и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 166 от Данъчно – осигурителния кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. ал. 3 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба от Д. Л. П. от с. З., общ. П. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-010-6500/16923 от 06.04.2015 г. на Зам. И. Д. на Държавен фонд „Земеделие“ – С., с който е постановено оспорващият да възстанови изплатената субсидия за кампания 2009 г. и 2010 г. в размер на 1415,75 лв., представляваща 75 % от изплатената му сума по мярка 211.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Оспорващият поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 4, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (публ. ДВ, бр. 40/18.04.2008 г.) – Наредбата, в редакцията й към датата на подаване на заявлението, която е изменена на 01.03.2011 г. Поради липса на уредба, която да предвиди обратна сила на посочената разпоредба, счита че не дължи връщане на получената сума, доколкото за него не е възникнало задължението за ежегодно подаване на заявление за подпомагане. Поддържа, че вземането не е установено по основание и размер, доколкото не му е връчен акта за прекратяване на многогодишен ангажимент Изх. № 02-101-6500/16923 от 14.09.2013 г., поради което не е налице влязъл в сила административен акт по чл. 168, ал. 2, т. 8 ДОПК. Не е надлежно уведомен за извършените законодателни промени, поради което счита че правото му на защита е накърнено. По изложените в жалбата съображения, поддържани в хода на разглеждане на спора от надлежно упълномощен адвокат иска оспорения акт да бъде отменен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, по бланкетно изложени възражения оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
По делото са приети писмени и гласни доказателства.
Административен съд – Благоевград, след преценка на доказателствата, във връзка с доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят Д. Л. П., в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП, е подал до ДФ „. Общо заявление за подпомагане за кампания 2009 г. с УИН 01/250709/29944 и е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 439339 в Интегралната система за администриране и контрол (ИСАК) на 02.06.2009 г. Заявил е участие по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания за животни (НДЖ3) и Плащания за природни ограничения в планински райони (НР1). Към заявлението е представил таблица на използваните парцели със съответен картен материал и отглежданите животни, със съответната ушна марка.
Между страните няма спор, че след подадено от жалбоподателя заявление за 2010 г. са му изплатени сумите по мярка 211, посочени в обжалвания акт – за 2009 г. в размер на 1382,09 лв. и за 2010 г. – 505,57 лв., като за 2011 г. заявление за подпомагане не е подал.
Въз основа на констатациите от извършени административни проверки по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП за спазване на поетия 5 годишен ангажимент е издаден Акт за прекратяване по мярка 211 от Програма за развитие на селските райони Изх. № 02-010-6500/16923 от 14.09.2013 г., надлежно връчен на П. срещу подпис на 01.10.2013 г. (л. 26 – 27). По делото няма данни, а и не се твърди акта да е обжалван и да е отменен с влязло в сила съдебно решение. Издаването на акта е предхождан от производство по чл. 26, ал. 1 АПК, в което с писмо Изх. № 02-010-6500/2178 от 19.04.2013 г. П. е уведомен, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, предвид установено нарушение по чл. 4, т. 3 от Наредбата. Със същото писмо адресата е уведомен, че при несъгласие с посочените констатации има право в 7 дневен срок да представи възражение, като представи доказателства. Това уведомление е връчено чрез „кмета Р.“ (кметски наместник) на с. З. (л. 28 – 30), за когото в хода на производството се установи, че е Р. К., който разпитан в съдебно заседание поддържа, че връчва на адресатите надлежно всички получени от него пощенски пратки. С оглед влезлия в сила административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и на основание чл. 26, ал. 1 АПК органът е уведомил П. за започналото производство по издаване на АУПДВ с писмо Изх. № 02-010-6500/23722 от 10.11.2014 г., получено срещу подпис на 24.11.2014 г. (л. 24-25). В него е посочено, че получената за 2009 и 2010 г. сума е в общ размер на 1887,66 лв., от който на възстановяване, на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредбата подлежи сумата 1415,75 лв., представляваща 75 % от изплатената помощ. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита в хода на административното производство, като е подал възражение на 02.12.2014 г. (л. 22).
Приемайки възражението за неоснователно органът е издал обжалвания акт, с който на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК е постановил П. да възстанови получената сума в размер на 1415,75 лв., представляваща 75 % от изплатената му финансова помощ, като го е поканил доброволно да изпълни задължението си в 50 дневен срок. Акта е връчен с пощенски оператор и е обжалван пред министъра на земеделието и храните с жалба от 08.05.2015 г. (л. 14). По делото няма данни за произнасяне от страна висшестоящия орган след изразено становище за неоснователност на жалбата от зам. И. Д. на ДФЗ (л. 17).
Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за който същия е неблагоприятен и срещу подлежащ на оспорване акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден. Това е така, доколкото акта е издаден в производство по чл. 166 ДОПК. Законовопредвидена възможност изпълнителният Д. на ДФЗ да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания е разписана в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно, съгласно която ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В този смисъл, въпреки че в ЗПЗП не е предвидена възможност за делегиране на правомощията на И. Д. на друг орган в администрацията, какъвто е З. И. Д. – по арг. на чл. 20 вр. чл. 18, ал. 1 ЗПЗП, то доколкото разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП препраща към ДОПК, следва да се приеме, че такава делегация е законовоустановена. С оглед изложеното съдът намира, че З. изпълнителният Д. на ДФЗ – РА е притежавал материална компетентност да издаде обжалвания АУПДВ, с оглед законовата възможност, предвидена в чл. 166, ал. 2, изр. последно ДОПК изпълнителният Д. да делегира своите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП на други лица от структурата на РА, което е сторил по законовоустановения ред с издаване на Заповед № 03- РД/323 от 11.03.2015 г. (л. 73).
Акта е издаден в писмена форма, като изложените съображения по приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за констатирани неспазени изисквания по чл. 4, т. т. 2 и 3 от Наредба № 11/2008 г. и въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент представляват мотиви на акта, поради което изискването по чл. 59, ал. 2 АПК е спазено. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателя е уведомен на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, чрез връчване на екземпляр от него – Изх. № 02-010-6500/23722 от 10.11.2014 г. (л. 24 – 25), като му е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като правилно възражението му е прието за неоснователно. Във възражението не се твърди, а и не се доказват настъпването на нови факти и обстоятелства по см. на чл. 15 от наредбата, при наличието на които жалбоподателят би се освободил от отговорността за възстановяване на получените суми и които са от значение за преценката дали да бъде издаден или не АУПДВ.
Между страните няма спор по фактите, досежно неподадено за 2011 г. заявление за подпомагане, както и по отношение на размера на получената финансова помощ. Спорът е правен и е досежно приложимостта на чл. 4 от наредбата в относимата към 2009 г. редакция.
Неоснователно е поддържаното в жалбата възражение, че Акта за прекратяване на многогодишния ангажимент Изх. № 02-010-6500/16923 от 14.09.2013 г. не е надлежно връчен и не е влязъл в сила. Същият е надлежно връчен на жалбоподателя срещу подпис на 01.10.2013 г. (л. 26 – 27) и поради необжалването му в срок, е влязъл в сила.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 (ДВ, бр. 24/2014) от Наредбата кандидатите за подпомагане са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелствани район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Цитираните разпоредби определят момента, в който възникват посочените задължения и това е момента след първото компенсаторно плащане. По делото не е спорно, че плащането е извършено, поради което за жалбоподателя е възникнало задължението за подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период, доколкото е налице поет многогодишен ангажимент по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредбата. Разпоредбата въвежда императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211, неизпълнението на което предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент. Нормата на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от наредбата (в относимата редакция) урежда задължението за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента.
Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 представляват публично държавно вземане.
В процесния случай, доколкото е налице влязъл в сила административен акт с правно основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., преценката на административния орган се свежда единствено до това дали са осъществени предпоставките по чл. 14 от наредбата и какъв е размера на изплатените суми, с оглед определяне размера на задължението за възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания, което в конкретния случай той е направил. Правилно е прието от органа приложимостта на 14, ал. 2, т. 2 от наредбата, доколкото неподаденото заявление е за третата година, поради което дължимата за възстановяване сума 1415,75 лв., е в размер на 75 % от изплатената. В случая не е налице обратно действие на материалноправна разпоредба, а определяне по основание и размер на публично държавно вземане, поради което доводите за обратното са неоснователни.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата поради отсъствие на основанията по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК, същата следва да бъде отхвърлена. Въпреки изхода на спора неоснователна е претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случая не е осъществено процесуално представителство, а бланкетното оспорване на жалбата в писмен вид не представляват писмени бележки по съществото на спора, поради което разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд - Благоевград,


Р Е Ш И :


ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Л. П. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-010-6500/16923 от 06.04.2015 г. на Зам. И. Д. на Държавен фонд „Земеделие“ – С.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните, чрез връчване на препис от акта.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.