и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Д.-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на “.-В. Е. със седалище и адрес на управление: Г.Б., ул.”. А. № 55 представлявано от управителя Д. Й. М., подадена Ч. А.С. Д. против Ревизионен акт (РА) № Р-*6847-091-001/14.05.2019 год., потвърден с Решение № 1386/14.08.2019 год. на Д. на Д. “. и Д.-О. П. (Д“ОДОП“) Г.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател по чл.177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по доставките, документирани с 55 броя фактури издадени от „...“ ЕООД за периодите от м.10.2017 год. до м.09.2018 год. за невнесен от доставчика ДДС в общ размер на 80749.99 лева и лихви за забава в общ размер на 7689.24 лева. Изложени са съображения за незаконосъобразност на РА, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се, че неправилно е възприето от органите по приходите, че са налице всички обстоятелства за ангажиране солидарната отговорност на “...". ЕООД по чл.177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за невнесен от доставчика „...“ ЕООД ДДС. Оспорва се извода на ревизиращия екип и решаващия орган за наличие на знание у жалбоподателя, че от страна на доставчика му дължимия данък няма да бъде внесен. Твърди се, че обстоятелството, че управителя на “.-В. ЕООД е пълномощник на „...“ ЕООД и двете дружества счетоводно се обслужват от една и съща фирма не предполага специфична обвързаност между тях. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Ответникът – Директорът на Д“ОДОП“, в съдебно заседание, Ч. надлежно упълномощен юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява, следното:
С РА № Р-*6847-091-001/14.05.2019 год., “.-В. ЕООД е ангажирана отговорността на “.-В. ЕООД по чл.177 от ЗДДС по доставките, документирани с 55 броя фактури издадени от „...“ ЕООД за периодите от м.10.2017 год. до м.09.2018 год. за невнесен от доставчика ДДС в общ размер на 80749.99 лева и лихви за забава в общ размер на 7689.24 лева.
Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-*6847-020-001/12.11.2018 год., издадена от В. А. В. – Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП–С. (стр.38) за установяване на публични задължения за: отговорност за данък върху добавената стойност по доставки извършени от „...“ ЕООД за периода 01.10.2017 год. - 30.09.2018 год., със срок за приключване на ревизията два месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена по електронен път на 19.11.2018 год., видно от приложеното на стр.40 удостоверение.
В срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-*6847-092-001/04.02.2019 год., надлежно връчен по електронен път – стр.78-86. С молба, заведена с В.№ 53-00-3780#2/13.02.2019 год.(стр.74 и 75) е поискано удължаване срока за подаване на възражение. Възражение от проверяваното лице против съставения Ревизионен доклад е подадено на 19.03.2019 год. (стр.67-69). Сочи се във възражението, че обстоятелството, че двете дружества се обслужват от една и съща счетоводна фирма и справки-декларации са подавани от един и същи IP адрес не може да обуслови свързаност. Оспорват се констатациите на ревизиращия екип, че в качеството си на пълномощник на „...“ Е. Д. М. – управител на „..." ЕООД е откривал банкови сметки и е извършвал правни и фактически действия от името на доставчика по изследваните фактури.
Въз основа на ревизионния доклад, в срока по чл. 119, ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ревизионен акт № Р-*6847-091-001/14.05.2019 год.
В срока по чл. 152, ал.1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директор на Д "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП, като в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК е постановено и Решение № 1386/14.08.2019 год. на Д. на Д“ОДОП“, с което е потвърден РА. Решението е връчено на жалбоподателя на 24.09.2019 год. по електронен път.
Установено е в хода на ревизията, че през ревизирания период “.-В. ЕООД е осъществявало дейност – транспортни услуги и търговия с дървени детайли.
За изследвания данъчен период от „...“ ЕООД са извършени доставки по общо 55 броя фактури (подробно описани в РА и РД) с получател “.-В. ЕООД на обща стойност 621752.82 лева и начислен ДДС в общ размер на 124350.50 лева. Издателя на фактурите е включил същите в дневниците за продажби, а данните от тях са участвали във формиране на резултата на подадените справки-декларации по ЗДДС, с общ резултат ДДС за внасяне: 152479.31 лева. Предмет на фактурираните доставки са: дървени детайли, услуги по чл.21 от ЗДДС (транспортни услуги извън страната), наем на МПС и договори за наем на работна сила. Данъкът не е ефективно внесен, а дългът е категоризиран като трудно събираем и предстои да бъде категоризиран в несъбираем, видно от писмо приложено на стр.60. Получателят „ВИМП-В. ЕООД е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по доставките, за които данъкът не е внесен в размер на 80749.55 лева.
Установено е още, че управителя на „...“ ЕООД – Г. Д. Н. е постъпил в затвора в Г.Бобов дол на 22.12.2017 год. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години (виж стр.90). За обезпечаване на дълга на „...“ ЕООД са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху два броя товарно ремарке и полуремарке и два броя товарни автомобили (стр.102); запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки (стр.103-105). Документите във връзка с предприетите действия по събиране на задълженията са изискани и присъединени по ревизионното производство по надлежен ред, с протокол за присъединяване.
Изискани са документи и сведения от „Търговска банка Д“ , „Първа инвестиционна банка“ , „Обединена българска банка“ и „Банка ДСК“ ЕАД, относно наличие на открити/закрити банкови сметки на „...“ ЕООД. Установено е, че дружеството има банкови сметки в горните търговски банки, като при откриването им е представено нотариално заверено пълномощно от 03.02.2016 год., с което Д. Й. М. е упълномощен да извършва от името и за сметка на „...“ Е. всякакви правни и фактически действия във връзка с търговската му дейност. При откриването на банковите сметки при всички банки е приложен и спесимен на подписа на Д. Й. М., като лице, което има право да се разпорежда с парите по сметката.
Пред НАП за извършване на дейността на „...“ ЕООД е деклариран нает О. на А. Г.Б., ул.”. А. № 55, а счетоводното обслужване се извършва от „Алфа консулт“ ЕООД. Видно от приложената на стр.96 декларация, счетоводното обслужване е осъществявано въз основа на абонаментен договор от 26.05.2017 год., който е прекратен на 31.08.2018 год., а цялата счетоводна документация е върната. При извършена справка в информационната система на НАП е установено, че справките-декларации на „...“ ЕООД и “.-В. ЕООД са подавани от един и същи IP адрес и от едно и също лице. Така от ревизиращия екип е направен извод за свързаност между двете дружества.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, става ясно че за периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год. в счетоводството на “.-В. ЕООД по кредитна сметка 401 „Доставчици“ са осчетоводени извършени доставки от „...“ ЕООД по 55 броя фактури на обща стойност: данъчна основа 621152.50 лева и ДДС 124350.50 лева – фактурирана стойност 745503.00 лева. Към „...“ ЕООД от страна на жалбоподателя са извършени плащания в общ размер на 718037.84 лева (по банков път и в брой), както следва: Ч. разплащателна сметка в ОББ – 533820.09 лева; Ч. разплащателна сметка в ЦКБ – 157835.00 лева и в брой общо 26382.75 лева. От тези плащания за периода 01.10.2017 год. – 30.09.2018 год. са в размер общо на 674072.84 лева и след 30.09.2018 год. – 43965.00 лева. В съдебно заседание вещото лице уточни, че заключението за извършени плащания е изготвено въз основа на платежни нареждания на платеца, които се намират в кориците на делото и в които е посочен референтен номер на всяко плащане, дата, час и минути и секунди на плащане, както е извършено осчетоводяването при жалбоподателя. Справка № 4 на стр. 6 от заключението е изготвена от хронологичните регистри на дружеството. Плащанията са осчетоводени по сметките, посочени в заключението - 503-2 Ч. разплащателна сметка към ОББ и сметка 503-4. Не е извършено обвързване между фактура и плащане. Не може да се извърши такова обвързване между тях, тъй като в платежните нареждания не е посечен номер на фактурата, по която се плащат. Основанията са посочени в справка № 2 и в платежните нареждания основанието е „плащания по фактури”. Не може да се извърши обвързване между конкретна фактура и плащане. Така работят и в счетоводството на жалбоподателя - по кредита на сметка 401 трупат задължения. Плащанията покриват най-старото задължение, но не се обвързва фактура с плащане.
При така установеното се налагат следните изводи:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ДДС.
При издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията (чл. 112, ал. 1 от ДОПК), като чл. 114, ал. 1 от същия кодекс установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. При извършване на ревизията е спазен предвиденият в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия № Р-*6847-020-001/12.11.2018 год., издадена от В. А. В. – Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП–С. (стр.38) за установяване на публични задължения за: отговорност за данък върху добавената стойност по доставки извършени от „...“ ЕООД за периода 01.10.2017 год. - 30.09.2018 год., със срок за приключване на ревизията два месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена по електронен път. Ревизионният доклад е издаден на 04.02.2019 год. - т. е. в 14-дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията предвиден в чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
В случая с процесния РА е ангажирана отговорността на “.-В. ЕООД по чл.177 от ЗДДС по доставките, документирани с 55 броя фактури издадени от „...“ ЕООД за периодите от м.10.2017 год. до м.09.2018 год. за невнесен от доставчика ДДС в общ размер на 80749.99 лева и лихви за забава в общ размер на 7689.24 лева.
Нормата на чл. 177 от ЗДДС предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Доказателствената тежест за установяване предпоставките по чл. 177 от ЗДДС е на органите по приходите.
В конкретния случай не е спорно осъществяването на първите три предпоставки. Спорът между страните е правен - относно наличието на предпоставките по чл. 177 от ЗДДС, предвиждаща особен вид отговорност за получателите по облагаеми доставки да отговарят за задължение за ДДС на друго регистрирано лице, доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - чл. 120 от ДОПК при условията на пълно и главно доказване.
В случая жалбоподателят не оспорва наличието на предпоставките на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС. Същевременно съдът намира, че те са правилно установени от ривизиращите органи, както и са правилни изводите за тяхното наличие, изложени по-горе, поради което и счита, че не следва да ги преповтаря. Не е спорно, че дължимия данък, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, не е внесен от доставчика, включително към момента на издаване на РА. Облагаемите доставки, по които данъкът не е внесен и тези, по които е ползвано право на данъчен кредит, са с един и същи предмет, т. е. изпълнено е изискването за наличие на пряка връзка между ползвания данъчен кредит и дължимия и невнесен данък. Наличието на реални доставки на стоки и услуги е предпоставка за ангажиране на тази отговорност.
Спорно по делото е наличието на предпоставките на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС – наличие на знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика - когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. В процесния случай ревизиращите органи са обосновали прилагането на чл. 177 от ЗДДС, ал. 2 в първата му хипотеза – приели са, че е налице знание за посочените обстоятелства. Ето защо и следва да бъде установено от тяхна страна такова.
Съдът намира, при съвкупната преценка на събраните доказателства, че следва да се направи извод за наличието знание. Действително, по делото не са събрани преки доказателства за установяване на този факт. Същевременно, законът не забранява това да стане посредством съвкупната преценка на събраните косвени доказателства. В случая, доколкото доказателствената тежест е на данъчните органи и в тяхна тежест е да проведат пълно доказване, следва да може да бъде направен единственият възможен извод, въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, че са налице предпоставките на чл. 172, ал. 2, пр. 1-во от ЗДДС.
В процесния случай е извършена доставка между две регистрирани по ЗДДС лица.
Доставчикът – „...“ ЕООД е бил длъжен да начисли и да внесе дължимия ДДС върху доставките, който в случая не е внесен ефективно. Същевременно, получателят по доставката – жалбоподател и ревизиран, е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчика.
Неправилно, органите по приходите и решаващия орган са квалифицирали страните по процесните доставки като "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Наличието на пълномощно за представителство не определя свързаност на юридическите лица. За приложението на чл. 177, ал. 2, пр. 1 от ЗДДС не е необходимо да се установи, че лицата са свързани по смисъла на легалната дефиниция. Достатъчно е от доказателствата по делото да се установяват обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка.
При установените в хода на ревизията обстоятелства съдът намира, че са налице особени отношения между „...“ ЕООД и “.-В. Е. във връзка с доставките по процесните 55 броя фактури, които сочат, че ревизираното дружество е знаело, че данъкът, начислен от прекия му доставчик няма да бъде внесен. Безспорно е установено в хода на ревизията, че на Д. М. в качеството му на управител на “.-В. ЕООД е било известно както начисленият по фактурите издадени от „...“ ЕООД ДДС, така и фактът, че този данък не е внесен. Същият е бил упълномощен да представлява и практически да управлява дружеството - доставчик „...“ ЕООД. По административната преписка е налично пълномощно, по силата на което Д. М. е упълномощен да представлява „...“ ЕООД пред всички държавни органи, в това число и НАП и пред трети лица с правомощия да подава, подписва и получава всички нормативно изискуеми документи и книжа, както и да се разпорежда със средствата по банковите сметки на дружеството (представени са и съответните спесимени пред търговските банки). Декларирания от доставчика адрес за кореспонденция с НАП съвпада с адреса на управление на получателя по доставките, дружествата се обслужват счетоводно от една и съща фирма, съответно СД по ЗДДС са изпращани от едно лице и един и същи IP адрес. Ревизирания период обхваща времето от 01.10.2017 год. – 30.09.2018 год., като видно от приложеното на стр.90 писмо изх.№ 51/08.11.2018 год., Г. Д. Н. – управител на „...“ ЕООД на 22.12.2017 год. е постъпил в затвора в Г.Бобов дол за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години. Т.е. в по-голямата част от ревизирания период Николов практически не е бил в състояние да управлява ефективно търговската дейност на дружеството. Същевременно в същия този период са издадени процесните фактури за доставка на дървени детайли, транспорт, наем на МПС и услуги персонал по договор от 04.12.2017 год. Не се потвърдиха с надлежни доказателства твърденията на жалбоподателя, че и други лица са били упълномощени да представляват „...“ ЕООД. С приложеното на стр.99 пълномощно е упълномощен М. К. Ф. да представлява дружеството, но с ограничени права по документообората, свързан с търговската дейност. Само Д. М. (управител на дружеството - жалбоподател) е разполагал с права по разпореждане. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност налагат извода, че дружеството - получател Ч. своя пълномощник, който е и управител на прекия му доставчик е знаело, че начисленият ДДС няма да бъде внесен.
Крайният извод е, че в случая, от фактическа страна са налице предпоставките по чл. 177 от ЗДДС, поради което дружеството-жалбоподател следва да отговаря за дължимия и невнесен от доставчика му данък по доставките за процесния период 01.10.2017 год. – 30.09.2018 год. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че от страна на получателя са извършвани плащания към доставчика. Действително от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от “.-В. ЕООД по кредитна сметка 401 „Доставчици“ са осчетоводени извършени доставки от „...“ ЕООД по 55 броя фактури на обща стойност: данъчна основа 621152.50 лева и ДДС 124350.50 лева – фактурирана стойност 745503.00 лева. Към „...“ ЕООД от страна на жалбоподателя са извършени плащания в общ размер на 718037.84 лева (по банков път и в брой). Вещото лице, обаче изрично уточни в съдебно заседание, че не може да се извърши обвързване между фактура и плащане. Наличието на плащане по доставките не е част от фактическия състав на чл.177 от ЗЗДС, съдържащ условията за реализиране солидарната отговорност на получателя.
За пълнота следва да се посочи, че принципната допустимост на института на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ ЕО е потвърдена с решение на Съда на ЕО по дело С-384/04, където Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3 от Шеста директива (отм.); , сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО/ съгласно таблицата за съответствие, съставляващо Приложение ХІІ/, позволява законодателство, предвиждащо, че Д. задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. В този смисъл в диспозитива на решението си Съдът постановява, че подобно законодателство не противоречи на общностното право, като обаче подчертава, че уредбата следва да спазва принципите за правна сигурност и пропорционалност. Тези принципи, от своя страна, следва да се приеме, че в случая са спазени.
По отношение на правната сигурност и добросъвестността многократно в своите решения съдът е посочвал, че Д. задължено лице, което действа добросъвестно и вземайки всички възможни разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба, не може да бъде държано отговорно за евентуално извършена злоупотреба от други лица по веригата на доставките. Така например в решение по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 Съдът подчертава, че отчитане намерението (с други думи добросъвестността) на друг търговец, различен от Д. задълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС. В решението си по обединени дела С-439/04 и С-440/04 Съдът особено подчертава: "ясно е, че търговците, които вземат всички мерки, които са необходими, за да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама, независимо дали това е измамно избягване на ДДС или друга измама, трябва да могат да разчитат на законността на тези сделки, без риск да загубят правото си на приспадане.. ". В т. 59 и т. 61 от същото решение се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка относно това, дали Д. задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. В тази връзка следва да се посочи и решението на Съда по дело С-271/ 06, където е посочено, че споделянето на риска от злоупотреба, извършена от трета страна, между Д. задълженото лице и данъчната администрация, следва да се спазва принципът на пропорционалността, като ще бъде очевидно непропорционално да бъде държано отговорно Д. задължено лице за неплатен данък, причинен от злоупотребителни действия на трети страни, върху действията на които Д. задълженото лице не е могло по никакъв начин да повлияе. От друга страна, Съдът обаче постановява, че не противоречи на общностното право да се изисква от Д. задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от Д. облагане. Следователно, обстоятелството, че Д. задълженото лице е действало добросъвестно и е предприело всяка разумна мярка в рамките на собствените си възможности, са важни предпоставки за решаване на въпроса, следва ли лицето да бъде държано отговорно.
Или иначе казано, за да бъде приложен институтът на солидарната отговорност, обоснован на общото положение, че отговорното лице е знаело или е било длъжно да знае, следва точно това отговорно Д. задължено лице, а не друго лице, да може да бъде упрекнато, че не е действало добросъвестно или с грижата на добрия търговец към собствените си работи.
При посочената като установена по делото фактическа обстановка и при така даденото тълкуване на приложимите правни норми, съобразно и принципните положения, установени от практиката на Съда на Европейския съюз, в конкретния случай съдът намира, че правилен и обоснован е изводът на органите по приходите, че “.-В. Е. в качеството си на получател по облагаеми доставки е "знаел", че ДДС по тях няма да бъде ефективно внесено в бюджета от доставчика му.
С оглед на изложеното, съдът намира, че РА, с който е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател по чл.177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по доставките, документирани с 55 броя фактури издадени от „...“ ЕООД за периодите от м.10.2017 год. до м.09.2018 год. за невнесен от доставчика ДДС в общ размер на 80749.99 лева е законосъобразен и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.
Що се отнася до определените задължения за лихви, начислени във връзка с вменената солидарна отговорност, съдът намира, че такива се дължат и това е така, тъй като разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС е специална спрямо общите разпоредби на ЗДДС, установяващи задължението на доставчика за заплащане на ДДС, поради което същата не подлежи на разширително тълкуване. В нея е регламентирана солидарната отговорност на получателя по доставката при наличие на изчерпателно изброените предпоставки, но не е изключено приложението на специалната, спрямо чл. 126, ал. 2 от ЗЗД норма на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, очертаваща обхвата на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Същата предвижда, че отговорността му обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им, поради което не може да се приеме, че солидарната отговорност по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС е ограничена само до размера на "дължимия и невнесен данък". Досежно публичните задължения е неприложимо типичното за облигационните правоотношения относително действие на солидарността, поради което и по аргумент от специалната норма на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, забавата на доставчика поставя в забава и получателя. В резултат на това, солидарно отговорният получател по доставката отговаря не само за главното задължение за ДДС на доставчика, но и за акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата до датата на издаване на оспорения РА.
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на НАП, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсултска защита, в размер на 3458.00 лева на основание чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „..." ЕООД със седалище и адрес на управление: Г. Б., ул. “. А. № ..., представлявано от управителя Д. Й. М. против Ревизионен акт (РА) № Р-*6847-091-001/14.05.2019 год., потвърден с Решение № 1386/14.08.2019 год. на Д. на Д. “. и Д.-О. П. Г. С. при Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА „...." ЕООД със седалище и адрес на управление: Г. Б., ул. “. А. № ..., представлявано от управителя Д. Й. М. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 3458.00 (три хиляди четиристотин петдесет и осем) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
Е.Ф.