и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – С., подадена чрез процесуален представител М. Т. М. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване“ против Решение № 10552 от 07.11.2018 год., постановено по н.а.х.дело № 1638 по описа на Районен съд – Б. за 2018 год., с което съдът е отменил Наказателно постановление /НП/ № 340973-F385785 от 11.06.2018 год. на Директора на Офис Б. при ТД на Н. - С..
Касационната жалба е мотивирана по съображения за наличие на отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК. Касаторът счита, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано, като е налице пълно съответствие между фактическото описание на деянието и правната му квалификация, поради което не са налице нарушения по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и правото на защита на санкционирания субект не е нарушено. Сочи се, че с решението си първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно не е приложил нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8-Н/29.12.2005 год., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица / Изд. от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп./ не съобразявайки изрично регламентираното в същата задължение за изпращане на нова декларация в 7-мо дневен срок от датата, на която е отказано приемането на първоначално подадената. Според касатора в случая разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ въз основа на систематичното им тълкуване с нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8-Н/ 29.12.2005 год. обуславят извода, че неприемането (отхвърлянето) не следва да се съобщава на дружеството и че именно тази дата започва да тече 7-мо дневния срок по чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Иска се обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът К. М., не подава отговор на касационната жалба. Въпреки редовното и своевременно призоваване за откритото съдебно зъседание, не се явява и не изразява становище по посочените с жалбата касационни основания.
Прокурорът от О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Нови доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
С наказателно постановление № 340973-F385785 от 11.06.2018 год. на Директора на Офис Б. при ТД на Н. - С., на К. Н. М., ЕГН *, от гр. С., ул. „. Д.“ № 8, за административно нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8-Н/29.12.2005 год., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица / Изд. от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп./ и чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева. В наказателнотопостановление е посочено, че декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за месец юни 2017 год., подадена на 23.07.2017 год. по електронен път с персонален идентификационен код поради неспазване на изискванията за реда и начина на деклариране и за съответствие на данните е отхвърлена с протокол № *6464/ 23.07.2017 год. Също така е посочено, че при наличие на отхвърлена декларация в 7-дневен срок от датата на отхвърлянето, или най-късно до 31.07.2017 год., К. М., в качеството й на работодател и осигурител и и задължено лице по Наредба № 8-Н/29.12.2005 год. на МФ е следвало да се подаде нова декларация с необходимите и/ или коригирани данни. Посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и чл. 5, ар. 4, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Б., като в производството по н.а.х.дело № 1638 по описа на съда за 2018 год., с Решение № 10552 от 07.11.2018 год., постановено по цитираното дело, съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 340973-F385785 от 11.06.2018 год. на директора на Офис Б. при ТД на Н. - С., с което на К. Н. М., ЕГН *, от гр. С., ул. „. Д.“ № 8, за административно нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 8-Н/29.12.2005 год., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица / Изд. от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп./ и чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева. За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за недоказано съобщаването на постановения отказ от органа по приходите за приемане на декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за месец юни 2017 год., подадена на 23.07.2017 год. и отхвърлена с протокол № *6464/ 23.07.2017 год. по реда регламентиран в ДОПК, приложим в случая. Позовавайки се на подробно визираните в акта мотиви по отношение на приложимият закон в съответствие с установената в хода на проведеното съдебно следствие фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за недоказано от страна на наказващият орган осъществяването на фактическият състав на процесното административно нарушение, поради което незаконосъобразно е ангажирана административно- наказателната отговорност на ответника.
Страните не спорят по фактическите обстоятелства, при които е било констатирано нарушението и които правилно са установени от първоинстанционния съд след пълна и всестранна преценка на доказателствата. Безспорно е с оглед фактите по делото, че М., в качеството и на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски стопанин по Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ е подала по електронен път с персонален идентификационен код на 23.07.2017 год. декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за месец юни 2017 год. Безспорно с оглед фактите по делото, че същата е отхвърлена с протокол изх. № *6464/23.07.2017 год., както и че в 7-мо дневният срок от датата на която е отказано приемане на декларациите по аргумента на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ, М. не е подала процесната декларация с необходимите и/ или коригирани данни.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).
Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, мотивирали го да отмени процесното наказателно постановлениепо по отношение на извършената преценка на фактите спрямо приложимият закон.
По доводите в жалбата:
Според чл. 3, ал. 1, т. 2, б."а" на Наредба № Н-8/29.12.2005 г., Декларация Образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на Н. от самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В чл. 8, ал. 1 и 2 на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. са изброени случаите, в които декларации, вкл. образец № 1 не се приемат. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., "задълженото лице по тази наредба в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации, след попълването на необходимите данни, ги изпраща отново в компетентната ТД на Н.". Преценката на фактите спрямо приложимият закон сочат на извода за доказаност на нарушението като лично, виновно поведение на ответника по касационната жалба, на който е вменено задължението по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО, което е и основанието за търсене на административно наказателна отговороност по чл. 355, ал. 2 от КСО чрез налагането на предвидената глоба в размер на 50 лева.
Независимо от доказаността на нарушението, при преценка тежестта на същото и вредните му последици, касационната инстанция счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН за освобождаване на нарушителя от административнонаказателната отговорност.
Правилото на чл. 28 ЗАНН е приложимо за всички случаи на маловажни административни нарушения и без да е предвидено в специалния закон. За всеки конкретен случай на административно нарушение административнонаказващият орган е овластен да преценява наличието или липсата на условия за освобождаване на нарушителя от отговорност чрез предупреждение, респективно съдът да упражни контрол на тази преценка при възникнал спор, която е част от преценката за законосъобразност на наказателното постановление.
Конкретно по делото, с оглед обществената опасност на нарушението, преценена според вредните му последици за защитените от правната норма обществени отношения, личностните данни за нарушителя, съдът намира, че случаят може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не може да се търси умисъл в поведението, доколкото недекларирането с необходимите и/ или коригирани данни в срока по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ, не е свързано с избягване на задължения към бюджета от самоосигуряващото се лице. Неподаването й не погасява задължението за заплащане на дължимите осигурителни вноски за дейността като земеделски стопанин. Неизпълнението на задължението по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8/2005 г. на МФ вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в срок няма за своя последица и настъпването на вреди за осигурителните или други права на трети лица. Режимът за деклариране на данни по реда на Наредба № Н-8/2005 г. е въведен за постигане на отчетност за държавното обществено осигуряване /чл. 1 Наредба № Н-8/2005 г. на МФ/ и не защитава други важни държавни интереси, доколкото не обезпечава заплащането на задълженията за осигурителните вноски. От друга страна, в случая задължението за подаване на декларацията е изпълнено, макар и несвоевременно, като същевременно М. е е внесла в срок дължимите осигурителни вноски, поради което не е настъпила вреда за бюджета. В този смисъл, в конкретния случай може да се обоснове ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с други, включително с оглед личността на М.. Деянието е малозначително и изключва отговорността на ответника по касационната жалба.
По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно като правен резултат следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10552 от 07.11.2018 год., постановено по н.а.х.дело № 1638 по описа на Районен съд – Б. за 2018 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
О.М.