11.07.2019 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. П. (Д“ОДОП“) П. Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на Н.), с който са установени задължения за годишен и авансов данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в общ размер на 25 743.58 лева за данъчни периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. и по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в резултат на начислен ДДС в общ размер на 11 742.76 лева за данъчни периоди от м. 12.2015 год. до м. 09.2017 год., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 10 727.69 лева.
Твърди се в жалбата, че П. определяне на задълженията не са спазени основни положения, залегнали в разпоредбите на ДОПК – принципите на законност, обективност и добросъвестност. Сочи се, че неправилно и необосновано ревизиращият екип, а и решаващия орган са приели, че ревизията следва да се проведе по особените правила на чл.122 и следващите от ДОПК, както и че в хода на ревизията е възложена експертиза на неправомерно назначен експерт. Иска се отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Ответникът – Д. на Д“ОДОП“, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-почеркова експертиза, безспорно се установява, следното:
С обжалвания РА № Р-*5871-091-001/24.04.2019 год. са установени изискуеми задължения на К. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в общ размер на 25 743.58 лева за данъчни периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. и по ЗДДС в резултат на начислен ДДС в общ размер на 11 742.76 лева за данъчни периоди от м. 12.2015 год. до м. 09.2017 год., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 10 727.69 лева.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-*5871-020-001/27.09.2018 год. (приложена на стр.22 от адм.д.№ 952/2020 год.), издадена от М. Й. С. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Д. „Контрол“ П. ТД на Н. – С., е възложено извършването на ревизия на К. К. К. за авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 год. до 21.12.2017 год.; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за същия период и за ДДС за периода 29.12.2015 год. до 30.09.2017 год. Заповедта е редовно връчена, срещу разписка на 01.10.2018 год. (стр.23). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-*5871-020-002/11.12.2018 год. (приложена на стр.19 от адм.д.№ 952/2019 год.) е определен срок за завършване на ревизията – 01.03.2019 год. – стр.19. Заповедта за изменение на ЗВР е редовно връчена по електронен път – стр.21.
С Уведомление № Р-*5871-113-001/28.02.2019 год. (стр.65 от адм.д.№ 952/2019 год.) на основание чл.124, ал.1 от ДОПК е уведомен жалбоподателя, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. и ДДС за период от 29.12.2015 год. – 30.09.2017 год. ще бъдат определени по реда на чл.122 -124 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-*5871-092-001 от 28.03.2019 год. (стр. 24-64 от адм.д.№952/2019 год.) връчен на посочения от ревизираното лице електронен адрес, ведно с приложенията към него на 29.03.2019 год. – стр.64. Срещу констатациите в РД на 12.04.2019 год. е подадено възражение, заведено с вх.№ 53-00-3345 (стр.96). С възражението се оспорват изводите на ревизиращия екип за наличие на предпоставките за приложение на особения ред по чл.122 от ДОПК, а именно: данни за укрити приходи или доходи. Сочи се, че необосновано е прието от ревизиращия екип, че жалбоподателя е получил облагаеми доходи по ЗДДФЛ. Въз основа на РД е издаден обжалвания РА, приложен на стр.67-71. Установени са задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в общ размер на 25 743.58 лева за данъчни периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. и по ЗДДС в резултат на начислен ДДС в общ размер на 11 742.76 лева за данъчни периоди от м. 12.2015 год. до м. 09.2017 год., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 10 727.69 лева. РА е връчен по електронен път на 24.04.2019 год. – стр.72.
П. ревизията е установено, че К. е местно физическо лице и е Д. задължен за облагаемия си доход, получен през ревизирания период от източници в България и от чужбина. Предприети са процесуалните действия, подробно описани в констативната част на РД, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от РА. Въз основа на събраните в хода на ревизията данни, ревизиращите органи са приели за установено, че през ревизирания период жалбоподателят е получил доходи от източници в страната от продажбата на стоки – хранителни добавки чрез електронния сайт www.pompai.com, както и че е използвал услугите на „...“ ООД, като е получавал суми по наложени платежи, част от тях изплатени в офисите на куриерското дружество, а друга част – изплатени по банков път. Констатирано е, че общият размер на тези суми е 183 366.58 лева, които доходи е следвало да бъдат декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като считано от м. 11.2015 год. е достигнат и облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и през м. 12.2015 год. е следвало да бъде подадено заявление за регистрация по ДДС.
Въз основа на направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчната основа от доходите от извършваната търговия за облагане с ДДФЛ за съответните години и съответно дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Предоставена е възможност на ревизираното лице да даде информация относно установените от ревизиращите органи факти и обстоятелства, като в хода на ревизията същият не е представил доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите. Въз основа на събраните доказателства, в това число и възложената съдебно-графическа експертиза, ревизиращите органи са достигнали до извода, че К. е извършвал електронна търговия като физическо лице и е получавал суми по наложени платежи и по банков път, като е следвало да декларира тези доходи с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и е следвало през м. 12.2015 год. да подаде заявление за регистрация по ДДС, поради достигане на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.
По отношение облагането с ДДС е направен извод, че през периода м. 01.2014 год. до м. 09.2017 год. К. е осъществявал търговска дейност, извършвайки електронна търговия чрез електронен магазин www.pompai.com, от който е продавал хранителни добавки, доставяни на клиентите чрез куриерско дружество„...“ ООД. Прието е, че за извършените продажби и неотразени приходи от тях, са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са облагаеми по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради това, че са с място на изпълнение територията на страната. Органите по приходите са определили данъчна основа за облагане и дължим ДДС в общ размер на 11 742.76 лева и лихва за забава, определена на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК за невнесения в срок данък – в размер на 3 004.04 лева.
Ревизионният акт е бил обжалван по административен ред пред Д. на Д„ОДОП“ с жалба подадена на 09.05.2019 год. (стр.56). С Решение № 1187/11.07.2019 год. (стр.7-14) на Д. на Д“ОДОП“ е потвърден.
В изпълнение указанията на касационната инстанция по делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза. Според заключението на вещото лице подписите положени в разходни касови ордери (РКО) №№ 245214 ,245176, 263241, 263243, 234338, 260605, 252624, 231803, 240352, 235495, 250101, 231921, 247646, 238101 и 197683 са на К. К. К.. Подписите, положени и отразени в РКО с №162554, 182035, 182345, 182876, 176232, 212021, 198548, 184147, 190755, 190320, 168046, 160579, 183347, 222147, 207557, 215267, 216105, 207088 20663. 206206, 216627, 168531, 166881, 219200, 213387, 159098, 157749, 203916, 204808, 208973, 209374, 214302, 202504, 202981, 210261, 199872, 201621, 208054, 201153, 225513, 169329, 161830, 191696, 213834, 160170, 160993, 185088, 159003, 199465, 221329, 222963, 158261, 157623, 200738, 171052, 222441, 16483. 196311, 168926, 166478, 212505, 215686, 205271, 225947, 218308, 224253, 181636, 167243, 226389, 220883, 219650, 220058, 172375, 223693, 162214, 225058, 208489, 223875, 22463. 223443, 156785, 177020, 185477, 194627, 193087, 192663, 193538, 194017, 165203, 165979, 171923, 198111, 217458, 217015, 191193, 203477, 212968, 226820, 218760, 170602, 211599, 198993, 210723 и 211125 не са от К. К. К.. В РКО № 227275 и №252625 има положени подписи , но те не са ясни и отчетливи, което ги прави негодни за сравнителен анализ. В РКО № 170303 няма положен подпис или изписан ръкописен текст.
П. така установеното се налагат следните изводи:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за авансов и годишен данък по от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2013 год. до 31.12.2017 год. и ДДС за данъчни периоди от м. 12.2015 год. до м. 09.2017 год.
П. издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията (чл. 112, ал. 1 от ДОПК), като чл. 114, ал. 1 от същия кодекс установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. П. извършване на ревизията е спазен предвиденият в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито със ЗВР Р-*5871-020-001/27.09.2018 год., издадена от Марина Йорданова Станулова на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Д. „Контрол“ П. ТД на Н. – С., като е възложено извършването на ревизия на К. К. К. за авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 год. до 21.12.2017 год.; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за същия период и за ДДС за периода 29.12.2015 год. до 30.09.2017 год., определен е срок за завършване на ревизията от три месеца от връчване на заповедта. Със ЗИЗВР № Р-*5871-020-002/11.12.2018 год. е определен срок за завършване на ревизията – 01.03.2019 год. Ревизионният доклад е изготвен на 28.03.2019 год., т. е. в 14-дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията предвиден в чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Следователно, в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват невалидност на РА. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не са налице пороци и от формална страна. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред Д. на Д“ОДОП“ - С., който с Решение № 1187/11.07.2019 год. го е потвърдил. Решението е връчено на жалбоподателя на 15.07.2019 год. (стр.15 от адм.д.№952/2019 год.), а жалбата е подадена на 30.07.2019 год., заведена с вх.№ 53-04-826. Следователно, изпълнено е изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал.1 ДОПК срок.
Неоснователно е поддържаното и в рамките на контролното производство твърдение за липса на основанията за прилагане на особения ред на чл.122 и следващите от ДОПК. Установени са предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на недекларирани доходи, а тъй като лицето не е водило счетоводство е налице и основание по т. 4 на същата разпоредба и ревизията е проведена по особения ред. От представените по ревизионната преписка от „.....“ ООД документи – договори за извършване на куриерски услуги на територията на Република България от врата до врата, РКО, както и банкови извлечения, се установява че за проверявания период К. К. е получавал и изпращал пратки, както и парични суми във връзка с тези пратки. Фирмата извършвала куриерските услуги е предоставила за нуждите на ревизията информация за закупените стоки по периоди, количества на пратките, получените и платени цени. Предоставените РКО са били предмет на изследване, относно положените в тях подписи в хода на ревизионната производство. Същите се изследваха и в съдебното производство, като от заключението на вещото лице се установи, че подписите положени в по-голямата част от тях са положени от жалбоподателя. Ревизиращият екип правилно е приел, че жалбоподателя е извършвал търговска дейност - електронна търговия и е реализирала приходи в общ размер 183 366.58 лева. Тази сума представлява приход от дейност на лицето като едноличен търговец. Нетните приходи са определени в размер на 183 366.58 лева и въз основа на тях са определени задължения на лицето по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Същите доказателства, са послужили на данъчните органи за определяне на задълженията по ЗДДС. Налице са доставки с място на изпълнение на територията на страната и същите са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за които се дължи ДДС независимо, че лицето няма регистрация. Посочено е, че към м.11.2015 год., лицето е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, но не е подало заявление в законовия срок. Кантарджиев служебно е бил регистрирана по ЗДДС и са му определени задължения в размер на 11742.76 и съответните лихви.
Следователно, несъмнено са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В жалбата само са наведени доводи, че от писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, не се установява наличието на основания за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Впрочем следва да се има предвид и че не се направи оспорване на положените подписи върху разписките за получени суми от куриерската фирма. Така по несъмнен начин се установява, че ревизираното лице, лично и от свое име е получавало сумите по наложените платежи П. извършените продажби на стоки (хранителни добавки) по електронен път, като са извършвани сделки по занятие и са реализирани и недекларирани доходи по същите, съответно са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК.
П. наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и П. спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, е предоставена възможност на органите по приходите да приложат установения по съответния закон размер на данъка към определената в хода на ревизията П. особен случай данъчна основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия П. особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи П. условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
В случая, обстоятелствата по 122 от ДОПК са обосновани и доказани. Следва да се има предвид и още, че няма пречка ревизията да започне като такава по общия ред, а когато от събраните доказателства се установи обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК да се премине по особения ред и тогава да се връчи уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК.
Жалпоподателя е Д. задължено по ЗДДФЛ и по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като Д. задължени лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според чл. 286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
В случая, К. през ревизирания период е извършвал системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на хранителни добавки с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са извършени за обезпечаване на индивидуални нужди. П. това положение безспорно ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. След като няма доказателства тези доходи да са декларирани и да е внесен дължимия данък, безспорно е наличието и на предпоставките за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, Д. задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според ал. 2 на същата разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатация на материално и нематериално имущество, с цел получаване на редовен доход от него.
В конкретния случай, жалбоподателят, макар и нерегистриран по ЗДДС, е извършвал нееднократно сделки за получаване на редовен доход от продажбата на стоки – хранителни добавки, т.е. осъществявал е независима икономическа дейност (електронна търговия) по смисъла на ЗДДС.
Според чл. 95, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко Д. задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС, чиято ал. 1 определя като облагаема доставка всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от Д. задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от Д. задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко Д. задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По аргумент от чл. 66, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по 20%, като в случай че П. договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена.
П. тази правна регламентация за законосъобразното облагане по реда на ЗДДС, следва безспорно да се установи възникналото задължение за регистрация П. достигнат законоустановен оборот и фактът на извършените доставки като обективно проявени юридически факти. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоки условно могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива - сочещи на прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на доставки на стоки са първичните счетоводни документи и съответни съпътстващи документи, носещи информация за вида и количеството на стоката, цената, начинът на транспорт и предаване във владение на получателя. Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са тези, сочещи на фактът на притежание на стоките за извършване на доставката и материално-техническата обезпеченост за извършване на доставката. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кого са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кого са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.
Според установените факти, съдът намира, че както по отношение на получените по наложен платеж суми, така и от получените такива по банков път, се установяват насрещни реални доставки на стоки от ревизираното лице, като доходът от тях е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. В тази насока на жалбоподателя бе изрично указано, че е негова тежестта да установи П. условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в акта. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното производство, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да обосноват правен извод, различен от този на органите по приходите.
В обобщение, съдът приема, че безспорно са били налице предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Доколкото наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е безспорно установено, в производството по обжалването на РА, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното – чл. 124, ал. 2 от ДОПК. С тази презумпция се ползва и процесният РА, поради което следва да се счетат за верни направените изводи от страна на ревизиращите.
В случая констатациите на ревизионния акт са изградени въз основа на обстоятелството, че ревизираното лице системно с цел печалба е извършвало стопанска дейност, която независимо от липсата на регистрация, се приравнява на дейност на едноличен търговец и от която са реализирани укрити доходи. Тези констатации са подкрепени от ангажираните по делото доказателства.
Изложеното показва, че обжалваният РА е валиден, издаден П. спазване на установената от закона процедура и П. правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против него жалба, ще следва да се отхвърли.
П. този изход на делото и според правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на Националната агенция по приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 976.42 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. К. К. с адрес: гр. Р., област Б., ул. „. Г. № 14, срещу Ревизионен акт № Р-*5871-091-001/24.04.2019 год., потвърден с Решение № 1187/11.07.2019 г. на Д. на Д. „. и Д.-О. П. гр.С. П. Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА К. К. К. с адрес: гр. Р., област Б., ул. „. Г. № 14, да заплати на Националната агенция по приходите, сумата от 1 976.42 (хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.